МАЙКИ
В пустинята се срещнаха една камила с малкото си камилче и една камилска птица с малкото си птиче. Изгледаха се любопитно, спряха се една срещу друга и се поздравиха.
- Ти накъде? - попита камилата.
- Накъдето ми видят очите - отвърна камилската птица. - Ами ти?
- Аз ли? Търсих детето си. Избягало в оазиса, щях да си умра от страх, докато го намеря. То добре, че не е избягало много надалече… А то инак… такова красиво същество не се е раждало втори път…
- Ох, не знам дали е по-красиво от моята рожба. Толкова кръстосвам аз пустинята, а по-красива още не съм видяла…
- Та от моето дете по-красиво ли е? - изгледа я зачудена камилата.
- Че по-красиво е, сестро, не виждаш ли? - изгледа я зачудена камилската птица.
- Е, такова самохвалство не бях виждала! - вдигна глава камилата и погледна строго.
- Аз пък и не съм сънувала, че може да има такава пристрастна майка като тебе!
- Слушай ма - сопна се камилата - че я си погледни рошавото дете на какво прилича то?
- Такава мека перушина и такава красива снага мъчно може да се срещне другаде - отвърна камилската птица и погледна презрително камилчето: - Ами я си виж и ти рожбата: стои като на мотовили, нито краката му крака, нито главата му глава. И сетне… виж каква отвратителна гърбица има.
Тогава камилата я изгледа като трясната от почуда и посочи детето си:
- Сега разбрах колко си кривиш душата: че може ли да се намери в цялата пустиня по-красиво сложена гърбица от гърбицата на моето красиво дете, а?
——————————
в. „Барабанче”, бр. 48, 1938-1939 г.
