ФРЕНСКИ ПОЕТИ - ІІ
превод: Георги Ангелов
——————————
***
Сърце, умито от алена вода,
е безплътно.
Земя, неумита от снежна вода,
е безплодна.
——————————
***
Мъки на разкаяние
заради мъки на съвестта.
Мъки на съвестта
заради мъки на разкаяние.
——————————
* * *
Да! Тези хора,
за да останат хора,
умееха да мрат.
Пред лицата на убийците
те гледаха напред
и виждаха дома си
и своята жена
и родния си край
с дървета и потоци.
И за да не закрещят,
те с нокти късаха
небето.
——————————
ВЯТЪРЪТ И НЕГОВИТЕ КОРЕНИ
Мъдреците казват:
“Вятърът е нищо”.
Той, разбира се, за тях,
е без значение.
Вятърът минава,
край мъдростите им;
и ако пусне корени,
ще е далече нейде.
- Но къде?
- Неизвестно.
Където бог поиска.
- А кой е този бог?
- Не знаете ли? Вятърът!
——————————
1936
Почукай на вратата -
няма да ти отговорят.
Почукай отново -
няма да ти отворят.
Изкърти вратата -
и ще видиш тогава,
че е пътят свободен,
и домът е свободен,
и в този дом може
да се влезе без мъка.
Така в любовта
и в живота се случва.
Но не винаги.
——————————
* * *
Ако би могъл да чуеш
вика на своето мълчание,
стона на самотата си,
гласа на своята тъга,
би заговорил навярно,
без да изпитваш страх.
——————————
* * *
Уча се от дърветата,
от лястовиците и вятъра,
уча се от пътя,
от звездите и морето,
от дъщеря си се уча
на весели игри,
уча се от хората -
от песните им и от грижите.
И, за да живея, пиша
за това, на което се уча.
——————————
***
В края на царевичното поле
бук и леска
са сключили съюз -
на свежест росата да мирише,
в душата ми да се влива покой,
ливадата цяла година да зеленее
в дълбината на моята памет.
——————————
***
Пространството не познава времето
Времето не познава пространството
Те просто се търпят
Като двойка глухи старци
Които ядат от една
Паница
От една памет
От една безпаметност.
——————————
ЖИВОТ
Родило се дете,
заобиколено от пейзаж безкраен.
Половин век по-късно
било убито на война.
Кой сега си спомня
как веднъж
то сложи на прага
тежък чувал,
от който изпадаха ябълки
и се търколиха по земята,
и шумоленето на тези ябълки
се смеси със звуците в света,
където пееха безгрижни птици.
——————————
ИЗКУСТВОТО НА ТАНЦА
Крехкият дъжд държи керемидите
в равновесие. Балерината
никога няма да се научи
да се лее и да скача
като дъжд.
