Жан Русело (Jean Rousselot , 27.10.1913-24.05.2004) е френски поет и преводач. Роден в работническо семейство. Отрано остава сирак. В довоенните му сборници («За да не умират», 1934; «Вкусът на хляба», 1937) се чувства влиянието на Елюар, Реверди, Жув. В годините на ІІ световна война е участник в Съпротивата, един из основателите - заедно с Рене Ги Каду - на така нареченото «Рошфорско обединение», събрало патриотично настроени поети. Сборниците му «Да свърши нощта» (1943), «Кръвта на небето» (1944) и поемата «Юни» (1943) принадлежат към най-добрите образци на френската антифашистка поезия. В следвоенната лирика на поета, по собственото му признание, той се опитва «да скъса адския кръг на отчуждеността», да се приобщи към радостите и бедите на отделния човек и цялото човечество, да се научи да «дава и приема» (сб. «Изгнания не съществуват», 1954; «Сплотяване на времето», 1957; «Разстояния», 1963; «Пътят на мълчанието», 1963 и др). Автор на трудове за творчеството на По, Верлен, Жакоб, Сандрар, за проблемите на езика и стила; преводач на сонети на Шекспир. Бил е член на Академия «Маларме».

Публикации:

Поезия:

ПРОСТРАНСТВОТО НЕ ПОЗНАВА ВРЕМЕТО…/ превод: Георги Ангелов/ брой 32 септември 2011

ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО/ превод: Георги Ангелов/ брой 70 февруари 2015