Влад Ривлин
превод: Литературен свят
На 14 август 1947 г. на картата на света се появи нова държава: Пакистан.
С какво е интересна тя?
За да се разбере, че Пакистан е необикновена страна, е достатъчно да се изброят само няколко факта.

Калю Кангур
превод: Георги Ангелов
***
Плесен вековна.
Ръждива врата във влажна стена,
къде отвеждаш?

Хенн-Каарел Хеллат
превод: Георги Ангелов

***
Ние сме семена.
Трябва да ни хвърлят в праха,
за да молим за слънце.

Дато Маградзе
превод: Димитър Милов

КАРТИНА
Във облаците
дървените къщи
захвърлени са и със сняг покрити.

Алексей Горобец
превод: Татяна Любенова

***
Фенерът нощен с полудневна светлина
искри, сълзи отронващ в тъмнината.
Нощта не се събужда, дремеща сама,
дневните грижи смъкнала от рамената.

Катри Вала
превод: Здравко Кисьов
Аз съм прозрачна и крехка
чаша в ръцете ти.
Твоите устни до кръга се докосват.

Жени Варнаи
превод: Иванка Павлова
Знам, мойто съществуване
в голямата вселена
е като облак
върху пролетно небе.

Анна Парди
превод: Иванка Павлова
Животът не познава приготовления:
внезапно ще усетиш като груба вода
дъха на смъртта

Ищван Ваш
превод: Елена Алекова

Ти си родена, когато заражда се лято.
В моя оскъден живот ти разпали огньове и злато.
Бе светлина, изведнъж над света заискрила,
строго красива, творяща и зрееща сила.

Никита Станеску
превод: Здравко Кисьов
От гледна точка на дърветата -
слънцето е извор на топлина,
хората са могъщо вълнение…

Хилми Хашал
Мишел дьо Монтен, основател на идеята за „развиване на критическото мислене чрез четене и писане” или „четене и писане чрез критическо мислене” в Европа, съзнателно е изпъстрил и обогатил, и то в изобилие, с поетични цитати своите есета в книгата „Опити”(1572 -1589).

Льоринц Сабо
превод: Иванка Павлова
ГОРСКА ЛЮБОВ
Здрачава се… Пред кухнята ни наизскачаха невидими щурчета,
в далечината секнаха отекващите удари на брадва.

Василий Дворцов
превод: Елка Няголова
Из „Поеми” (2023)
***
Отечество… Радостен извор… Коситба.
Родината в сняг, до гърдите, до покрива…
И майският вятър, с поройни коси.
И нощно небе - в чернилка дълбока…

Юнна Мориц
превод: Елка Няголова
Сръбска песен
Момчета, не стъпвайте по чуждите кости,
ще сбирате своите после, уви!
Ще дойдат побъркани призраци-гости,
да търсят в блатата нозе и глави!

Щефан Хермлин
превод: Кръстьо Станишев
В памет на Йоханес Р. Бехер
Идва пак есента и узрява плодът,
песента стихва, където гората ехти
от своите рухващи мъртви,
от бури, кънтящи от юг.

Димче Шипинкаровски
превод: Ваня Ангелова
ЕЛА, БЪДИ ТУК ДО МЕН
Ела, бъди тук до мен!
Ела да остареем заедно!
Най-доброто време за нас тепърва предстои.

Алексей Марков
превод: Красимир Георгиев
ВЪРВЯХ И СЕ СМЕЕХ
Вървях и се смеех, забравил това,
че редом скръбта притаява глава.
Невести разплакани с погледи бледи
и майчици с каменна праведност редом…

Уилям Блейк
бележка и превод: Явор Димитров
“Тигърът” е вероятно най-известното от кратките стихотворения на Уилям Блейк, изучавано от ученици, студенти и литературни критици, превеждано на десетки езици и подлагано на различни тълкувания.

Павел Койш
превод: Пенчо Симов
Как да не живеем, питам, как -
за да дишам въздухът нали е?
Лекичко прелита нежен сняг,
от леса на огън ми ухае.

Бела Хортиш
превод: Александър Миланов
ПРЪСТЕН
Сонет е може би - нахлузва се на пръст,
но огън, който в него се стаява,
имението на мраза стопява
и екват тътени околовръст.

Салих Болат
превод: Ахмет Емин Атасой
стоим прави с най-старите си лица
пред вратата на полумрака
носейки в ръцете си бюстовете на съборените храмове

Бърнард Меламъд
превод: Любомир Духлински
Пенсионираният слуга в синагогата Гласър, мъж с малка брадичка и възпалени очи, живееше с най-малката си дъщеря на последния етаж на тясна тухлена къща на ъгъла на Второ авеню и Шеста улица.

Бърнард Меламъд
превод: Любомир Духлински
Теди стоеше на вратата и държеше писмо в ръката си.
Всяка седмица в неделя Нюмън седеше с баща си на бяла пейка в болничната стая пред отворената врата. Синът донесе ананасова торта, но старецът не я докосна.

Бърнард Меламъд
превод: Любомир Духлински
Главата на скулптора Рубин беше увенчана с лекомислен бял ленен накит - нещо като шапка, нещо като мека барета без козирка; Рубин се запъти нагоре по стълбите, погълнат от неизразителни - или може би неизразими - мисли; той се изкачи от ателието си, от мазето на училището по изкуства в Ню Йорк, [...]

Едгар Алън По
превод: Явор Димитров
ПЕСЕН
Видях на твоя сватбен ден
как силно изчерви се ти
и как от радост окрилен,
светът с любов пред теб блести.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
Вярата окрилява…
Векторът на вярата придава наситеност на светоусещането, откривайки нови и нови тайници на душата и то, съединявайки тази вяра с чувството за Родината в поезията на Георги Ангелов, придава нови оттенъци на чувството, ярко внушавайки ги на читателските сърца и души:

Льоринц Сабо
превод: Александър Миланов
(откъс)
Аз - мошеник? Затова, че страдаш?
Същото и ти си спрямо мене.
Моят егоизъм с бяс напада
твоя - клетка с пръчки нажежени.

Разговор със съветския поет Павел Михайлович Булушев за Великата Отечествена война и нейните герои, за творчеството, родено в окопите, и за цената на днешния мир.
интервю на Марко Марков

Уолтър де ла Мар
превод: Росица Станева

Върви луната в небето на нощта
със сребърни пантофки до утринта.
Всичко под нея е все на добро -
дървета, клони светят в сребро.

Мануел Франсиско Рейна
превод: Ботьо Буков
ПОДНЕСЕНО СТУДЕНО
Дойде време да ми поднесеш уважението си.
Разказа ми как животът ти сега е катастрофа
и че береш плодовете на злото, което ти ми стори
с рани, по седем умножени седем пъти.

Маша Халямова
превод: Василка Хинкова
ДАР
На бяла коприна ще извежа
китка полски цветя.

Феликс В. Рамос
превод: Александър Муратов
Припомняш ли си, мила мамо,
един ден тук ти казах аз:
„Отиват новобранци, мамо,
но ще се върнат ли, бог знай?”

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Самотата на бегача на дълго разстояние” (1959)
Веднъж видях един младеж, който искаше да се самоубие. Никога няма да забравя този ден, защото тогава, в онази събота, останах сам в къщи. Всички отидоха на кино, но по някаква причина не ме взеха, така че бях в най-мрачно настроение.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
- Когато ви видях за последен път преди година, - каза Мейвис възмутено и с по-голямо разочарование, отколкото би й се искало, - вие ми казахте, че ви остават само три месеца живот.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
Този Великден навърших петнадесет. Сядам да вечерям, а мама ми казва:
- Добре е, че напусна училище. Сега можеш да тръгнеш на работа.

Уилям Уърдсуърт
превод: Росица Станева
В полето, родното, вървях
със облак във небето чисто
и изведнъж пред мен съзрях
тълпа от нарциси златисти -

Денеш Киш
превод: Елена Алекова

ТИ СТАНА ЧАСТ ОТ МЕН
Живееш в мене - от кръвта ми капка,
както светът - във моето око,
и болката ни битието, както
забодено парченце от стъкло.

Лейля Шахин
превод: Ахмет Емин Атасой
ФУМАРОЛА
Аз сам самичък дойдох оттам, накъдето ще отида пак сам
Защо ли ми трябваше да обикна толкова много този свят
Кутатгу Билиг

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Не знаем как нещо, което дори не е започнало, се е случило наполовина, прекъснало се е, без да бъде ясно идентифицирано по никакъв начин и се е превърнало в дим на ръба на поредната мъгла, но както и да е, ще започна с факта,

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Не се вълнувай, прости ми този нетърпелив жест. Съвсем естествено е, че споменах за Лусио, спомних си за него в пристъп на носталгия по миналото; разяжда душите ни пустотата, която наричаме спомени, и всяка такава бездънна дупка трябва да бъде запълнена, закърпена с думи и образи.

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Нещо подобно, например, може да се случи в провинция Ла Риоха, по-скоро късно вечерта, въпреки че започна по-рано в двора на имението, когато съпругът каза, че маршрутът е доста труден, но затова пък той ще почива там, той отива там заради почивката - посъветваха го и ето, че ще си почине спокойно [...]

Алфред Тенисън
превод: Росица Станева
Бий, бий, бий,
о, море, по камъни сиви,
ще мога ли да произнеса накрай
мислите горчиви.

Михай Вьорошмарти
превод: Нино Николов
Къде помръкна твоя поглед светъл?
Къде останаха неясните мечти?
Или светът е само черно цвете
с измамлива сълза, че да трепти.

Григорий Хубулава
превод: Тихомир Йорданов
***
Сълзата във прозореца е чужда.
Дали пък, ветре, за беда
донесе я при мене, уж да
си поиграем със дъжда?

Яков Полонски
превод: Красимир Георгиев
АХ, ЧЕ Е ХУБАВО С ТЕБ НА БАЛКОНА
Ах, че е хубаво с теб на балкона ни, мили мой! Ти
виж, езерото просветва, сияйно зората блести;
лебед там бял наслаждава се, в родна стихия пленен,

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
Животът е един разгърнат каталог на страдания, но…за какво плащаме? За величието на дарбата, извела П. Яворов сред най-значителните поети на България, чиято слава е прекрачила границите на родината му?

Лаша Надареишвили
превод: Димитър Милов

***
Сякаш слях се с тази зима,
беше на студа благовещение…
Нека ми простят на мене,
нека ми простят на мене
вятъра - студения…

Михай Ваци
превод: Александър Миланов
Като бездомен скитник ли съм аз?
Нима
не чувствам, че навсякъде съм
у дома?

Томас Мур
превод: Росица Станева
ЛЕТИ, ЛЕТИ БЕЗСТРАШЕН БРИГ
Лети, лети, безстрашен бриг,
капризния вятър следи!
Дори да няма материк
по-светло ще е отпреди.

Хенри Лонгфелоу
превод: Росица Станева
По въздуха изпратих аз стрела -
къде ли да достигне би могла.
Така изчезна бързешката тя -
пред погледа незнайно отлетя.

Емили Дикинсън
превод: Росица Станева
Надеждата, нещо в пера,
в духа запява
мелодия, но без слова.
И не престава.

разговор със съветския поет Семьон Ботвиник
интервю на Марко Марков
- Семьон Вулфович, кое от своите военни стихотворения считате за най-добро?
- От военните си стихотворения бих избрал най-малкото - „За немия изчезнал е света…” Досега то е отпечатано в много сборници и антологии. За войната и мира.

Леонел Ругама
превод: Никола Инджов
Неговото име не се появи
в списъците на отпаднали и изключени.
Когато окончателно напусна аудиторията,
никой не забеляза неговото отсъствие.

Хайнрих Хайне
превод: Николай Тодоров
ЛОРЕЛАЙ
Не зная, изглежда тъй странно,
толкова скърбя,
легенда от много отдавна
тревожи все мойта глава.

Борис Марцинкевич - главен редактор на сп. “Енергетика”
превод: Румен Воденичаров
Мислех, че предишното ми предаване ще бъде достатъчно да откаже евроатлантиците от творчество на енергийното поприще.
Оказа се, че съм сбъркал.

Семьон Ботвиник
превод: Марко Марков
ГРИЖЛИВО И ТВЪРДО
Ти, огън, не досягай гнездата на човека
и птичите гнезда сред младата гора,
където между клоните горят звезди отвека
и отразяват се в очи на езера.

Десанка Максимович
превод: Димитър Пантелеев
ПРОСЯК
Просякът бавно се спуска
към притаеното село,
късче небе се синее
на набразденото му чело.

Дюла Юхас
превод: Нино Николов
Прозорчето на кръчмата проблясва
с цветя на скреж, подобно зимен гроб.
Принесен в жертва, кърваво угасва
денят под щърбав лунен търнокоп.

Ищван Шимон
превод: Нино Николов
Видях едно дърво как разцъфтя
на улица „Бадемова”. В нощта
луната го огря по бяла дрешка.

Вилем Завада
превод: Вътьо Раковски
Още изправен и още толкова млад
ме стриваше ти със своите токчета
и смазан на прах,
ме слепваше пак със своята слюнка.

Джон Клер
превод: Ангел Д. Дюлгеров
ЛЯТО
Да идем в лятото със тебе, с мен в лятото ще бъдеш ти,
че всеки плет е с цвят обсипан, в гората пак синчец цъфти
и върху дъбовите клони си вият враните гнезда,
в гръдта на моята любима гори по-силно любовта.

Арпад Тот
превод: Нино Николов
Кръчмарю, дърта швабо, от тъмното налей,
от хладното вино като нощта навънка;
стакан ми донеси, по-тежко нека звънка,
за помен аз ще пия, а не за юбилей!

Роберт Кеслер
превод: Георги Ангелов
***
Виж, облаците се разтварят в небето
като моите мисли.

Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
Един младеж порядъчен и с чест орисан,
с една красавица във лодката били са.

Томас Мур
превод: Росица Станева
БЪРЗАЙ, ИСКРИ ЧЕРВЕНИ
Бързай, искри червени
припламват от бокал.
Хронос - този скъперник,
секунда ни е дал.

Артуро Ернандес Гонзалес
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Забравихме да кажем, че след щастливия край бабата продължила да тъне в самота. Лишена от всякаква компания, дори от стражар, бедната жена живеела без нищо. Негативната хитрост на хората я беше превърнала в пленница в някоя далечна гора.

Руски дворни песни
Автори неизвестни
превод: Росица Станева
ВАЛЕНТИНА
По прашния път окован мъж вървеше,
със пранги се влачеше и с железа.
Ръцете си голи той вдигна на плещите -
на своя конвой продума едва:

Мишел Фейбър
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Дъждът трябва да завали” (1998)
Маргарет беше израснала във ферма, която вече не е ферма, и от малка знаеше, че животът е труден. Още на тригодишна възраст тя научи, че парите не растат по дърветата. Бащата, без да се затруднява много-много с подбора на изрази, разказа на момичето за други аспекти [...]

Мишел Фейбър
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Дъждът трябва да завали” (1998)
Пристигайки у дома, Франсис Стратърн видя, че приятелят й е приготвил вечеря.
- Първи ден на новата работа - каза той. - Помислих, че ще се върнеш уморена.
Връзката ни е в задънена улица, напомни си Франсис, докато го целуваше по устните. Няма съмнение.

Льоринц Сабо
превод: Вътьо Раковски
АДРИАТИКА
Първо очите ми, после ръката ми
те целунаха. Върху всичките ми сетива
ти се изля като вълна след вълната,
пейзаж и наслада се смесиха след това,

Татяна Шкодина
превод: Татяна Любенова
Из „В очакване на дъжда” (1996)
ЯБЪЛКОВО…
Градината все още помня аз:
покой и щастие, и леност, топлина…
И забранени ябълки висят,
които да откъсна искам пак.

Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Не си го представяте вероятно,
но тук,
пред моите очи

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Забелязах това преди много години и не му придавам голямо значение, дори никога не ми е хрумвало да пиша за това, защото идиотизмът е много непривлекателна тема сама по себе си, а още повече когато този, който разсъждава по темата, сам е идиот.

Иван Волосюк
превод: Елка Няголова

МАЙКИТЕ
Аз живея за Словото. Ни на живота, ни на смъртта се радвам.
Не съм казал и нищо все още, не успях, ала чакайте моля ви!…
А към вечния студ все ме водят - защо ли?! - и кикот, и смрад.
И какво от това, че аз не живях - поне вие живейте на воля!

Людмила Снитенко
превод: Елка Няголова
На В. А.
След брезата посади ти вишна
и синовно често я поливаше,
там, до входа, че цвета да вдишваме
в чест на тези, дето в бой загинаха.

Янош Аран
превод: Александър Муратов
Хей напред, а не назад вървете!
Все напред през кървави полета,
че победа тука разцъфтява
като цвете из пръстта корава.

Владимир Фирсов
превод: Красимир Георгиев
В ЗАЩИТА НА СВОЯ САМОВАР
(Шеговито)
Колко са възкъси
нощите през юли!
Сутрин над морето
дим разстила вар.

Владимир Бояринов
превод: Елка Няголова
ТВОЕТО ИМЕ
Ако било е,
става трева,
става рябина.

Иван Нечипорук
превод: Елка Няголова

АКО ОЦЕЛЕЕМ
Ако този огън преживеем
дето с плътен дим така тежи,
спомена за пролетта беззвездна,
и гнева, изригнал в тъмна бездна…

Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
1.
Не си ми майка, дете си, помни.
Красив е споменът като дъга.
Ти милваше ме от пелените.
Оттук нататък аз ще те галя.

Станислав Куняев
превод: Марко Марков
***
Пред чашата гореща водка
с печал, която не разбрах,
изрече тази поговорка
другарят, тесноок казах.

Юлиан Тувим
превод: Кирил Делчев
ОДИСЕЙ
Нощта е дъжд зачернил и щорм мастилен вилнее,
небесата изливат тъмни, мътни порои.
Вържете ме за стената с връв, приятели мои -
там, на двора сирена жестоко, протяжно пее.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
1.
Кой е този ангел?
Възможно ли е Хомутов, който никога не е посещавал майка си, носещ в джоба си огромни за онова време пари, да е решил да ги даде на този, който има най-голяма нужда от тях?
Катастрофално е, че парите са нужни на страдащите от махмурлук: казват, низината на живота печели.

Разговор със съветския поет Глеб Пагирев за Великата Отечествена война, за творчеството му, посветено на нея, и за цената на мирните дни, които живеем днес.
интервю на Марко Марков

Назъм Хикмет
превод: Кирил Делчев
Оловен въздух ни гнети!
Крещи,
крещи,
крещи!

Сара Тийздейл
превод: Кирил Делчев
Ще ръми нежен дъжд, ще ухае на пръст,
ще кръжат чучулигите в полет чевръст;

Василий Воронов
превод: Дафинка Станева

1.
Всичко отминава.
На последното събрание на колхоз „Гривени” пийналият пазач Прошка каза, сочейки с пръст президиума:

Максимилиан Волошин
превод: Красимир Георгиев
ТУ БЕ МОМИЧЕНЦЕ, ТУ БАБИЧКА НЕВЗРАЧНА
Ту бе момиченце, ту бабичка невзрачна,
ту тъжна, ту засмяна - ти към мен летя:
ту искаш стихове, ту ласки, ту играчки,
в замяна даваше ми нежност и цветя.

Дмитрий Мережковски
превод: Татяна Любенова
***
Да обичам хората нямам сили, а искам:
аз съм чужд сред тях, но с приятели близък -
и звезди, и небе, далнина хладно синя,
лесове, онемяла печал пустинна…

Драган Данилов
превод: Наталия Недялкова
САЛ
Черна е дъгата, разпъната над Балкана,
над планините и над гласовете.
Черен е мирисът на черешите и тъмен е облакът,
защото разцъфтяват мъртвите, повикани от мрака.

Антъни Бърджес
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Музата” (1968)
- Напълно ли си сигурен, че искаш да изживееш това до края? - попита Свенсън за стотен път.
Ръцете му докоснаха арматурното табло с пет клавиша, а краката му последователно натискаха педалите.

Габор Гараи
превод: Михаил Берберов
Защото, ако любовта те изостави,
върху лицето ти избива в тънка
и бяла ивица самата беззащитност,
тъй както влага по стена избива;

Фьодор Тютчев
превод: Ваня Ангелова
УЖАСЕН СЪН НАД НАС НАДВИСНА
Ужасен сън над нас надвисна,
ужасен, безобразен сън:
ний, цели в кръв, се бием честно
с възкръсналите мъртви вън

Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Казваш, братко, че ти се е родила дъщеря.
Как се радвам на тази новина в писмото ти,
но сигурно е тежко да не видиш нашата кръв,

Татяна Снежина
превод: Татяна Любенова
Из „Душа като цигулка” (2010)

ДЕТСТВО
А там, где вятър свири,
шуми морски прибой,
от Детството ми кораб иде.
За мен ли иде той?

Дебасиш Парашар
превод: Наталия Недялкова
ТОВА Е КИНО
Персонажът бяга
от своя създател
в смъртоносното желание да спаси разума си.
Това е кино.

Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
За жадния - във сухата убийствена пустиня
е все едно, че бисер има или раковина.

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Влизайки в бара „Пшеничения сноп” точно преди обяд в събота сутринта, изведнъж видях Сам Скелманторп да седи там с половин чаша бира, осветявайки стаята с аления блясък на униформата си.

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Тогава двете стари моми, сестрите Норис, които бяха дошли при малката мисис Фосдайк по благотворителни дела, почукаха тихо на вратата на малката й къща на „Паркър стрийт” и завариха домакинята облечена с палто.

Фернандо Сорентино
превод: Виолета Бончева
1. Извън закона
Когато се преместих от „Кралицата на среброто” в крайградската колония „Мартинес”, забелязах, че повечето от къщите имат градина или гараж отпред. Някои от собствениците оставяха свързан към крана маркуч, с който поливаха градината или миеха колите си.

Деян Джорджевич
превод: Татяна Любенова
***
Ние сме като тухли
На парчета
Различни размери и форми.

Миодраг Якшич
превод: Наталия Недялкова
ПРОМЕНЛИВО И СЛУЧАЙНО
Пазя, докато имам какво да губя.
След това ми е все едно.
Спъвам се в сценария на живота,
написан в детството.

Алистър Маклауд
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Изгубената сила на кръвта” (1976)
На 28 юни 1960 г., точно в шест часа сутринта аз се събудих вече на осемнадесет години, защото точно на този ден, точно навреме, се родих. Лежах и слушах камбаните на католическата църква, където трябваше да се влача почти всяка неделя и си мислех: „Е, утре [...]

Из сборника „Цветовете му са хубави” (1977)
Алън Спенс
превод: Любомир Духлински
Майстор Тош бързаше да се прибере, затова бригадата му си тръгна няколко минути по-рано, а когато фабричната сирена изсвири, Шаги вече седеше в тоалетната и пушеше, а очите му пълзяха по стените и вратата на кабината.

Юстинас Марцинкявичюс
превод: Марко Марков
Всеки път,
когато ме навести
баща ми,
гледам света
с очите му.

Андрей Лисенков
превод: Иван Антонов
РАЗДЯЛА
Залязващото слънце зад хоризонта угасна…
И в тази умираща нощ под луната
разделихме се с теб без докосването опасно.
Наивни ли бяхме тогава или пък малко познати?

Сунай Акън
превод: Ахмет Емин Атасой

АНТИЧНИ БОЛКИ
Колко вещи на стари хора,
докарани от
стари истанбулски къщи

Пенелопе Мортимър
превод: Любомир Духлински
Третото ми дете се появи на бял свят в частното отделение на огромен родилен дом в Южен Лондон. Прекарах първите два дни в една и съща стая с госпожа Айзъкс, но тя беше изписана на следващия ден след като родих.

Владимир Чугунов
превод: Красимир Георгиев
КУКУВИЦА
Куршум над моята глава изсвири,
случаен ли, прицелен ли бе той?
Натегнат като струна бе на лира
пронизаният с изстрела покой.

Ласло Латор
превод: Елена Алекова

Мъчи ме неказаната дума.
Кой ли може да я понесе?
Мята се тревожно и безумно
без утеха моето сърце.

Вячеслав Иванов
превод: Татяна Любенова
ДУХ
Над бездна нощна, Дух, пламтящ,
с Любов предвождал световете;
Духът ми реещ се, витаещ,
летял сред светила в небето.

Янош Аран
превод: Иван Есенски
С гарванови криле потръпва
в прозореца ми вечерта.
Стеле се сянката на душата ми
по пясъците на преживяното.

Елена Постоева
превод: Татяна Любенова
***
Под снегопада ще побродя.
Ще повървя.
Снегът прощава днес на оня,
на който трябва да простя.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
БЪЛГАРСКА СИМФОНИЯ
Чудесно вино, чудни рози:
български звучен колорит.
А Свободата на народа
дари му уникален бит.

Викас Пракаш Джоши
превод: Цветелина Александрова

- Миличък, отиваме в Колката. Побързай! - мама се усмихна весело на Рошан.
Рошан много се зарадва на думите на мама на вечеря. Той винаги чакаше с нетърпение пътуванията до Колката. Всяка година през ноември през зимните ваканции семейството на Парандзапе пътуваше затам от техния дом в Пуне.

Атила Йожеф
превод: Нино Николов
НАПЕВ
Ливади плават, път бразди
блатата с тъмните води,
ехей,
блатата с тъмните води…

Алексей Прасолов
превод: Марко Марков
От първата ми светлина
светът е в мен на две разсечен:
от мама - жива топлина,
от татко - студ един правечен.

Павел Черкашин
превод: Елена Алекова
* * *
Не живея - вижда Бог - напразно.
Ролята на моите дела,
да, е малка. Служа безпристрастно.
Роб не съм, но и не съм и крал.

Золтан Зелк
превод: Димо Боляров
Потегли влакът и дойде моментът,
когато пак не можем устоя,
на коленете - чанта с инструменти
и давай, цакай, коз или боя!

Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Ти не знаеш,
моя нежна балерино,
горчивия вкус на горестта,
където моето сърце дими.

Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
Чуй ти тази случка, станала в Багдад -
знаме и завеса влезли в спор зъбат.

Горан Ранчич
превод: Татяна Любенова
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Посегнах с ръка
Портата да отворя
Но порта нямаше

Татяна Юргенсон
превод: Елена Алекова
* * *
Една и е наградата -
дръжката на меча до рамото,
понеже съм достоен да седя
на Кръглата маса на Авалон.

Рони Маргълис
превод: Ахмет Емин Атасой

ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ДЖАВИТ БЕЙ ДО ЖЕНА МУ
Тук, сред степта, си мисля за Бююкада*.
Помниш ли последния ни прием,
даден по повод завършването на петия том
от книгата ви „Финанси” след огромен труд и мисля,
че такъв прием дотогава не беше виждал островът.

Салам Сарван
превод: Димитър Христов

ЛИНИИ
Дланите на старческите ръце,
разкрити пред гадателката,
показват все едно и също:

Агшин Енисей
превод: Димитър Христов

В този сив град, в който живеем,
всеки ден намират труп на неизвестна жена,
всяка нощ неизвестни мъже убиват
неизвестни жени.

Андрей Тарханов
превод: Елена Алекова
АВГУСТ
Август мой червенобради,
великан добър. Със плод
идваш ти и с листопади,
а в реката - брод до брод.

Пьотр Комаров
превод: Красимир Георгиев
СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА
Ти гледаш невярващо от самолета -
не виждаш под теб обичайни земи:
мочурища глухи редят се проклето,
лежат езера в далнината сами.

Албина Янкова
превод: Татяна Любенова
ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ТАТЯНА
Виелица танцува валс в дворове пусти,
глави склонили са фенерите в поклон,
страха и болката в душата си не пускам,
обръщам поглед аз към святата икона…

Сергей Маковски
превод: Красимир Георгиев
СКРЪБ
Аз от скръбта не се боя, когато гали
с любовен зов света на моите видения.
Аз от скръбта не се боя, щом тя разпали
жарава за борба и гняв за разрушения.

Михаил Лермонтов
превод: Иван Антонов
СМЪРТТА НА ПОЕТА
Поетът бе убит! - пленник на честта -
оклеветен той падна от мълвата
с куршум в гърдите, жадуван от мъстта
и в гордостта пожертвал си живота.

Юрий Поляков
превод: Красимир Георгиев
СМЪРТТА НА КАРИКАТУРИСТИТЕ
Кошмар на улици парижки:
сирени, изстрели, разпад…
Навежда ноздри все по-ниско
безличен президент Оланд.

Евгений Гребьонка
превод: Тихомир Йорданов
Очи огнени, въглен-парещи,
очи черни и в страст изгарящи.
Как ви любя аз! И се плаша аз,
че обикнах ви във опасен час.

Миклош Радноти
превод: Петър Велчев
ОДА
Зад твойте устни се таи слънце
и със усмивка кротка ме сгряваш.
Гласа ти чули - като хлапаци, -
крещят потоци, от дъжд прелели.

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Скъпи Дзандено!
Радвам се да Ви съобщя, че експедицията протича напълно успешно и след няколко месеца на базата на събраните материали ще мога да Ви представя обещания ръкопис.

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Изведнъж лекарят му зададе странен въпрос: „Цениш ли душата си?” Дотогава посещението протичаше както обикновено и Зигфрид Моргентойфел даде да се разбере, че силно се съмнява в успеха.

Даниил Долински
превод: Красимир Георгиев
СНЕЖЕН МИРИС
Снежен мирис, лъха студ наблизо…
Сняг в града ни с влаковете влиза,
спящ е гратисчия върху влака
в дни военни. Не е за бедняка,

Янош Вайда
превод: Нино Николов
Ах, веднъж да те прегърна
и веднъж да те целуна -
за да те прегръщам вечно,
вечно за да те целувам!

Сергей Марков
превод: Красимир Георгиев
В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО
В мен тъничко жило запрати
златиста пчелица и спря,
то още трептеше, когато
летящата вече умря.

Анна Хайнал
превод: Елена Алекова
Искам те, трябваш ми, нямам мира,
дива любов от сърцето ти дръзко извира,
пълно с копнеж е и плам, няма милост,
разгулът вече е слаб и безсилен.

Ела Фонякова
превод: Тихомир Йорданов

***
Години няма тука.
От тях и ни следа.
Морето е в нефрита,
в зелената вода.

Лали Тодадзе
превод: Димитър Милов
НА МАЙКА МИ
Мамо, аз дойдох при тебе слаба -
с топли устни и със страх в душата.
Някой внесе на съдбата хляба,
стих на челото ми отпечата.

Светлана Кекова
превод: Елка Няголова
***
Аз забравих, че мокрех китела бащин
със река от сълзи, все горчиво-солени,
помня само на какво ме научи нашият
учител по руски език. Само мене ли?!

Ласло Калноки
превод: Димитър Милов

ПРОЩАЛНО
Каквото ти обичаше, аз също го обичах,
отричаше ли нещо, аз отричах безнадеждно.
Край тебе станах скромен, верен и самокритичен
и чувствах се като че ли съм сляп или невежа.

Даниел Бержени
превод: Нино Николов
Приятелко моя, не питай с какво съм
запълвал без тебе унилото време!
Загубил съм вече вкуса към въпроси,
вкуса към шегите. Самотен съм, дремя.

Ирина Рябий
превод: Елена Алекова
ОКТОМВРИ
Горите тръпнат, през стъклото
октомври тегли с сок вгорчен,
самия край на този ден
едва ли слънцето ще стопли.

Олга Новикова
превод: Татяна Любенова
1.
Ирина се втурна в къщи и, захвърляйки чантата си на дивана, целуна майка си по бузата. Тя се притисна към топлото й рамо и погали безсилната й ръка, лежаща върху коленете, рязко очертаваща се под лекото наметало.

Николай Огарьов
превод: Нико Стоянов
***
Към Н. А.
Съюзът ни и свят, и волен,
тълпата глупава и зла
ще гази пак самодоволно
със тежките си колела.

Роке Далтон
превод: Никола Инджов
УСТАНОВЯВАХ КОНТАКТ
Валеше, когато установих контакт с моята група,
начинът да прецеждам думите навярно се понрави
на трима-четирима души с лице като на Гоя,
но на събранието хората изглеждаха отегчени

Николай Рубцов
превод: Марко Марков
ХЛЯБ
В торбата сложих кашкавал, бисквити,
бадем дори - разтуха и разкош.
Но хляб не взех: - къде из планините
да мъкна хляб на път и ден и нощ.

Ейвин Болстад
превод: Любомир Духлински
Началникът на пощенския отдел Симон Хамър, стар служител на фирмата, навърши шестдесет години. Много се разказваше за неговите търговски способности!

Семьон Ботвиник
превод: Красимир Георгиев
ДОБРОТО В СВЕТА УСТОЯВА
Доброто в света устоява:
градини, горяли в беди,
легенди и шир засияла,
и песни на вечни води.

Карл Микел
превод: Ана Александрова
1.
А вечерта такава мъка ме обхвана,
намерих хората и се оплаках:
принадлежа към мъртвите от идната война!

Маргит Кафка
превод: Василка Хинкова
Мой приятелю мили,
този оброк какъв е?
Кой ли бог го е писал
и в сърцата ни вписал?

Израй Мамберов
превод: Кръстьо Станишев
„Учителят никога не ще се
умори да учи детето.”
Абай

Емирхан Огуз
превод: Ахмет Емин Атасой
ИЗ „ПРЕДАНИЕ ЗА ОГНЕКРАДЦИТЕ”
отидох да открадна огъня от Прометей прикован за скалата
минавайки през копиетата на ветровете бушуващи по заледените
кратери на вулканите

Дьорд Шаркьози
превод: Елена Алекова

НЯКОЙ МЕ ЗОВЕ
Някой ме зове, зове ме някой;
виждам как в далечината плахо
бледата й, тръпнеща ръка ми маха.

Нури Демирджи
превод: Ахмет Емин Атасой
AЛЗХХ*
не излиза от вилата си, ушила е тъмночерни дебели завеси,
оставя тюлбента, хваща се за тютюна, после за елека шарен
китна къща, тънка девойка, седефена тамбура, кака, дамла сакъз

Николай Ашукин
превод: Тихомир Йорданов
ОКТОМВРИ
Октомври. Дачата е пуста.
В градината - мъртвешки сън.
Простенва тъжен вятърът навън
и дъжд оплаква лятото пред пруста.

Велимир Хлебников
превод: Красимир Георгиев
КОГАТО УМИРАТ
Когато умират конете - дишат,
когато умират тревите - съхнат,
когато умират слънцата - те гаснат,
когато умират хората - пеят песни.

Жужа Раб
превод: Елена Алекова
Боже милостиви дай ми дай ми дай ми -
още малко да живея като отвеяна
още малко да плача от любов

Дюла Юхас
превод: Иванка Павлова
ВЪВ ФЕЛЕДХАЗА ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1918
Счупено крило. В гъстия листак
грохнала мълчи мелницта пак.

Дюла Юхас
превод: Александър Миланов
Пламти унгарско лято с огнен чар,
пламтят и маковете като жар.
Ври Тиса в обедните часове,
прегърната от жежки брегове.

Шерзод Артиков
превод: Мирослава Панайотова
Събудих се внезапно. Беше сутрин. Някой ме викаше с висок глас, който идваше от улицата.
„Чичо Нурмат”, поздравих, когато отворих портата и видях съседа ми, облечен странно.
“Аз… аз…” каза той припряно. “Викам те от доста време. Студено е. Да влезем вътре.”

Иван Тхоржевски
превод: Красимир Георгиев
АЗ ЗА ЛЕК ЖИВОТ ПОМОЛИХ БОГА
Аз за лек живот помолих Бога:
виж как мрачно всичко се върти.
Бог отвърна: - Издържи немного
и за друго ще ме молиш ти.

Максим Богданович
превод: Красимир Георгиев
РОМАНС
Тихо Венера изгря над земята,
радостно грейна в душата заря.
Помниш ли нашите срещи, когато
тихо Венера изгря?

Михай Чоконаи-Витез
превод: Нино Николов
ЩАСТИЕ
В една ясминова беседка,
прохладна като вечерта,
седя с любимата си Лила:

Михай Чоконаи-Витез
превод: Невена Стефанова
С мораво клеймо отгоре
заповед дошла и скоро
в пролетната нощ вестител
вече хлопал по вратите.

Аркадий Кутилов
превод: Красимир Георгиев
ТИ УМИРАШ СЛЕД ЧАС
Ти умираш след час, ни минута по-късно!
Ще подскочи писалката върху листа…
Свойте сетни минути продавай по-скъпо
и любовните тайни не влачи в тъмнота.

Балинт Балаши
превод: Нино Николов
В ЛЮБОВТА Е ВЕЧНОТО И ТРАЙНОТО
Със времето дворци
и крепостни стени,
и градове ще рухнат.

Унгарска народна поезия
превод: Нино Николов
ВЯТЪР ПРОЛЕТЕН ПРИИЖДА
Вятър пролетен приижда,
цвете мое, цвете.
Птица птицата си вижда,
цвете мое, цвете.

Неизвестен унгарски поет
превод: Александър Миланов
Пред мене е стръкче цвете,
лилия - росно цвете,
във градинката ми свети.
И животът ми е цвете.

Неизвестен унгарски поет
от първата половина на ХVIII век
превод: Димитър Милов
Отечество, потеглям надалече -
жалей за моята раздяла,
че няма да се видим вече.

Мирослав Алексич
превод: Милко Христов
ТОЗИ МИГ
Как ли изглежда този миг,
докато го измерва часовникът
някъде от далечната кула,
докато се изсипва пясъкът,

Сеййит Незир
превод: Ахмет Емин Атасой
ДАДЕНАТА ДУМА Е ЧЕСТ ЗА НАС
Дадената дума е свята цел за нас!
Тесните проходи на дните тягостни
и бронираните бариери на площадите са преодолени!

Невзат Челик
превод: Ахмет Емин Атасой

СЪВЕТ
някой ден ако попаднеш
в стая за разпит като мъченик
без значения са братко

Ейвин Болстад
превод: Любомир Духлински

- Ето, идва счетоводителят - каза Петeр, известен като Мълнията. - Ами ако сега го кажа вместо него? - попита той, като изкусно придаде на лицето си изражение на безпомощност.
Луничките плътно покриваха носа и челото му, достигайки почти до буйните червени къдрици.

Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
В банята, веднъж се случи, хума най-благоуханна
от слугинята-красавица поех в ръцете.

Максим Горки
превод: Красимир Георгиев
Над блестящата шир морска вятър облаци събира. Сред небето и морето горд се рее буревестник, черна мълния е сякаш.
Ту с крило вълна докосва, ту облита висините, облаците бурни чуват радост в буен птичи крясък.

Александър Кочетков
превод: Красимир Георгиев
БАЛАДА ЗА ЗАДИМЕНИЯ ВАГОН
- Болезнено е, мила, странно,
сред клони, сплели нежни листи,
болезнено е, мила, странно,
на две трион да ни дели.

Франк Р. Стоктън
превод: Георги Смолянов
Новела
Година време се беше минало от събитието в кралския цирк - и ето в двореца на монарха дойдоха петима пратеници из една чужда страна. Знатните гости бяха посрещнати от придворния сановник, комуто казаха следующето:

Емил Болеслав Лукач
превод: Пенчо Симов
Реч зализана, напарфюмирана,
бледо благородство, анемична обич
искат неколцина лицемери.

Анатолий Щелкунов

Илия Пеев. „На Океана с любов, вяра и надежда. Песен за петте океана. Пет океански песни”, Издателство „Морски свят”. Варна, 2022

Десанка Максимович
превод: Димитър Пантелеев
ЩАСТИЕ
Времето вече с часове не меря,
нито по слънцето на небосвода -
ден е, когато поглед в мене впери,
нощ - когато тръгне да си ходи.

Галина Гампер
превод: Красимир Георгиев
ПО ПЪТЯ ДАРОВЕ НИ ЧАКАТ МНОГО
По пътя дарове ни чакат много,
без дар за провидението, слава Богу,
и викам: „Мигновение прекрасно!”,
когато и да шепнеш е опасно,

Рубен Дарио
Унамуно е, според мен, един поет. Един поет, един голям поет.
Неговата техника ми харесва. За да може човек така да се изразява, трябва да познава много добре хармонията и контрапункта.

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Имаше време, когато мислех много за аксолотлите*. Ходех в Аквариума на Ботаническата градина и ги гледах с часове, наблюдавайки неподвижността им, едва забележимите им движения. Сега аз самият съм аксолотъл.

Олег Юрков
превод: Тихомир Йорданов
***
Хора, подслонили се при мен,
аз от вашето внимание съм смаян.
Сякаш с орден бях удостоен,
миг по-хубав аз не зная.

Валерий Земских
превод: Георги Ангелов
***
Да поседнем
да помълчим
минута за почивка

Алексей Апухтин
превод: Красимир Георгиев
НИ ОТЗИВ, НИ ПРИВЕТ, НИ ДУМА НЯМА
Ни отзив, ни привет, ни дума няма,
светът с пустиня между нас лежи,
въпрос без отговор е мисълта ми,
страхливо над сърцето ми тежи:

Артър Милър
превод: Любомир Духлински
Тази обява от половин ред той видя във вестника: „Кученца петнист булдог, по три долара”. За боядисване той беше получил десет долара и все още не беше имал време да ги похарчи. Никога не бяха имали куче в къщи.

Артър Милър
превод: Любомир Духлински
Той купи този буик от 1928 г. на безценица от фалирала фабрика за трикотажни изделия. Колата беше на малко повече от две години. От предната седалка му се струваше, че вишневата повърхност на предния капак сякаш се простираше на почти една миля. Хромираният радиатор приличаше на огънат лък.

Артър Милър
превод: Любомир Духлински
Когато мъжът се приближи, в езерцето, обикновено безмълвно като чаша вода, се разнесе плясък. Силен плясък, много по-силен от жаба или скачаща риба. После водата се успокои и отново стана гладка като огледало.

Абдулох Абдумоминов
превод: Розалия Александрова

Абдула, който живее в съседство, и аз сме много близки приятели. Ние не само сме съседи, учим заедно. Една вечер не знаехме какво да правим и започнахме да правим нещо от голямо парче дърво. Баща ми се събуди от внезапен шум и, седнал с все още полуотворени очи, каза:

Григорий Петников
превод: Красимир Георгиев
НЕ ГОВОРИ, ПРИЯТЕЛЮ
Не говори, приятел,
че в беда
са скъсани листата,
чезнат редовете…

Николай Панченко
превод: Тихомир Йорданов
***
Белило, туш и малко охра -
и ей го зимния пейзаж.
И тъй е просто - драснеш дваж
с молив по белотата мокра

Хелън Симпсън
превод: Любомир Духлински
- И така, сложили са жив човек в ковчега - казах аз, гледайки към него над очилата си. -Небрежност ли е това или не? Там е въпросът.
Доколкото разбрах, моята задача беше да му покажа, че ученето за адвокат е интересно, че тази професия си заслужава да бъде избрана. Надявайки се да го [...]

Милан Руфус
превод: Вътьо Раковски
Сестра на нежността, на хляба майка.
Все тича със нозе нетърпеливи.

Елена Баринова
превод: Георги Ангелов
***
Когато жената казва:
- Ах, ти не ме обичаш!.. -
тя е сигурна в обратното…

Вадим Агол
превод: Георги Ангелов
***
Техниката за изработване на изкуствени цветя
дотолкова се е развила,
че сега е много трудно да се различат от истинските.