Ирландски фолклор
превод: Росица Станева
Там, долу ниско във долината
вдигни глава - чуй, духа вятърът.

Франсоа Волтер
превод: Красимир Машев
ПРЕД БЮСТА НА ЕДИН ПРЕМИЕР
Дивна прилика! Бих рекъл даже,
че е жив! - Не вярвай, жив да беше,
досега навярно щеше
глупост някоя да каже.

Анри Барбюс
Изправена до величествената врата, общинската портиерка гледаше как слънцето засипва със златен прашец улицата.

Фридрих Шилер
превод: Димитър Осинин
Радост, Божие дихание,
искра от небесний плам,
ний навлизаме пияни,
прелестна, в светий ти храм.

Жан Фолен
превод: Любомир Духлински
ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК
Мухата полира крилата си,
с изгорели клечки е пълен бурканът.
В заобленото стъкло се отразяват лица,

Херман Хесе
Край брега на реката при лодките гдето слънцето лееше мургавина по плещите му, израсна хубавият син на брамина - Вазудена.

Дилън Томас
превод: Явор Димитров
НЕ СИ ОТИВАЙ СЛАБ, СМИРЕН В НОЩТА
Не си отивай слаб, смирен в нощта.
Грей, бесней, от старостта окрилен!
С гняв, с гняв гаси искрите на смъртта!

Франсоа Копе
превод: Александър Балабанов
Дор още бистрите рекички
студът не е покрил със лед;
послушай тия пойни птички,
погледай светлий розов цвят.

Франсоа Копе
Нощта беше прозрачна и звездна. Затова през време на панаира тълпата с радост беше запълнила площада, по който бяха разхвърляни разни палатки и циркове, осветявани от червени и опушени газеничета.

Катюл Мендес
превод: Стилиян Чилингиров
Блещукаше звезда в небесни висини
и чупеше лъчи във морските вълни.
И пътник млад внезапно каза на поета:

Чезаре Павезе
превод: Любомир Духлински
Сандра прекара цялата сутрин, без да помръдне нито крачка от гарата. Накрая се отправи по булеварда, чиито дървета приличаха на големи букети цветя.

Чезаре Павезе
Превод: Любомир Духлински
1.
Сега ударите на съдбата и угризенията на съвестта най-накрая ме научиха да разбирам колко глупаво е да се отречеш от реалността в името на безплодните мечти и да изискваш това, което те очевидно не могат да ти дадат; Чилия обаче вече не съществува.

Джовани Папини
превод: Петър Драгоев
Ти дойде от планините, но беше бяла и свежа като последния мартенски сняг.
Ти дойде от горите и твоите устни бяха сладки и червени като ягодите, скрити под тревата.

Райнер Мария Рилке
превод: Павел Спасов
Защото, Господи, тез градове големи
загубени са те и разстроени;
там бягат от пожарните вълни
и никаква утеха няма да ги утеши
и отлетява малкото им време.

Ръдиард Киплинг
превод: Явор Димитров
СИНИ РОЗИ
Дадох й бели и червени
рози, с обич напоени.
Връщайки китката цветя,
сини рози поиска тя.

Шарл дьо Бюси
превод: Лъчезар Станчев

За излет към една планинска хижа
към стръмен връх, бай Трайко се погрижи
да бъде стегнат като пръв турист.

Вислава Шимборска
превод: Татяна Любенова
МИР
Звукът на сърдечен ритъм
предхожда радиосъобщенията.
Новините са по-бързи от светлината,
вярата по-бърза от новините.

Яна Моравцова
превод: Василка Хинкова
ПЪТЕКА „ЗЛОДЕЙКА”
Там зад градчето, там надалеко
тънка и стръмна се вие пътека.
„Злодейка” тя се нарича.

Уилям Блейк
превод: Явор Димитров
КЪМ МУЗИТЕ
Било на Ида вдън усои
или над Изтока с жар лъчи,
в чиито слънчеви покои
песен древна вече не звучи;

Йозеф Михалкович
превод: Пенчо Симов
Удар от лампата буди живота.
В чантата резени хляб ти тежат.
Свеждаш лице към детето в леглото.
Пускаш бравата и тръгваш на път.

Уилям Уърдсуърт
превод: Явор Димитров
КАТО ДУХ ОТ ПРЕЛЕСТ ОЗАРЕН
Като дух от прелест озарен
проблесна първо тя пред мен:
видение, чийто грейнал лик
краси и изпълва всеки миг;

Ищван Ваш
превод: Нино Николов
Я стига с това лекомислие, старче,
да беше безсмислен живота, едва ли
живял би и страдал с уплахата смъртна.
Мъгла е това за щастливи хлапаци!

Пърси Биш Шели
превод: Георги Минев
Кога лампада се строши,
загасва мъртва светлина,
кога се облакът руши,
бледней разсипана дъгата;

Ласло Наги
превод: Иванка Павлова
В гъстия камъш
аз се скрих и ето
трепна изведнъж
радостно сърцето.

Кристофър Марлоу
превод: Явор Димитров
ПЛАМЕННИЯТ ПАСТИР КЪМ ВЪЗЛЮБЕНАТА СИ
Ела и стани ми ти жена
и всяка всевечна благина
по долини, поля и гори,
и клисури с плод ще ни дари.

Жан Ришпен
превод: Стефания Мирска
Приказка
Свежи и румени спят в люлките си другите пеленачета, капка мляко блести в гънката на засмените им устица, както роса на цветни листца: свежи, румени, сякаш небесни ангелчета спят другите пеленачета в своите люлки.

Александър Поте
превод: Красимир Машев
***
Красавица неземна Жан го омая.
Вечер на любов и ласки се очерта.

Джовани Папини
След няколко деня пристигнаха от Халдея трима вълхви и се поклониха на Иисуса. Те идеха, може би, от Екбатана, или от бреговете на Каспийското море.

Пиер Лоти
превод: Константин Николов
Това е съвсем малка и проста история, която ми разказа веднъж Ив, когато се качваше на своята лодка, за да придружи до парахода затворниците, които се изпращаха в Нова Каледония.

Шарл-Луи Молво
превод: Красимир Машев
***
Смъртта обяви конкурс за палач.
Явиха се Чума, Холера, Проказа…

Луи Дамен
превод: Красимир Машев
Глупави стихове пише от нужда.
Намира и хора да ги четат.

Шарл-Симон Твено
превод: Красимир Машев
***
- Видях дявол! - Лъжеш! -
Над два метра и се клянка
зад мен, с магарешка глава

Йозеф Махар
превод: Люба Касърова
Столетия са минали…
това е само миг
и Дарвин го описва:

Уилям Бътлър Йейтс
превод: Ангел Д. Дюлгеров
Остават картини, книги.
И акър зелена трева
за разходка на открито.
Тялото пристъпва едва.

Уилям Бътлър Йейтс
превод: Христина Керанова
ЕЗЕРНИЯТ ОСТРОВ ИНИСФРИ
Сега ще стана и ще тръгна, ще отида в Инисфри,
и къщичка ще построя, от пръст и слама;
девет реда боб ще имам там, и кошер за пчели,
и ще живея сам в жужащата поляна.

Золтан Зелк
превод: Иванка Павлова
Станал рано, в двора спрях.
Ах, че чудно беше!
Дрозд сред клоните съзрях -
той гнездо строеше.

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Панайот Чинков
*
Изкуството само по себе си е благородно; затова артистът не се страхува от обикновеното. Да, щом като той вземе обикновеното, то е вече облагородено, и така ние виждаме най-великите артисти да упражняват смело величественото си право.

Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Отчаяние” (1961)
В тази вечер Винс имаше спор с баща си и от там тръгна всичко. Той вече не помнеше как всъщност започна кавгата, но подобни кавги се случваха през цялото време: щом попаднеше пред очите на Стареца, той започваше да го нарича „ветрушка”, „мързелив безделник” и „безполезен суинг”.

Анатол Франс
превод: Иван Г. Данчов
Когато младият княз Вемин наследи от баща си персийския трон, той повика всичките академици в царството и, като ги събра заедно, каза им:

Стефан Цвайг

По цялата страна пропълзяха слухове и мълва за това, че се е явил Месия. Все по-често и по-често от Йерусалим пристигаха пришълци и разказваха за чудесата, станали пред техните очи.

Ада Негри
превод: Христо Панайотов
Стихотворение в проза
Аз я видях. Мъчителна безсъница покриваше нейното, като восък жълто лице. Тя беше боса, дрехите й в безпорядък. Държеше на гърдите си своето бозайниче дете.

Рихард Билингер
превод: Асен Разцветников
ХЛЯБЪТ
Разчупен хляб лежи пред нас.
Хлябе, ний те славим с глас!

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
1.
Изминаха почти десет години, откакто работя в този завод. Затова бях ужасно изненадан, когато един журналист ми зададе въпрос: ако в съседно предприятие започнат да ви плащат с форинт на час повече, ще напуснете ли от тук?

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Два пъти гледах една и съща пиеса.
Първо в театъра, после у дома, по телевизията.
В театъра, честно казано, пиесата не ми хареса. Изобщо не ми хареса. Но по телевизията не беше толкова зле.

Дюла Ийеш
превод: Нино Николов
НА СЪПРУГАТА МИ
И отдалече ти държиш конците
на моята съдба. Спокоен лягам. Ти ме грееш,
когато си от мен далеч - по-силно, по-могъщо.

Жан-Пол Сартр
превод: Любомир Духлински
Изобщо не се интересувах от философия, когато учех. Имахме учител на име Шабрие, с прякор „Куку-Фило”; той не успя да възпита в мен любов към философията.

Клод Карломан де Рюлер
превод: Красимир Машев
Гледаше чуждо прегрешение
и Зловоние й беше в устата.

Понс-Дени Екушар-Льобрьон
превод: Красимир Машев
***
Ерудит е. Няма втори.
По-по-най е.
Каквото знае - говори, говори…
А какво говори - не знае.

Иван Скала
превод: Вътьо Раковски
Ще ти бъда приятел.
Ето ръката ми.
Ще ти бъда приятел.

Томас Мур
превод: Росица Станева
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
(Петербургска песен)
Вечерен звън. Камбанен звън,
на приказка във мен е сън -
за детството, за роден край,
за моя дом, любов през май.

Жан-Франсоа Гишар
превод: Красимир Машев
Смъртта не е беда голяма
и по-страшна от зима:

Франсоа Волтер
превод: Красимир Машев
***
Трепери, Хораций! Предай се, Рафаел!
Сега със вас се състезава нашият Куапел.
Двоуми се между перо и триножник,

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Не знам за вас, но аз съм сигурен, че всички истински драми се случват не вечер, а сутрин. Вечерта насърчава философско възприемане на живота, ражда мечти за мир. Накрая те прави сънлив, а сънливостта, както знаем, не допринася за драмата.

Иван Скала
превод: Вътьо Раковски
Който не знае провинциалните фенски градчета прочее,
той никога няма да разбере под този свод
въпросителните женски погледи, завършващи

Ядолла Рояйи
превод: Георги Ангелов

***
В секундата на смъртта,
за нея

Франсоа Гакон
превод: Красимир Машев
Не се вглеждай в портрета с омая
на Корней и ще кажа накрая:

Милан Краус
превод: Василка Хинкова
ВЪЗЕЛ
Тъй далече си Додоне
сърце мое умълчано
оседлах си вече коня
за път стегнах подкован е

Хуан Хил-Алберт
превод: Александър Муратов

В потъмнялата казарма
офицер един предател
край водите на Турия,
шепнеше закани празни:

Елспет Дейви
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Нощта на смешните шапки” (1980)
Две петна загладена и чакълеста пръст бележеха входа на кафенето край магистралата. Отвъд се простираха равни полета, а дългата линия на хоризонта беше прекъсвана тук-там от едва видими групи дървета.

Теодор Крижка
превод: Елка Няголова
ХЛЯБ
Във хладните утрини, толкова бели,
щом рее се сняг над къщи заспали,
топи ме желание и в мене гребе,
покълват зрънцата на моята памет.

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Отидох при моя приятел Геза и го заварих да пише поезия.
Когато ме видя, той скри ръкописа. Попитах какво пише. Той отговори: списък с бельо, което трябва да се занесе в пералнята. Но под огъня на кръстосаните ми въпроси призна, че работи върху пиеса в стихове.

Пиер-Жан дьо Беранже
превод: Димитър Полянов
Кат картонени войници
нас редят ни за парад;
някой мръдне ли из строя,
викат: „Лудите назад!”

Дени Дидро
превод: Красимир Машев
Бъбрив антиквар, чиито прах е в урна -
в тази етруска ваза е пак в среда културна.

Елспет Дейви
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Говорещият с прилива” (1976)
Новият наемател едва погледна чинията, поставена пред него и се обърна към прозореца с едва забележима усмивка, сякаш се съгласяваше, че въпреки мръсотията в къщата, навън е доста приличен ден.

Ищван Белла
превод: Александър Миланов

Свечерява се, като че ли нощта заспива,
но предсънно само в себе си тя се вглъбява,
вглеждат се един във друг небето и реката, както
свикнах със себе си аз само да те наблюдавам.

Томас Харди
превод: Явор Димитров
ПОЕТЪТ
Не търси той внимание,
оценка или признание,
ни покани спешни за обяд,
нито клетви с винен аромат.

Матю Арнолд
превод: Ангел Д. Дюлгеров
Други ни отговарят. Не и ти.
Все питаме. Стоиш с усмивка, ням,
над всяко знание. Връх най-голям,
величествен във звездни висоти,

Оскар Уайлд
превод: Явор Димитров
СИМФОНИЯ В ЖЪЛТО
По моста дилижанс едвам
пълзи като жълта мушица
и като чевръста пчелица
минувач се мярка тук-там.

Томас Харди
превод: Явор Димитров
РАЗДЯЛА
Дъжд по прозорците бумти,
листака буря брули с бяс,
а аз съм тук, далеч си ти,
стотици мили между нас.

превод: Красимир Машев
ЗА ОБЕЩАНИЕТО НА НОВИЯ
КРАЛ ЛУИ ХVІ
Накрая повсеместно
по кокошка ще ври в нашите съдини.

Уилям Бътлър Йейтс
превод: Росица Станева
РЪКАТА УМОРИ СЕ
Ръката умори се
да пише неща нови,
каквото бе написала
опроверга го словото.

Денис О’Дрискол
превод: Георги Ангелов
1.
Загиналият е мъж
на тридесет и няколко години.
Това е всичко, което засега съобщава
полицията.

Джерард Рийди
превод: Георги Ангелов
Копаехме земята, задълбaвайки
в меката почва, изхвърляхме я
от дупката, докато не се натъкнахме на камък.

Нула Ни Гонъл
превод: Георги Ангелов
Някога бях
кост,
лежах на пясъка
сред скелети.

Жорж Сименон
превод: Литературен свят
*
…Създава се впечатлението, че въпреки съвременните средства за информация, с нас се отнасят като с деца, че вестниците, радиото, телевизията едва повдигат края на завесата над случващото се.

Джоан Ейкън
превод: Любомир Духлински
Това малко градче беше, разбира се, гъсто населено и, както всички места като него, толкова красиво и интересно, че ще отнеме цял живот, за да го опишем.

Робърт Херик
превод: Явор Димитров
ЗА ЛЮБОВТА
Как дойде любовта, не знам,
със думи, поглед или плам,
или в душата тя изгря
(първо) от същата искра:

Ерих Фрид
превод: Георги Ангелов
УСПЕХ
На десет години се родих
На двадесет години умрях

Пино Пелегрино
превод: Георги Ангелов
Шестте най-важни думи:
“Да, признавам, че е моя грешка.”
Петте най-важни думи:
“Направи го за мен великолепно!”

Стейн Мерен
превод: Георги Ангелов
ТРИНАДЕСЕТОТО СЪЗВЕЗДИЕ
Езикът е тринадесетият знак на Зодиака:
думите и техният смисъл
година след година плуват
по еклиптиката на хилядолетията

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
До Дирекция на предприятието „Везувий”
Вулканът на вашата компания, въпреки многото ни протести, продължава да застрашава околната среда. Не отказвайте любезността да предприемете спешни действия.
Градска управа

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
- Господи, колко си небрежен! - каза съпругата с обичайното отвращение. - Виж се: косата ти е рошава, вратовръзката ти е накриво, има петно на сакото ти. Откъде е това петно?

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Момчето беше на седемнадесет години, по природа сдържано, както обикновено е едно седемнадесетгодишно момче. Всяка дума трябваше да се изтръгва от него с клещи и ако с най-голяма мъка биваше изтръгвано „да” или „не”, по лицето му се виждаше, че се презира заради приказливостта си, заради женското си бърборене.

Жил Менаж
превод: Красимир Машев
КЪМ БЕЗСЪРДЕЧНАТА
Да, признавам, твоите очи, Агата,
ми струваха не една сълза пролята.

Исак дьо Бенсерад
превод: Красимир Машев
Под тази плоча лежи адвокат.
Законите прилагаше умело.

Франсоа Менар
превод: Красимир Машев
Този монарх, от Бога дар,
за миг не изправи снага:

Теофил дьо Вио
превод: Красимир Машев
***
Шарлота погреба дете.
И траурни са нещата.

Мелсион Матеу
превод: Георги Ангелов
Автобусната спирка - това е
онази девойка и жълтото й наметало;
автобусната спирка е
жената, която става,

Педро Гарфиас
превод: Александър Муратов
Миньори от Линарес
и от Ла Каролина,
гръдта ми бие днес,
тупти със ритъма

Уилям Бътлър Йейтс
превод: Явор Димитров
КОГАТО МОРНО СРЕЩНЕШ СТАРОСТТА
Когато морно срещнеш старостта
и пред камината задрямваш ти,
във тази книжка бавно прочети
за своя нежен поглед в младостта.

Шарлот Бронте
превод: Росица Станева
***
Животът ни не е игра
и приказка в леса.
Дъждецът лек, внезапно спрял,
изпраща чудеса.

Войчех Кавински
превод: Здравко Кисьов
ЗАЕДНО, ОТДЕЛНО, ВЕЛИЧЕСТВЕНО
Заедно -
ние сме непокорими.
А поотделно -
всеки от нас се залъгва,

Жозе Сарамагo
превод: Десислава Венева
откъс от „Пътуване из Португалия”
Заваля. Следобед, по някое време, небесата се разтвориха. Но този пътешественик не е от хората, които се отказват при първия пороен дъжд, защото той продължи по пътя си, напук и на втория, и третия порой.

Уилям Блейк
бележка и превод: Явор Димитров
Около 1793 г. Уилям Блейк написва това неозаглавено стихотворение, което ще трябва да чака 70 години, за да бъде публикувано едва през 1863 г., когато поетът и художник Данте Габриел Росети го включва в свое издание на стихотворенията на Блейк.

Анонимен английски поет
превод: Росица Станева
Погребете ме под клони
на тъжна, плачеща върба.
Милата, ако ме помни,
тук ще дойде, дето спя.

Джон Бойл О’Райли
превод: Росица Станева
Червената роза - въздишка от страст,
а бялата - любовни мечти,
червената роза е хищен сокол,
а бялата - гълъбов вик.

Ла Жиродер
превод: Красимир Машев
Отлят от бронз, здрав и твърд,
мисли такива събужда:

Франсоа Пейо дьо Линер
превод: Красимир Машев
***
Прекланям се пред Лафонтена.
Този автор над мен бди.
Той Дафне покачи на сцена
и ме избави от беди.

Сид Чаплин
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Скачащото момче” (1946)
В края на Градинската улица момчето се обърна и хукна по пътеката към оградата. Отначало то забеляза едва различима пътека, достигаща другия край на широката поляна до живия плет, после прехвърли поглед към бика, мирно пощипващ гъстата сочна трева край езерото.

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Никога не бе имало толкова жестоко студена и дълга зима във френските планини. От седмици въздухът беше чист, свеж и студен.

Джон Клер
бележка и превод: Явор Димитров
Във все още аграрната и прединдустриална Великобритания един млад мъж на име Джон Клер (Клеър) започва целеустремено да следва призванието, което му е отредено. След като години наред чете ненаситно, той започва да публикува странни, характерни стихотворения, които предизвикват вълнение сред читателите.

Пиер дьо Ронсар
бележка и превод: Милена Върбанова
В памет на моята единствена дъщеря Елена
Когато през 1570 година, след дълъг престой в своя манастир, Пиер дьо Ронсар посещава Лувъра, той се вглежда с изненада в едно ново лице, което през следващите месеци и години изцяло го завладява.

Д’Асейи
превод: Красимир Машев
НА ЗЛОБНИЯ ДЛЪЖНИК
Простете на любезния Клеон:
да му отвърнеш с вежлив поклон,
да му отвърнеш на остротите

Гийом Колте
превод: Красимир Машев
***
Да обича - съперници няма.
Защото той обича за двама.

Никола Боало
превод: Красимир Машев
КЪМ ШАРЛ ПЕРО
Бъртвежи са това и чуй, че
не ме е лекувал твоят вуйчо.

Жан дьо Лафонтен
превод: Красимир Машев
Докато беше млад, имаше една
мисъл: „Да се оженя - все някога ще успея.”

Шейла Дилейни
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Сладко пее магарето” (1963)
В моето детство, ако някой умреше, това беше не само скръб (а понякога и радост), но и зрелище. По онова време, а и сега, е било обичай приятели, роднини и всички наоколо да посещават скъпия покойник, преди тялото му да бъде балсамирано, изгорено или заровено в земята.

Еуженио де Андраде
превод: Десислава Венева
Книгите. С тяхната топла,
нежна, ведра душа - безценен
приятел. Готови винаги да озаряват с
неизчерпаемото си, необятно знание.

Миклош Радноти
превод: Александър Миланов
В двете ти ръце аз тихо
се люлея.
В двете ми ръце ти тихо
се люлееш.

Густав Мунк-Петерсен
превод: Георги Ангелов
О, сили, управляващи небето,
земята, слънцето, морето, бурите,
невидими за нашите очи,
вие, сили, над живота властващи,

Джон Флетчър
превод: Явор Димитров
О, ТЕЗИ УСТНИ СКРИЙ ОТ МЕН
О, тези устни скрий от мен,
хитрували със сладък чар,
и тез очи, разцъфнал ден,
измамлив за зората дар,

Владимир Райсел
превод: Пенчо Симов
Подаваха ми своите ръце: сърдечни, твърди.
А дълго топлината им усещах аз.

Анна Чахоровска
превод: Елка Няголова
ТВЪРДО РЕШЕНИЕ
Аз бягам от себе си
и се завръщам
след всяко
морално препиване.

Лайош Кашак
превод: Нино Николов

НИШКА ПРЕКЪСНАТА
Не е далеч оттук
целта,
която си
поставях.

Уилям Блейк
бележка и превод: Явор Димитров
„Отровното дърво” на Уилям Блейк (1757 - 1827 г.) е публикувано за първи път в сборника му „Песни на опитността” през 1794 г. Основната тема е гневът, който може да се превърне много коварна и дори смъртоносна сила.

Джон Кийтс
превод: Росица Станева
Старата Мег е циганка,
живей си сред блатата,
легло от торф й стига,
липсва в дома вратата.

Ги дю Фор дьо Пибрак
превод: Красимир Машев

***
Денонощно чете, но разбраха -
напразно. Сякаш е лакомник:

Клод Мерме
превод: Красимир Машев
***
Във връзките приятелски от години
приятелите ни са като дини.

Жан Пасера
превод: Красимир Машев
***
Когато смъртта ме прибере
и в гроба да ми е добре,

Жан Воклен дьо Ла Френе
превод: Красимир Машев
***
Гастон, ти казваш мор свиреп
ще връхлети порядъчните хора.

Саймън Армитидж
превод: Георги Ангелов
Влязохме
в училищния двор с едно момче -
как се казваше?

Жан Берто
превод: Красимир Машев
***
Забравихме доброто без жал.
Неблагодарността царува, господа:

Пиер Гренгор
превод: Красимир Машев
***
Който е вглъбен за да види своя лик,
който го види - цената си знае за урок,

Райнхард Бернхоф
превод: Ана Александрова
Вълноломът в сенки. Бавната нощ
с корони от пяна запълва
очите от мазни петна,
взрени в мен като празни бутилки.

Ференц Буда
превод: Александър Миланов

***
Под тежката присъда
на снежното безмълвие
лежат селата. Дим струи. Живеят.

Анна дьо Ноай
бележка и превод: Милена Върбанова
Наследницата на Софроний Врачански
Анна-Елизабет, принцеса Бранкован, графиня Матийо дьо Ноай е знаменита френска поетеса. Нейната поезия и личност са особено обаятелни за нас, българите, защото тя е правнучка на Софроний Врачански.

Робърт Бърнс
превод: Росица Станева
Любов, червена роза,
през юни как цъфтиш,
ти песен си в сърцето,
по пътя ми звънтиш.

Петер Юхас
превод: Александър Гюров
Още през 148 г. пр.н.е. древна Македония става римска провинция, а след разпадането на Римската империя тя е включена в границите на Източната империя.

Лучо Дала
превод: Росица Станева

Стар кей край морето блеснало,
дето ветровете тичат,
на пристана на Соренто
мъж прегръща пак момиче.

Марко Кравос
превод: Елка Няголова
Живял някога един човек.
Бос и сух.
Никой не би станал баща,
ако не го заслужава синът му.

Станислав Йежи Лец
превод: Красимир Машев
ВПЕЧАТЛЕНИЕ
Воняща и зелена е -
локва на два-три дена.
Но създава впечатление
на много задълбочена.

Соня Зубович
превод: Елка Няголова
НИЕ ДВАМАТА
Ние двамата безброй пъти
гледахме
звездите,
зората,
морските далнини,

Фредерик Уедърли
превод: Росица Станева
Любими Дани, гайди пак запяха
под облаци над стръмни долини,
след лятото цветята в куп умряха,
ти тръгна, аз все чакам дълги дни.

Жарко Петан
превод: Валентин Димитров
***
Избори с един добър кандидат са по-демократични от избори с трима лоши.
***
Революциите са локомотиви на историята, но често спират на грешни гари.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Робърт Куик, връщайки се от командировка, намери бележка от жена си у дома. Тя ще се върне в четири, но децата са в градината. Той хвърли шапката си на масата и без да сваля тъмното си яке, което не можеше да търпи, веднага отиде в градината.

Витезслав Незвал
превод: Вътьо Раковски
Плаче небето в дъждовните нощи
Ти заминаваш? Къде?
Ах остани не отивай си още
Плаче небето в дъждовните нощи
Мене не ще отведе

Хайнрих Хайне
превод: Стоян Бакърджиев
ВЕСТ
Мой верен ратаю, стани
и яхвай коня вран!
Мини гори и планини
до двора на Дънкан!

Адам Шимйенчик
превод: Елка Няголова

***
Посветено на теб
Веднъж във годината
и жеравът губи перата си.
Тогава е гол и беззащитен.
В гората се скрива.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Панаирът беше в разгара си - беше петият час от горещия септемврийски следобед, а печеше все по-силно. Над пазарния площад като двадесет въртележки, разкъсани на парчета, се виеше високо във въздуха гъст облак от жълт прах - струваше ти се, че пуши разгорещената, възбудена тълпа.

Марта Брасар
превод: Елка Няголова

ДЯДО
в кухнята до масата
обърнат с лице към слънцето
дядо ми е седнал на стол
разрязва ябълка на парченца

Теодор Крижка
превод: Елка Няголова
ПОДЗЕМНАТА РЕКА
Понякога този свят на реката съвсем й стига.
Не иска тя повече в равнината му да сълзи.
Пропада надолу, под земята. И радостно вика…
Май ручей и аз съм, макар и в душата си зимна.

Педро Салинас
превод: Николай Тодоров
***
Земя и нищо повече.
Земя и нищо по-малко.
Да те насити.

Емилио Прадос
превод: Александър Муратов
В Африка върни се, мавре,
не подхожда ти Испания.
Слушай, с тебе тук се гаврят,
тук по-зла съдба те чака,

Ирен Киш
превод: Иванка Павлова

Старият бик изскочи пред мене
с разтреперани жили.
Въртеше към небесата
кръвясали тъмни очи,

Мирослав Флориан
превод: Вътьо Раковски
Когато хладен дъжд валеше
и беше влажна Чехия като гора,
копнение по тебе ме гнетеше,
Мораво южна, слънчева, добра.

Шандор Вьорьош
превод: Александър Миланов
КАНЦОНА
на жена ми
Какво съм аз за теб, не съм разбрал.
Как отговор в душата ще открия,
когато те обгръща със воал?

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Тютин, баща на три деца, след шестнадесет години брак се събра със секретарката си, осемнадесетгодишната Филис, и поиска развод. Съпругата му, Клеър, разумна жена, веднага се покори на съдбата.

Ами Каройи
превод: Иванка Павлова

Диреше майката във всяка жена,
която предварително прощаваше,
която беше заран белият ти хляб
и топло блюдо вечер, обитаваше

Шаролта Лани
превод: Иванка Павлова

Гледам към тебе отвисоко, от края на моста,
към тебе, вечна вода, мой величествен Дунаве.
Отечеството означаваш, намерената ми родина.

Атила Чоконай
превод: Михаил Иванов
АВТОБИОГРАФИЯ
Съдбата там, на изток ме зачена,
а тук със запад, гордия, ме срещна.
Тежат хилядолетните съмнения
и гордостта не е съвсем безгрешна.

Джузепе Унгарети
превод: Георги Ангелов
В ПАМЕТ НА МOХАМЕД ШЕАБ
Наричаха го
Мохамед Шеаб

Янош Барч
превод: Емил Симеонов

ОТКЪДЕ
Откъде бихте могли да знаете
колко са дълги крилата на мълниите
и какъв е смисълът
на лунните кратери,

Йожеф Бенце
превод: Емил Симеонов
МОЯТА ЛЮЛКА
На каруца докараха майка ми вкъщи -
мен да роди. Бе посивяла вече,
брат ми - вече ерген.

Агнеш Немеш-Над
превод: Иванка Павлова

Седи на рамото ми една птица,
която се е родила заедно с мене.
Вече е толкова голяма, толкова тежка,
че всяка моя крачка е мъчение.

Салваторе Куазимодо
превод: Георги Ангелов
Тук сме далеч от всички и отново слънцето
искри като мед в косите ти,
а последната цикада на лятото
и воят на сирените под ломбардското небе

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)

Обедното слънце пронизваше праха с бял лъч като прожектор и лежеше в кос четириъгълник върху пода на детската стая. Муха, заседнала между рамките на прозореца, бръмчеше като трион;

Арон Гаал
превод: Георги Ангелов
Бедността на независимостта ни приближава към небето.
Независимостта на бедността ни тласка в преизподнята.

Катри Вала
превод: Здравко Кисьов
Аз съм прозрачна и крехка
чаша в ръцете ти.
Твоите устни до кръга се докосват.

Жени Варнаи
превод: Иванка Павлова
Знам, мойто съществуване
в голямата вселена
е като облак
върху пролетно небе.

Анна Парди
превод: Иванка Павлова
Животът не познава приготовления:
внезапно ще усетиш като груба вода
дъха на смъртта

Ищван Ваш
превод: Елена Алекова

Ти си родена, когато заражда се лято.
В моя оскъден живот ти разпали огньове и злато.
Бе светлина, изведнъж над света заискрила,
строго красива, творяща и зрееща сила.

Льоринц Сабо
превод: Иванка Павлова
ГОРСКА ЛЮБОВ
Здрачава се… Пред кухнята ни наизскачаха невидими щурчета,
в далечината секнаха отекващите удари на брадва.

Щефан Хермлин
превод: Кръстьо Станишев
В памет на Йоханес Р. Бехер
Идва пак есента и узрява плодът,
песента стихва, където гората ехти
от своите рухващи мъртви,
от бури, кънтящи от юг.

Уилям Блейк
бележка и превод: Явор Димитров
“Тигърът” е вероятно най-известното от кратките стихотворения на Уилям Блейк, изучавано от ученици, студенти и литературни критици, превеждано на десетки езици и подлагано на различни тълкувания.

Павел Койш
превод: Пенчо Симов
Как да не живеем, питам, как -
за да дишам въздухът нали е?
Лекичко прелита нежен сняг,
от леса на огън ми ухае.

Бела Хортиш
превод: Александър Миланов
ПРЪСТЕН
Сонет е може би - нахлузва се на пръст,
но огън, който в него се стаява,
имението на мраза стопява
и екват тътени околовръст.

Льоринц Сабо
превод: Александър Миланов
(откъс)
Аз - мошеник? Затова, че страдаш?
Същото и ти си спрямо мене.
Моят егоизъм с бяс напада
твоя - клетка с пръчки нажежени.

Уолтър де ла Мар
превод: Росица Станева

Върви луната в небето на нощта
със сребърни пантофки до утринта.
Всичко под нея е все на добро -
дървета, клони светят в сребро.

Мануел Франсиско Рейна
превод: Ботьо Буков
ПОДНЕСЕНО СТУДЕНО
Дойде време да ми поднесеш уважението си.
Разказа ми как животът ти сега е катастрофа
и че береш плодовете на злото, което ти ми стори
с рани, по седем умножени седем пъти.

Маша Халямова
превод: Василка Хинкова
ДАР
На бяла коприна ще извежа
китка полски цветя.

Феликс В. Рамос
превод: Александър Муратов
Припомняш ли си, мила мамо,
един ден тук ти казах аз:
„Отиват новобранци, мамо,
но ще се върнат ли, бог знай?”

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Самотата на бегача на дълго разстояние” (1959)
Веднъж видях един младеж, който искаше да се самоубие. Никога няма да забравя този ден, защото тогава, в онази събота, останах сам в къщи. Всички отидоха на кино, но по някаква причина не ме взеха, така че бях в най-мрачно настроение.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
- Когато ви видях за последен път преди година, - каза Мейвис възмутено и с по-голямо разочарование, отколкото би й се искало, - вие ми казахте, че ви остават само три месеца живот.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
Този Великден навърших петнадесет. Сядам да вечерям, а мама ми казва:
- Добре е, че напусна училище. Сега можеш да тръгнеш на работа.

Уилям Уърдсуърт
превод: Росица Станева
В полето, родното, вървях
със облак във небето чисто
и изведнъж пред мен съзрях
тълпа от нарциси златисти -

Денеш Киш
превод: Елена Алекова

ТИ СТАНА ЧАСТ ОТ МЕН
Живееш в мене - от кръвта ми капка,
както светът - във моето око,
и болката ни битието, както
забодено парченце от стъкло.

Алфред Тенисън
превод: Росица Станева
Бий, бий, бий,
о, море, по камъни сиви,
ще мога ли да произнеса накрай
мислите горчиви.

Михай Вьорошмарти
превод: Нино Николов
Къде помръкна твоя поглед светъл?
Къде останаха неясните мечти?
Или светът е само черно цвете
с измамлива сълза, че да трепти.

Михай Ваци
превод: Александър Миланов
Като бездомен скитник ли съм аз?
Нима
не чувствам, че навсякъде съм
у дома?

Томас Мур
превод: Росица Станева
ЛЕТИ, ЛЕТИ БЕЗСТРАШЕН БРИГ
Лети, лети, безстрашен бриг,
капризния вятър следи!
Дори да няма материк
по-светло ще е отпреди.

Хайнрих Хайне
превод: Николай Тодоров
ЛОРЕЛАЙ
Не зная, изглежда тъй странно,
толкова скърбя,
легенда от много отдавна
тревожи все мойта глава.

Дюла Юхас
превод: Нино Николов
Прозорчето на кръчмата проблясва
с цветя на скреж, подобно зимен гроб.
Принесен в жертва, кърваво угасва
денят под щърбав лунен търнокоп.

Ищван Шимон
превод: Нино Николов
Видях едно дърво как разцъфтя
на улица „Бадемова”. В нощта
луната го огря по бяла дрешка.

Вилем Завада
превод: Вътьо Раковски
Още изправен и още толкова млад
ме стриваше ти със своите токчета
и смазан на прах,
ме слепваше пак със своята слюнка.

Джон Клер
превод: Ангел Д. Дюлгеров
ЛЯТО
Да идем в лятото със тебе, с мен в лятото ще бъдеш ти,
че всеки плет е с цвят обсипан, в гората пак синчец цъфти
и върху дъбовите клони си вият враните гнезда,
в гръдта на моята любима гори по-силно любовта.

Арпад Тот
превод: Нино Николов
Кръчмарю, дърта швабо, от тъмното налей,
от хладното вино като нощта навънка;
стакан ми донеси, по-тежко нека звънка,
за помен аз ще пия, а не за юбилей!

Томас Мур
превод: Росица Станева
БЪРЗАЙ, ИСКРИ ЧЕРВЕНИ
Бързай, искри червени
припламват от бокал.
Хронос - този скъперник,
секунда ни е дал.

Мишел Фейбър
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Дъждът трябва да завали” (1998)
Маргарет беше израснала във ферма, която вече не е ферма, и от малка знаеше, че животът е труден. Още на тригодишна възраст тя научи, че парите не растат по дърветата. Бащата, без да се затруднява много-много с подбора на изрази, разказа на момичето за други аспекти [...]

Мишел Фейбър
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Дъждът трябва да завали” (1998)
Пристигайки у дома, Франсис Стратърн видя, че приятелят й е приготвил вечеря.
- Първи ден на новата работа - каза той. - Помислих, че ще се върнеш уморена.
Връзката ни е в задънена улица, напомни си Франсис, докато го целуваше по устните. Няма съмнение.

Льоринц Сабо
превод: Вътьо Раковски
АДРИАТИКА
Първо очите ми, после ръката ми
те целунаха. Върху всичките ми сетива
ти се изля като вълна след вълната,
пейзаж и наслада се смесиха след това,

Янош Аран
превод: Александър Муратов
Хей напред, а не назад вървете!
Все напред през кървави полета,
че победа тука разцъфтява
като цвете из пръстта корава.

Юлиан Тувим
превод: Кирил Делчев
ОДИСЕЙ
Нощта е дъжд зачернил и щорм мастилен вилнее,
небесата изливат тъмни, мътни порои.
Вържете ме за стената с връв, приятели мои -
там, на двора сирена жестоко, протяжно пее.

Габор Гараи
превод: Михаил Берберов
Защото, ако любовта те изостави,
върху лицето ти избива в тънка
и бяла ивица самата беззащитност,
тъй както влага по стена избива;

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Влизайки в бара „Пшеничения сноп” точно преди обяд в събота сутринта, изведнъж видях Сам Скелманторп да седи там с половин чаша бира, осветявайки стаята с аления блясък на униформата си.

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Тогава двете стари моми, сестрите Норис, които бяха дошли при малката мисис Фосдайк по благотворителни дела, почукаха тихо на вратата на малката й къща на „Паркър стрийт” и завариха домакинята облечена с палто.

Алистър Маклауд
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Изгубената сила на кръвта” (1976)
На 28 юни 1960 г., точно в шест часа сутринта аз се събудих вече на осемнадесет години, защото точно на този ден, точно навреме, се родих. Лежах и слушах камбаните на католическата църква, където трябваше да се влача почти всяка неделя и си мислех: „Е, утре [...]

Из сборника „Цветовете му са хубави” (1977)
Алън Спенс
превод: Любомир Духлински
Майстор Тош бързаше да се прибере, затова бригадата му си тръгна няколко минути по-рано, а когато фабричната сирена изсвири, Шаги вече седеше в тоалетната и пушеше, а очите му пълзяха по стените и вратата на кабината.

Ласло Латор
превод: Елена Алекова

Мъчи ме неказаната дума.
Кой ли може да я понесе?
Мята се тревожно и безумно
без утеха моето сърце.

Янош Аран
превод: Иван Есенски
С гарванови криле потръпва
в прозореца ми вечерта.
Стеле се сянката на душата ми
по пясъците на преживяното.

Атила Йожеф
превод: Нино Николов
НАПЕВ
Ливади плават, път бразди
блатата с тъмните води,
ехей,
блатата с тъмните води…