Катри Вала
превод: Здравко Кисьов
Аз съм прозрачна и крехка
чаша в ръцете ти.
Твоите устни до кръга се докосват.

Жени Варнаи
превод: Иванка Павлова
Знам, мойто съществуване
в голямата вселена
е като облак
върху пролетно небе.

Анна Парди
превод: Иванка Павлова
Животът не познава приготовления:
внезапно ще усетиш като груба вода
дъха на смъртта

Ищван Ваш
превод: Елена Алекова

Ти си родена, когато заражда се лято.
В моя оскъден живот ти разпали огньове и злато.
Бе светлина, изведнъж над света заискрила,
строго красива, творяща и зрееща сила.

Льоринц Сабо
превод: Иванка Павлова
ГОРСКА ЛЮБОВ
Здрачава се… Пред кухнята ни наизскачаха невидими щурчета,
в далечината секнаха отекващите удари на брадва.

Щефан Хермлин
превод: Кръстьо Станишев
В памет на Йоханес Р. Бехер
Идва пак есента и узрява плодът,
песента стихва, където гората ехти
от своите рухващи мъртви,
от бури, кънтящи от юг.

Уилям Блейк
бележка и превод: Явор Димитров
“Тигърът” е вероятно най-известното от кратките стихотворения на Уилям Блейк, изучавано от ученици, студенти и литературни критици, превеждано на десетки езици и подлагано на различни тълкувания.

Павел Койш
превод: Пенчо Симов
Как да не живеем, питам, как -
за да дишам въздухът нали е?
Лекичко прелита нежен сняг,
от леса на огън ми ухае.

Бела Хортиш
превод: Александър Миланов
ПРЪСТЕН
Сонет е може би - нахлузва се на пръст,
но огън, който в него се стаява,
имението на мраза стопява
и екват тътени околовръст.

Льоринц Сабо
превод: Александър Миланов
(откъс)
Аз - мошеник? Затова, че страдаш?
Същото и ти си спрямо мене.
Моят егоизъм с бяс напада
твоя - клетка с пръчки нажежени.

Уолтър де ла Мар
превод: Росица Станева

Върви луната в небето на нощта
със сребърни пантофки до утринта.
Всичко под нея е все на добро -
дървета, клони светят в сребро.

Мануел Франсиско Рейна
превод: Ботьо Буков
ПОДНЕСЕНО СТУДЕНО
Дойде време да ми поднесеш уважението си.
Разказа ми как животът ти сега е катастрофа
и че береш плодовете на злото, което ти ми стори
с рани, по седем умножени седем пъти.

Маша Халямова
превод: Василка Хинкова
ДАР
На бяла коприна ще извежа
китка полски цветя.

Феликс В. Рамос
превод: Александър Муратов
Припомняш ли си, мила мамо,
един ден тук ти казах аз:
„Отиват новобранци, мамо,
но ще се върнат ли, бог знай?”

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Самотата на бегача на дълго разстояние” (1959)
Веднъж видях един младеж, който искаше да се самоубие. Никога няма да забравя този ден, защото тогава, в онази събота, останах сам в къщи. Всички отидоха на кино, но по някаква причина не ме взеха, така че бях в най-мрачно настроение.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
- Когато ви видях за последен път преди година, - каза Мейвис възмутено и с по-голямо разочарование, отколкото би й се искало, - вие ми казахте, че ви остават само три месеца живот.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
Този Великден навърших петнадесет. Сядам да вечерям, а мама ми казва:
- Добре е, че напусна училище. Сега можеш да тръгнеш на работа.

Уилям Уърдсуърт
превод: Росица Станева
В полето, родното, вървях
със облак във небето чисто
и изведнъж пред мен съзрях
тълпа от нарциси златисти -

Денеш Киш
превод: Елена Алекова

ТИ СТАНА ЧАСТ ОТ МЕН
Живееш в мене - от кръвта ми капка,
както светът - във моето око,
и болката ни битието, както
забодено парченце от стъкло.

Алфред Тенисън
превод: Росица Станева
Бий, бий, бий,
о, море, по камъни сиви,
ще мога ли да произнеса накрай
мислите горчиви.

Михай Вьорошмарти
превод: Нино Николов
Къде помръкна твоя поглед светъл?
Къде останаха неясните мечти?
Или светът е само черно цвете
с измамлива сълза, че да трепти.

Михай Ваци
превод: Александър Миланов
Като бездомен скитник ли съм аз?
Нима
не чувствам, че навсякъде съм
у дома?

Томас Мур
превод: Росица Станева
ЛЕТИ, ЛЕТИ БЕЗСТРАШЕН БРИГ
Лети, лети, безстрашен бриг,
капризния вятър следи!
Дори да няма материк
по-светло ще е отпреди.

Хайнрих Хайне
превод: Николай Тодоров
ЛОРЕЛАЙ
Не зная, изглежда тъй странно,
толкова скърбя,
легенда от много отдавна
тревожи все мойта глава.

Дюла Юхас
превод: Нино Николов
Прозорчето на кръчмата проблясва
с цветя на скреж, подобно зимен гроб.
Принесен в жертва, кърваво угасва
денят под щърбав лунен търнокоп.

Ищван Шимон
превод: Нино Николов
Видях едно дърво как разцъфтя
на улица „Бадемова”. В нощта
луната го огря по бяла дрешка.

Вилем Завада
превод: Вътьо Раковски
Още изправен и още толкова млад
ме стриваше ти със своите токчета
и смазан на прах,
ме слепваше пак със своята слюнка.

Джон Клер
превод: Ангел Д. Дюлгеров
ЛЯТО
Да идем в лятото със тебе, с мен в лятото ще бъдеш ти,
че всеки плет е с цвят обсипан, в гората пак синчец цъфти
и върху дъбовите клони си вият враните гнезда,
в гръдта на моята любима гори по-силно любовта.

Арпад Тот
превод: Нино Николов
Кръчмарю, дърта швабо, от тъмното налей,
от хладното вино като нощта навънка;
стакан ми донеси, по-тежко нека звънка,
за помен аз ще пия, а не за юбилей!

Томас Мур
превод: Росица Станева
БЪРЗАЙ, ИСКРИ ЧЕРВЕНИ
Бързай, искри червени
припламват от бокал.
Хронос - този скъперник,
секунда ни е дал.

Мишел Фейбър
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Дъждът трябва да завали” (1998)
Маргарет беше израснала във ферма, която вече не е ферма, и от малка знаеше, че животът е труден. Още на тригодишна възраст тя научи, че парите не растат по дърветата. Бащата, без да се затруднява много-много с подбора на изрази, разказа на момичето за други аспекти [...]

Мишел Фейбър
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Дъждът трябва да завали” (1998)
Пристигайки у дома, Франсис Стратърн видя, че приятелят й е приготвил вечеря.
- Първи ден на новата работа - каза той. - Помислих, че ще се върнеш уморена.
Връзката ни е в задънена улица, напомни си Франсис, докато го целуваше по устните. Няма съмнение.

Льоринц Сабо
превод: Вътьо Раковски
АДРИАТИКА
Първо очите ми, после ръката ми
те целунаха. Върху всичките ми сетива
ти се изля като вълна след вълната,
пейзаж и наслада се смесиха след това,

Янош Аран
превод: Александър Муратов
Хей напред, а не назад вървете!
Все напред през кървави полета,
че победа тука разцъфтява
като цвете из пръстта корава.

Юлиан Тувим
превод: Кирил Делчев
ОДИСЕЙ
Нощта е дъжд зачернил и щорм мастилен вилнее,
небесата изливат тъмни, мътни порои.
Вържете ме за стената с връв, приятели мои -
там, на двора сирена жестоко, протяжно пее.

Габор Гараи
превод: Михаил Берберов
Защото, ако любовта те изостави,
върху лицето ти избива в тънка
и бяла ивица самата беззащитност,
тъй както влага по стена избива;

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Влизайки в бара „Пшеничения сноп” точно преди обяд в събота сутринта, изведнъж видях Сам Скелманторп да седи там с половин чаша бира, осветявайки стаята с аления блясък на униформата си.

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Тогава двете стари моми, сестрите Норис, които бяха дошли при малката мисис Фосдайк по благотворителни дела, почукаха тихо на вратата на малката й къща на „Паркър стрийт” и завариха домакинята облечена с палто.

Алистър Маклауд
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Изгубената сила на кръвта” (1976)
На 28 юни 1960 г., точно в шест часа сутринта аз се събудих вече на осемнадесет години, защото точно на този ден, точно навреме, се родих. Лежах и слушах камбаните на католическата църква, където трябваше да се влача почти всяка неделя и си мислех: „Е, утре [...]

Из сборника „Цветовете му са хубави” (1977)
Алън Спенс
превод: Любомир Духлински
Майстор Тош бързаше да се прибере, затова бригадата му си тръгна няколко минути по-рано, а когато фабричната сирена изсвири, Шаги вече седеше в тоалетната и пушеше, а очите му пълзяха по стените и вратата на кабината.

Ласло Латор
превод: Елена Алекова

Мъчи ме неказаната дума.
Кой ли може да я понесе?
Мята се тревожно и безумно
без утеха моето сърце.

Янош Аран
превод: Иван Есенски
С гарванови криле потръпва
в прозореца ми вечерта.
Стеле се сянката на душата ми
по пясъците на преживяното.

Атила Йожеф
превод: Нино Николов
НАПЕВ
Ливади плават, път бразди
блатата с тъмните води,
ехей,
блатата с тъмните води…

Золтан Зелк
превод: Димо Боляров
Потегли влакът и дойде моментът,
когато пак не можем устоя,
на коленете - чанта с инструменти
и давай, цакай, коз или боя!

Миклош Радноти
превод: Петър Велчев
ОДА
Зад твойте устни се таи слънце
и със усмивка кротка ме сгряваш.
Гласа ти чули - като хлапаци, -
крещят потоци, от дъжд прелели.

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Скъпи Дзандено!
Радвам се да Ви съобщя, че експедицията протича напълно успешно и след няколко месеца на базата на събраните материали ще мога да Ви представя обещания ръкопис.

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Изведнъж лекарят му зададе странен въпрос: „Цениш ли душата си?” Дотогава посещението протичаше както обикновено и Зигфрид Моргентойфел даде да се разбере, че силно се съмнява в успеха.

Янош Вайда
превод: Нино Николов
Ах, веднъж да те прегърна
и веднъж да те целуна -
за да те прегръщам вечно,
вечно за да те целувам!

Анна Хайнал
превод: Елена Алекова
Искам те, трябваш ми, нямам мира,
дива любов от сърцето ти дръзко извира,
пълно с копнеж е и плам, няма милост,
разгулът вече е слаб и безсилен.

Ласло Калноки
превод: Димитър Милов

ПРОЩАЛНО
Каквото ти обичаше, аз също го обичах,
отричаше ли нещо, аз отричах безнадеждно.
Край тебе станах скромен, верен и самокритичен
и чувствах се като че ли съм сляп или невежа.

Даниел Бержени
превод: Нино Николов
Приятелко моя, не питай с какво съм
запълвал без тебе унилото време!
Загубил съм вече вкуса към въпроси,
вкуса към шегите. Самотен съм, дремя.

Ейвин Болстад
превод: Любомир Духлински
Началникът на пощенския отдел Симон Хамър, стар служител на фирмата, навърши шестдесет години. Много се разказваше за неговите търговски способности!

Карл Микел
превод: Ана Александрова
1.
А вечерта такава мъка ме обхвана,
намерих хората и се оплаках:
принадлежа към мъртвите от идната война!

Маргит Кафка
превод: Василка Хинкова
Мой приятелю мили,
този оброк какъв е?
Кой ли бог го е писал
и в сърцата ни вписал?

Дьорд Шаркьози
превод: Елена Алекова

НЯКОЙ МЕ ЗОВЕ
Някой ме зове, зове ме някой;
виждам как в далечината плахо
бледата й, тръпнеща ръка ми маха.

Жужа Раб
превод: Елена Алекова
Боже милостиви дай ми дай ми дай ми -
още малко да живея като отвеяна
още малко да плача от любов

Дюла Юхас
превод: Иванка Павлова
ВЪВ ФЕЛЕДХАЗА ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1918
Счупено крило. В гъстия листак
грохнала мълчи мелницта пак.

Дюла Юхас
превод: Александър Миланов
Пламти унгарско лято с огнен чар,
пламтят и маковете като жар.
Ври Тиса в обедните часове,
прегърната от жежки брегове.

Михай Чоконаи-Витез
превод: Нино Николов
ЩАСТИЕ
В една ясминова беседка,
прохладна като вечерта,
седя с любимата си Лила:

Михай Чоконаи-Витез
превод: Невена Стефанова
С мораво клеймо отгоре
заповед дошла и скоро
в пролетната нощ вестител
вече хлопал по вратите.

Балинт Балаши
превод: Нино Николов
В ЛЮБОВТА Е ВЕЧНОТО И ТРАЙНОТО
Със времето дворци
и крепостни стени,
и градове ще рухнат.

Унгарска народна поезия
превод: Нино Николов
ВЯТЪР ПРОЛЕТЕН ПРИИЖДА
Вятър пролетен приижда,
цвете мое, цвете.
Птица птицата си вижда,
цвете мое, цвете.

Неизвестен унгарски поет
превод: Александър Миланов
Пред мене е стръкче цвете,
лилия - росно цвете,
във градинката ми свети.
И животът ми е цвете.

Неизвестен унгарски поет
от първата половина на ХVIII век
превод: Димитър Милов
Отечество, потеглям надалече -
жалей за моята раздяла,
че няма да се видим вече.

Ейвин Болстад
превод: Любомир Духлински

- Ето, идва счетоводителят - каза Петeр, известен като Мълнията. - Ами ако сега го кажа вместо него? - попита той, като изкусно придаде на лицето си изражение на безпомощност.
Луничките плътно покриваха носа и челото му, достигайки почти до буйните червени къдрици.

Емил Болеслав Лукач
превод: Пенчо Симов
Реч зализана, напарфюмирана,
бледо благородство, анемична обич
искат неколцина лицемери.

Хелън Симпсън
превод: Любомир Духлински
- И така, сложили са жив човек в ковчега - казах аз, гледайки към него над очилата си. -Небрежност ли е това или не? Там е въпросът.
Доколкото разбрах, моята задача беше да му покажа, че ученето за адвокат е интересно, че тази професия си заслужава да бъде избрана. Надявайки се да го [...]

Милан Руфус
превод: Вътьо Раковски
Сестра на нежността, на хляба майка.
Все тича със нозе нетърпеливи.

Сергиуш Адам Мишограй
превод: Ваня Ангелова
РОУЗИ
Малката виетнамка на име Роузи
винаги беше твърде далеч,
за да чете по устните ми.

Йежи Вениамин Зимни
превод: Ваня Ангелова

БЯЛ СТИХ
Вече не ми се обажда,
не поставя лайкове.
Не знам дали е жив, или
се бори за живота си съвсем сам.

Богдан Вроцлавски
превод: Ваня Ангелова
ДОМ
Не напускай това място, не си отивай!
Спокойният ти дъх и моето дихание
предизвикват ураганна буря, пълна с удивителни знаци,
която ще очисти плажа,

Джонатан Бъкли
превод: Любомир Духлински
Имам адреса, но не е нужно да знам номера на къщата. На Брайър роуд има шестдесет къщи и аз можех да намеря необходимата със завързани очи. От нея идват едва доловими, но осезаеми сигнали; тя сякаш е обвита в аура от беди.

Франц Фюман
превод: Кръстьо Станишев
ДЕТЕТО ОТКРИВА ГРАДИНАТА
Над тревите шумящи синеят -
на педя високо - небеса,
където облаците живеят,
които изпращат роса

Михай Бабич
превод: Димитър Милов
ЛЪЧ
Как изнизват се и падат лековато
гребените, катарамите с халките -
гордо ти пред огледалото когато
си развързваш, целите в искри, косите.

Ярмила Урбанкова
превод: Василка Хинкова
МЛАДА МАЙКА
Щом баща ти ме целуне, рожбо мила,
ти ревниво го отблъскваш с всичка сила
и го шибаш през устата със тревога:
не разбра ли, че обичам теб най-много?

Михай Вьорошмарти
превод: Димитър Милов
Песен за виното от трагедията
„Чилеи и династията Хуняди”
Ако заложиш си душата
за дама, ти по мъжки, с нежност
и твоето блаженство кратко
потъпка тя съвсем небрежно;

Адолф Хейдук
превод: Вътьо Раковски
Когато на народа радостта прокудиш,
когато облак скръб челото му насити,
тогава господ със звезда в зори го буди,
тогава му изпраща той пророк спасител.

Йозеф Кайнар
превод: Пенчо Симов
В гората със име Зария
пътечка най-тясна
се вижда едвам.

Хелмут Прайслер
превод: Стоян Бакърджиев
***
Красивото на любовта е,
че хората взаимно си отдават
това, което ги изпълва с луд копнеж,

Франсиско Муньос Солер
превод: Виолета Бончева

***
Оставям Тихуана,
нейния шумен център
с безлична физиономия,
нейната граница и нейните лагери

Агнешка Яжембовска
превод: Наталия Недялкова
***
Младежът не пита
дали му е позволено да лети.

Ендре Ади
превод: Нино Николов
Женствено очите й синеят,
устничките й са влажни пъпки;
аз ще я целуна и от нея
омагьосан, плах ще се отдръпна.

Михай Бабич
превод: Нино Николов
Вън тръстиката звънти,
вятър я напада,
чуваш ли в съня си ти
тази серенада?

Атила Йожеф
превод: Нино Николов
МОЯТА МИЛА МИНА ОТТУК
Между врабците гълъбов гук -
моята мила мина оттук.

Ласло Наги
превод: Нино Николов
БЪЛГАРСКИ ТАНЦ
Тъкмо да отдъхна, споменът ме грабва.
Дните се събират в кълбеста мъгла,
споменът разсича дните с тежка брадва,
виждам южно слънце с огнени крила.

Леополд Хофман
превод: Кръстьо Станишев
НЕДОВЕРИЕ
Не му беше лесно
Нямаше доверие
дори и на себе си

Едуард Дейвисън
превод: Явор Димитров
НАВЛИЗАНЕ В ЖИВОТА
Тъй отдавна, само в миг,
момчето в мене стана мъж:
влязох в живота отведнъж!

Джовани Папини
Последният, най-сполучливият и най-дълбокият от всички коментатори на Дон Кихот е Мигел де Унамуно. Този човек е единственият от днешните историци, който е успял да прекръстоса заедно със своята слава, Средиземното море и да повдигне известен шум в Италия…

Хосе Иерро
превод: Атанас Далчев

фрагмент
От този сив затвор ти виждаш
морето, би могъл да гледаш
как чайките кръжат, да чуваш
как живо времето пулсира.

Хосе Мария Кирога Пла
превод: Атанас Далчев
Кой ти очите склопи, когато с поглед сетен
си чакала напразно, уви, да дойда аз?
Кой твоята възглавка оправи в оня час?
Кой на гръдта ти скръсти безчувствени ръцете?

Хорхе Гилен
превод: Атанас Далчев
Каква луна, какъв април!
Как тих и бистър е просторът!
Което съм загубил аз,
със птиците ще се завърне,

Хуан Рамон Хименес
превод: Атанас Далчев
***
Дойдох по тихата пътека
със малко клонче полски рози
на мръкнало.

Рафаел Алберти
превод: Атанас Далчев
4
Донесоха ми облаците днеска
възлюбената карта на Испания.
Ах, колко мъничка върху реката
и колко върху пашите голяма
бе сянката, отхвърлена от нея.

Педро Салинас
превод: Атанас Далчев
Защо те питам аз къде си,
щом сляп не съм,
щом ти стоиш пред мене?

Мигел Ернандес
превод: Атанас Далчев
Един нож зъл и месояден,
крило убийствено и странно,
лети, върти се с блясък хладен
около мене непрестанно.

Херардо Диего
превод: Атанас Далчев
А твойто детство, де е то, кажи ми?
Аз искам твойто детство.
Водата, дето пи,
цветята, дето стъпка,

откъс
Хосе де Еспронседа
превод: Атанас Далчев
На борда с десет тежки топа,
с попътен вятър във платната,
разсичайки на две вълната,
се носи кораб на пират.

Томас Харди
превод: Явор Димитров
В росната ръж защо стоиш,
бледа, примряла, в таз мокрота?
Нямаш ли дом да се приютиш?
Тя рече: „Пожелах му смъртта.

Робърт Бърнс
превод: Явор Димитров
Червена роза - мойта любов
разцъфва в юнски ден.
Като напев се лее тя
и нежно пее в мен.

Доменико Писана
превод: Светомир Минчев и Бисер Бойчев
КОГАТО МЕ НАМЕРИШ
Когато ме намериш, докосни ме
като тишината на зората, целуни ме
с устни на сестра и спътница

Луис Фюрнберг
превод: Ангел Тодоров
Аз бих желал да бъда стар като дървото старо,
обвито с пръстените на безбройните години,
с кора, която бавно се откъртва, пада,
с дълбоки корени, които не достига търнокопът.

Георг Маурер
превод: Ангел Тодоров

Шумят без граници пред мен ливади -
от края роден до Украйна чак.
Текат реките сред горите млади,
земята цяла е красива пак.

Федерико Гарсия Лорка
превод: Атанас Далчев
БАЛАДА ЗА МОРСКАТА ВОДА
На Емилио Прадос
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.

Висенте Алейсандре
превод: Атанас Далчев
Ще дойдеш и ще си заминеш тихо,
ще тръгнеш от едно шосе
до друго. Ще те видя
и няма да те виждам после.

Леон Фелипе
превод: Атанас Далчев
В памет на Ектор Маркес,
капитан от испанската търговска флота,
който умря в открито море и го погребаха в Ню Йорк.

Луис Сернуда
превод: Атанас Далчев
откъс
След дълъг път в пристанище едно, си спомням, спряхме
и кораба оставили, по уличките тесни
(във прахоляка смесваха се цветове и люспи)
достигнах мястото, където ставаше пазарът.

Антонио Мачадо
превод: Атанас Далчев
ДОЛАП
Припадаше печална
и прашна вечер.

Анхел де Сааведра
превод: Атанас Далчев
откъс
Печална нощ обгръща огромната вселена,
пресипнал бурен вятър и облаци дъждовни
неудържимо смесват в мъгла неразличима
небе, море и суша:

Луис де Гонгора
превод: Атанас Далчев
ЛЕТРИЛЯ
На малкото ни село
най-личната мома,
вдовица днес и само
от оня ден жена,

Мигел де Сервантес Сааведра
превод: Атанас Далчев
Тоз, що на писането ключа стародавен
с такива тънкости владее изначало,
че никъде в света на него няма равен,

Луис де Леон
превод: Атанас Далчев
От завистта и клеветата
тук дълго аз лежах затворен.
Щастлив е, който тих и морен
отмора търси в самотата,

старинен испански романс от 15 век
превод: Атанас Далчев
Сънувах сън злокобен снощи,
сън кратък на душата моя,
сънувах, че със обич луда
прегръщам моята изгора.

Михай Ладани
превод: Нино Николов
Сега би трябвало да проговоря, да разкажа
кога и как съм те ухажвал,
познал умората на стъпките разколебани
и мириса на вкиснатите делници в неделя,

Ладислав Стехлик
превод: Пенчо Симов
На Йозеф Хора
Ти - нощта смекчила с аромати нежни,
с бледност северна пристигаш ти;
като новолуние след дни метежни
в мрака твоето лице блести -

Станислав Костка Нойман
превод: Пенчо Симов
Да обичаме добро и прямота,
и разумни думи в чиста атмосфера.
Хаоса, упадъка и гибелта
възхвалява само песента от вчера.

Йожеф Уташи
превод: Александър Миланов
Каква жена,
какво видение
лежи на Витоша
в озарение:

Тереза Авилска (Санта Тереса де Хесус)
превод: Атанас Далчев
откъс
Живея аз, без да живея в мен,
и с упование едно горя,
умирам, че не мога да умра.

Педро Лопес де Айяла
превод: Атанас Далчев
откъс
Не ме забравяй, Боже, защото много страдам:
натегнал от вериги, лежа в затвора хладен.

Пияният монах
Гонсало де Берсео
превод: Атанас Далчев
Бих искал да разкажа аз сега за чудо друго,
което случи се с един обикновен калугер:
веднъж жестоко дяволът да го изплаши рече,
но Богородица света успя да му попречи.

Ева Бернардинова
превод: Василка Хинкова
По цели нощи не мигвам
все бяга сънят от мене
Къде ли сънят ми се дяна
Дъщеря ми далеч се ожени

Витезслав Незвал
превод: Вътьо Раковски
ЕЛЕГИЯ
Някой ден ще станем сигурно забравени поети,
други ще поемат нашата задача,
ще ни връчат те свидетелство за смърт,
но затова пък награда ще ни бъде великолепната хармония.

Адам Мицкевич
превод: Иван Вазов
Из „Кримски сонети”
Изгонена в далечната чужбина,
кат росно цвете рано клюмна ти,
кат пращаше на мила си родина
последни дъх, последни си мечти.

Миклош Радноти
превод: Иванка Павлова
В двете ти ръце се люлея
тихо.
В двете ми ръце се люлееш
тихо.

Золтан Зелк
превод: Иванка Павлова
С цигулката, от огъня спасена,
какво ще правиш, циганино беден?
От нея пак ли ще изтръгнеш песен,
или кирпич ще майсториш приведен?

Михай Вьорошмарти
превод: Иванка Павлова
Циганино стар, свири, цената
си изпил и да стоиш, не бива.
Забрави за хляба и водата,
сипвай вино в купата чуплива,

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
ДЕЦАТА НА ЮЛИ
Ние децата, през юли родени,
обичаме аромата на белия жасмин.
Пътуваме в градини уханни и зелени,
а нощем потъваме в нежния сплин.

Шандор Вьорьош
превод: Иванка Павлова
ЕСЕННА РАЗХОДКА
Дъхав лист се рони,
вятърът играе.
В боровите клони
звезден лъч сияе.

Дежьо Костолани
превод: Иванка Павлова
Сега за цветни мастила мечтая.
Най-хубаво е жълтото. Безброй писма
с това мастило бих написал
на своето обичано момиче.

Дюла Ийеш
превод: Иванка Павлова
ИЗТОЧНО УТРО
(в Търново)
Пещта към улицата паст отваря -
току-що е извадил хляб хлебарят;
като пред залез, като в зимен ден
са дълги сенките; на жмичка с мен

Ярослав Връхлицки
превод: Иван Вазов
ПРИПОМНЯНЕ ИЗ ТАЦИТА
Туй четох в книгата сурова твоя.
Баща и син срещнали се на боя…
Кога бащата плуял във кръвта си
пред гневний син - синът познал баща си!

Адолф Черни
превод: Константин Величков
Във сянката на мойте кипариси
душата ти видях като встъпи;
през тях премина в гробницата моя
и в гроба ми замислен поглед впи.

Адолф Черни
превод: Трайко Китанчев
Крещи за равенство, за братство, за свобода;
за правда честен бой ти всякога води;
против тирана с клетви гърми и във народа
съзнание и мъжество буди!

Лидия Вадкерти-Гаворникова
превод: Василка Хинкова
1.
Крачим винаги двама
пролет и лете
докато дървесата кърмят плода си

Франтишек Швантнер
превод: Ирена Димова
Иване!
Прости ми, че възползвайки се от отсъствието ти, безпощадно разкъсвам и последните нишки на нашия свещен съюз. Знаеш, че съм просто една слаба жена. Нямам достатъчно смелост да пристъпя към теб с вдигната глава и ясни очи и да ти кажа цялата истина такава, каквато се е загнездила в душата ми в [...]

Петер Добаи
превод: Иванка Павлова
…появява се в горещото и уморено пладне
платноходка, ето, тука е.
И виждаш как сред плитчините се люлее
и как за нас изпраща лодка тя.
Еуженио Монтале

Пол Валери
превод: Пенчо Симов
Нарове, с разпукнати кори,
на зърната напора не спрели,
сякаш сте чела със мисли смели,
по които горд стремеж искри.

Сватоплук Чех
превод: Вътьо Раковски
Знам - всеки рицар на иглата,
щом зад Панкрац го викне бой,
двуцветна дреха смело си намята,
оръжието лъска той;

Петър Безруч
превод: Пенчо Симов
Като мен сте, силезийски лесове.
Скръб в стъблата тегне, сред короните снове,
изгледът ви строг е, и опечален е
като мислите и песните у мене.

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
КИТАЙСКА ПРИТЧА
Един старец на име Чунгланг, което означава „Господар на скалата”, притежавал малък имот в планината. Случило се така, че веднъж един от конете му избягал и съседите му дошли да изкажат съжалението си.

Жюл Сюпервиел
превод: Атанас Далчев
МЕЧКА
Без дъх е леденият полюс.
Голяма бяла мечка с лапа
върти безспир едно кълбо,
от нея и снега по-бяло.

Ян Неруда
превод: Д. К. Попов
***
Отколе нас съдбата зла потиска,
но тоя натиск нас не ще убий,
и нека храма, що дене градиме,
тя нощем злобно пак да го разбий!

Пол Елюар
превод: Атанас Далчев
СКОРО
От всички пролети в света,
най-отвратителна е тая.
От всички чувства във живота
надеждата е най-доброто.

Луи Арагон
превод: Атанас Далчев
Виж облака - извика в миг детето, до сърцето си
притиснало целулоиден лебед.
Виж облака - повториха перачките, оставили
прането.

Макс Жакоб
превод: Атанас Далчев

Сбогом бистър вир във който вие
мои гълъби оглеждате безспир
свилата на своята издута шия
сбогом вир.

Пол Клодел
превод: Атанас Далчев
Търговците от Тир и тези, що за свойте
сделки днес пътуват по вода с големите
изобретения механични,
тез, кърпата за сбогом с белите криле

Огюст Барбие
превод: Атанас Далчев
откъс
Тя, Свободата, не е същество унило,
графиня някоя от Сен-Жермен,
не слага никога тя пудра, ни червило
и я не стряска крясък разгневен.

Сюли Прюдом
превод: Иванка Павлова
С един замах неволен на ветрило
пропукана бе вазата с върбика.
Не беше неговият удар силен
и затова ни звук не предизвика.

Марселин Деборд-Валмор
превод: Иванка Павлова
Когато вечерта той пребледня с треперещ глас,
недоизрекъл думата, и изведнъж притихна,
ранени с болка са очите му - помислих аз,

Пол Верлен
превод: Иванка Павлова
***
Тихо вали над града…
Артюр Рембо
Вали, вали във моето сърце,
тъй както над града старинен.
Какво ли е това униние,
което мъчи моето сърце?

Тристан Корбиер
превод: Атанас Далчев
Потъна слънцето. Тъмней. След път голям
заспива корабът в пристанището сам
и мъртвата вода със глух и тъмен плисък
полюшва корпуса, целува борда нисък.

Теофил Готие
превод: Атанас Далчев
Луната горе от небето,
без да помисли за това,
върху килима на морето
ветрилото си изтърва.

Жозе-Мария дьо Ередия
превод: Атанас Далчев
С лъч тайнствен под морето грей слънцето самотно
и озарява долу коралова гора,
която смесва в свойте затоплени недра
растение оживяло с разцъфнало животно.

Марселин Деборд - Валмор
превод: Атанас Далчев
Таз сутрин аз ти носех рози, обич моя;
но бях набрала толкова във своя пояс,
че, както беше стегнат, той се пръсна сам.

Виктор Юго
превод: Атанас Далчев
ИЗКУПЛЕНИЕ
Валеше сняг. Сразен в победата си смела,
глава навеждаше за първи път орелът.
Зловещи дни! Москва оставил в плам и чад,
Наполеон унил се връщаше назад.

Пиер дьо Ронсар
превод: Атанас Далчев
Цял кост и кожа съм, напомням скелет бледен,
без мускули, без кръв, без нерви и без плът,
прониза ме сама безжалостната Смърт:
не мога аз без страх ръцете си да гледам.

Жан дьо Лафонтен
превод: Атанас Далчев
басня
Един любител градинарин,
ни гражданин, нито селяк,
владеел в кът богат и харен
градина спретната, в съседство с пущинак.

Жан дьо Лафонтен
превод: Атанас Далчев и Александър Муратов
басни
НЕВЕСТУЛКАТА В КИЛЕРА
Дали че болна бе и много изтъня,
но във един килер през дупчица една
се вмъкна невестулка дългоснага
и почна вътре да се разполага.

Павел Бунчак
превод: Атанас Звездинов

Дума след дума,
ден след ден,
книга след книга

Алберт Щеффен
превод: Боян Ангелов
***
Мъртвият брамин повел е
с бавен ход, в очите с влага
тих керван камили бели -
саркофаг след саркофага.

Петер Ган
превод: Боян Ангелов
МАЛЪК РОМАНС
В гората совичка крещи;
в блатото квака жаба.
Луна, тъй бледичка си ти!
Студена, бледа, слаба!

Арпад Тот
превод: Александър Миланов
До прозореца стоя и във очите
през неизмерима далнина
от трептяща струя на звезда събирам
нежната далечна светлина.

Ендре Ади
превод: Невена Стефанова
В ПАРИЖ ПРИСТИГНА ЕСЕНТА
В Париж пристигна вчера Есента,
невидима, безшумна, в летен ден
на „Сен Мишел” се мушна под листата
и срещна мен.

Корнел Макушински
превод: Евгения Динкова
В книгата си «Изрезки от хартия» бях поместил някои дълбоки и мъдри разсъждения на тема: «Как да живеем без пари». Благодарствените писма, които потекоха от цялата страна, доказват колко необходими са били съветите на вещ човек, които внасят малко ред в хаоса.

Кристиан Моргенщерн
превод: Боян Ангелов
ТРИТЕ ВРАБЧЕТА
В един лешников храст, оголен съвсем,
три врабчета седят корем до корем.

Юзеф Крашевски
превод: Христо Кесяков
В едно селце живели
стар дядо и стара баба,
но били почти умрели:

Валентин Бениак
превод: Атанас Звездинов
СЪБОТА
Преди неделята с празен джоб вечери идват:
носят печалба те малка, но със сърце са широко,
без да ги чакат, те крачат с крачки решителни -
бързат към родния покрив.

Атила Йожеф
превод: Невена Стефанова
От осем дена непрестанно
във сънищата срещам мама.
Тя към тавана разтреперана
прането носи във панера.

Карл Евгени Тупи
превод: Стилиян Чилингиров
***
Късно липата разцъфва,
но уханен дава цвет;
той лечебна има сила
и нектарен, бистър мед.

Арпад Тот
превод: Нино Николов
Богатствата на този ден от злато
са още наши; хълмовете в Буда
зад моста, виж, излитат в небсата,
самият мост потрепва от почуда.

Шандор Петьофи
превод: Нино Николов
РОДЕН КРАЙ
Земя равнинна с тежки класове,
миражи, трепкащи в простора зноен,
играта ви вълшебна ме зове.
Познахте ли сина си неспокоен?

Джозуе Кардучи
превод: Милко Ралчев
УТРИННА И ВЕЧЕРНЯ
От утринния дъжд небето прояснено
проблесва светло във лазурна чистота,
усмивката на Бога слиза с доброта
от слънцето на май над цялата вселена, -

Джозуе Кардучи
превод: Константин Величков
Но нявга на земята
имало ли е слънце?
Имало ли е рози,
усмивка, светлина?

Джозуе Кардучи
превод: Жорж Нурижан
Дървото, към което простираше
някога мъничката си ръка
не узрелия нар,

Джозуе Кардучи
превод: Александър Балабанов

Ти осеняваш урви, Дъб почтен,
поля пустини - но не те обичам веч,
откакто украсяваш с венеца си зелен
на тие, що поробват стръвно, шлем и меч.

Хайнц Калау
превод: Александър Миланов
БРАТЯТА
Те в кухнята един до друг седяха,
еднакви дрешки носеха. Над тях
еднакви задължения тежаха
и от едни неща ги беше страх.

Алфонс дьо Ламартин
превод: Иванка Павлова
О ти, която озари света-пустиня,
ти, странница и обитателка небесна,
която караш да блестят в среднощи сини
в очите ми - лъч на любов, в сърцето - песни.

Алфонс дьо Ламартин
превод: Христо Борина
Безспирно тласкани към брегове все нови
на безпросветна нощ из пътя отреден,
на времето сред океана бурен невга
не ще ли спрем поне за ден?

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Емануил Попдимитров
ДИВА РОЗА
Сред полето момък млад
вижда роза дива,
росна роза с аромат -
па се свежда нейни цвят

Иржина Карасова
превод: Кирил Христов
В ПРЕДПРОЛЕТ
Капчица слънце в предпролетен дъжд,
облаци вятър извишва студен.
Ти или песничка - не наведнъж?
милий, дойди, ти си песничка в мен.

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
ЗИМНА НОЩ
Червени езици се извиват в камината.
Снежинки прехвръкват навън в сивотата.
Забравено ехо от лято отминало
потрепва тази вечер в тъгата ми.

Корнел Макушински
превод: Евгения Динкова
По-неугрижен, мисля, е бил Хамлет, когато си блъскал главата над въпроса, струва ли си да се живее, отколкото хората наоколо, които питат: как да живеем или по-точно с какво да живеем?

Олга Шайнпфлугова
превод: Люба Касърова
ВЪЗДИШКА
Знам, всеки ти по нещо каза при раздялата,
аз само не - единствена.
Във скута ми отпаднаха ръцете безсилни,
животът ти когато свърши и лекарствата.

Отокар Фишер
превод: Люба Касърова
НАДПИС
Живея аз - а сякаш е последня таз година!
Тук, под прозорците е гробището снежно.
Със стихове в ръце - аз сам, по пътя си изминат,
прегръщам слънцето, небето и жените все по-нежно.

Уилям Уърдсуърт
превод: Милко Ралчев
О, вижте я - в поле сама,
дошла е чак от планината!
И пей, и жъне таз мома…
О, позапрете си ногата!

Франц Грилпарцер
превод: Димитър Стоевски
откъс от драмата
ЖРЕЦЪТ
Не знам дали да ти призная трябва?
По-весела, представях си, ще бъдеш
ти вечерта на тоя ден честит,
що нашите желания увенчава.

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Димитър Стоевски
Тук нищо в прах не се пилее!
Във всичко вечността владее,
бъди във радости блажен!

Андре Шение
превод: Иванка Павлова
Девойко, млъкнало е натъжено пак сърцето ти.
Разсеяна си ти, не се усмихваш и не ти харесва нищо.
Напразно меката коприна показва цветовете си -
не съживява твоето везмо иглата ти излишна.

Акиле Кампаниле
превод: Евгения Динкова
«Заповядайте» - разпоредителката подкани Луиджи Винели да влезе - «беседата всеки момент ще започне».
Щеше да я изнесе прочутият професор Кодаро, ораторът. Една от тези редки личности, надарени с умението независимо къде и по какъв случай убедително да говорят пред публика.

Виктор Юго
превод: Калина Малина
Привечер, седнал в забрава
на прага съзерцавам аз,
как сетният час осветлява
труда в последния му час.

Тиери Мейсан
бележка и превод: Румен Воденичаров
Тиери Мейсан е френски разследващ журналист,  автор на книгата „11 септември 2001. Ужасната измама”, която е преведена на 28 езика. В 2016 г. Мейсън пише следното за България: „Всичко тайно става явно.

Шандор Петьофи
превод: Иванка Павлова
ПРОВАЛИЛИЯТ СЕ ПЛАН
Мислех си на път към дома:
след дълга раздяла
ще ме срещне мама сама,
съвсем остаряла.

Шандор Петьофи
превод: Александър Миланов
В КУХНЯ ХЛЪТНАХ КАТО ХАЛА
В кухня хлътнах като хала,
та лулата да запаля.
Но в ръката ми тя беше
и димеше ли, димеше.

Курт Марти
превод: Георги Ангелов
ЗИМА
върви в снегa
с япония в мислите
духът на тишината

Анизе Колц
превод: Георги Ангелов
***
Като паднали листа
годините лежат върху земята

Алфред дьо Мюсе
превод: Евгений К. Теодоров
Изгубих аз живот и сили,
приятели и радостта.
Изгубих ази гордостта,
и вярата в гърди унили…

Йоханес Бехер
превод: Александър Миланов
ПОРТРЕТ-ВИДЕНИЕ
Сред гледката сурова и неясна
едно видение се очерта.
очите виждат в тая гледка властна
творба човешка, нов план на света.

обработка и съставителство: Марко Марков
превод: Марко Марков, Борислав Драгийски
*
Един от друг са отдалечени,
виждат се, но работят на смени,
по-малкият от по-големия взема
това, с което на път поема.

Кристиан Моргенщерн
превод: Боян Ангелов
УТРОТО
Зората срамежливо ме прегръща,
бледнееща и трепетна в полето,
и милва дланите ми, след което
в сърцето мое кръв неспирно връща.

Антон Ашкерц
превод: Стилиян Чилингиров
През ефира безконечен
плавах вихрено в простора
край слънцата необятни, -
вечна светлина и пламък, -

Шандор Петьофи
превод: Иван Ст. Андрейчин
Сега не би помислил никой,
че тук в ужасний бой
наскоро буйна кръв човешка
е тркла кат порой.