Луи Арагон
превод: Александър Муратов
ВСТЪПЛЕНИЕ
Човекът, къде е човекът? Човекът
премазван, убиван, от всичко лишен,
човекът забравил за края рожден
и както добитък с числа накачен,
добитъка в кланица хладна запрен.

Пиер Лоти
превод: Стоян Коледаров
Те живееха в една скромна квартира навътре в двора.
Бяха троица: майка, дъщеря и бабичка-роднина, леля на едната и баба на другата. Дъщерята не бе сторила осемнайсет години, когато бяха принудени, по каприза на злата съдба, да се преместят тук, в най-тъжното кътче на тяхната къща, като дадоха под наем всичкото си останало [...]

Пърси Биш Шели
превод: Цветан Стоянов
Като две врани изгладнели,
надали крясък зъл и груб,
от кървав дъх освирепели
и долу, в ниското видели
все още пресен труп;

Рафаел Алберти
превод: Александър Муратов
ДРЕХО МОЯ…
Дрехо моя, дрехо моя,
няма да те облека -
не ме пускат да отида
във морето, дрехо моя.

Анри Барбюс

На брега на голямата навъсена равнина, малката бедна къщица, с цвят на стара оръфана дреха, изгасваше във вечерта.

Анри Барбюс

- Всички жени сa подобни - каза Симеон.
- Това нищо не значи - отговори Бенедикт, - защото ние не можем да ги разбираме. Защото ние не можем да разбираме никого и никога.

Салваторе Куазимодо
превод: Драгомир Петров
Там, пряко Добруджа - земя на българи -
по пътища от пръст, след разрезите тесни
на мъртвите фиорди в Черното море,
до кулата на фара изведнъж пропада
гранитната скала на Калиакра.

Федерико Гарсия Лорка
превод: Владимир Свинтила
ПЕСЕН НА КОННИК
Кордоба! Далечна, сама!
Черно конче, пълен месец
и маслини в моите дисаги.

Джовани Папини
Малх беше най-довереният слуга на първосвещеника Каиафа. Той бе на около тридесет години, мъж красив, висок и строен, с мургаво лице и тъмни очи, повече суетен, отколкото смел и повече горделив, отколкото енергичен.

Наталия Гинзбург
превод: Евгения Динкова
За възпитанието на децата ще кажа, че по-добре е да ги учим на големите добродетели, а не на малките. Не на пестеливост, а на щедрост и равнодушие към парите; не на предпазливост, а на смелост и презрение към опасностите;

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Бракът на Том Уоч и Анджела Тренч-Трубридж беше може би също толкова незначително събитие, колкото много други, случили се в паметта ни.

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Тази история ми беше разказана в Париж една много ранна утрин от собственика на известен нощен клуб и аз съм склонен да й повярвам.

Кармен Конде
превод: Петър Велчев
***
Когато върху устните ни няма
нищо, което в думи да разцъфне,
пианото едничко
издига своя глас.

Марк Валерий Марциал
превод: Красимир Машев

***
Молиш ме да ти прочета мои епиграми.
Не става!…
Целер, ти искаш да ги знаеш, за да вършиш измами:

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
- Ще видите, че татко не се е променил много - каза лейди Мъпинг, когато колата зави към портите на окръжната психиатрична болница.
- Ще бъде ли с болнични дрехи? - попита Анджела.

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Кръгло, приветливо лице, не толкова загоряло, колкото зачервено от тропическото слънце; кръгли, донякъде озадачени очи; къса червеникава коса; голяма усмихната уста;

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Пристигнах във Ванбърг в един без пет. Дъждът се лееше като из ведро, а пространството пред скапаната гара беше празно, с изключение на едно брулено от вятъра такси. Можеха поне да изпратят кола за мен.

Оливер Фриджиери
превод: Евгения Динкова
Не можах да мигна тази нощ,
събуди ме лош сън.
Уплаших се от тъмното, спомените
изплуваха и накрая се надигнах.

Сцевола дьо Сент-Март
превод: Красимир Машев
Никого няма да учуди
това, че правиш знаци:

Пол Скарон
превод: Красимир Машев
ЕПИТАФИЯ
Под този камък плочест
лежи игумен тук за почест:

Хенрик Сенкевич
превод: Д. Н. Стоилов
- Так, так, отвори, свети Петре!
- Кой хлопа?
- Аз, Любовта.

Андреа Камилери
превод: Евгения Динкова
Преди около десетина години внукът на един мой приятел се върнал от училище с домашно за следващия ден „Опишете вашата котка”. Лесно е да се каже!

Еудженио Монтале
превод: Евгения Динкова
Както е известно Франция е единствената страна, където писателите могат да се похвалят с т. нар. статус.

Пиер Луис
Махмуд бен Абд-ел Неби, кадия на Сиди Малук, бил вече съпруг на три жени и нямал намерение вече да се жени, когато срещнал една скитаща девойка и се влюбил от пръв поглед безумно в нея.

Сюли Прюдом
превод: Димитър Полянов
Ах, да беше знала колко е злочести
тоя, що живее сам, като в затвор,
щеше да минуваш на разходки чести
покрай наший двор.

Оливер Фриджиери
превод: Евгения Динкова
Светият патрон на нашето село
обича фойерверките
както и веселбата
по улиците и домовете.

Агнешка Ошецка
превод: Татяна Любенова
***
Искам да пия от слънцето с шепи,
да имам пиано у дома
и да посвиря на него малко.

Ери де Лука
превод: Евгения Динкова
Беше зимата на 1944. Германците бяха напуснали Неапол няколко месеца по-рано, отнасяйки със себе си Николино, така жителите на града бяха кръстили зенитното артилерийско оръдие, поставено на хълма Вомеро.

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Красимир Машев
От светски прием ученият мълчешком
бързо тръгна си към своя дом
и чу, че някой го попита:
- Доволен ли сте от елита?

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Константин Гълъбов
Познаваш ли страната, де лимони зреят
и златни портокали в тъмна шума греят,
де синьото небе безоблачно немее,
а миртът тих цъфти и лаврът се люлее?

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Димитър Подвързачов
Събра се пак нашият веселий хор
за дружното ergo bibamus!
Звънтят сал стакани; не чуй се говор-
лозунгът ни й: ergo bibamus!

Ева Лука
превод: Ирена Димова-Генчева
Из „Дивата сестра” (1999)
СВЕТИЛИЩЕ В ДЪЖДА
Езеро, овално лице,
трептят
искри на рибни опашки.

Жан Ожие дьо Гомбо
превод: Красимир Машев
ЕПИГРАМА
От досадник да се отървеш така,
че да го пропъдиш надалече,
дай му малък заем пари на ръка
и няма да го видиш вече.

Жак Дю Лорен
превод: Красимир Машев
Тук моята жена
почива без мен.

Клод Мерме
превод: Красимир Машев
Като пъпеши са, ако питаш,
приятелите след хър-мър.

Жан Пасера
превод: Красимир Машев
Обичам приятели, тишина, покой
и сега само заради тях

Ерих Кестнер
превод: Красимир Машев
ПРЕЦИЗНОСТ
Който има да каже нещо -
не бърза напред.

Бил Ноутън
превод: Любомир Духлински
Една дъждовна делнична сутрин, когато бях на петнадесет години, облякох стария си неделен костюм и отидох в Болтън, на улица Монкрийф, за да се присъединя към флота като моряк.

Бил Ноутън
превод: Любомир Духлински
Това момиче, за което ще говорим, се появи при мен и един приятел в нощната закусвалня недалеч от „Слона”. Времената бяха напрегнати и до полунощ една и съща тълпа постоянно се стичаше тук.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Това е повече от купчина камъни, покриви, прозорци, тапети, легла, улици, мостове и лампи.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Те се запознаха по здрач. След това тя го покани у себе си и той дойде. Тя му показа апартамента си, и покривките си, и завивките, и чиниите, и вилиците - каквото имаше.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Накрая остана само вятърът. Когато вече няма да има нищо - нито сълзи, нито глад, нито двигател, нито музика - тогава ще остане само вятърът. Той ще преживее всичко - камък, улица, дори безсмъртна любов.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Понякога се срещаше със себе си. Изкривеният вървеше към себе си с тихи стъпки, косата му беше твърде дълга, покриваше едното ухо; стискайки ръката си, не много здраво, той каза:

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Той стоеше сред виещото течение на безлюдния нощен перон под мръсния и безлунен стъклен покрив на гарата. А през нощта пустите гари са края на света, премерени, безсмислени и празни. Празни, празни, празни. Но ако продължиш по-нататък, ще пропаднеш.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Тя не беше красива. Но тя беше на седемнайсет и аз я обичах. Наистина я обичах. Ръцете й винаги бяха студени, защото нямаше ръкавици. Тя не познаваше майка си, а за баща си казваше: „Той е свиня”. Тя беше родена в Лион.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Закъснелият пътник тръгна по релсите. На лунната светлина те искряха като сребро. Но те са много студени, помисли си пътникът, много студени. Отляво в далечината искреше самотна светлина - чифлик.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Къщата беше висока, тясна и сива. Тя спря и каза:
- Тук.
Той спря и я погледна. Лицата им вече потъваха в ранния вечерен здрач и той виждаше само блед овален диск. Тогава тя каза:

Жак Таюро
превод: Красимир Машев
За ласки скъпо ще ти вземе,
защото отсега тя схваща,

Жан-Антоан дьо Бaиф
превод: Красимир Машев

Плутон, ти заповядаш и на тях,
които е напуснал всеки смях.

Ирландски фолклор
превод: Росица Станева
Там, долу ниско във долината
вдигни глава - чуй, духа вятърът.

Франсоа Волтер
превод: Красимир Машев
ПРЕД БЮСТА НА ЕДИН ПРЕМИЕР
Дивна прилика! Бих рекъл даже,
че е жив! - Не вярвай, жив да беше,
досега навярно щеше
глупост някоя да каже.

Анри Барбюс
Изправена до величествената врата, общинската портиерка гледаше как слънцето засипва със златен прашец улицата.

Фридрих Шилер
превод: Димитър Осинин
Радост, Божие дихание,
искра от небесний плам,
ний навлизаме пияни,
прелестна, в светий ти храм.

Жан Фолен
превод: Любомир Духлински
ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК
Мухата полира крилата си,
с изгорели клечки е пълен бурканът.
В заобленото стъкло се отразяват лица,

Херман Хесе
Край брега на реката при лодките гдето слънцето лееше мургавина по плещите му, израсна хубавият син на брамина - Вазудена.

Дилън Томас
превод: Явор Димитров
НЕ СИ ОТИВАЙ СЛАБ, СМИРЕН В НОЩТА
Не си отивай слаб, смирен в нощта.
Грей, бесней, от старостта окрилен!
С гняв, с гняв гаси искрите на смъртта!

Франсоа Копе
превод: Александър Балабанов
Дор още бистрите рекички
студът не е покрил със лед;
послушай тия пойни птички,
погледай светлий розов цвят.

Франсоа Копе
Нощта беше прозрачна и звездна. Затова през време на панаира тълпата с радост беше запълнила площада, по който бяха разхвърляни разни палатки и циркове, осветявани от червени и опушени газеничета.

Катюл Мендес
превод: Стилиян Чилингиров
Блещукаше звезда в небесни висини
и чупеше лъчи във морските вълни.
И пътник млад внезапно каза на поета:

Чезаре Павезе
превод: Любомир Духлински
Сандра прекара цялата сутрин, без да помръдне нито крачка от гарата. Накрая се отправи по булеварда, чиито дървета приличаха на големи букети цветя.

Чезаре Павезе
Превод: Любомир Духлински
1.
Сега ударите на съдбата и угризенията на съвестта най-накрая ме научиха да разбирам колко глупаво е да се отречеш от реалността в името на безплодните мечти и да изискваш това, което те очевидно не могат да ти дадат; Чилия обаче вече не съществува.

Джовани Папини
превод: Петър Драгоев
Ти дойде от планините, но беше бяла и свежа като последния мартенски сняг.
Ти дойде от горите и твоите устни бяха сладки и червени като ягодите, скрити под тревата.

Райнер Мария Рилке
превод: Павел Спасов
Защото, Господи, тез градове големи
загубени са те и разстроени;
там бягат от пожарните вълни
и никаква утеха няма да ги утеши
и отлетява малкото им време.

Ръдиард Киплинг
превод: Явор Димитров
СИНИ РОЗИ
Дадох й бели и червени
рози, с обич напоени.
Връщайки китката цветя,
сини рози поиска тя.

Шарл дьо Бюси
превод: Лъчезар Станчев

За излет към една планинска хижа
към стръмен връх, бай Трайко се погрижи
да бъде стегнат като пръв турист.

Вислава Шимборска
превод: Татяна Любенова
МИР
Звукът на сърдечен ритъм
предхожда радиосъобщенията.
Новините са по-бързи от светлината,
вярата по-бърза от новините.

Яна Моравцова
превод: Василка Хинкова
ПЪТЕКА „ЗЛОДЕЙКА”
Там зад градчето, там надалеко
тънка и стръмна се вие пътека.
„Злодейка” тя се нарича.

Уилям Блейк
превод: Явор Димитров
КЪМ МУЗИТЕ
Било на Ида вдън усои
или над Изтока с жар лъчи,
в чиито слънчеви покои
песен древна вече не звучи;

Йозеф Михалкович
превод: Пенчо Симов
Удар от лампата буди живота.
В чантата резени хляб ти тежат.
Свеждаш лице към детето в леглото.
Пускаш бравата и тръгваш на път.

Уилям Уърдсуърт
превод: Явор Димитров
КАТО ДУХ ОТ ПРЕЛЕСТ ОЗАРЕН
Като дух от прелест озарен
проблесна първо тя пред мен:
видение, чийто грейнал лик
краси и изпълва всеки миг;

Ищван Ваш
превод: Нино Николов
Я стига с това лекомислие, старче,
да беше безсмислен живота, едва ли
живял би и страдал с уплахата смъртна.
Мъгла е това за щастливи хлапаци!

Пърси Биш Шели
превод: Георги Минев
Кога лампада се строши,
загасва мъртва светлина,
кога се облакът руши,
бледней разсипана дъгата;

Ласло Наги
превод: Иванка Павлова
В гъстия камъш
аз се скрих и ето
трепна изведнъж
радостно сърцето.

Кристофър Марлоу
превод: Явор Димитров
ПЛАМЕННИЯТ ПАСТИР КЪМ ВЪЗЛЮБЕНАТА СИ
Ела и стани ми ти жена
и всяка всевечна благина
по долини, поля и гори,
и клисури с плод ще ни дари.

Жан Ришпен
превод: Стефания Мирска
Приказка
Свежи и румени спят в люлките си другите пеленачета, капка мляко блести в гънката на засмените им устица, както роса на цветни листца: свежи, румени, сякаш небесни ангелчета спят другите пеленачета в своите люлки.

Александър Поте
превод: Красимир Машев
***
Красавица неземна Жан го омая.
Вечер на любов и ласки се очерта.

Джовани Папини
След няколко деня пристигнаха от Халдея трима вълхви и се поклониха на Иисуса. Те идеха, може би, от Екбатана, или от бреговете на Каспийското море.

Пиер Лоти
превод: Константин Николов
Това е съвсем малка и проста история, която ми разказа веднъж Ив, когато се качваше на своята лодка, за да придружи до парахода затворниците, които се изпращаха в Нова Каледония.

Шарл-Луи Молво
превод: Красимир Машев
***
Смъртта обяви конкурс за палач.
Явиха се Чума, Холера, Проказа…

Луи Дамен
превод: Красимир Машев
Глупави стихове пише от нужда.
Намира и хора да ги четат.

Шарл-Симон Твено
превод: Красимир Машев
***
- Видях дявол! - Лъжеш! -
Над два метра и се клянка
зад мен, с магарешка глава

Йозеф Махар
превод: Люба Касърова
Столетия са минали…
това е само миг
и Дарвин го описва:

Уилям Бътлър Йейтс
превод: Ангел Д. Дюлгеров
Остават картини, книги.
И акър зелена трева
за разходка на открито.
Тялото пристъпва едва.

Уилям Бътлър Йейтс
превод: Христина Керанова
ЕЗЕРНИЯТ ОСТРОВ ИНИСФРИ
Сега ще стана и ще тръгна, ще отида в Инисфри,
и къщичка ще построя, от пръст и слама;
девет реда боб ще имам там, и кошер за пчели,
и ще живея сам в жужащата поляна.

Золтан Зелк
превод: Иванка Павлова
Станал рано, в двора спрях.
Ах, че чудно беше!
Дрозд сред клоните съзрях -
той гнездо строеше.

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Панайот Чинков
*
Изкуството само по себе си е благородно; затова артистът не се страхува от обикновеното. Да, щом като той вземе обикновеното, то е вече облагородено, и така ние виждаме най-великите артисти да упражняват смело величественото си право.

Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Отчаяние” (1961)
В тази вечер Винс имаше спор с баща си и от там тръгна всичко. Той вече не помнеше как всъщност започна кавгата, но подобни кавги се случваха през цялото време: щом попаднеше пред очите на Стареца, той започваше да го нарича „ветрушка”, „мързелив безделник” и „безполезен суинг”.

Анатол Франс
превод: Иван Г. Данчов
Когато младият княз Вемин наследи от баща си персийския трон, той повика всичките академици в царството и, като ги събра заедно, каза им:

Стефан Цвайг

По цялата страна пропълзяха слухове и мълва за това, че се е явил Месия. Все по-често и по-често от Йерусалим пристигаха пришълци и разказваха за чудесата, станали пред техните очи.

Ада Негри
превод: Христо Панайотов
Стихотворение в проза
Аз я видях. Мъчителна безсъница покриваше нейното, като восък жълто лице. Тя беше боса, дрехите й в безпорядък. Държеше на гърдите си своето бозайниче дете.

Рихард Билингер
превод: Асен Разцветников
ХЛЯБЪТ
Разчупен хляб лежи пред нас.
Хлябе, ний те славим с глас!

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
1.
Изминаха почти десет години, откакто работя в този завод. Затова бях ужасно изненадан, когато един журналист ми зададе въпрос: ако в съседно предприятие започнат да ви плащат с форинт на час повече, ще напуснете ли от тук?

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Два пъти гледах една и съща пиеса.
Първо в театъра, после у дома, по телевизията.
В театъра, честно казано, пиесата не ми хареса. Изобщо не ми хареса. Но по телевизията не беше толкова зле.

Дюла Ийеш
превод: Нино Николов
НА СЪПРУГАТА МИ
И отдалече ти държиш конците
на моята съдба. Спокоен лягам. Ти ме грееш,
когато си от мен далеч - по-силно, по-могъщо.

Жан-Пол Сартр
превод: Любомир Духлински
Изобщо не се интересувах от философия, когато учех. Имахме учител на име Шабрие, с прякор „Куку-Фило”; той не успя да възпита в мен любов към философията.

Клод Карломан де Рюлер
превод: Красимир Машев
Гледаше чуждо прегрешение
и Зловоние й беше в устата.

Понс-Дени Екушар-Льобрьон
превод: Красимир Машев
***
Ерудит е. Няма втори.
По-по-най е.
Каквото знае - говори, говори…
А какво говори - не знае.

Иван Скала
превод: Вътьо Раковски
Ще ти бъда приятел.
Ето ръката ми.
Ще ти бъда приятел.

Томас Мур
превод: Росица Станева
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
(Петербургска песен)
Вечерен звън. Камбанен звън,
на приказка във мен е сън -
за детството, за роден край,
за моя дом, любов през май.

Жан-Франсоа Гишар
превод: Красимир Машев
Смъртта не е беда голяма
и по-страшна от зима:

Франсоа Волтер
превод: Красимир Машев
***
Трепери, Хораций! Предай се, Рафаел!
Сега със вас се състезава нашият Куапел.
Двоуми се между перо и триножник,

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Не знам за вас, но аз съм сигурен, че всички истински драми се случват не вечер, а сутрин. Вечерта насърчава философско възприемане на живота, ражда мечти за мир. Накрая те прави сънлив, а сънливостта, както знаем, не допринася за драмата.

Иван Скала
превод: Вътьо Раковски
Който не знае провинциалните фенски градчета прочее,
той никога няма да разбере под този свод
въпросителните женски погледи, завършващи

Ядолла Рояйи
превод: Георги Ангелов

***
В секундата на смъртта,
за нея

Франсоа Гакон
превод: Красимир Машев
Не се вглеждай в портрета с омая
на Корней и ще кажа накрая:

Милан Краус
превод: Василка Хинкова
ВЪЗЕЛ
Тъй далече си Додоне
сърце мое умълчано
оседлах си вече коня
за път стегнах подкован е

Хуан Хил-Алберт
превод: Александър Муратов

В потъмнялата казарма
офицер един предател
край водите на Турия,
шепнеше закани празни:

Елспет Дейви
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Нощта на смешните шапки” (1980)
Две петна загладена и чакълеста пръст бележеха входа на кафенето край магистралата. Отвъд се простираха равни полета, а дългата линия на хоризонта беше прекъсвана тук-там от едва видими групи дървета.

Теодор Крижка
превод: Елка Няголова
ХЛЯБ
Във хладните утрини, толкова бели,
щом рее се сняг над къщи заспали,
топи ме желание и в мене гребе,
покълват зрънцата на моята памет.

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Отидох при моя приятел Геза и го заварих да пише поезия.
Когато ме видя, той скри ръкописа. Попитах какво пише. Той отговори: списък с бельо, което трябва да се занесе в пералнята. Но под огъня на кръстосаните ми въпроси призна, че работи върху пиеса в стихове.

Пиер-Жан дьо Беранже
превод: Димитър Полянов
Кат картонени войници
нас редят ни за парад;
някой мръдне ли из строя,
викат: „Лудите назад!”

Дени Дидро
превод: Красимир Машев
Бъбрив антиквар, чиито прах е в урна -
в тази етруска ваза е пак в среда културна.

Елспет Дейви
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Говорещият с прилива” (1976)
Новият наемател едва погледна чинията, поставена пред него и се обърна към прозореца с едва забележима усмивка, сякаш се съгласяваше, че въпреки мръсотията в къщата, навън е доста приличен ден.

Ищван Белла
превод: Александър Миланов

Свечерява се, като че ли нощта заспива,
но предсънно само в себе си тя се вглъбява,
вглеждат се един във друг небето и реката, както
свикнах със себе си аз само да те наблюдавам.

Томас Харди
превод: Явор Димитров
ПОЕТЪТ
Не търси той внимание,
оценка или признание,
ни покани спешни за обяд,
нито клетви с винен аромат.

Матю Арнолд
превод: Ангел Д. Дюлгеров
Други ни отговарят. Не и ти.
Все питаме. Стоиш с усмивка, ням,
над всяко знание. Връх най-голям,
величествен във звездни висоти,

Оскар Уайлд
превод: Явор Димитров
СИМФОНИЯ В ЖЪЛТО
По моста дилижанс едвам
пълзи като жълта мушица
и като чевръста пчелица
минувач се мярка тук-там.

Томас Харди
превод: Явор Димитров
РАЗДЯЛА
Дъжд по прозорците бумти,
листака буря брули с бяс,
а аз съм тук, далеч си ти,
стотици мили между нас.

превод: Красимир Машев
ЗА ОБЕЩАНИЕТО НА НОВИЯ
КРАЛ ЛУИ ХVІ
Накрая повсеместно
по кокошка ще ври в нашите съдини.

Уилям Бътлър Йейтс
превод: Росица Станева
РЪКАТА УМОРИ СЕ
Ръката умори се
да пише неща нови,
каквото бе написала
опроверга го словото.

Денис О’Дрискол
превод: Георги Ангелов
1.
Загиналият е мъж
на тридесет и няколко години.
Това е всичко, което засега съобщава
полицията.

Джерард Рийди
превод: Георги Ангелов
Копаехме земята, задълбaвайки
в меката почва, изхвърляхме я
от дупката, докато не се натъкнахме на камък.

Нула Ни Гонъл
превод: Георги Ангелов
Някога бях
кост,
лежах на пясъка
сред скелети.

Жорж Сименон
превод: Литературен свят
*
…Създава се впечатлението, че въпреки съвременните средства за информация, с нас се отнасят като с деца, че вестниците, радиото, телевизията едва повдигат края на завесата над случващото се.

Джоан Ейкън
превод: Любомир Духлински
Това малко градче беше, разбира се, гъсто населено и, както всички места като него, толкова красиво и интересно, че ще отнеме цял живот, за да го опишем.

Робърт Херик
превод: Явор Димитров
ЗА ЛЮБОВТА
Как дойде любовта, не знам,
със думи, поглед или плам,
или в душата тя изгря
(първо) от същата искра:

Ерих Фрид
превод: Георги Ангелов
УСПЕХ
На десет години се родих
На двадесет години умрях

Пино Пелегрино
превод: Георги Ангелов
Шестте най-важни думи:
“Да, признавам, че е моя грешка.”
Петте най-важни думи:
“Направи го за мен великолепно!”

Стейн Мерен
превод: Георги Ангелов
ТРИНАДЕСЕТОТО СЪЗВЕЗДИЕ
Езикът е тринадесетият знак на Зодиака:
думите и техният смисъл
година след година плуват
по еклиптиката на хилядолетията

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
До Дирекция на предприятието „Везувий”
Вулканът на вашата компания, въпреки многото ни протести, продължава да застрашава околната среда. Не отказвайте любезността да предприемете спешни действия.
Градска управа

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
- Господи, колко си небрежен! - каза съпругата с обичайното отвращение. - Виж се: косата ти е рошава, вратовръзката ти е накриво, има петно на сакото ти. Откъде е това петно?

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Момчето беше на седемнадесет години, по природа сдържано, както обикновено е едно седемнадесетгодишно момче. Всяка дума трябваше да се изтръгва от него с клещи и ако с най-голяма мъка биваше изтръгвано „да” или „не”, по лицето му се виждаше, че се презира заради приказливостта си, заради женското си бърборене.

Жил Менаж
превод: Красимир Машев
КЪМ БЕЗСЪРДЕЧНАТА
Да, признавам, твоите очи, Агата,
ми струваха не една сълза пролята.

Исак дьо Бенсерад
превод: Красимир Машев
Под тази плоча лежи адвокат.
Законите прилагаше умело.

Франсоа Менар
превод: Красимир Машев
Този монарх, от Бога дар,
за миг не изправи снага:

Теофил дьо Вио
превод: Красимир Машев
***
Шарлота погреба дете.
И траурни са нещата.

Мелсион Матеу
превод: Георги Ангелов
Автобусната спирка - това е
онази девойка и жълтото й наметало;
автобусната спирка е
жената, която става,

Педро Гарфиас
превод: Александър Муратов
Миньори от Линарес
и от Ла Каролина,
гръдта ми бие днес,
тупти със ритъма

Уилям Бътлър Йейтс
превод: Явор Димитров
КОГАТО МОРНО СРЕЩНЕШ СТАРОСТТА
Когато морно срещнеш старостта
и пред камината задрямваш ти,
във тази книжка бавно прочети
за своя нежен поглед в младостта.

Шарлот Бронте
превод: Росица Станева
***
Животът ни не е игра
и приказка в леса.
Дъждецът лек, внезапно спрял,
изпраща чудеса.

Войчех Кавински
превод: Здравко Кисьов
ЗАЕДНО, ОТДЕЛНО, ВЕЛИЧЕСТВЕНО
Заедно -
ние сме непокорими.
А поотделно -
всеки от нас се залъгва,

Жозе Сарамагo
превод: Десислава Венева
откъс от „Пътуване из Португалия”
Заваля. Следобед, по някое време, небесата се разтвориха. Но този пътешественик не е от хората, които се отказват при първия пороен дъжд, защото той продължи по пътя си, напук и на втория, и третия порой.

Уилям Блейк
бележка и превод: Явор Димитров
Около 1793 г. Уилям Блейк написва това неозаглавено стихотворение, което ще трябва да чака 70 години, за да бъде публикувано едва през 1863 г., когато поетът и художник Данте Габриел Росети го включва в свое издание на стихотворенията на Блейк.

Анонимен английски поет
превод: Росица Станева
Погребете ме под клони
на тъжна, плачеща върба.
Милата, ако ме помни,
тук ще дойде, дето спя.

Джон Бойл О’Райли
превод: Росица Станева
Червената роза - въздишка от страст,
а бялата - любовни мечти,
червената роза е хищен сокол,
а бялата - гълъбов вик.

Ла Жиродер
превод: Красимир Машев
Отлят от бронз, здрав и твърд,
мисли такива събужда:

Франсоа Пейо дьо Линер
превод: Красимир Машев
***
Прекланям се пред Лафонтена.
Този автор над мен бди.
Той Дафне покачи на сцена
и ме избави от беди.

Сид Чаплин
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Скачащото момче” (1946)
В края на Градинската улица момчето се обърна и хукна по пътеката към оградата. Отначало то забеляза едва различима пътека, достигаща другия край на широката поляна до живия плет, после прехвърли поглед към бика, мирно пощипващ гъстата сочна трева край езерото.

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Никога не бе имало толкова жестоко студена и дълга зима във френските планини. От седмици въздухът беше чист, свеж и студен.

Джон Клер
бележка и превод: Явор Димитров
Във все още аграрната и прединдустриална Великобритания един млад мъж на име Джон Клер (Клеър) започва целеустремено да следва призванието, което му е отредено. След като години наред чете ненаситно, той започва да публикува странни, характерни стихотворения, които предизвикват вълнение сред читателите.

Пиер дьо Ронсар
бележка и превод: Милена Върбанова
В памет на моята единствена дъщеря Елена
Когато през 1570 година, след дълъг престой в своя манастир, Пиер дьо Ронсар посещава Лувъра, той се вглежда с изненада в едно ново лице, което през следващите месеци и години изцяло го завладява.

Д’Асейи
превод: Красимир Машев
НА ЗЛОБНИЯ ДЛЪЖНИК
Простете на любезния Клеон:
да му отвърнеш с вежлив поклон,
да му отвърнеш на остротите

Гийом Колте
превод: Красимир Машев
***
Да обича - съперници няма.
Защото той обича за двама.

Никола Боало
превод: Красимир Машев
КЪМ ШАРЛ ПЕРО
Бъртвежи са това и чуй, че
не ме е лекувал твоят вуйчо.

Жан дьо Лафонтен
превод: Красимир Машев
Докато беше млад, имаше една
мисъл: „Да се оженя - все някога ще успея.”

Шейла Дилейни
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Сладко пее магарето” (1963)
В моето детство, ако някой умреше, това беше не само скръб (а понякога и радост), но и зрелище. По онова време, а и сега, е било обичай приятели, роднини и всички наоколо да посещават скъпия покойник, преди тялото му да бъде балсамирано, изгорено или заровено в земята.

Еуженио де Андраде
превод: Десислава Венева
Книгите. С тяхната топла,
нежна, ведра душа - безценен
приятел. Готови винаги да озаряват с
неизчерпаемото си, необятно знание.

Миклош Радноти
превод: Александър Миланов
В двете ти ръце аз тихо
се люлея.
В двете ми ръце ти тихо
се люлееш.

Густав Мунк-Петерсен
превод: Георги Ангелов
О, сили, управляващи небето,
земята, слънцето, морето, бурите,
невидими за нашите очи,
вие, сили, над живота властващи,

Джон Флетчър
превод: Явор Димитров
О, ТЕЗИ УСТНИ СКРИЙ ОТ МЕН
О, тези устни скрий от мен,
хитрували със сладък чар,
и тез очи, разцъфнал ден,
измамлив за зората дар,

Владимир Райсел
превод: Пенчо Симов
Подаваха ми своите ръце: сърдечни, твърди.
А дълго топлината им усещах аз.

Анна Чахоровска
превод: Елка Няголова
ТВЪРДО РЕШЕНИЕ
Аз бягам от себе си
и се завръщам
след всяко
морално препиване.

Лайош Кашак
превод: Нино Николов

НИШКА ПРЕКЪСНАТА
Не е далеч оттук
целта,
която си
поставях.

Уилям Блейк
бележка и превод: Явор Димитров
„Отровното дърво” на Уилям Блейк (1757 - 1827 г.) е публикувано за първи път в сборника му „Песни на опитността” през 1794 г. Основната тема е гневът, който може да се превърне много коварна и дори смъртоносна сила.

Джон Кийтс
превод: Росица Станева
Старата Мег е циганка,
живей си сред блатата,
легло от торф й стига,
липсва в дома вратата.

Ги дю Фор дьо Пибрак
превод: Красимир Машев

***
Денонощно чете, но разбраха -
напразно. Сякаш е лакомник:

Клод Мерме
превод: Красимир Машев
***
Във връзките приятелски от години
приятелите ни са като дини.

Жан Пасера
превод: Красимир Машев
***
Когато смъртта ме прибере
и в гроба да ми е добре,

Жан Воклен дьо Ла Френе
превод: Красимир Машев
***
Гастон, ти казваш мор свиреп
ще връхлети порядъчните хора.

Саймън Армитидж
превод: Георги Ангелов
Влязохме
в училищния двор с едно момче -
как се казваше?

Жан Берто
превод: Красимир Машев
***
Забравихме доброто без жал.
Неблагодарността царува, господа:

Пиер Гренгор
превод: Красимир Машев
***
Който е вглъбен за да види своя лик,
който го види - цената си знае за урок,

Райнхард Бернхоф
превод: Ана Александрова
Вълноломът в сенки. Бавната нощ
с корони от пяна запълва
очите от мазни петна,
взрени в мен като празни бутилки.

Ференц Буда
превод: Александър Миланов

***
Под тежката присъда
на снежното безмълвие
лежат селата. Дим струи. Живеят.

Анна дьо Ноай
бележка и превод: Милена Върбанова
Наследницата на Софроний Врачански
Анна-Елизабет, принцеса Бранкован, графиня Матийо дьо Ноай е знаменита френска поетеса. Нейната поезия и личност са особено обаятелни за нас, българите, защото тя е правнучка на Софроний Врачански.

Робърт Бърнс
превод: Росица Станева
Любов, червена роза,
през юни как цъфтиш,
ти песен си в сърцето,
по пътя ми звънтиш.

Петер Юхас
превод: Александър Гюров
Още през 148 г. пр.н.е. древна Македония става римска провинция, а след разпадането на Римската империя тя е включена в границите на Източната империя.

Лучо Дала
превод: Росица Станева

Стар кей край морето блеснало,
дето ветровете тичат,
на пристана на Соренто
мъж прегръща пак момиче.

Марко Кравос
превод: Елка Няголова
Живял някога един човек.
Бос и сух.
Никой не би станал баща,
ако не го заслужава синът му.

Станислав Йежи Лец
превод: Красимир Машев
ВПЕЧАТЛЕНИЕ
Воняща и зелена е -
локва на два-три дена.
Но създава впечатление
на много задълбочена.

Соня Зубович
превод: Елка Няголова
НИЕ ДВАМАТА
Ние двамата безброй пъти
гледахме
звездите,
зората,
морските далнини,

Фредерик Уедърли
превод: Росица Станева
Любими Дани, гайди пак запяха
под облаци над стръмни долини,
след лятото цветята в куп умряха,
ти тръгна, аз все чакам дълги дни.

Жарко Петан
превод: Валентин Димитров
***
Избори с един добър кандидат са по-демократични от избори с трима лоши.
***
Революциите са локомотиви на историята, но често спират на грешни гари.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Робърт Куик, връщайки се от командировка, намери бележка от жена си у дома. Тя ще се върне в четири, но децата са в градината. Той хвърли шапката си на масата и без да сваля тъмното си яке, което не можеше да търпи, веднага отиде в градината.

Витезслав Незвал
превод: Вътьо Раковски
Плаче небето в дъждовните нощи
Ти заминаваш? Къде?
Ах остани не отивай си още
Плаче небето в дъждовните нощи
Мене не ще отведе

Хайнрих Хайне
превод: Стоян Бакърджиев
ВЕСТ
Мой верен ратаю, стани
и яхвай коня вран!
Мини гори и планини
до двора на Дънкан!

Адам Шимйенчик
превод: Елка Няголова

***
Посветено на теб
Веднъж във годината
и жеравът губи перата си.
Тогава е гол и беззащитен.
В гората се скрива.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Панаирът беше в разгара си - беше петият час от горещия септемврийски следобед, а печеше все по-силно. Над пазарния площад като двадесет въртележки, разкъсани на парчета, се виеше високо във въздуха гъст облак от жълт прах - струваше ти се, че пуши разгорещената, възбудена тълпа.

Марта Брасар
превод: Елка Няголова

ДЯДО
в кухнята до масата
обърнат с лице към слънцето
дядо ми е седнал на стол
разрязва ябълка на парченца

Теодор Крижка
превод: Елка Няголова
ПОДЗЕМНАТА РЕКА
Понякога този свят на реката съвсем й стига.
Не иска тя повече в равнината му да сълзи.
Пропада надолу, под земята. И радостно вика…
Май ручей и аз съм, макар и в душата си зимна.

Педро Салинас
превод: Николай Тодоров
***
Земя и нищо повече.
Земя и нищо по-малко.
Да те насити.

Емилио Прадос
превод: Александър Муратов
В Африка върни се, мавре,
не подхожда ти Испания.
Слушай, с тебе тук се гаврят,
тук по-зла съдба те чака,

Ирен Киш
превод: Иванка Павлова

Старият бик изскочи пред мене
с разтреперани жили.
Въртеше към небесата
кръвясали тъмни очи,

Мирослав Флориан
превод: Вътьо Раковски
Когато хладен дъжд валеше
и беше влажна Чехия като гора,
копнение по тебе ме гнетеше,
Мораво южна, слънчева, добра.

Шандор Вьорьош
превод: Александър Миланов
КАНЦОНА
на жена ми
Какво съм аз за теб, не съм разбрал.
Как отговор в душата ще открия,
когато те обгръща със воал?

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Тютин, баща на три деца, след шестнадесет години брак се събра със секретарката си, осемнадесетгодишната Филис, и поиска развод. Съпругата му, Клеър, разумна жена, веднага се покори на съдбата.

Ами Каройи
превод: Иванка Павлова

Диреше майката във всяка жена,
която предварително прощаваше,
която беше заран белият ти хляб
и топло блюдо вечер, обитаваше

Шаролта Лани
превод: Иванка Павлова

Гледам към тебе отвисоко, от края на моста,
към тебе, вечна вода, мой величествен Дунаве.
Отечеството означаваш, намерената ми родина.

Атила Чоконай
превод: Михаил Иванов
АВТОБИОГРАФИЯ
Съдбата там, на изток ме зачена,
а тук със запад, гордия, ме срещна.
Тежат хилядолетните съмнения
и гордостта не е съвсем безгрешна.

Джузепе Унгарети
превод: Георги Ангелов
В ПАМЕТ НА МOХАМЕД ШЕАБ
Наричаха го
Мохамед Шеаб