Пиер Eманюeл (Pierre Emmanuel, псевдоним на Еманюел Ноел Матийо, 3.05.1916, Ган, Долни Пиренеи - 24.09.1988, Париж) е френски поет и есеист. Родителите му емигрират в САЩ, отгледан от чичо си. Завършва католически колеж и филологически факултет на университета в Лион. Занимава се с учителска и журналистическа дейност. Творчеството му е със силно изразено християнско католическо възприятие. Първите си стихове пише през 1937 г. Дебютира с книгите „Елегии” (1940) и „Гробницата на Орфей” (1941). По време на нацистката окупация участва активно в Съпротивата, деен сътрудник на нелегалния печат. Създава книги с ярко патриотично звучене: „Битки с твоите врагове” (1942), „Ден на гнева” (1942), „Cantos” (стихове 1942-1944), „Свободата ни води” (1945). Ръководител на английския, а после и на американския отдел на френското радио и телевизия (1945-1959), чете лекции в САЩ и Канада, гостуващ професор в различни университети на Америка. През 1948 г. се обявява срещу Жан-Пол Сартр и екзистенциализма като цяло. В сборниците си „Содом” (1944), „Вавилон” (1951), „Евангелски мотиви” (1961), „Яков” (1970), „София” (1973) и други рисува загубата на «абсолютните» идеали на съвременния човек. През 1970-те г. се изявява като критик на социализма. Автор на литературнокритически трудове, есета, посветени на проблемите на културата («Паралелна революция», 1975). Президент на френския ПЕН-клуб (1973-1976), после и на Международния ПЕН-клуб. Член на Френската академия (1968), но през 1975 г. я напуска.

Публикации:

Поезия:

ДА! ТЕЗИ ХОРА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 32 септември 2011