Жорж-Еманюел Клансие (Georges-Emmanuel Clancier, Лимож, 03.05. 1914) е френски прозаик, поет, есеист. Завършил филологическия факултет на университета в Поатие. Участник в Съпротивата, автор на патриотичните сборници «Време за герои» (1943) и «Небесен селянин » (1944). След войната създава «Тайнствена земя», 1951; «Другият бряг», 1953, «Истинско лице», 1953, «Глас», 1956; «Явното», 1962; «Земя на паметта», 1965; «Може би някакво жилище», 1972). Известен като романист («Кадрил на кулата, или Бойница», 1946; «Венец на живота», 1946; тетралогията «Черен хляб», 1956-1961, от нея е публикувана и откъс като детска повест «Детството и младостта на Катрин Шарон» - по спомени на бабата на писателя), новелист (сборникът «Арените на Верона», 1970), литературовед («От Рембо до сюрреализма», 1953; «Френската поезия от Шение до Бодлер», 1963). Носител на Голямата награда на Френската академия (1971), наградата „Гонкур” за поезия (1992). Президент на френския Пен-клуб (от 1976), академик. В своя статия писателят казва: «Напълно изгубилата ориентири преса и поставената на конвейер професионално отработена реклама направиха писатели онези, които създават съвсем не литература, а облечени като нейно подобие текстове, пропагандиращи пошлост, посредственост и насилие. Пълното разкрепостяване на словото донесе повече вреда, отколкото полза».

Публикации:

Поезия:

В КРАЯ НА ЦАРЕВИЧНОТО ПОЛЕ…/  превод: Георги Ангелов/ брой 32 септември 2011