Шарл Пеги (Charles Peguy, 7.01.1873, Орлеан -5.09.1914, Вилруа) е френски поет, драматург, публицист, есеист и редактор. Син и внук на селяни - лозари. Майка му, която овдовява почти веднага след раждането на сина, печели за прехраната с плетене на столове. Завършва лицей в родния Орлеан, после служи 1 г. в казарма, след което живее в Париж. Член на социалистическата партия на Франция от 1894 г. и като млад е активен участник в социалистическото движение, блестящ публицист („За социалистическия град”, 1897). Завършва Екол Нормал (учи от 1894 г.) Издава сп. „Cahiers de la quinzaine” (1900 - 1914). През 1908 г. окончателно се обръща към католицизма. Извършва пеш поклонничество в Шартр. Пише „Мистерия за милосърдието на Жана Д’Арк” (1911), „Мистерия за невинно убитите младенци” (1912), „Ева” (1913), в които изобразява народно-героични сюжети, разкрива патриотични, нравствени и религиозни идеали. Пише и публицистични и философско-есеистични трудове (посмъртно е публикувана книгата му „Клио, диалог между историята и езическата душа”). От 1905 г. до 1914 г. пише много за предстоящата война. В началото на І световна война е мобилизиран и става командир на взвод в 276-ти пехотен полк. Загива в началото на битката при Марна. Във Франция са издадени събрани съчинения на Пеги в 20 тома (1916-1955).

Публикации:

Поезия:

СЪРЦЕ ,  УМИТО ОТ  АЛЕНА ВОДА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 32 септември 2011