Василий Фьодоров

превод: Тихомир Йорданов

***
Що ли върша от разнеженост,
сам не зная. Тя, въпросната,
оглупи ме с белоснежната
нежна гръд, от мен докосната.

Двете ме зоват прегърнати,
После в нещо се поспречкват те
и, обидено извърнати,
сякаш си завиждат двечките.

А коя е по-прекрасната?
Да избирам ми не дава тя:
ту целувам тази, дясната,
ту прехвърлям се на лявата.

***
С любов или във гняв отчаян,
за мен се хората делят
на тези, дето ги не зная
или ще срещна в моя път.

Познатите ми пак със болка
разделям все тъй удивен:
обичани до радост - толкоз,
и толкоз, мразени от мен.

***
Приятелю,
завивай в креп
отминалото жалко.
На свое време
ние с теб
видели сме не малко.
Беди се изредиха,
на -
любови и омрази.
Настана време, старина,
ти други да опазиш.