ИЗКУСТВО
превод: Владимир Башев
ИЗКУСТВО
Наивно той във спора защити
разбирането си за красотата:
- Аз за изкуство ляво съм, а ти?
- И аз…
но не по-ляво от сърцата!
***
Ние с теб сме
от две поколения поети.
Който по-напред лумва,
по-напред ще изпламти.
Сякаш степени
ние сме с теб във ракета:
ще отпадне едната,
а другата ще долети.
***
И пресъхна ручеят горещ.
Отшумяха парещите страсти.
Върна се от доменната пещ,
охна,
свлече се добрият майстор.
Нито го бе мъчила гръдта,
нито бе косата побеляла.
Просто след години труд
кръвта
от желязо беше натежала.
В зимни дни с виелици по мрак,
в летни дни, ухаещи на жито,
все към него
подир влака влак
идеше съкровище добито.
Щедра длан
извлече от пръстта
и от претопеното желязо
би излязла огнена река,
планина от руда би излязла.
И сега -
за всичко овладял
и превърнал в здравина кънтяща -
трябваше да връща своя дял,
с дребното си тяло да отплаща.
Бе цена неравна,
но защо
всички сведоха печално чело?
Дребно, сухо -
струваше си то
повече, отколкото бе взело.
