Василий Фьодоров

превод: Людмила Исаева

***

Тъй прост
и ясен е света:
в една прегръдка
той и тя…

Да, всичко е
пределно просто,
щом устните им
се докоснат.

Понятна тук е
мъдростта -
като цъфтежа
в пролетта.

А в бой
оставените кости?
На стронция
дъжда жесток?

Туй всичко
е дошло отпосле
и грешка някаква
е то.

А всъщност
ясен е света:
в една прегръдка
той и тя.