Генадий Красников
Генадий Николаевич Красников (Геннадий Николаевич Красников), руски поет, есеист, драматург, литературовед, е роден през 1951 г. в град Новотроицк, (по-точно в сега несъществуващото сега село Максай), Оренбургска област, Южен Урал. От 14-годишен работи като електротехник в автостопанство, шлосер на металургичен комбинат. Завършва вечерно училище 91969) и факултета по журналистика в МГУ (1974). Кореспондент на районен вестник в град Озери на р. Ока, Московска област (1974-1978). От 1978 г. работи заедно с Николай Старшинов в алманаха „Поезия” в изд. „Млада гвардия”. Когато през 1992 г. алманахът е спрян, става главен редактор на издателство „Звонница-МГ”, после за кратко е директор на издателство. Поетични сборници: „Птичи светофари” (1981, награда „М. Горки”, 1981), „Докато обичате…” (1985), „Вик” (1987), „Не убивай!..” (1990), „Който дойде с любов…” (2005). Стиховете му са публикувани в престижни руски и задгранични антологии. Под редакцията на Генадий Красников, съвместно с Владимир Костров, е издадена антологията „Руска поезия. XX век” (1999; второ издание 2001), където влизат стиховете на повече от 700 поети. Тази антология е значително явление в литературния и културен живот в края на XX век. Публикува в централните списания и вестници статии и есета по въпросите на литературата, културологията, историята. Участник в Международния фестивал на изкуствата в Единбург (1987). Член на СП на СССР и на контролно-ревизионната комисия на СП на Русия (от 1999). Награда на седмичника „Литературна Русия” (1998). Живее в град Лобня, Московска област.
Публикации:
Поезия:
ПУШКИН, 1999 Г./ превод: Красимир Георгиев/ брой 49 март 2013
КАКВИ ЛИ ВЕТРОВЕ БУШУВАТ ТАМ…/ превод: Станка Пенчева/ брой 70 февруари 2015
НИЕ НЕ УМЕЕМ ДА СЛУШАМЕ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 70 февруари 2015
ДЪЛЪГ ДЕН И КРАТЪК ВЕК/ превод: Борис Борисов/ брой 91 януари 2017
РАЗХОДКА ИЗ РОДНИЯ ГРАД/ превод: Люлин Занов/ брой 106 май 2018
КЪМ ВЕЧНОСТТА ВЪРВИ СЛЕДА/ превод: Борис Борисов/ брой 108 юли 2018
ПРЕЛЕТЯ НАД ПЪТЯ СКАКАЛЕЦ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 164 януари 2024
Публицистика:
