Генадий Красников

превод: Литературен свят

Последните думи на умиращия Пушкин били към книгите: «Сбогом, приятели!…” Ето такива приятели в моя живот са книгите, всяка от които има своя история. Поради естеството на професионалната си дейност аз винаги много съм чел (и чета) - поетични книги, литературна критика, есеистика, философия, мемоари, руска класика, книги по история на изкуството.

Но бях потресен от книгата на Блез Паскал «Мисли». По-късно - от «Изповед» на Блажени Августин.

Но сега най-важните, най-необходимите книги за мен са Евангелието, трудовете на светите Отци на Църквата, Тълковния речник на живия великоруски език на Владимир Дал и събраните от него руски пословици- кладенец на великата народна мъдрост, поезия, духовна красота на руския народ.

От класиците - Пушкин (включително потресаващите му писма).

Не обичам екранизирането на литературните произведения, особено произведенията на класиците, които като правило са развалят от амбициите на «самоизразяващи се» режисьори (изключенията - «Война и мир» и «Степ» на Сергей Бондарчук).

Трябва да се признае, че намаляването на интереса към книгата, към четенето все пак предизвиква тревога. Например, на изпитите в Литературния институт, където преподавам, от някои абитуриенти с ужас научавам, че вкъщи нямат нито една книга.

Мисля, че за избора на литературния ми път определящо влияние оказа моето детство.

Първо, майка ми от курското село, с нейния забележителен език, мъдрост, народно чувство за хумор, с песните, които тя прекрасно пееше.

Второ, следвоенното детство в работническото селище в Южен Урал (село Максай, Оренбургска област), където живееха по онова време мобилизирани от целия Съветски Съюз. И заедно с тях - доскорошни фронтоваци - победители в най-страшната война, още толкова млади, красиви, силни, току-що преживели великата трагедия, загубата на близки, на бойни другари…

Всичко това предизвикваше в душата ми неописуемо вълнение, тъга, болка, надежда, които все пак искаха да бъдат изразени с някакви думи, макар и още слаби, плахи, но много искрени.

Возглас, 04.06.2013 г.