РАЗХОДКА ИЗ РОДНИЯ ГРАД
превод: Люлин Занов
РАЗХОДКА ИЗ РОДНИЯ ГРАД
Край самото сърце на Русия,
и край матушка наша Москва,
като бялата чайка красив е -
този град ще обикнете вий.
Обкръжен от безкрайни горички -
богатирски зелени стени,
отразен в езерата ни всички -
като в приказка горска стои.
И звучим почти като лондонци,
на това пък съвсем не държим.
Затова си оставаме лобненци
и в разлъка по Лобня тъжим…
Ако любиш - броди до зората,
ако вярваш - моли се със свещ,
ако тъжен си - чуй в тишината
как животът тече си горещ.
Тук отдавна е всичко познато,
но вълнуваш се още, нали?
Казваш Лобня - разбираш страната,
кажеш Родина - Лобня блести.
Край самото сърце на Русия,
и край матушка наша Москва,
като бялата чайка красив е -
този град ще обикнете вий.
***
От мъчениците разбираме кой е мъчителя им.
Руска поговорка
Чрез теб, Русия, схващаме сега
в какви живеем дни и времена,
защо ни хулят и заплашват люде,
мъчител кой ти е и кой е юда.
И чрез смирената ти днес печал
узнаваме за кой не ти е жал
и кой, потривайки ръце, се смее,
пожертвана сама когато крееш…
Чрез светлия ти образ, скъпа, и
небесните ти, сините очи
узнаваме пак отговори стари -
венецът трънен кой ти го постави.
Чрез тебе знаем ний от памтивек -
от вярата отрича се човек
и кой със камък първи те замери,
оцет за устните ти кой намери…
Познаваме чрез теб за сетен път,
че тъмни сили спъват ни сред път,
какви ли още орди ще изпращат
и, как цял век, във гроба те препращат.
Чрез твоята, свещената борба,
узнахме собствената си съдба.
С любов и с вяра, и с надежда наша
изпиваме със теб до дъно чашата!
