Генадий Красников

превод: Станка Пенчева

***
Какви ли ветрове бушуват там!
Луната ту проблесне, ту се скрие.
И ти сред лудата небесна сприя
се носиш - заслепен и земно сам.

А тук - ни полъх, ни ветрец дори…
И само в пролетния въздух влажен
дъхът на хвойната по-остро се обажда,
нагарча леко тази нощ в април.

Защо ли смътно се безпокоим,
в космическия мраз самотно взрени?
И тази зима я отнесе времето -
душата й отлитна като дим…