Владимир Бушин

Владимир Сергеевич Бушин, съветски и руски писател, публицист, литературен критик, общественик е роден на 24.01.1924 г. в работническото селище Глухово, Московска област. Член на Съюза на писателите на СССР. Комунист. Майка му е тъкачка във фабрика на Арсений Морозов, по-късно медицинска сестра. Бащата на писателя след завършването на реално училище постъпва в Алексеевското офицерско училище и го завършва през 1916 г. - по време на Октомврийската революция, както и хиляди руски офицери, застава на страната на болшевиките. По-късно е член на комунистическата партия. Най-хубавото време от детството на бъдещия писател преминава в дома на дядо му - земеделец, дърводелец, войник в Руско-Японската война, безпартиен председател на колхоз “Марат” в село Рилско, Тулска област на р. Непрядва, на 12 версти от Куликово поле. Бушин завършва училище в Москва няколко дни до започването на Великата Отечествена война. От есента на 1942 г. е на фронта. В състава на 50-та армия минава бойния път от Калуга до Кьонигсберг. После служи  в Манчжурия, участва във войната с Япония, както някога и дядо му. На фронта влиза в партията, публикува свои стихове в армейския вестник „Разгром на врага”. След завръщането си от войната завършва Литературния институт „Максим Горки” и Московския юридически институт. Печата за пръв път свои творби на фронта. Учи аспирантура, работи в „Литературная газета”, във в. „Литература и живот” (сега „Литературна Русия”), в радиото, в сп. „Млада гвардия”, „Дружба между народите”. В годините на застоя (80-те г.) за няколко години е „отлъчен” от литературата заради негови критични статии за Булат Окуджава. От 1987 г. публикува във в. „Ден”, „Утре” (Завтра), „Съветска Русия”, „Правда”, „Патриот”, „Мълния”, „Дуел” и други издания. Днес Бушин е един  от най-интересни и популярни публицисти от патриотичното направление. Награден с ордени „Отечествена война”, „Защитник на Съветите”, медали „За храброст”, „За бойни заслуги”, „За победата над Германия”, „За победата над Япония”, „За вземането на Кьонигсберг” и други. Автор на редица книги с проза, публицистика и поезия. Умира на 25 декември 2019 г.

Книги на Владимир Бушин:

http://publ.lib.ru/ARCHIVES/B/BUSHIN_Vladimir_Sergeevich/_Bushin_V.S..html

- Эоловы арфы. Воениздат, 1983.
- Победители и лжецы. 1995.
- Честь и бесчестие нации. 1999.
- Гении и прохиндеи. 2003.
- За Родину! За Сталина! 2004; 2010.
- Президенты! Сталина на вас нет.  2005.
- Александр Солженицын. Гений первого плевка.  2005.
- Огонь по своим.  2006.
- Измена: знаем всех поименно. 2007.
- Живые и мёртвые классики. 2007.
http://sovremennik.ws/2008/04/14/zhivye_i_mjortvye_klassiki.html
- Дело: «Злобный навет на Великую Победу». 2009.
- Иуды и простаки. 2009.
- Неизвестный Солженицын. 2009.
- На службе Отечеству! 2010.
- Пляски на сковороде: Путин, Медведев и все, все, все. 2010.


Публикации:


Поезия:

ЧУДОТВОРЕЦ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 87 септември 2016

МОЛИТВА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 103 февруари 2018

ПЪРВИЯТ/ превод: Дафинка Станева/ брой 169 юни 2024


Публицистика:

ЛЮБОВТА КЪМ ЛЪЖИТЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 28 април 2011

ИСКАЛ НАЙ-ДОБРЕ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 29 май 2011

ОТДАВНА Е ВРЕМЕ!/ превод: Стефка Тотева/ брой 94 април 2017

ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ/ брой 106 май 2018


Интервю с Владимир Бушин:

ВЛАДИМИР БУШИН: ГЛУПОСТТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ИДОЛИ… / брой 59 февруари 2014


За Владимир Бушин:

ДНЕВНИКЪТ НА ГЕРОЯ/ автор: Екатерина Глушик/ брой 46 декември 2012

ОТИДЕ СИ ПИСАТЕЛЯТ ВЛАДИМИР БУШИН/ брой 124 януари 2020