Владимир Бушин

превод: Татяна Любенова

Позвъни ми добър познат:
- Включете Руски канал. Там се води “дуел” между Проханов и Ерофеев. За Сталин.

О, не! Първо, предварително знам, че това ще завърши с разгром за антисталинистите. Омръзна ми вече, скучно е. И второ, безустият образ на този французин със селска фамилия, месестите му тежки уши…Той прилича на змия от фреската „Страшният съд” в нашата Аносинска църква. И даже от екрана на телевизора ме залива такава воня, че веднага трябва да отворя прозорчето. А сега е студ…
Помня как веднъж група млади хора се опитаха да го засрамят по телевизията като мръсник: “Няма да посмеете на глас да прочетете това, което пишете!” Той явно не беше на себе си, въртеше се, бяха го притиснали в ъгъла, но би могъл да се измъкне от положението. Да си спомни, да речем, “Талигата на живота” на Пушкин. И да отвърне, че е едно, да кажем, да напишеш и напечаташ, а съвсем друго - да го огласиш. Има текстове, които не са предназначени за четене на глас и даже за печатане. Не напечатал Пушкин своята “Талига…”. Но Ерофеев не разбира нищо от това, не може да съобрази и е невъзможно да го представи на четящите Пушкин. И обречено измърмори смрадната си безсмислица. А след това започна да се възмущава: “Те още не са прочели Достоевски, а са седнали мен да учат!” Може да си помислиш, че той го е прочел. Пък и защо да се чете всичко това? Никаква нужда нямат от това разумните хора, никой, освен специалистите, нали?

Да, знам, че когато се дуелират такива като М. Гелман и А.Хинщайн, отзивите не са много, а победата е за единия с малък превес: 2664 на 1632. Или М. Велер и В. Груздев, Н. Михалков и Д. Биков. В първия случай е 44 990 на 35 350, във втория - 43 562 на 41 853. Те всички са от един дол дренки. Съвсем друго е, когато Проханов излиза срещу Сванидзе. Тук нещата са 39 242 на 13 778. Трикратен разгром! Или Проханов и Марк Розовски: 74 136 на 27 141. Пак почти трикратен. А в боя между Кургинян и нещастника Алексей Венедиктов е поставен абсолютен рекорд: 101 446 на 18 531. Без малко шесткратен Сталинград! А Ерофеев го чака Курската дъга. Скучно…

Но моят приятел настояваше и, в края на краищата, аз все пак включих. Но явно вече течаха последните кадри. Ето, появява се беловласият академик с вакхическата фамилия Пивоваров, но започва съвсем не вакхическа песен:
- Мъчно ми е…Мнозинството от народа поддържа Сталин…Тъжно ми е…Те говорят, че репресираните били два процента. Каква разлика има - 2 или 22!…Тежко ми е на душата…
Каква е разликата ли, батенка? Да допуснем, че заради вашата ученост ви залепят два шамара, а на някого 22 - няма ли да почувствате разликата? Неотдавна той заяви: каква разлика има кой е освободил Освиенцим - ние или американците. И приписа това на американците. Утре ще каже това и за Берлин.

- Няма никакви доказателства, - стене академикът, - че са два процента.
Грешка! Това много отдавна В.Н. Земсков го публикува не къде да е, а в многомилионният “А и Ф”(”Аргументи и факти”). И от този момент къде ли не е препечатвано много пъти. Погледнете, ако искате, в книгата на Игор Пихалов “Времето на Сталин”. Да дам телефон?

- А всички тези строежи на комунизма от Днепропрогрес до московското метро, победите в космоса са фокуси! Измислици! Сталинска пропаганда!…Да, народът, за съжаление, почита Сталин. И това след историческия доклад на Хрушчов, след Солженицин!…Болно ми е…

Струваше ми се, че големият учен още малко и ще се разплаче. Заразително е! Той не разбира, че именно такива като Хрушчов и Солженицин са поработили върху Сталин.

Ако се задълбочите внимателно в “историческия доклад”, ще се окаже, че той е от край до край лъжа. И за това са написани много книги и статии. Прелистете само преведената от английски у нас книга на Гроувър Фур - “Антисталинска подлост “(463 стр.) Както разбирате, авторът не е член на КПРФ или на “Трудова Русия”. Но посочва: “От всички твърдения в секретния доклад, ще припомня, че от “развенчаващите” Сталин нито едно не се оказа вярно.”

А Солженицин от една страна разхвалва генерал Власов, мечтае за американска атомна бомба върху Москва, а от друга страна, пише: “На 3 юли 41 година плачещият Сталин произнесе паническа реч по радиото…” Ето, това е не само мръсна лъжа, но и рядко тъпоумие: ако човек е в такова състояние, нима той ще излезе с реч към цялата страна. Не стига това, ами Солженицин още разсъждава така: “Нищо страшно нямаше да има, ако немците бяха победили. Щяхме да свалим портрета с мустакатия и да сложим портрета на онзи с мустачките. И елха щяхме да правим не на Нова година, а на Рождество. Това е то!”

Прочитайки това, хората си правят извод: щом за Сталин лъжат такива лъжци, значи Сталин е достоен за уважение. И започват да търсят речта му от 3 юли. Ето вие, господин академик, вместо да пърхате по разни програми на телевизиите, по-добре да бяхте се заели да опровергаете Фур, да покажете, че по онова време Солженицин не е писал такава глупост или че това не е глупост, а истина.

И тук изведнъж чувам от същата тази уста:
- Проханов обича КГБ! Да, на страната е нужда желязна ръка, но без ГУЛАГ!
О, дръвник! Как да не обича КГБ? Опитай се да не го обичаш! Това е Комитет за безопасност и не каква да е, а държавна!…В съветско време той е направил много за безопасността на страната, и за моето семейство, и лично за мен. Нима е било възможно тогава да има Беслан или “Норд-Ост”? Как да не обичаш този, който те защитава! Е, вярно, имало е и грешки, и злоупотреби, дори доста тежки. Но къде ги няма? Всичко това трябва да се разбере. И ГУЛАГ трябва да се обича. Това е Главно управление на лагерите. Колко престъпност от различен род има и ще има, а сега и расте, как няма да има и лагери, които пък трябва да се управляват. И още как! Значи ГУЛАГ ще остане, може под друго име, например Хуманистично усъвършенстване на лагерите.

- Ние ще бъдем велика нация - вие зловонната уста, - без Сталин и без всяко такова л….!

Господи, колко прозорлив е бил Ленин! Именно с такива думи той определя същността на подобна интелигенция! Това винаги й е на езика, за нея е непреодолимо влечението към л…. в различните му разновидности.

А, ето че се появи и цифровата равносметка от сражението: за Проханов - 78 560, за Ерофеев - 25 792. Както се и очакваше. Реших, че ми е достатъчно.

Завтра, 09 (02), 2 март 2011 г.