Екатерина Глушик

превод: Татяна Любенова

Излезе нова книга на Владимир Бушин

“В Човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мисълта”. Но много ли са такива хора, за които е мечтал Чехов? И още повече е приятно, когато такива хора ти познаваш лично. Владимир Бушин е прекрасен класически пример в буквалния смисъл. Това е човек, който не се нуждае от препоръки. Нито от приятелите и възторжените поклонници, нито от недоброжелателите и разюзданите хулители. Той самият, слава Богу, съдейки по всичко, изповядва принципа: “Хвала и клевета приемай равнодушно, глупецът не оспорвай”.

С какво още може да ни удиви Владимир Сергеевич, поетът, публицистът, литературният критик? Със статии, които са всепризнати и пламенно, а понякога и ожесточено спорят с читателя? По свой адрес той чува определения, от които на всеки би му се завъртяла главата: най-добрият публицист в Русия, водещ, “златно перо”…

Но ето нова книга (Владимир Бушин “Аз посетих този свят. Из дневника на фронтовака”. Москва, Алгоритм, 2012, 320 с.). И - удивление!

“Из дневника на фронтовака”. Сами по себе си дневниците, които води човек на фронта, представляват огромен интерес. И за разбирането на историята, и за усещането че си “на живо” в грандиозните събития, които такива са и били, и младият войник, какъвто е бил тогава Владимир Бушин, ги фиксира като делнични. Те са - фронтови, затова и специфични, но в същото време делнични.  

“Започнах да си водя дневник двайсетгодишен на фронта. Вече след войната научих, че това е забранено, но аз за никакви забрани не съм знаел…” Авторът, естествено: “започва дневникът си  без да има за цел да го публикува. А и кого биха могли да заинтересуват писанията на двайсетгодишен  неизвестен войник?” Той и сам не е мислил за литературно бъдеще, макар че скоро започнал да печата стихове в армейския вестник “Да разгромим врага”. В дневника този факт - изпращането на стиховете и получаването на отговор от редакцията, първата публикация - са отбелязани. Младият войник с ирония се гордее, че по-стари сътрудници на вестника се съмнявали действително ли това са първи опити, не са ли преписани стиховете от някое списание?

Дневниковите записки са предхождани от кратък екскурс, както в дневниците на известни хора. Някои данни за себе си, за довоенния живот, за това, как е попаднал на фронта. Отначало, получавайки призовка, се явил на повиквателния пункт, но там открили грешка: по възраст още не подлежал на повиквателна. А след година, когато е вече студент в МАМИ, го повикват.

Не от първите си фронтови дни, а от януари 1944 година води записките си Бушин. “25 януари, Белорусия, Железинка. Вчера навърших двайсет… Когато Юлий Цезар е бил с две години по-голям от мен сега, спомняйки си за Александър Македонски, възкликнал: “Двайсет и две! И още нищо не съм направил за безсмъртието!”… А кого в детството слугата е будил с думите: “Ставайте, графе! Чакат ви велики дела”? Струва ми се Сен-Симон”. Да, наистина… Много ли са сега младите, които знаят споменатите имена. А цитират мнения…

Тук има и философски разсъждения, и войнишки делници, и безпокойствата на комсорга на ротата… Приятелства, неприязън, симпатии… “29 януари. Получих писмо от мама и Ада. Не съм на себе си, когато си представя, че някой от близките ми гладува. Готов съм да понеса всичко, само не и това… Днес превзехме Новосоколники.”

“14 юни. В последно време се карам с началството. Майор Лвов от отдела за снабдяване просто беше принуден да ме помоли да изляза… Днес започна настъпление към Карелския провлак.” Именно така: делници, награди, грижи. И - важни събития. Без патос и изхвърляне.

“11 юли. Новогрудок. Белорусия. Интересно е да се наблюдава животът на тези малки места, градчета. Съветска власт е имало тук по-малко от две години. Частно предприемачество…Влизаме в аптеката. Продавачът не иска да даде без пари лекарство на жената за болното й детенце…Трябват пет рубли. Аз давам три. “Благодаря, пане, благодаря!” А колко са тук мъжете, които можеше да са на фронта”.

“31 декември. До новата година остават часове… Въобще пристъпвам към 1945-та с най-светли надежди за победа, за край на войната, за връщане у дома.”

Колко наблюдения! Схващане на живота чрез самия живот. Пристигане в полско семейство, където се установяват за престой. Общуване с местното население. Писма от дома. Шеги и състезания. “Вчера с Адаев се пошегувахме с Надя Белова. Тя много иска да се фотографира. Ние й казахме, че можем. И ето, тя се понагизди колкото може и дойде. Аз взех газоопределителя, много приличащ на ФЕД и я накарах да заема разни ефектни пози. Тя всичко правеше послушно.”

Първите пари за стихове - от Далечния Изток награда за участие в литературен конкурс на военен окръжен вестник. За какво ги е употребил? Купил ведро мляко и в ротата го изпили с приятелите.

“1 май. 1945 година. Днес в Москва имаше парад. Това е парад на победителите…Първият парад след 1941 година. Мисля, че на 7 ноември 1941 година Сталин е предвидил този майски парад. Интересно, имало ли е демонстрация. Може би, и Нина е била там… На една улица с нас живеят немци и са провесили червени знамена над всеки дом.”

“10 май. Кьонигсберг, Ротенщайн. Втори ден от мирното време. Вчера, от два часа през нощта, вече никой не спа. До сутринта имаше залпове от всякакви видове оръжие… А вчера, в самия Ден на Победата, аз цял ден карах велосипед. Радостта имаше физическо изражение. През деня на едно от кръстовищата имаше танци. Сега е трудно да разберем цялото значение на дните си…В такива дни, като днешните, по-добре да мълчиш, все едно няма да можеш да изкажеш радостта си. Но не ни се мълчи!”

Да цитираш дневника на този забележителен човек, фиксирал историческите събития е тъжно: колкото и интересни цитати да посочиш, повечето ще останат непоказани. Тук са и романтичните отношения с любимата девойка, срещите с която така очаква младият момък. И неговата реакция на събитията, и мобилизацията, и следвоенния живот, постъпването в Литературния институт, студентството, бурен, наситен живот. Любов, дружба, сватба, раждане на децата…Начало на литературната дейност, работа в редакциите. Пътешествия по страната…

Дневниковите записки са примесени с коментари, разходки из днешния ден. А какъв образец на епистоларния жанр е записаното в главата “Редове от кутията с шампанско!”! Пиршество на високия дух, искрометен хумор! А сред адресатите са: и приятелят Николай Глазков, и Егор Исаев, и Александър Солженицин, и “лирически героини”.

Снимки от личния архив. “Да, бяха хора в наше време” - само ще въздъхнеш, поглеждайки ги. И ще завидиш: какъв интересен, цялостен, пламтящ от чувства живот е преминал този човек!

А скоро излиза и втората книга със спомени “Ето този свят, в който живяхме с теб”.

Многая лета!

Завтра, 12. 09. 2012