интервю на Борис Кудрявов с писателя Владимир Бушин

превод: Литературен свят
 
- Здравейте, Владимир Сергеевич! Как са отнасяте към възрастта си?
 
- За първи път в живота си видях 90-годишен човек през 1967 г. Това беше Василий Виталиевич Шулгин, руски националист, депутат от Думата, същият монархист, който влизал в групата, приела отречението на Николай II. Запознах се с него в Дома на творчеството на писателите в Гагра. Помня, че го попитах как гледа на сегашна Русия? Старецът отвърна: «Ние, руските националисти, искахме да видим Русия велика и силна. Болшевиките я направиха такава. И това ме помирява с тях». Мъдър отговор. И дай Боже на всички нас подобна мъдрост в тези години.
 
- Срещу Вас се опълчи либералната интелигенция, след като пръв открито заявихте, че стихотворението «Прощай, немытая Россия», приписвано на Лермонтов, не е писано от него. Не съжалявате ли, че се намесихте?
 
- За истината може и да се пострада. Преценете сам. Първо, стихотворението се появява едва 32 години след гибелта на поета. Второ, кой знае защо не се е запазила нито чернова, нито автограф. Затова никой от видните специалисти-лермонтоведи никога не е настоявал на авторството на Михаил Юриевич. И последно: твърде голямо е сходството с пушкиновото «К морю». Там има «Прощай, свободная стихия!». А Лермонтов не е могъл да допусне плагиат. Моята гледна точка е поддържана от мнозина, например, от бившия директор на Института за руска литература, сега съветник в РАН професор Николай Скатов; от автора на книгата за Лермонтов в поредицата на ЖЗЛ Владимир Бондаренко.
 
- Кой е Вашият читател днес?
 
- В началото на 90-те бе извършена контрареволюция. Страната беше ограбена, народът твърдо се раздели на богати и бедни, т. е. на грабители и ограбени. Аз останах съветски човек. От моята страна се оказа мнозинството от измамените хора. Някога Людмила Гурченко прекрасно изпълни песента на Пахмутова «Оставам с излъгания народ!». И съвременната власт напълно пренебрегва мнението на народа.
 
- Именно затова ли настоявахте в нашия химн да останат предишните думи на Михалков?
 
- Възрастният Михалков, за разлика от синовете си, е достоен за дълбоко уважение. Той беше изключително благороден човек и талантлив баснописец, прекрасен детски писател. Човек с чувство за хумор. Много добро направи на хората. Вменяват му вина, че е коригирал химна. Но какво е химн? Песен в прослава на Родината! И в текстовете си Михалков прославяше нашето Отечество. Съвсем иначе се отнасям към Андрей Вознесенски, макар че по-рано бяхме близки приятели. Ние първи напечатахме в «Литературка» поемата на Вознесенски «Майстор». С това и започна неговият възход. Но когато заедно с глутница клеветници той започна да хули Шолохов, че е откраднал книгата си «Тихият Дон», това не може да се нарече другояче, освен подлост.
 
- Истина ли е, че при съветската власт можеше да се преуспее само чрез членство в Компартията?
 
- Глупости! Дълги години председател на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР беше Леонид Соболев - безпартиен. Константин Федин, 15 години ръководил  Съюза на писателите на СССР, също беше безпартиен. Начело на Академията на науките, на Московския университет дълги години бяха безпартийни учени. Леонид Леонов, получил шест ордена Ленин и няколко Сталински награди, не е членувал в партията. Маршал Леонид Говоров бил някога офицер от царската армия и дълги години, вече командвайки фронт, оставаше извън партията. Маршал Борис Шапошников беше назначен за началник-щаб на Червената армия, бидейки безпартиен. Известният в цял свят хореограф Игор Мойсеев също не членуваше в КПСС. Стига ли или да продължавам? Затова пък сега свободомислещият телевизионен водещ Владимир Познер много обичаше да заседава в партийни комитети и партийни активи. И половината останали днешни «демократи».
 
- Наскоро бе празнуван юбилей на Александър Солженицин. Издигат го в ранг едва ли не на изпълнител на народните съдбини, а вие не оставихте камък върху камък от съчиненията му! Защо?
 
- Някога с голямо внимание и дори съчувствие прочетох неговия «Един ден на Иван Денисович». И неведнъж одобрително писах за тази повест. И не само аз! И Симонов, и Маршак, и Чуковски, и Бакланов… Добре откликна Шолохов. Но «Архипелаг ГУЛАГ» е доказателство, че най-добрите лъжи се фабрикуват от полуистини. А сега това съчинение внедряват в беззащитните глави на учениците. Това е нужно на властите за очерняне на всичко съветско. За същото е нужно и на демократите. Разхвалва го Борис Немцов, зове: «Четете Солженицин!» Но кой, кажете ми, ще вземе да чете тази тритомна скука? Вдовицата му го съкрати за учениците четири пъти. С това направи мечешка услуга на покойника. Сега един том може да се надвие. И на прочелите го ще стане ясно колко невежество и лъжи, ненавист и тъпоумие съдържа! Представете си, там е написано, че «заради горите и блатата Наполеон не намерил Москва». Как може това да напише руски човек с висше образование? Та нали всеки четвъртокласник знае и за Бородинската битка, и за пожара на Москва, и за бягството и гибелта на армията на Наполеон. Но такава нелепост в книгата навежда на мисълта, че в нея е взело участие ЦРУ. А колко струва заявлението, че му е било безразлично как ще завърши Отечествената война: ако победили немците - и какво от това! Щяха да свалят, казва, портретите с мустаци и да окачат портретите с мустачки. Толкова! Той е бил лагерен доносник с псевдонима Ветров и сам признава за това в «Архипелага…». Вдовицата му, опитвайки се да оневини мъжа си, казва, че той сам си е признал. А иначе никой нямало да научи. Смешно до глупост! В КГБ са останали документи, които бяха за пръв път публикувани зад граница, после и у нас. Цитирам един донос в книгата си за Солженицин. Този донос довел до гибелта на няколко затворника.
 
- Да, каква съвест на нацията…
 
- Щом този нобелов лауреат писа, че в съветските зверилници хищниците са били хранени с осъдени на разстрел живи класови врагове, за какво може въобще да се говори! Или че «рота затворници около сто души за неизпълнени норми са пратени на кладата - и там изгорели!» Това са глупости на болен ум.
 
- Как тогава може да се оцени присъждането на Нобелова награда на Солженицин през 1970 г.?
 
- Иначе не би могло и да бъде. Ако не я бяха присъдили, би било загадка. Така се случи и с Нобеловата награда на Пастернак, чийто роман превърнаха в знаме на антисъветското. Впрочем Владимир Набоков много точно характеризира този роман, наричайки го «исторически фалшификат». И Анна Ахматова рязко осъди «Доктор Живаго». Но на Шолохов дадоха Нобелова награда за «Тихият Дон» заслужено. Макар че го направиха принудително, за да изглеждат пристойни в очите на световната общност.
 
- Сред онези, които сурово критикувахте, беше и Булат Окуджава.

- Архимандрит Тихон (Шевкунов) издаде интересната книга «Несвяти светци». Неочаквано намирам там сред «светците» Окуджава. Пиша на архимандрита писмо, знае ли той, че Окуджава приветства разстрела на руския парламент? И открито заяви във вестник: «Гледах това с наслада». Известно ли е на архимандрита, че Окуджава нарече себе си фашист, воюващ срещу фашисти? Или че кой знае защо го «потискали размерите на нашата страна»?
 
- Как тогава да се оценява ролята в нашата история на други видни обществени дейци, наричани «съвест на нацията»? Да речем, на академик Дмитрий Лихачов?
 
- Той направи немалко в областта на древната руска литература, за което и получи някога Сталинска награда и множество ордени. Но това, което говореше по телевизията преди и след контрареволюцията, категорично си противоречи. Например, по-рано си спомняше, че когато лежал в Соловки, ако му потрябвало да поработи в библиотеката с книги и документи, пишел заявление с молба да го пуснат за седмица-две в Ленинград. И го пускали. И той ходел по театри, библиотеки, на срещи. После се връщал на каторгата… Но после, в нашите нещастни времена, разказваше, че веднъж тогава едва не го разстреляли. За какво? Неизвестно. По-нататък става още по-интересно. Скрил се, представете си, от преследвачите си зад нарязаните дърва. И така добре се скрил, че не го намерили даже с кучета. А на другата сутрин всички забравили, че трябва да го разстрелят. Или да вземем такъв факт. Лихачов кой знае защо през цялото време твърдеше, че в съветско време не можел да напуска страната. Но в Чуждестранната комисия на Съюза на писателите се издаваше информационен бюлетин, където се отбелязваха всички задгранични пътувания на неговите членове. Там преброих дузина пътувания зад граница на «непътуващия» академик. Не е изключено, че той е пътувал в чужбина и по линия на Академия на науките. Такава ми ти «съвест на нацията».
 
- Интересно, какво бихте казали за академик Сахаров?
 
- В най-добрия случай за него може да се говори като за преструващ се на глупак. Появи се веднъж академикът на страниците на канадския вестник «Сitizen». Наговори ги едни, че уж нашите летци разстрелвали от самолетите своите другари, попаднали в плен на афганците. Помня добре ответната публикация на възмутени воини-афганци на страниците на «Комсомолка». А скоро след това на едно от заседанията на Конгреса на народните депутати попитаха академика откъде има тази страшна информация? Чух я по радиото, казва. По кое радио? Не помни. Кога е било това? Забравил. А някакви имена, названия на военни части, географски названия да е запомнил? Нищо не можа да каже! Затова и принудително го изпратиха в Горки, за да не дрънка в този дух, давайки безбройните си интервюта на чужди вестници. Дърдорковците, охулващи Родината си, трябва да се изолират от нормалните хора. И сега би било полезно да се пращат такива като Сванидзе и Млечин, някъде, да речем, в Пиза.

в. „Экспресс газета”, № 4 (989), 29.01.2014 г.