МОЛИТВА
превод: Тихомир Йорданов
Посивяла, дребничка, във черно,
тя се спря до този гроб.
Нещо свято имаше безмерно
повече от лошо и добро.
Тя във тях намерила утеха,
изплати си всичко на светът.
И си скъта даже дреха
за последния си земен път.
Тук дойде при трима сина,
паднали в жестокия двубой,
но изминали наполовина
земното окаяно кълбо.
Ето го и гробът на Николка.
Над цветче пчеличка си жужи.
Да не я изплашиш с майчината болка,
тихичко молитвата кажи.
Отподире е животът й неволен.
Тук децата спят. Но ето - на,
тя за утрешния ден се моли
да не почва никога война.
До слуха ми чувам да долитва
шепотът на брезови листа.
На такава вяра и молитва
май се уповава днес света.
