Владимир Бушин

превод: Тихомир Йорданов

Засвири орган в храма древен.
От вис небесна проговори Бах…
Заслушахме се в дивните напеви
с усмивка на незнаен страх.

През векове пътеката се вие
в души, отворени за страст.
Артистът сторил тук магия,
невидим бе сега за нас.

Но настоявахме тогава.
И той се мярна само миг:
бе сякаш на върха изправен
в свят друг с отнесен лик.

А ние пляскахме залудо
с ръце изтръпнали. Но той
не се показа - стори чудо
и свърна във небесния покой.