ОТДАВНА Е ВРЕМЕ!
превод: Стефка Тотева
В нашите патриотични вестници се подвизава благата за ухото басня за генерал Деникин. Един от вестниците писа, че в 41-ва година, когато се е намирал във Франция, Деникин, бъдещият велик руски патриот, бил готов да хвърли своите полкове в помощ на Червената армия Но защо не ги е хвърлил през 40-та в помощ на французите, когато върху тях връхлетяха немците? Ами защото вече повече от двадесет години никакви полкове разбитият от Червената армия набеден генерал нямал.
В друг вестник може да се прочете, че немците са предлагали на Деникин сътрудничество във войната против Съветския Съюз, но той, като патриот, гордо отхвърлил тази възможност. Няма никакви доказателства за такива случки. По времето на Великата Отечествена война той бил вече стар, болен, никому ненужен, и никой нищо не му е предлагал.Още повече, тъй като е бил въпреки всичко руски генерал, Деникин се е страхувал от немците и си е живял тихо и кротко в малкото градче Мимизан, което е на север от известния Биариц.
Отначало живял със семейството си в някаква вила, но и тук дошли немците и са прогонили генерала в барака, в която той е докретал до края на войната. След изгонването на фашистите от Франция, Деникин през май 1945 година се върнал в Париж, но през ноември същата година вече поел към САЩ. Възможно е да е го направил това, тъй като тогава във Франция комунистите са били много силни, Комунистическата партия.
А в Америка скоро след известната реч на Чърчил във Фултън, която сложи началото на студената война, след достойния отпор на Сталин на тази реч във „Правда”, Деникин през юни 1946 г., малко преди смъртта си се обърнал с меморандум към правителството на САЩ и Великобритания. В първия случай руският генерал е адресирал обръщението си непосредствено към тогавашния президент Хари Труман, към този, който през юни 1941 г. публично беше заявил: „Колкото повече руснаците и немците се избиват, толкова по-добре.”
Меморандумът е бил доста дълъг: четири раздела, 14 параграфа. Той е публикуван във „Военно-историческо списание” - брой 4 още през 1998 г.
В меморандума има много странни неща. Например като жертви на съветската агресия Деникин изброява Азербайджан, Манджурия и Корея. Или: заплашвал Запада с изрично нападение от страна на Съветския съюз, с война („Съветите подготвят пълчища от наемници”), както по-късно твърдеше и Солженицин, и в същото време писал: „Съветите не искат трета световна война”.
Също така уверявал, че „вътрешната ситуация в СССР е ужасна и е страшна нищетата на неговия народ” . Да, веднага след войната ние, разбира се, живеехме трудно, но в пълен ход вървеше възстановяването на стопанството, разрушено от фашистите, скоро щяха да бъдат отменени купоните, много по-рано например отколкото в Англия, която не позна вражеско нашествие и благодарение на Съветския Съюз, на Червената армия преживя Втората световна война с много по-малко жертви и загуби, отколкото Първата.
И изведнъж пак „ако само Съветите успеят да използват атомната бомба, притежаването на това оръжие ще доведе до незабавно нападение и то ще бъде започнато без причина, без предупреждение и даже въпреки пълната капитулация пред съветските искания.” Ето колко е страшно. Аз, значи, познавам тези коварни болшевики. Така писал генералът тогава, когато у нас все още нямаше атомна бомба, а неговите приятели - американците бяха вече хвърлили две бомби над японските градове именно без всякакво предупреждение.
Същността на меморандума е в това, как, като се отчита опита от Гражданската и Отечествената войни, да се разгроми Съветският Съюз: „Жизнено е необходимо антиболшевишката коалиция да не повтори основната грешка на Хитлер, която доведе до поражението на Германия. Във всички фази на борбата, тя трябва да се води не срещу Русия, а срещу болшевизма… Най-важното е да не се забравят уроците на неотдавнашната война.”
И решително настоявал: „В случай на окупация на руската територия трябва незабавно да се установи руско самоуправление и при първа възможност да се поощри създаването на централна правителствена власт, сформирана от гражданите на Русия с възможното участие на специално подбрани емигранти.” Не е усещал генералът, а и не достигнал чрез своя ум до това, че още по времето на Гражданската война, както признавал Чърчил, Антантата не е искала да знае нищо за целите на белогвардейците, а е преследвала собствените си цели, които, уви, се оказали недостижими.
От тези упования за създаването на власт от „граждани на Русия” се вижда,че самият генерал не е извлякъл никакъв опит от преживяното. Подобно на това, както бялата емиграция тъпо се е надявала, че немците ще им разчистят пътя към властта и ще ги направят управници на Русия, за това мечтаел и иначе опитният генерал.
Седмичникът „Искам в СССР-2″ в първия си брой за миналата година публикува статията на Виктор Елкин „Двама руски генерали”, където става дума за това: „А. И. Деникин категорично отхвърли всички предложения за сътрудничество, а ето как П. Н. Краснов на следващия ден, след началото на войната е заявил: „Тази война не е против Русия, тя е против комунистите и техните съмишленици.” Е, за отхвърлените от Деникин немски предложения, вече писахме. А Краснов би могъл да стане съавтор на деникинския меморандум, ако не беше бесилката през 1947 г., която той честно си спечели.
И ето, деникинското кълбо се дотъркаля и до „Литературная газета”. Валерий Мешков пише там в брой 7: „Деникин беше против сътрудничеството с немците и против войната с СССР. Научил горчивия опит на Гражданската война, той смяташе, че народът на тяхната бивша родина /родината не може да бъде бивша - В. Б./ трябва сам да реши при каква власт да живее.” Виждате ли - какъв демократ… Като Ирина Яровая. Но защо тогава е изпратил меморандума на два височайши адреса? Не, трябва ясно да се каже: двамата генерали са били предатели на своя народ, тъй като са искали да установят своя власт с помощта на чуждестранни сили, на чуждоземци, врагове на Русия.
Та тогава не е ли време да се свали маската на голям руски патриот от генерал Деникин? Отдавна е време.
Макар и не е по темата, но не мога наред с това да не каже и няколко думи за заявлението на В. Мешков в споменатата вече статия: „Има сведения (Къде са те? И от къде? В. Б.), че през 1944-45 година във висшите съветски кръгове, включително Сталин и Берия, се е разглеждала идеята след масовата депортация от Крим той да бъде заселен с евреи, да се създаде там „Еврейска социалистическа република”. За това били обещали да дадат пари (около 10 милиарда долара) еврейските финансови кръгове във САЩ”. Всичко знае, даже сумата. Но да замесва в такъв контекст Сталин може само човек, който няма представа какво означава Сталин.
Повишеният интерес на някои евреи към Крим е известен отдавна. Още през 1926 г. А. Роом е заснел по сценарий на Виктор Шкловски филма „Евреи върху земята”. Върху кримска земя. А много по-късно тази идея се опитаха да придвижат чрез Полина Жемчужина, жената на Молотов, еврейка, известните артисти Соломон Михоелс и Вениамин Зускин. И Молотов май бил казал, нека да напишат съответстващ документ и го изпратят на надлежния адрес. Така или иначе работата стигнала до Сталин. И изведнъж се оказала поредната жертва на сталинските репресии. Е, това го казвам така, между другото….
——————————
„Росийский писатель”, 14.03.2017 г.
