Николай Константинович Старшинов, руски поет, прозаик, преводач, фолклорист, е роден на 6.12. 1924 г. в Москва в многодетно семейство - той е най-малкото, осмо дете. Кръстен е Николай, защото на този ден по стар стил Православната църква чества св. Николай Чудотворец. Баща му Константин Никитич е счетоводител от Владимирскa околия, майката Евдокия Никифоровна - от Тулска. Край Сергиев Посад в село Рахманово бащата построява малка къща, където семейството прекарва летата. Поетът е възпитан в обич към книгите, по неговите спомени след вечеря по-големите деца в семейството често четат на глас руските класици - Некрасов, Колцов, Никитин, А. К. Толстой, Пушкин, Крилов. На 12-13 г. бъдещият писател вече добре познава руската поезия. Пак по това време написва първите си стихове (1937). В периода 1932-1942 г. учи в 282 московско училище. Посещава литературното студио при Московския дом за художествено възпитание на деца (1938-1940). През август 1942 г. е призован в армията и става курсант във Второ Ленинградско военно пехотно училище. От януари 1943 г. воюва на фронта. Печата в армейски вестници. Помощник-командир на картечен взвод. През лятото на 1943 г. участва в съвещание на младите поети от Западния фронт. В настъпателен бой край село Спас-Деменско през август 1943 г. е тежко ранен в крака от парчета на взривила се наблизо мина. През февруари 1944 г. е демобилизиран по инвалидност, връща се у дома, а през март 1944 г. постъпва в Литературния институт (който завършва едва през 1955). През същата 1944 г. се жени за поетесата Юлия Друнина, от която има дъщеря Елена (1946), но бракът се разпада през 1960 г. През 1947 г. излиза поемата му «Гвардейски редник». В Литературния институт написва първата си стихосбирка «На приятелите», излязла в издателство «Млада гвардия» през 1951 г. В 50-те се появяват поетичните му сборници: «В нашето общежитие» (1954), «Войнишка младост» (1956), «Песен за светлината» (1959); в 60-те г. - «Лирика» (1962), «Веселият песимист» (1963), «Проток» (1966), «Изпращане», «Усмихнете се, моля ви!» (и двете - 1967), «Зелена вечер» (1972), «Трепетликова гора» (1973), «Зелени ракети» (1975), «Реката на любовта» (1976, за този сборник през 1984 г. му е присъдена Държавната награда «М. Горки»), «Ранен час» (1977), «Милата мелница» (1978), «Твоето име» (1980), «Милостта на земята» (1981), «Моето време» (1984), «Да се обича и живее» (1986), «Говоря с теб» (1987), «Градът на моята любов» (1987) и др. «Отивам на среща» и други. Втората жена на поета Емма Багдонас е звукооператор във Вилнюското радио. Женят се през юли 1960 г. Този му брак, за разлика от първия, е дълъг и щастлив. От 1955 до 1962 г. завежда отдела за поезия в сп. «Младост», съвместявайки тази работа с длъжността ръководител на литературно обединение в МГУ. От 1972 до 1991 г. е главен редактор на алманаха «Поезия», издаван от издателството на ЦК на ВЛКСМ «Млада гвардия». Алманахът прекратява съществуването си през лятото на 1991 г. - във връзка с унищожението на СССР и липсата на хартия. От септември 1977 г. преподава и в Литинститута. В работата си общува с много поети, резултат от тези срещи е цикъл статии. Много пътува из страната. Превежда активно литовска и финландска поезия. Пише и стихове за деца («На кого харесва дъжда», 1968; «Ето как се случва», 1973), и проза (сборникът с разкази «Белият камък», 1968). За 40 години написва 7 поеми: «Гвардейски редник» (1947), «Песен на светлината» (1959), «За стария ерген Адам» (1963-1965), «Изпращане» (1967), «Милата мелница» (1971-1972), «Семьоновна» (1972-1973), «…И отворих очи…» («Шест срещи») (1985). Книги за поезията и писателите: «Паметен урок» (1980), «Път към читателя» (1985), «Планетата “Юлия Друнина” или История на едно самоубийство» (1994), «Лица, образи и маски. Литературни мемоари» (1994). През 1990 г. издава сборникът със стихове, разкази и очерци «Моята любов и страст - риболовът». Събира частушки в продължение на половин век. Подборките му на тези миниатюрни шедьоври на народното творчество са безценни, частушките, събрани от него, влизат в сборниците «Частушки с картинки» (Твер, 1991), «Ой, Семьоновна!..», «Позволете да ви развеселя» (и двете - 1992), «Скъпоценна частушка» (1992; тук влизат също и частушки, събирани от поетите В. Боков, Н. Краснова, Т. Смертина, В. Коротаев, В. Смирнов, А. Бобров) и «Руски частушки» (1993). В последните години от живота си отново се връща към военната тема в книгите «Глагол» (1993), «Моите другари - войници» (1995), «Птици мои» (1995). Автор и на «Избрано. Стихотворения и поеми» (1980) и «Избрани произведения в 2 т. » (1989). Творчеството му обхваща 43 книги с поезия, проза и литературна критики. През 1983 г. му е присъдена награда на Ленинския комсомол. Стиховете му са превеждани на английски, немски, испански, холандски, полски, чешки, румънски език. В България през 1976 г. излиза книга с негови избрани стихотворения и поеми. Награден с медали «За бойни заслуги», «За отбраната на Москва». Умира в Москва на 6. 02. 1998 г. Погребан е в Троекуровското гробище в Москва. Посмъртно излиза книгата му със спомени «Каквото е било - било е…» (1998) и книгата на писателя Сергей Шчербаков «Старшинов» в поредицата «Животът на забележителните хора» («Млада гвардия», 2006). На български е превеждан от Андрей Андреев, Ст. Росанов, Д. Василев и др.

Публикации:

Поезия:

РЕКА НА ЛЮБОВТА/ превод: Андрей Андреев/ брой 27 март 2011

В ЗЛОВЕЩИ, ТЪТНЕЩИ ПОЖАРИ…/ превод: Димитър Василев/ брой 42 юли 2012

АЗ НАВСЯКЪДЕ МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ…/ превод: Найден Вълчев/ брой 48 февруари 2013

ДАР ЩЕ СИПЯТ НАД МЕН НЕБЕСАТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 51 май 2013

И ПАК ТОВА СРЕДНОЩНО ВРЕМЕ…/ превод: Димитър Василев/ брой 101 декември 2017

Проза:

АВТОБИОГРАФИЯ/ брой 30 юни 2011

Публицистика:

ИСТОРИЯ НА ЕДНО САМОУБИЙСТВО/ превод: Татяна Любенова/ брой 27 март 2011

Литература за деца:

ОБЛАЧЕ/ превод: Марко Марков/ брой 37 февруари 2012

Критика:

ТОЙ ОПРАВДА ДОВЕРИЕТО/ превод: Георги Ангелов/ брой 29 май 2011