Николай Старшинов

превод: Димитър Василев

***
И пак това среднощно време,
часът на всички най-желан.
В килера незатоплен дремя
сред инвентара разпилян.

Едно легло, полици стари -
това е всичко в моя кът.
Пружините като китари
под мене стенат и звънят.

От плесен въздухът пропит е,
достига влага в моя сън.
И чувам как в нощта с копита
потропва кравата отвън.

Как пискат мишките, уж кротки,
и моя ръкопис гризат.
На покрива беснеят котки…
И бяга в полунощ сънят.

Аз ставам. Лампата запалвам.
И взел бележника чудат,
тъй цяла нощ се устремявам
напред-назад, напред-назад.

И всичко покрай мен се сменя,
топят се тънките стени.
И вместо тях блестят огрени
от слънце росни равнини.

Леглото где е - аз не зная,
отиде шкафа поврага.
На плесен - не, благоухае
на мед килера мой сега.

И не над празното корито
се удря крава в този час,
а бие с огнени копита
завързаният мой пегас.

Какво са мишките безлични
и слепите им викове,
когато светят поетични
и непревзети върхове?