АВТОБИОГРАФИЯ
превод: Литературен свят
Роден съм в Москва. Детството ми премина в Подмосковието - в село Рахманово, в родния край на баща ми. Участвах във Великата Отечествена война, бях помощник-командир на картечен взвод. Раниха ме тежко. Завърших Литературния институт „Горки”. Завеждах отдела за поезия в списание „Младост”, двадесет години бях редактор в алманаха „Поезия”, издаван от „Млада гвардия”. Водя семинар в Литинститута. Издал съм около 40 книги с поезия, проза, статии. Главното е „Избрани произведения” в два тома (Гослитиздат), „Път към читателя” (изд. “Съвременник”), „Моята любов и страст - риболовът” (изд. „Физкултура и спорт”). Мои разкази и стихове са превеждани на много езици. В България излезе книгата ми „Избрани стихове”. В Литва - също. Макар че сега не се признават никакви награди, ще кажа, че ми беше присъдена наградата на Ленинския Комсомол и съм лауреат на наградата „Горки” (РСФСР, Русия).
В детството ми провървя. В голямото ни семейство ( аз съм осмо дете) имаше такова правило: ежедневно след вечеря майка ми разтребваше масата, ние сядахме и някой от по-големите ми братя или сестри час и половина-два четеше на всички ни стихове. На петнадесет години доста добре познавах не само руската поезия, но и много стихове от най-добрите чужди поети. Много от онова, което беше четено тогава на масата, обичам и досега, и помня - за цял живот.
Ето списък на руските поети, оказали ми най-голямо влияние.
А. Пушкин („Медният конник”, стиховете му), М. Лермонтов („Демон” и лириката му), Н. Некрасов („Кой в Русия живее добре”, „Рицар за час”, „Вървя ли нощем по тъмната улица…”, „Плачът на децата”), Ф. Тютчев (лирика), А. К. Толстой (лирика, хумор), А. Фет (лирика), П. Ершов („Конче - Гърбоконче”), Ив. Бунин (лирика), А. Блок (лирика), С. Есенин (лирика), В. Маяковски (лирика).
От чуждите поети най-голямо впечатление оставиха у мен стиховете на Х. Хайне, П. Беранже, Р. Бърнс, особено „Фауст”. Гьоте в превода на Холодковски. Превода на Б. Пастернак и досега възприемам зле, понеже във формулировките, в ритмиката, в интонациите, в римите виждам повече Пастернак, (когото също уважавам), отколкото Гьоте. Всяка година препрочитам „Фауст”. Именно на семейната маса съм задължен за любовта си към поезията. По-късно списъкът на поетичните произведения, които обикнах, се разшири значително, особено искам да откроя руските народни песни и частушки, и поетите Л. Мартинов и Я. Смеляков, много обичам и Цветаева. От чуждата поезия - Омар Хайям. И, разбира се, „Слово за полка на Игор”.
Особено уважение предизвиква у мен В. Жуковски, и даже не толкова за забележителните си стихове, а заради служенето си на руската литература, за помощта, която постоянно оказвал на Пушкин, Гогол, Козлов и на много други - напълно безкористно.
Два пъти повече уважавам Леонид Мартинов и Ярослав Смеляков като големи личности.
За прозата ще бъда кратък. Н. Гогол, Н. Лесков, Ф. Достоевски (на първо място „Престъпление и наказание”, „Братя Карамазови”), Салтиков -Шчедрин, Гаршин, Чехов. От чужденците - Джек Лондон, Еразъм Ротердамски („Възхвала на глупостта”). Особено - книгата на Сетън Томсън „Животни-герои” и „Животът на насекомите” на Фабр. Благодарение на тях се приближих до природата, обикнах я съзнателно.
От съветските писатели бих откроил А.Н.Толстой от „Ходене по мъките” до „Гадини”, „Похожденията на Невзоров” и „Буратино”. „Хиперболоидът на инженер Гарин” и „Аелита” обожавам и досега.
От нашите съвременници - Константин Воробьов, правдивите му повести „Убити край Москва” и „Вик”.
Това е непълният списък от поети и писатели, въздействали ми най-силно…
19 август 1993 г.
