БОС ПО ЗЕМЯТА
превод: Борис Борисов
ПРОЛЕТНО
Не мога да заспя, на сън и яве
от края роден чувам гласове -
любовен зов глухарите надават,
в бърлогата си мечката реве.
Присвил очи, разтягам бавно плещи.
Край мечката последен сняг вали,
навярно тя очаква да ме срещне,
оголила надменно зъби зли.
Далече съм, но пак усещам ясно,
че стене бор и птица че кръжи.
Мирише ми на пресен мъх…
Напразно
ти искаш в къщи да ме задържиш.
Ела в потайностите на елаци,
в съкровища с къпини и бодли -
там бдят ловци на вълци и на зайци,
където Пришвин* даже не е бил.
До мен опряла нежното си рамо,
да търсим бистри извори тръгни.
Онази мечка, щом ни зърне двама,
ще се отдръпне кротко настрани.
Да влезем тихо в слънчеви пространства,
дълбоко дишай - въздухът цери.
От сладки приказки и ловни басни
възкръсват, казват, мъртвите дори.
А раниците вече са готови,
просмуква през стените светлина…
Във Вологда** шумят гори елови,
шумят,
и няма, няма тишина.
1939
—————————–
* Пришвин - руски писател, автор на произведения за природата и ловни разкази.
** Красив руски град и област.
—————————–
***
Наречи ме с хубаво име,
с име чисто ме наречи -
иде с вятъра песен любима
и в окопите тихо звучи.
През гърмежите зли те дочувам,
сякаш не на сън се яви.
Като дъжд над земята лудувай,
през нощта под звездите върви.
Щом в степта ме срещне куршумът,
ти от него ме закрили,
спомени ме с хубаво име,
а замръзна ли, ме стопли.
Наречи ме с хубаво име
и глава до мене сложи,
върху прясната рана дъхни ми -
ще усетя,
и пак ще съм жив.
1943
—————————–
БОС ПО ЗЕМЯТА
Слънцето още е млада звезда,
през прозорец от облаци гледа -
вече гората блести в резеда
и пониква тревицата бледа.
От бряг до брега - спокойни води,
реката е цяла в мълчание.
В реката - облаци, слънце, звезди -
същото мироздание.
Птици политат към свода висок,
зайци играят на скок и прескок -
никого тук не закачам.
Аз съм човекът, всеблагият бог -
и по моите пътища крача.
Щипвам трева, късам плод недозрял,
пред ручей студен коленича.
Подир дългата нощ оздравял,
тази вода, тази земя
обичам.
Бавно минавам по каменен мост,
не стискам тояга в дланта си.
По влажна земя стъпваш ли бос,
нарича се щастие.
1962
ВЕСЕННЕЕ
Я даже сна лишился, я тоскую,
А это значит, что в родном краю,
В родных лесах тетеревы токуют,
Медведь берлогу развалил свою.
Я вышел в чащу, разминая плечи,
И жмурится,
Вокруг еще бело,
Он верно, ждет со мною новой встречи,
Держа клыки и когти наголо.
И я зажмурюсь и услышу ясно
И сосен стон густой,
И взлет стрижа.
Запахло мхом и ягодой…
Напрасно
Меня ты хочешь дома удержать.
Поедем вместе к волокам сосновым,
В малинники, в морошковый завал,
К кудесникам,
К никольским звероловам
Где даже Пришвин, верно, не бывал.
Пойдем пешком, тропинкою лесною
К живой воде,
К былинному ключу.
Зверя боишься?
Сладившивший со мною,
Никакой медведь тебе не по плечу?!
Расскинем полог у начала сказок,
Чтоб их целебный воздухом дышать,
Охотничьи поблески и рассказы
Из мертвых, верно, могуть воскрешать.
Котомки сами просятся на спины.
Уже сквозь стены проникает свет…
Далеко где-то зацвели рябины,
За Вологди,
А мне покоя нет.
1939
—————————–
* * *
Назови меня именем светлым,
Чистым именем назови -
Донесется, как песня, с ветром
До окопов голос любви.
Я сквозь грохот тебя услышу,
Сновиденья за явь приму.
Хлынь дождем на шумную крышу,
Ночью ставни открой в дому.
Пуля свалит в степи багровой -
Хоть на миг сдержи суховей,
Помяни меня добрым словом,
Стынуть буду - теплом повей.
Появись, отведи туманы,
Опустись ко мне на траву,
Подыши на свежие раны -
Я почувствую,
оживу.
1943
—————————–
БОСИКОМ ПО ЗЕМЛЕ
Солнце спокойное, будто луна,
С утра без всякой короны,
Смотрит сквозь облако,
Как из окна,
На рощу,
На луг зеленый.
От берега к берегу
Ходит река,
Я слышу ее журчание.
В ней - те же луна, луга, облака,
То же мироздание.
Птицы взвиваются из-под ног,
Зайцы срываются со всех ног.
А я никого не трогаю:
Лугами, лесами, как добрый бог,
Иду своею дорогою.
И ягоды ем,
И траву щиплю,
К ручью становлюсь на колени я.
Я воду люблю,
Я землю люблю,
Как после выздоровления.
Бреду бережком,
Не с ружьем, с бадожком,
Душа и глаза - настежь.
Бродить по сырой земле босиком -
Это большое счастье!
1962
