Александър Яшин

превод: Нико Стоянов

Напролет едва това слънце - грижливото,
тревичката мека любовно огрее,
минавайки, ние учтиво край нивата
въздишаме: зимницата зеленее!

След това на хармана разнася се бойката
хлебна песен - от тоя до другия край.
Народът светлее и подхващат девойките
песента на обилния урожай.

О, хлебна коричке! Солчицо ти зърнена!
По нашия древен красив обичай
сега ще пекат по селцата бакърени
до сладките - млин, до самуна - кравай…

А хлябът е всичко! - и ние повтаряме
подобни на своите стари бащи.
Защото когато са пълни хамбарите,
те вече са пълни не с хляб, а с мечти.