РУСКИ ПОЕТИ
превод: Тихомир Йорданов
***
Мечтаех да остана сам. Останах.
Живея сам. Самичък. В самота.
Празнувай си победа над света.
Не изброявай загуби и рани.
…Но не почука никой отзарана
в душата ми - о, не! - на входната врата.
***
Птичките нахранвай, щом
зима дойде. Ти си знай:
ще долитат в твоя дом
от далечния безкрай.
Ти зрънца им разпръсни.
Шепа стига им. Тогаз
студ и вятър, зимни дни
ще изтраят като нас.
Колко гинат! Чак боли.
Да помислиш то е грях.
А в сърцата ни нали
има топло и за тях.
Биха литнали на юг.
Но неволя ги слете.
С нас да презимуват тук
престрашили са се те.
Цяло ято долетя.
Но дори да е сама
птичка - с песен пролетта
ще посрещнем у дома!
ВЪЛШЕБНИЯТ КОРАБ
Със знания главата ми е пълна.
Прашасват те, май вече се разбра.
На спомените бързо никне кълна,
не чакай следваща зора.
Там младост с болка се препира,
Там щастието тъй те завъртя!
Там музиката лира си намира,
защото мъртва е без нея тя.
Там стих се ражда, там шурти реката.
Безсънни хора бродят до зори.
Там ги очаква знойно лято,
като юнак във девствени гори.
Ей тези дни и шеметни години
искрят в прииждащия мрак.
С тях щастието бързо си замина,
но и очакването стопляше все пак.
КЪМ СЛЪНЦЕТО
Как леко диша се през Март и
как плисва те бездънна синева.
И хвърлените за успеха карти
ти дават всичките права.
А птиците от песни полудяват.
Започнали са още от зори.
И твойта повест пише се тогава,
и път с живот те наспори.
А слънце розите разпали.
Ти струна си и губиш сън.
И вкъщи пълните бокали
очакват своя палав звън.
ЦВЕТЯ ЗА БАЩА МИ
Светъл образ и мили неща
са заснети ей тук, на портрета.
Ще накупя цветя за моя баща,
млад загина в четирсет и трета.
Тишината със глас сега ще смутя:
„Татко, здрасти!…” Без детски обиди
ще му сложа пред снимката тези цветя,
любовта да усети, да види.
Как да спориш с бездушна стена?
Но в студа аз едно си припомням:
имах татко, отиваше той на война,
и над мене сълзи солени пророни.
Опустял ми е този куцащ век!
Но да помня аз пак се заричам:
че е имало до мене човек,
който просто… така… ме обича!
***
Щерка руска съм и пречка
няма и не ме е срам.
Тя за вас е, май, пътечка,
а за мене път голям.
Прашен е, но щедро сипе
златото си от брези.
Тя за вас е, май че дрипа,
мен е мила до сълзи.
С мама с двете си ръчички
си играехме „пляс-пляс”.
Щом пораснах, тя за всичко
е виновна вместо нас.
Че съм си рускиня волна -
горда съм, не ме е срам.
Майко Рус, сега си болна,
но ще оздравееш, знам!
***
Привет, старинно наше школо!
Звънче, запей с гласец висок!
Навярно ти отново соло
ще ни поканиш на урок.
Повикай ни ти пак по име.
По чиновете. Тишина!
На карта днеска ще слепиме
разкъсаната ни страна.
И границите й със гума
ще заличим. Това нима
на сън дори едничка дума
не ви е сепнала ума?
***
В деветдесетте страната ми остана
без Лвов, без Ереван и Душанбе.
В съдбата моя се отвори рана -
със подпис, без да питат бе.
Но всъщност ни попитаха и всички
с „добре” отвърнаха тогаз.
А после сълзи, сълзи във очите.
Със всички страдам досега и аз.
И Галицкая аз приех за име.
Прекръстих се аз честно, без лъжи.
Аз клех се някога в Родина.
А де е тя? Ей, Кремъл, ти кажи!
***
На земята беше. Слово.
Вдигнах го. Тогава то
ме изгледа и сурово
тъй ми рече това слово:
- Ти ме вдигна, а защо?
Под праха години много
пролежах, над мен бесня
вихър, страдах в изнемога,
тъпчеха ме босоноги
и светът ми притъмня.
В шепа взех аз това слово
и очистих го от прах.
И му рекох: - Ти основа
си и заповед Христова -
затова така посмях.
Пак попита това слово:
- Светъл правиш моя ден.
Щом на всичко съм основа
и съм заповед Христова,
сили имаш ли за мен?
Казах му на това слово,
и на себе си, така:
- Чест и сила са основа
и са заповед Христова:
ти на Рус подай ръка.
Просия ми това слово.
Чуло искрената реч,
прозвъня сега отново
то, на руски дух основа,
стрелна се далеч, далеч,
стана щит за мен и меч.
ТАКТ
Ярко, диво, плахо, смело
фрази-вихри се въртят
първи път така несмело
и умело стотен път;
тъй приятно, въртеливо,
от зори и до зори,
с вкус на ментата парлива
чак отвътре да гориш;
толкоз глупаво, опасно,
вдъхновено и на смях,
непокорно, неподвластно
и отчаяно до грях;
и послушно и небрежно
с тяло да отмерваш такт,
предпазливо, нежно, нежно,
само с него, с него пак.
