Виктор Бараков

превод: Литературен свят

За 90-годишнината от рождението и 35-годишнината от смъртта на изтъкнатия руски поет и прозаик Александър Яшин (1913-1968) излязоха от печат две нови книги с негови стихове и проза: «Слуга на народа» (Вологда: «Книжное наследие», 2003) и «Жива вода» (Москва: «Русская книга», 2003).

Авторът на знаменитите «Лостове» и «Вологодска сватба» в последното десетилетие от живота си страда тежко, както страда всеки художник, изпреварил времето си, от неразбирането и неприемането на творчеството си. Но и сега словото на Яшин дразни мнозина със своята честност и прямота:

- Кражбата, рушветчийството са обхванали страната - и това ми били «трудности на растежа»!

- Когато масата от трудовия народ ще живее добре - не казвам толкова добре, но поне просто добре! - като слугите на народа, тогава ще се появят и истински възможности за разцвета на литературата.

- В руската поезия работят твърде много поети от неруска националност, които често се кълнат в руския народ, в неговата история, култура, но не чувстват духа на руската национална поезия… Забравят за националното зърно и самите руски поети. Пишещият на руски в този смисъл още не значи руски поет.

- Жестока двулика епоха. Два лагера, два свята - техният и нашият.

Александър Яшин бил вярващ човек, в апартамента му се пазели стари икони, Библия, с които той никога не се разделял; спазвал православните пости, живял аскетично, не си позволявал нищо излишно. В къщата му на Бобришни Угор - само твърдо дъсчено легло, писмена маса, самоделна масичка за списания - подарък от Василий Белова, дърводелец по първа професия… В Бобришни Угор, в тази пустиня, по определението на архиепископ Вологодски и Великоустюжки Максимилиан, душата му горяла в уединена молитва - та нали най-близо до молитвата е именно лирическата поезия.

А как сега живеят земляците на Яшин, запазили за нас Бобришни Угор - един от символите на руската култура?

«Много неща се промениха от времето на «перестройката» - пише дъщерята на поета Наталия Александровна Яшина. - Самолети не летят, ръж няма, полята не се засяват, обрастват, фермите западнаха, трактори няма, гориво няма, хората се разбягаха в търсене на доходи. Останаха най-вече пенсионери. Езикът, дивният говор, е унищожен. Онзи същият съкровен език, с който Яшин влезе в литературата, създавайки поезията на билинна (Билини - руски народни епични песни за подвизите на богатирите. бел. прев.) красота… И когато сега ги питаш, кога са живели по-добре - тогава, след войната, или сега, без да се замислят, отговарят: «Тогава». - «Но нали кори на дървета сте яли… Но нали във всяка къща - погребение…» - «Тогава имаше надежда. А сега няма».

Предговорите на Наталия Яшина са много ценни. В основата им са не само спомени, но преди всичко - болка, скръбно и мъчително търсене на истината, те са пълни с любов към «пленената и страдаща Родина».

«В последните дни на жестоката болест - разказва дъщеря му, - той, високо вдигнал ръка, прелистваше във въздуха страниците на невидима книга, казваше, че сега знае как трябва да се пише. Словото той считаше за висш дар… А свестявайки се, много пъти на ден се обръщаше направо: «Господи, идвам да се съединя с Теб!..» Понякога преживяваше, виждайки случващото се: «Аз не в тази партия влязох» (става дума за 1968 г. - бел. прев.). Попита преди причастието: «А това, че съм партиец?» и си отговори «Какво значение има!».

«Такива като Яшин - заключава дъщерята на поета, - водеха след себе си своето поколение, възпитаваха го с творчеството си, поддържаха, усилваха в човека нравствената душевна основа… И имаше в хората горене и любов, нямаше я тази страшна, убиваща вътрешна студенина, безразличие… »

Пет години след смъртта на Николай Рубцов, когато вдовицата на Яшин заедно с няколко писатели от Вологда и Москва го опявали в храма „Свети Николай” в Кузнецка слобода в Москва, свещеникът казал за него: «Истинските поети са първите, които вървят след нас. Той вървя не с Христа, но по пътя на Христа, по Неговите стъпки».

http://www.cultinfo.ru/literature/