Александър Яшин

превод: Георги Ангелов

ВМЕСТО ОТГОВОР НА АНКЕТАТА ЗА НАРОДНОСТТА В ПОЕЗИЯТА, ЗА НЕЙНИТЕ НАЦИОНАЛНИ И КЛАСИЧЕСКИ ТРАДИЦИИ

/Завещанието на Яшин/

Скъпи приятели!
Утре ми предстои операция. Доколкото разбирам – трудна. Ще я извърши “самият Блохин”, директорът на института, в който сега се намирам. Разбира се, надявам се да живея и работя с вас още дълго, но това не изключва особената изостреност на моите мисли и чувства за нашето общо дело, затова предварително се извинявам за всичко, което ще кажа.
А сега за народността и традицията в поезията. Обръщайки се назад, мисля, че ние неправомерно губим време за ненужни грижи (за всякакви теоретични разговори за същността на поезията, за пътищата за нейното развитие, за традициите и народността), когато е необходимо просто да се пише. Да се пише, на който му се пише. Да се пише, докато ни се пише. Да се пише, докато ни се иска, докато ни тегли към масата. Да се пише и да се пише, и… ще стане ясно кое колко струва, кой какво може да постигне. Разните теоретични съчинения нека публикуват други, от тези, които вероятно са по-умни от нас. А работата на художника се състои в неговия труд, в постоянното му творческо напрежение, съсредоточеност и старание да се разплати за великото щастие да живее на земята.
Много време и сили ние губим и за разни удоволствия, за глупости, а истинското удоволствие писателят може да намери само в работата, на писмената маса, над листа.
Трудно е да си представиш нещо по-печално, при жизнената равносметка, от човек, който внезапно осъзнава, че не е направил и една стотна, една хилядна от това, за което е бил предназначен да извърши. За това трябва да се мисли от първите крачки в литературния живот. За съжаление, разбирането при повечето от нас идва твърде късно, когато вече нехайността, тичането по клубове, взема връх над трудолюбието, над творческата страст.
Всеки трудолюбив в литературата човек, дори със сравнително неголеми способности, може да постигне изключително много и в края на пътя си да не му бъде срамно да огледа изминалото. “Работата прибавя ум!” – казва народът. Трябва да се пише, приятели мои! Да се пише за това, което ти се иска и както ти се иска, и само така да се пише, както ни е най-пълно. Трябва да изразиш себе си, своята представа за живота, своето разбиране за него и, разбира се, това да се направи колкото е възможно най-правдиво – доколкото ти позволява собственият характер и уважението към твоето човешко достойнство. Едва в този случай можеш да бъдеш щастлив и да достигнеш в литературата нещо свое, без да измениш на нейните велики традиции. Само такава работа ще бъде и партийна, и народна. А “теоретизирането” по тази тема – не е ваша работа, не си струва за него да се пилеят време и сили.

24 април 1968 г. Ваш Александър Яшин