Иван Крилов

Иван Андреевич Крилов, руски писател, е роден на 2.(13 н.с.) 02.1769 г. в Москва в семейството на беден армейски капитан, получил офицерски чин едва след тридесетгодишна войнишка служба. През 1775 г. бащата излиза в оставка и семейството се мести в гр. Твер. Образованието на бъдещия баснописец е несистематично, но той притежава изключителни способности, много чете, настойчиво и упорито се самообразова и става един от най-образованите хора на своето време. Самостоятелно научава френски, немски, италиански, увлича се от математика и руска литература, рисува, свири на цигулка. След ранната смърт на бащата семейството остава без доходи и Крилов от 10-годишен работи като писар в Тверския съд. През 1782 г. се озовава в столицата, където майка му ходатайства за пенсия, и става канцеларист. През 1786-1788 г. се изявява като драматург, пише стихотворните трагедии “Клеопатра” (нестигнала до нас) и “Филомела”, комедиите “Лудо семейство”, “Пакостници”, имащи успех. През 1789 г. започва да издава сатиричното списание “Поща на духовете”, после създава сатиричното списание “Зрител”, станало веднага популярно поради своята злободневност. В повестта “Каиба” алегорично представя съвременна Русия. В 1791 - 1801 г. се оттегля от журналистическа дейност, пребивава в Тамбов, Саратов, Нижни Новгород, в Украйна, но не престава да твори, въпреки, че публикува рядко. След смъртта на Екатерина II постъпва на служба при княз Сергей Голицин като личен секретар и учител на децата му. В домашния театър на Голицин е поставена написаната от Крилов през 1800 г. пиеса “Трумф”. През 1801 г. завършва комедията “Пирог”, поставена в Петербург и Москва. От 1806 г. живее в Петербург, там създава комедиите “Моден магазин” (1806) и “Урок за дъщерите” (1807). През 1809 г. излиза първата му книга с басни. Писателят създава девет книги, включващи над 200 басни. През 1812 г. става библиотекар в току-що откритата Публична библиотека, където прослужил 30 години - до 1841 г. Проявява се като добър събирач на книги, броят на които при него силно нараства. Работи активно по съставянето на библиографски справочници и славяно-руски речник. Писателят цял живот се бори със западничеството и ратува за руска национална култура. Оставя незавършената комична опера “Иля-богатир” (1807). Действителен член на императорската Руска академия (1811), на 14.01.1823 г. получава от нея златен медал за литературните си заслуги; академик от императорската Академия на науките в отдела по руски език и словесност (1841). На 2.02. 1838 г. в Петербург е отпразнуван с голяма тържественост 50-годишният му юбилей, по заповед на императора е сечен специален медал в негова чест. Умира на 9 .11. (21 н.с.) 1844 г. на 75 г..в Петербург, където е и погребан - в Александро-Невската лавра . На 12.05. 1855 г. в Лятната градина в Петербург е открит паметник на Крилов - дело на П.К. Клод, който е първият паметник на писателя в столицата. Басните на Крилов са преведени на повече от 50 езика. Те са образец за А. С. Пушкин, А. С. Грибоедов, Н. В. Гогол и други писатели. На български е превеждан от Георги Райчев (1946), Христо Радевски (1986), Цанко Серафимов (2004) и др. На живота на писателя е посветена, издадената на български през 1973 г., биография “Крилов”от Николай Степанов.


Публикации:


Поезия:

ВОДОПАД И РУЧЕЙ/ превод: Христо Радевски/ брой 26 февруари 2011

ЛЕБЕД, ЩУКА И РАК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 49 март 2013

ПЕТЕЛЪТ И БИСЕРНОТО ЗЪРНО/ превод: Татяна Любенова/ брой 70 февруари 2015

ОРЕЛ И КОКОШКИ/ превод: Александър Миланов/ брой 119 юли 2019


За Иван Крилов:

СПОМЕНИ ЗА КРИЛОВ/ автор: Андрей Муравьов/ брой 39 април 2012