Андрей Муравьов

превод: Радост Даскалова

В дома на моята сродница графиня Конкрина, по баща Муравьова, имах възможността да се запозная и с друг известен поет, баснописецът Крилов. Небрежен към облеклото си, тромав, той беше извънредно забавен в изказванията си, в които неочаквано се появяваха, като че ли, някакви афоризми.
Веднъж на масата, след като дълго се беше говорило за сибирските мини и за това, че добиваното злато от нашите богаташи им остава като някакъв мъртъв капитал, Крилов внезапно попита:
- А знаете ли, графе, каква е разликата между богаташa и мината?
- Каква? - попита графът.
- Мината е добра, когато я разровят, а богаташът - когато го заровят.

Друг път, разхождайки се с приятел по Невски, където току-що били направени широки тротоари, той развивал тезата, че сега такива удобства има за пешеходците, че те изобщо не се нуждаят от файтонджии. В този момент до тях спрял файтонджия с предложението да ги откара. Крилов го изгледал важно-важно и попитал:
- А ти какво ще ми платиш да ме откараш?

Веднъж Крилов имал цирей на крака си, който му пречел да се разхожда, и той с труд излязъл по Невски. И ето - минава покрай него познат на файтон и, без да спира, му извиква от файтона:
- Какво стана, мина ли ти цирея?
А Крилов след него отговоря:
- Мина, мина, току-що мина на файтон!

Но той беше и изключително скромен по отношение на таланта си, като всички велики писатели, чувствайки превъзходството си. Веднъж у Канкрини, опитвайки се да го поласкаят, започнаха да изброяват колко много издания имат вече неговите “Басни”.
- Какво чудно има? - отвърна Крилов - Басните са писани за деца, а децата си късат книгите и се налага да се печатат нови.