ЖЪЛТИЦА
превод: Георги Райчев
Просветата полезна нам дали е?
Полезна, то се знае, ала ние
просвета често думаме на разни
разкошества, съблазни
и кичим със похвала
дори престъпната развала.
Та трябва много да внимаваш
кога започнеш хората да просвещаваш
и грубата кора да им дереш -
да не погубиш пък душевното им здраве,
добрите нрави,
и празен блясък като им дадеш,
да ги лишиш от простота
и чистота.
За тази истина света
друг дал би важни речи цяла книга,
но толкоз важност мен ми не достига,
затуй, наполовина със шега,
чрез бясня ще ви я докажа ей сега.
Един прост селянин, каквито има вред,
жълтица бе намерил на земята
изцапана, покрита с прах и смет.
И почна селянинът да пресмята:
- Ще ми дадат три шепи гологани,
ако отида аз да я продам;
добре, но двойно скъпа за да стане -
едно чудесно средство знам…
Той взе чакъл, и тебешир, и пясък,
отнейде цяла тухла натроши
и с простия си ум реши
да й възвърне прежний блясък.
Цял ден беднякът се мори:
с чакъл и тухла той я три,
излъска я със пясък и със тебешир,
догде наистина тя, най-подир,
засвети като огън във ръцете груби,
ала жълтицата от туй стана
по-лека и изгуби
от истинската си цена.
