Иван Крилов

превод: Татяна Любенова

ПЕТЕЛЪТ И БИСЕРНОТО ЗЪРНО

В торище, купчина разравящ,
петел намери Бисерно Зърно.
И каза си: „Че за какво е то?
Каква излишна вещ!
Не е ли глупаво да го ценят така високо?
Наистина, аз бих се радвал много
на зърно ечемичено: че то не е блестящо,
ала е засищащо.”
——
Отсъждат винаги невежите така.
Което не разбират, то глупост е за тях.

1808 г.

—————————–

ЛЕБЕД, РАК И ЩУКА

Между приятели съгласие щом няма
и делото им в сговор да потръгне няма.
От него нищо няма да излезе, само мъка.
——-
Веднъж решили Лебед, Рак и Щука
да теглят заедно една каруца
и впрегнали се тримата във нея,
от кожата си ще излязат, теглят, колата не потегля!
Макар товарът да не бил за тях тъй тежък,
към облаците Лебедът стремял се,
Ракът - назад, а във водата - Щуката.
И кой виновен бил, кой прав - не ще отсъдим ние,
ала товарът и до днес там гние.

1814 г.

ПЕТУХ И ЖЕМЧУЖНОЕ ЗЕРНО

Навозну кучу разрывая,
Петух нашел Жемчужное Зерно,
И говорит: “Куда оно?
Какая вещь пустая!
Не глупо ль, что его высоко так ценят?
А я бы, право, был гораздо боле рад
Зерну ячменному:оно не столь хоть видно,
Да сытно”.
———
Невежи судят точно так:
В чем толку не поймут, то все у них пустяк.

1808 г.

—————————–

ЛЕБЕДЬ, ЩУКА И РАК

Когда в товарищах согласья нет,
На лад их дело не пойдет,
И выдет из него не дело - только мука.
———–
Однажды Лебедь, Рак да Щука
Везти с поклажей воз взялись,
И вместе трое все в него впряглись;
Из кожи лезут вон, а возу все нет ходу!
Поклажа бы для них казалась и легка,
Да Лебедь рвется в облака,
Рак пятится назад, а Щука тянет в воду.
Кто виноват из них, кто прав - судить не нам,
Да только воз и ныне там.

1814 г.