Иван Крилов

превод: Ангел Тодоров

басня

През древно време някакъв велможа
излязъл най-подир из земната си кожа
и да отиде при Плутон успял
по-просто казано - умрял,
и, както ставало тогава, в ада се явил.
Започнал разпит: „Кой си? Де си се родил?”
„Родих се в Персия, а бях по чин сатрап,
обаче имах много лошо здраве, вечно слаб,
та затова не управлявах -
и всички работи на секретаря си оставях.”
„А ти що правеше?” „От сън и ядене се вкисвах,
каквото той ми даваше - подписвах!”
„За в рая си тогава!” „О, несправедливост!” -
Меркурий викна, без да спазва някаква учтивост.
„Ех, братко мой!” - отвърна му Еак, -
ти нищо не разбираш! Как,
нима не виждаш, че покойният е бил дурак?
Какво би станало, ако с такава власт
той, за нещастие, би взел да управлява?
Цял край погубил би тогаз -
затуй, каквото и да става,
към рая правилно Плутон го е отправил,
задето свойта работа на друг е изоставил!”

Бях вчера в съд, видях там съдия - и зная
той, струва ми се, също тъй ще иде в рая!

——————————

в. „Хоровод”, г. 1, бр. 42, 7 април 1938 г.