Георги Бончев, български поет и журналист, е роден на 1.12.1931 г. в село Лиляче, Врачанско. Завършил е специалност българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е офицер от българската армия, по-късно журналист. Автор на стихосбирките „Моята планета“ (1971), “Цвете без броня“ (1981), “Обратно време“ (2001, отличена с Наградата на Враца за поезия), „Черно грозде“ (2004), “Под кръста на Околчица“ (2006). Носител на Наградата на Враца за поезия (2001). Член на Съюза на българските писатели. Умира през 2006 г.

Публикации:

Поезия:

КЪМ ВОЕВОДАТА/ брой 25 януари 2011

СНЯГ/ брой 30 юни 2011

АРТИСТ/ брой 31 юли 2011

ВРАЦА/ брой 34 ноември 2011

МАМА СЛИЗА ОТ НЕБЕТО/ брой 40 май 2012

КЪМ СТРАНДЖАТА/ брой 64 юли 2014

ОКОЛЧИЦА/ брой 85 юни 2016

ЖЪТВА/ брой 90 декември 2016

ВЕЧЕРЯМ СЪС ЗВЕЗДИТЕ/ брой 112 декември 2018

КЪЩАТА НА ЯТАКА/ брой 169 юни 2024

Интервю:

ТОДОР ХАРМАНДЖИЕВ: „ОТ ТОЗИ ВРЪХ ВИЖДАМ ЕДНА ЕПОХА”/ брой 128 май 2020

За Георги Бончев:

В ПАМЕТ НА ПОЕТА ГЕОРГИ БОНЧЕВ/ автор: Цветан Илиев/ брой 170 септември 2024