ЖЪТВА
ЖЪТВА
Юли. Мараня. Мъртвило.
Тегне въздуха прозрачен.
Гръб над нивата превила,
мама пее, мама плаче.
Тате на война заминал,
паднал в първата атака.
И заминал, двама сина
цял живот да го очакват.
А в небесното индиго,
гдето слънцето не мига,
чучулига все се вдига
и не може да се вдигне.
Бос в стрънта до мама стъпвам,
че да плача не умея.
И навеждам се със сърпа
като мъж голям до нея.
ЗАМИНАВАНЕ
Дъщеря ми за Испания излитна
като птица устремена,
литна със парите ми, които
скътал бях за погребение.
Оттогава месец как сърцето
с телефона спи редовно,
но Испания ми дава все „заето”,
а България- „свободно”.
Тя навярно има си проблеми,
работа си търси упорито,
или може, дявол да го вземе,
вече да е свършила парите.
Ако звънне ми до тая сряда,
ще й кажа да не страда,
на Антонио да се обади,
на Антонио Мачадо.
Ако пък го здравата закъса
в пребогатата Майорка,
да не се срамува и потърси
брат ми Федерико Лорка.
Да ги търси дълго дни и нощи,
На сърцето със очите зорки.
Те и двамата живеят още
на адрес: Испания - човешки болки.
