Георги Бончев

Вечерям със звездите,
след толкова лета,
живял с душа присвита,
забравил бях за тях.

До мене на софрата,
на много свобода,
насядали децата -
звездица до звезда.

В тревата сам се шири
безгрижният щурец
и свири по баири
на свирка от равнец.

И вечерта красива,
с кристала си дълбок,
налива ли налива
от ментовия сок.