Георги Бончев

Малка къща върху ската
сред овошките се гуши,
от въздишката на вятъра
паднали са две-три круши.

И е тихо, толкоз тихо,
че дочуваш как в крушака
като слънцето усмихнат
връща се в дома ятака.

А където оня изстрел
като дъб го е катурнал,
ръснат от роса най-бистра,
ален е избил божура.

1983 г.