ВРАЦА
ВРАЦА
Град на цъфнали липи през юни,
с люляци околовръст,
град, над който като мълния
свети Ботевия кръст.
Слава аз от теб не искам,
славата за друг задръж.
Нека само да ме плиска
твоя второюнски дъжд.
ВРАЧАНСКИЯТ БАЛКАН
Какво за мен
е в жътвеното лято,
с високите си
стръмни дири:
хармоника, разтегната,
която
неспирно
„Жив е той” ми свири.