МАМА СЛИЗА ОТ НЕБЕТО

Георги Бончев

МАМА СЛИЗА ОТ НЕБЕТО

Мама слиза от небето,
ей я, стъпва на земята,
кърпата й селска свети
с ореола на луната.

А с нозе от път побити,
с жътвена коса на рамо,
от лъките на звездите
бавно слиза и баща ми.

А насреща им детето,
с пламък на главата вишнев,
а насреща им момчето
шестдесет и три годишно.

Аз ги галя, те ме галят,
в двора тупва зряла круша,
кучетата не ги лаят,
а ги най-покорно слушат.

Кумовата мека слама
някой на небето вдига,
пръв си тръгва тате - мама
после бързо го настига.

Сърпът им - желязо мъртво
пак на свода се явява.
Те завършват свойта жътва.
Моята остава…


ГРОЗДОБЕР

                                 На Иван Пенев

Под връх Вола, настървено глозган
от зъба на бурите световни,
ние с теб беряхме черно грозде,
черно грозде - мъката народна.

Чашите налели с мъст догоре,
буйно леехме слова бунтовни.
Ние бяхме с теб на смърт готови,
ала нямахме си воеводи.

А родината ни мъченица,
под хайдушките върхари,
все тъй кротки раждаше овчици
и разбойници-овчари.