АРТИСТ
АРТИСТ
На Цветко Йорданов
На краката с гумени ботуши,
а в ръка с бастуна си прочут,
той върви през своя град напушен
ту като клошар, ту като шут.
И душата му се гърчи, пулсът блъска,
мълнии замерват стръмния му лоб.
Хей, приятелю, ще гръмнеш - съска
пукницата пуста в неговия джоб.
Но не чува, все тъй крачи бавно, тежко,
под една балканска горда вис;
иска да прилича на Илия Бешков,
где да бе - би станал нобелист.
И защо ли не? И дарбата, и шанса
следваха го плътно толкова лета.
Младостта му буйна прошумя в аванси,
а със заеми измъчва старостта.
И живота му нагарча ли, нагарча,
а смъртта се готви да го прибере,
той не знае колко ще излезе харча й,
затова не иска да умре.
Но съдбата на артиста не е кротка,
тя сред много суета и шум
талантливите убива с водка,
гениалните - с куршум.
СЪСИПИЯ
На Цветко Сандулов
Каква би тази наша съсипия,
какъв бе този наш късмет -
в града на Ботевата орисия
да чакаме и ние своя ред.
Отдали другиму любов и сили,
какъв ли дял се пада нам:
двукатни вили не строили,
а вдигнали за всички - Храм.
И понатрупали годинки,
защо с намръщено лице
за черен хляб броим стотинки
със разтреперани ръце.
Мечта щастлива не лелеем.
Едно едничко само щем:
щом унизително живеем,
поне достойно да умрем.
