Александър Зиновиев

превод: Георги Ангелов

…Съществува не световно правителство (текстът е написан през 2000 г. – бел. прев.), по подобие на правителствата на отделните страни, а световно свръхобщество. В него влизат от 50 до 80 милиона души, десетки хиляди световни икономически империи, некомерчески предприятия, медии и т.н. То има своя структура, своя пирамида, своя йерархия. Именно то управлява планетата. САЩ е метрополията на това свръхобщество. То има представители по целия свят. Само с Русия се занимават хиляди и хиляди експерти. На самия връх има, разбира се, неголям кръг от лично познаващи се хора, определящи общата стратегия. Това не значи, че те постоянно някъде заседават и мислят. Те въобще могат да не го правят. Тяхното средство за управление е детайлно разработена и апробирана система за манипулиране на масите, народите, правителствата.

…Глобалното свръхобщество планира за Русия съдбата на бастион на антикомунизма в борбата срещу комунистически Китай. На мен неведнъж в разговори със западни колеги ми се е налагало да чувам, че за Вашингтон войната с Китай ще струва живота на 30-50 милиона руснаци. И това не е шега. Те няма да воюват със собствените си ръце. Затова сега им трябва да установят контрол над руската армия, да я реформират в подразделение на НАТО… Ние победихме Германия в значителна степен благодарение на мобилизацията на съветската система от най-добрите умове. Бих казал, победи съветският десетокласник. Ние не само с кръвта си, но и с мозъците си спечелихме тази война! От умовете ни, преди всичко, зависи нашето бъдеще. А сега се извършва грабеж и разпиляване на интелектуалните ресурси, сега Русия снабдява Запада с най-добрите си мозъци…

В края на деветнадесети век световният финансово-икономически център постепенно се премества от Великобритания в САЩ. Няколко финансово-промишлени групи успели да установят контрол или просто да завоюват ключовите отрасли на американската икономика – стоманодобивната, цигарената, телеграфната, асфалтовата и т.н. В техните ръце се оказала цяла редица от големи банкерски фирми, под контрола на които се намирала значителна част от американското стопанство. Така например, «системата Хариман», поставила си за цел обединението на всички американски железопътни линии, се поощрявала и поддържала главно от нюйоркската банкерска къща «Льоб, Кун и Къмпани».

На границата на XIX – XX век в САЩ възникнала най-силната финансова групировка, оглавявана от водещите финансисти по онова време – Рокфелер, Морган, Ламонт, Кун, Льоб, Белмон, Лазар, Ланденбург, Талман, Шпейер, Якоб Шиф, Зелигман, Гугенхайм и др. През 1912 г. тези хора, действайки с подкупи и шантажи, получили законно право да господстват над финансите на САЩ. В замяна на парична подкрепа при избирателната му кампания президентът Удроу Уилсън се съгласил с техните предложения, след което САЩ дефакто станали инструмент за изпълнение на тяхната воля. Именно тази групировка в течение на двадесети век успя, използвайки поредица от световни контролируеми конфликти, да управлява хода на човешката история, но не поради случайно стечение на обстоятелствата, а заради конкретната си цел за достигане на световно господство.

Идеята на международните неправителствени организации за създаване на световна държава, била свойствена на европейските и особено на английските социалисти и комунисти. Но от думи към дела първи преминали капиталистическите западни финансово-промишлени групировки. Организации със световни амбиции се създават от края на XIX век от големите фигури в световния бизнес – например сър Сесил Родс, основател на Родезия, организатор на групата «Кръгла маса», членовете на която били длъжни да «спомагат за установяването на система за безпрепятствена търговия по цял свят и за създаването на единно Световно Правителство». Колкото и да е странно, много често социалистическите мотиви се преплитали с либерално-капиталистическите и ръководството на комунистите нерядко съседствало в тези организации с представителите на големия финансов капитал. С какво може да се обясни такова трогателно единство между непримирими на думи противници, които на практика напълно успешно разрешавали всички възникнали между тях въпроси? Да вземем например семейство Хамър, финансовият успех и могъщество на които в значителна степен били свързани със Съветския Съюз. Дейността на този клан може да се проследи през целия период от съществуването на СССР, започвайки с откриването на концесии и завършвайки със «златото на партията». Какво свързвало «акулите на бизнеса» и борците за «свобода на угнетения пролетариат»? Защо те така настойчиво пропагандирали идеите за Световния ред, но всеки по своему?

Подобно единодушие се обяснява със съществуването на редица организации, избягващи излишната реклама и имащи скрит характер, членовете на които, за достигането на собствените си цели, вече към средата на миналия век можели да действат на геополитическо ниво. В продължение на XX век тези организации сменили много имена. В съвременната западна консервативна литература структурите на тези организации са получили общото условно наименование – «Тайният орден».

Споменатата по-горе финансово-промишлена групировка била движена от стремежа да насочи развитието на проявяващите се в началото на века тенденции в посока на глобализация на европейската цивилизация в най-изгодно за нея и надеждно контролирано русло. За тези цели била използвана добре усвоената във Великобритания и САЩ тактика на «вътрешното» или «постепенното завладяване» на властта. Разширявайки постепенно сферите си на влияние в институциите на властта, в Белия дом, в средствата за масова информация, в политическите и обществените организации, «Орденът» започнал да създава собствени мозъчни центрове и фондове, свои изследователски, консултативни и властови структури. За разлика от официалните структури, тези групи се ползвали със значително по-голяма свобода на проектиране и изследвания, тъй като били освободени от фиксирани и формални процедури. Съсредоточавайки цялата концептуална и стратегическа власт над Запада в САЩ, именно тази държава станала главен щаб на атлантизма, представителите на който образували паралелна национална власт, с различна структура, състояща се от съветници, аналитици, центрове за стратегически изследвания. Нейният бърз растеж и издигане във висшите ешелони на властта довели до формирането на три големи транснационални структури, за съществуването на които обществеността на Запад научи едва неотдавна: Съвета по международни отношения, Билдербергският клуб и Тристранната комисия, в които «Орденът» от самото начало заел лидерски позиции.

«Съветът за международни отношения» (Council on Foreign Relations – C.F.R.) е голяма организация, обединяваща най-влиятелните хора в САЩ и Западния свят: бивши и действащи президенти, министри, посланици, високопоставени чиновници, водещи банкери и финансисти, президенти и председатели на ръководствата на транснационалните корпорации и фирми, ръководители на университети (включително и водещите професори), средствата за масова информация (включително основните журналисти и телевизионни анализатори), конгресмени, съдии във Върховния съд, командващите въоръжените сили в Америка и Европа, натовски генерали, функционери от ЦРУ и другите спецслужби, дейци на ООН и главните международни организации. Неин създател бил големият американски банкер Морган. Тази неофициална организация се заела с изработването на американска стратегия в планетарен мащаб, като крайна цел се считала пълната унификация на планетата и създаването на Световно правителство. Тази организация възникнала още през 1921 г. като филиал на «Фонда Карнеги за световен мир» и като нова форма за въздействие върху народите и засилване на влиянието на САЩ върху световната политика. Щабквартирата на Съвета за международни отношения е в Ню Йорк.

В основата на организацията стояли дейците от «Общество кръгла маса», преобразувано през май 1919 г. в Париж в Институт за международни отношения с отделения във Франция, Англия и САЩ. Именно последното станало организационна основа на Съвета за международни отношения (СМО), създаването на който като сенчеста, задкулисна политическа организация се осъществявало паралелно със строителството на структурите на откритата международна организация – Лига на Нациите. Но до завършването на Втората световна война ролята на Съвета била сравнително ограничена, чувствала се определена разединеност и некоординираност в дейността на тайните организации. Водела се сериозна борба за власт и сфери на влияние. Освен това, европейските политици се безпокояли от хегемонистките претенции на САЩ. Ситуацията се променила през 1947 г. със засилването на студената война на Запада срещу СССР. В тази война САЩ заели позиция на лидер.

В новите условия Съветът за международни отношения постепенно се превърна в главен стратегически център за водене на студената война. Именно в този период като членове в Съвета влизат много от генералите на Пентагона и НАТО, дейци на ЦРУ и други спецслужби. Инициативата за нанасяне на «изпреварващ» ядрен удар по Съветския Съюз е изработена в тази организация. В нейните редици влизат всички най-главни ръководители и идеолози на подривната дейност срещу нашата страна: от Алън Дълес (от 1933 до 1944 г. – секретар на Съвета, от 1945 до 1950 г. – президент на Съвета), до Збигнев Бжежински (директор на Съвета от 1972 до 1977 г.), Хенри Кисинджър (директор на Съвета от 1977 до 1981 г.) и Ричард Пайпс.

В студената война срещу Русия дейците на Съвета за международни отношения фактически отъждествиха националните интереси на САЩ с държавните интереси на Западна Европа, привързвайки външната политика на последната към хегемонистките стремежи на Съединените щати. Системата на управление на тази организация е построена на принципа на корпорацията – от една страна председател и вицепредседател, от друга – президент и няколко вицепрезидента. Текущата работа се върши от изпълнителен директор и секретар с широки пълномощия. Освен изпълнителния директор съществува цял ред обикновени директори, отговорни за определено направление от работата (а те са повече от 30 – съответно и директорите). В отделни структури влизат касиерът и директорът по научните изследвания. Първи президент на Съвета станал масон от най-висока степен – Д. Дейвис, а сред първите директори се откроявали такива видни политици, като П. Варбург, О. Кан, И. Бауман, В. Шепърдсън, Е. Рей (едновременно и секретар), П. Крават. Последният от 1933 г. на поста секретар сменил бъдещия основател и директор на ЦРУ Алън Дълес, заемащ от 1927 г. длъжността на един от директорите. По-нататъшното развитие на Съвета за международни отношения се извършвало под неговото ръководство. Той станал също така ключова фигура в организацията по изработването на методи за дейността на Съвета. Даже заемайки поста директор на ЦРУ, Дълес не напуснал своето директорско кресло в Съвета чак до своята смърт. Като вицепрезидент на Съвета, Дълес тайно от СССР води преговори за сепаративен мир с представители на фашистка Германия, опитвайки се да се договори с тях за съвместна борба срещу руския народ. Веднага след войната, вече президент на Съвета, Дълес на едно от заседанията му провъзгласява новата доктрина за подривна дейност срещу Русия.

“Ще свърши войната, всичко ще улегне, ще се утаи и ще се нареди. И ще хвърлим всичко, което имаме, цялото си злато, цялата си материална мощ за измамване и оглупяване на хората. Човешкият мозък, съзнанието са способни на промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим техните ценности с фалшиви, и ще ги заставим да вярват в тях. Така ще намерим съмишленици, съюзници и помощници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разиграва грандиозна по мащаба си трагедия на гибелта на най-непокорния народ на земята – руския, на окончателното и необратимо угасване на самосъзнанието му. От литературата и изкуството им например постепенно ще изтръгнем социалната им същност, ще отучим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които стават в дълбините на народните маси. Литература, театър, кино – всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки чувства. Всячески ще поддържаме и издигаме така наречените творци – те ще започнат да насаждат и втълпяват в съзнанието култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума, всяка безнравственост.
В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия…

Честността и порядъчността ще бъдат осмивани и ще станат напълно ненужни, ще се превърнат в отживелица от миналото… Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг, нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждуването между народите – всичко това ще насаждаме ловко и незабелязано…

По този начин ще разклащаме поколение след поколение. Ще се заемаме с хората още от детските и юношеските им години. Ще разчитаме главно на младежта, ще я разлагаме и развращаваме. Ще направим от тях шпиони, космополити.
Ето така ще направим.”

От 50-те години нова ключова фигура в Съвета постепенно става Дейвид Рокфелер. Директор от 1949 г., вицепрезидент от 1950, председател от 1970, Рокфелер се превръща в главната координираща фигура, притежавайки власт, която в действителност не се е и присънвала на американските президенти. Неговата власт и влияние се засилват с разширяването на дейността на световното задкулисие със създаването на новите мондиалистки организации – Билдербергския клуб и Тристранната комисия.

През 1962 г. Рокфелер чете в Харвардския университет програмна публична лекция «Федерализмът и свободният световен ред», в която ратува за създаване на световна държава, ръководена от единно федерално правителство. В своите умопостроения той се опира на идеята на американските «бащи-основатели», които издигнали «универсалния принцип» да съединят в едно целия свят.

В средата на 80-те Д. Рокфелер, като председател, и лорд Уинстън, като президент на Съвета, били заменени от нови фигури. Председател станал видният еврейски промишленик и обществен деец П. Питърсън, а президент – известният масон Дж. Суинг. Самият Рокфелер, както и преди, оставал невидим владетел на всички мондиалистки структури, координирайки и насочвайки дейността им. Под абсолютния контрол на Съвета за международни отношения се намирал главният регулатор на финансите в Западния свят – Федералната Резервна Система и Нюйоркската фондова борса. Всички ръководители на ФРС членуват в Съвета за международни отношения и регулярно се отчитат пред неговата върхушка. Федералната резервна банка на Ню Йорк, самата Федерална Резервна Система и съставящите я главни части – Бостънската, Атлантската и Кливландската се оглавяват от крупните функционери на СМО. Университетите и научните учреждения са представени в Съвета от своите ръководители и водещи професори. Особено голяма роля в работата на Съвета играят такива университети като Колумбийския, Харвардския, Йейлския, Станфордския, Калифорнийския, а така също Масачузетския технологичен институт.

Съветът за международни отношения напълно контролира всички водещи средства за масова информация и, преди всичко, телевизията. Сред членовете на СМО са ръководителите на Ен би си, Си би ес, “Свободна Европа”, ЮСИА, “Ню Йорк таймс”, “Нюз-уик”, “Вашингтон пост”, «Ю. Ес. Нюз енд уърлд рипорт» и др., а така също най-големите издателства и Асоциацията на американските издатели.

През 1954 г. била създадена втората мондиалистка структура – Билдербергският клуб или Билдербергската група (по името на хотел «Билдерберг» в холандския град Остербек, където се състояло първото й заседание). Тя обединявала вече не само американски аналитици, политици, финансисти и интелектуалци, но и техните европейски колеги. От американска страна тя била представена изключително от членове на Съвета за международни отношения и се разглеждала като негово международно продължение.

Възникването на Билдербергския клуб преди всичко е свързано с опита на елита на Европа по някакъв начин да сдържа претенциите на САЩ върху ръководството на цялата световна политика. От друга страна, американските политици с охота участват в Билдербергския клуб, тъй като разчитат по-активно и непосредствено да влияят върху властимащите в Европа. Реални създатели на Билдербергския клуб станали американските спецслужби. През 1948 г. по тяхна инициатива възниква Американският комитет за Обединена Европа, председател на който бил У. Донован (бивш ръководител на Управлението за стратегически служби), вицепредседател – А.Дълес (директор на ЦРУ). Заедно с тях работил и друг кадрови американски разузнавач – Д. Ретингер, който в дипломатическите кръгове бил наречен «сивия кардинал». Той бил секретар на Европейското движение, чрез него ЦРУ превеждало пари за подривна дейност в Европа. Фактически първото съвещание на Билдербергския клуб през май 1954 г. било проведено със старанието на Ретингер, който играл голяма роля в тази организация чак до смъртта си през 1960 г. Но, разбира се, истинските господари на Ретингер били присъстващите на заседанието Д. Рокфелер, Дин Раек, главата на Фонда Рокфелер Г. Хейнц, президентът на Фонда Карнеги Д. Джонсън, председателят на Корпорация Барух Д. Колеман. Общо на това заседание присъствали 80 души. В първите документи на Билдербергския клуб се говорело за създаването на нов международен ред и за осъществяването на дългосрочно планиране на външнополитическата дейност на Запада по отношение на СССР и страните от третия свят.

Членството като такова в Билдербергския клуб не съществува. Всяко съвещание се състои при значително обновен състав. А и се е наложило така, че основният актив на този клуб, който обединява 383 души, са 128 американци, или една трета, а останалите са европейци. Макар че на последните била дадена възможност да участват в подготовката на важните политически решения, най-голяма печалба от създаването на Билдербергския клуб получил елитът на САЩ. Те имат в клуба най-зрялата организация: 42 представители от апарата на президента, Министерството на отбраната, държавния департамент и други органи на властта в САЩ, 25 представители на големите корпорации, банките и деловите кръгове, 54 представители на американските университети, средствата за масова информация и обществените организации. Фактически ръководител на Билдербергския клуб, както и на Съвета за международни отношения, е Д. Рокфелер, формален председател – американецът П. Карингтън. Освен това, клубът има двама «достопочтени генерални секретари»: единият – за Европа и Канада, другия – за САЩ. Щабквартирата на Билдербергския клуб се намира в Ню Йорк и се помещава във Фонда Карнеги.

Заседанията на клуба стават при пълна секретност, със специални покани, датите не се огласяват в печата. Организацията на съвещанията и безопасността на участниците осигурява страната, на територията на която се събират членовете на клуба. Всяка такава среща, независимо от пълната тайна, предизвиква голям интерес в световната общественост. Невъзможно е да се скрие пристигането на едно място на голямо количество известни хора, сред които – президенти, крале, принцове, канцлери, министър-председатели, посланици, банкери, ръководители на най-големите корпорации. Още повече, че всеки от тях пристига с цяла свита секретари, готвачи, сервитьори, телефонисти и телохранители. На срещата на Билдербергския клуб през юни 1997 г., станала в курорта Ренесанс Пайн около град Атланта (САЩ), е обсъждан въпросът за създаването на три административни центъра на световното правителство: европейски, американски и тихоокеански. Но въпреки че събитието е толкова значимо, «свободните и демократични» телевизия и печат на Запада не дават никаква информация за него, което нагледно доказва кой плаща тази «свобода».

През 1973 г. от активистите на Билдербергската група беше създадена третата най-важна мондиалистка структура – «Тристранната комисия» или «Трилатерал» (Trilateral). Тя бе оглавена от американците, влизащи в състава на Съвета за международни отношения (СМО) и Билдербергската група, и имаше, освен САЩ, където е разположена нейната щабквартира (345 East 46th street, New York), още две щабквартири – в Европа и в Япония. «Тристранната» комисия е наречена така по фундаментални геополитически причини. Тя е предназначена да обедини под егидата на атлантизма и САЩ Европейското и Тихоокеанското пространство, водещи в техническото развитие и пазарната икономика. Създаването на комисията е свързано със засилването на съперничеството между ръководния елит на Запада и растящото икономическо могъщество на Япония. През 60-те години поканените на отделни заседания на СМО японски политици и банкери поставят въпроса за представителство на своите интереси в световното задкулисие.

След като отчита тези нови фактори след обсъждания в Съвета за международни отношения, «Орденът» взема решение за създаването на организация, която да балансира интересите на различните групи на влияние сред «родствения» му елит по света. Във връзка с това решение Д. Рокфелер поръчва на З. Бжежински да сформира структурата на новата организация, която да обедини висшите политически и делови лидери на Запада. На 3 март 1975 г. Бжежински излиза с програмна статия в списание «Ню Йорк мегазин», където изложил своя план за установяване на нов световен ред: «Ние трябва да признаем, че светът днес се стреми към единството, което така дълго желахме… Новият свят придобива формата на глобална общност… Това особено ще засегне отначало икономическия световен ред… Длъжни сме да създадем механизъм за глобално планиране и дългосрочно преразпределение на ресурсите».
Именно това направление и станало главно в дейността на Тристранната комисия, създадена от три части – Западноевропейска, Североамериканска (САЩ и Канада) и Японска. По броя на членовете най-голяма била Североамериканската, 117 души (без Канада), от тях 32 човека представлявали американския президент, държавния департамент, Министерството на отбраната и Конгреса на САЩ. Особено много били представителите на американските корпорации и банки (47 души). От Япония в Тристранната комисия участвали 84 души, най-вече ръководителите на водещите японски корпорации («Мицубиши», «Тошиба», «Сони» и др.) и банките. Най-големите европейски делегации в Тристранната комисия били италианската (26), френската (22), германската (21), английската (19 души). Несъразмерно, според своята територия, била представена Белгия – 26 души. Задкулисните решения, приемани от членовете на Тристранната комисия, са своего рода закони за политиците от всички западни страни.

Още от първите години на съществуването си комисията показала своето политическо могъщество, издигайки на едно от заседанията си Дж. Картър за кандидат-президент на САЩ. Заедно със Съвета за международни отношения комисията мобилизирала финансите на най-големите банки, упражнила влиянието си върху подвластните й средства за масова информация и по такъв начин успяла да бъде избран Картър. Щабквартирата на Тристранната комисия се намира в същата сграда, където е и щабквартирата на Билдербергския клуб – във Фонда Карнеги. Тази комисия диктува своята воля на Вашингтон и далеч не винаги действа в интерес на американците.

Следва специално да се подчертае, че повдигайки въпроса за световно правителство, ръководството на тези организации не възнамерява да слага в неговата основа принципа на ООН за справедливо представителство на националните сили на всички страни. Особено нагледно това се прояви по време на агресията на НАТО в Косово. ООН беше използвано като технически инструмент за оказване на влияние върху Югославия. Макар че на мястото на тази държава в скоро време може да се окаже всяка друга страна по света. Не стига това, но и на конференция на Световния Форум беше одобрена програма за регулиране броя на населението в света, провеждана от Световната банка и ООН, съвместно с правителството на САЩ. Главна цел на програмата е да осигури рязко снижаване на раждаемостта в страните, неотнасящи се към Западната цивилизация. (Правителството на Егор Гайдар, например, по нареждане на своите господари, напълно сериозно обсъждаше проекти за съкращаване на населението на Русия до няколко десетки милиона души «…за техническо обезпечаване на територията»). И това вече не са абстрактни думи. Нас ни заплашва опасността от насилствено съкращаване на населението. И не затова ли населението на съвременна Русия от някого съзнателно се съкращава по един милион на година? Такива «успехи» не са се присънвали даже и на Хитлер. Програмата обхваща около 100 страни в света, предвиждат се най-различни мерки, включително насилствената стерилизация на мъже и жени. Един от главните отговорни политици за провеждането на тази антихуманна програма е директорът на Световната Банка Джеймс Улфенсън (James David Wolfensohn), директор на финансовия комитет на фонда Рокфелер, един от ръководителите на Билдербергския клуб и член на Съвета за международни отношения.

Днес вече е ясно, че световното задкулисие се стреми към създаването на наднационален орган, който да притежава правото да потъпква държавните интереси на всяка страна и да използва военна сила срещу неподчиняващите се. Съгласно плана, персоналният състав на Световното Правителство ще се определя не от народите на планетата, а на секретните заседания на такива структури като Билдербергския клуб, СМО и Тристранната комисия. Основната линия на дейността на всички тези структури се заключава в подготовката на условията за преход към единна световна система под стратегическия контрол на Запада и «прогресивните», с приоритет на «хуманистичните» и «демократични», ценности. За целта продължава формирането на така наречените «национални филиали» и подобните им организации в най-стратегически важните държави по света. Изработват се паралелни структури на властта, състоящи се от действащи и перспективни бъдещи политици, журналисти, интелектуалци, финансисти, аналитици и т.н. Тяхна задача е подготовката на общественото мнение преди проектът на Световното Правителство да бъде широко обнародван, тъй като без предварителна обработка на населението той неминуемо ще се натъкне на мощна психологическа съпротива от народите и държавите, нежелаещи да загубят своята независимост и самобитност.

В съветско време мондиалистките центрове създадоха мрежа от свои кореспонденти преди всичко в Москва. Достатъчно е да се отбележи, че в света се наброяват около 500 външнополитически организации и изследователски центрове, занимаващи се с изучаването само на нашата страна. Следвайки логиката на американските мондиалисти, първият и последен президент на СССР започна структурно преобразуване на съветското пространство по посока на «демократизация» и «либерализация». Най-напред това засегна страните от Варшавския договор, после и републиките на СССР. Започна съкращаване на стратегическите въоръжения и идеологическо сближаване със Запада. Американците използваха реформите за изключително утилитарни цели. Доброволните отстъпки от страна на СССР не бяха съпроводени от съответстващи отстъпки от САЩ и Западът не направи никакви геополитически, а още повече идеологически компромиси. НАТО не се разпусна, а силите му не напуснаха нито Европа, нито Азия.

От началото на 90-те години в нашата страна започна разцветът на «либералнодемократичната идеология», укрепваща и досега своите позиции. Именно по това време в Русия бе създаден филиал на Института Крибл (сега Руски институт по проблемите на демокрацията и свободите – РИПДС) и маса други подобни на него образувания. Споменатият институт е тясно свързан с «Фонда за наследството» («Херитедж фаундейшън ») – една от влиятелните изследователски организации на САЩ, по инициатива на която бе приет законът «За оказване помощ на борците за свобода в Съветския Съюз». Законът разглеждаше финансирането и другите видове поддръжка за националистическите движения, възстановени в СССР. При това, фактически не признавайки руския народ за пострадал от диктатурата, той призоваваше националистите за борба с «имперското зло». Какво е това, ако не призив за унищожението на руснаците? Законът призоваваше, замислете се, за нас бяха решили вече всичко – към отслабване на ролята на Центъра и превръщането на СССР в конфедерация, а после и пълно отделяне и държавна независимост на съюзните републики. С фактическата реализация за помощ на тези движения се занимаваше именно Институтът Крибл, оглавяван от доктора по философия Р. Крибл (едновременно и член на съвета на директорите на «Херитедж фаундейшън»). Приоритет в дейността на РИПДС е организацията на конференции, симпозиуми и конгреси по проблемите на политиката, икономиката и културата. Набляга се на подготовката на информацията за американските правителствени и други учреждения и делови кръгове, а също така на формирането на територията на РФ на «демократично» (разбирай – прозападно) ориентирани структури на властта. Понастоящем «Руският Крибл» се ръководи от бившия активен член на Междурегионалната депутатска група, бившият началник (1991-1992) на ГУВД в Москва А. Мурашов, заместник председател на Демократическата партия на Русия през 1990-1991 г. През декември 1993 г. той бе избран за депутат в Държавната дума от листата на блока «Избор на Русия», от 1996 – за глава на Руската асоциация на ипотечните банки, ООО «Аркинвест» и Центъра за либерално-консервативна политика. Днес той е един от лидерите на Демократичен избор за Русия и начело на Московското отделение на Руския институт по проблемите на демокрацията и свободите (РИПДС).

Когато действащият на територията на РФ от 1990 г. Институт Крибл, обвинен през 1993 г. във връзка със спецслужбите на САЩ (въпросът е разглеждан от един от помощниците на Генералния прокурор на Русия) прекрати съществуването си като американска организация, той бе пререгистриран под името РИПДС, фактически запазвайки предишната си структура. Институтът премина на самофинансиране, сътрудничейки си с редица задгранични организации на комерсиална основа. Както и по-рано, «официален доставчик» на информация е мрежата от регионални представители, формирана в началото на 90-те. Външно, подобните на Крибл организации и ръководителите им проповядват борба с комунизма и разпространяване на идеята за демокрация и пазарна икономика. Но в действителност – заради подхвърлените пари и престижната длъжност, съзнателно разрушават собствената си Родина и, прикривайки се зад красиви думи за свобода и демокрация, предизвикват огъня на пожарите в някога уютните градове в покрайнините на държавата, братоубийствени граждански войни, кървави етнически чистки, парализиране на правната система, разрушаване на армията, икономиката, системите на образованието, медицината, социалната защита. Тяхната дейност възможно най-добре реализира замислите на отдавнашния враг на нашата страна Збигнев Бжежински, описани в неговата «Великата шахматна дъска» – «На Русия е приготвена участта на Черна Дупка, и в това състояние тя трябва да се намира колкото може по-дълго».

Проектите на световното задкулисие по създаването на Обединен свят подразбират определящата роля в него преди всичко на създадените от тях организации. Променя се структурата на световната и националната политика. Главните й ръководители стават представители на тайната задкулисна власт, основаваща се на ритуалите и традициите на тайните организации, а така също на парите на международните финансово-промишлени групи. Центърът на тежестта при вземането на най-важните политически решения преминава от националните правителства в ръцете на транснационалните вождове и финансисти.

Националните правителства губят властта, стават неин втори ешелон. Нищо неподозиращите народи скланят глава пред резултатите от чуждата за тях политика. Под лозунгите за демокрация и либерализъм се създава невиждано досега робство, най-жестока политическата диктатура, която сега вече може да се види в «конституцията на единна Европа» от 90-те години.
Идеологията на съвременния мондиализъм продължава логиката и стила на расистката доктрина – установяване световното господство от представители на «избрания народ» и поробване на останалото човечество. Мондиалистите оперират с «магическото число» 2000 г., когато, по тяхното мнение, върху цялата планета ще се установи нов световен космополитичен ред. Те предполагат, че по това време световното правителство не само ще контролира, но и ще ръководи всички сфери на обществения живот, включително и религиозната.

Един от видните дейци на световното задкулисие, член на Билдербергския клуб, бил дълги години личен съветник на президента на Франция Франсоа Митеран, а известно време и директор на Европейската Банка за реконструкция и развитие Жак Атали написа програмната за мондиализма книга «Линиите на хоризонта». Показателно е, че ръководителите на «Трилатерал» (Д. Рокфелер, Жорж Бертон – тогава начело на Европейското отделение, и Хенри Кисинджър) през януари 1989 г. посетиха Москва. На срещата с тях присъстваха високопоставени съветски ръководители – Медведев, Фалин, Ахромеев, Добринин, Черняев, Арбатов и Примаков. Самият Жак Атали поддържаше лични контакти с президента Борис Елцин. В книгата си Атали твърди, че в настоящия момент настъпва трета ера – «ерата на парите», които били универсален еквивалент на ценностите, тъй като, приравнявайки всички неща към материално цифрово изражение, с тях пределно просто се извършва управлението по най-рационален начин. Възниква единен свят, основан на принципите на «геоикономиката» – това е версия на мондиалистката геополитика, която разглежда приоритетно не географските, културни, идеологически, етнически, религиозни и т.н. фактори, съставящи същността на самия геополитически подход, а чисто икономическата реалност в пространствено отношение. За «геоикономиката» изобщо не е важно какъв народ живее тук или там, каква е неговата история, култура, традиции и т.н. Всичко се свежда до това къде се разполагат центровете на световните борси, полезните изкопаеми, информационните центрове, големите производства. «Геоикономиката» подхожда към политическата реалност така, все едно Световното Правителство и единната планетарна държава вече съществуват.

В модела на Атали са намерили завършения си вид идеите, лежащи в основата на «Тристранната комисия», която е концептуално-политическият инструмент, разработващ и осъществяващ подобни проекти. Новият световен ред, или, както го нарича Атали, търговски ред, ще стане универсален към 2000 г. (Установяването на този ли нов ред празнуваше целият западен свят през тази година, година по-рано от срока на настъпването на XXІ век? – бел. на руския ред.). Атали разкрива трите нива на опитите на световното задкулисие да господства над човечеството, той говори за три типа ред, «за три начина на организация на насилието»: «за световния ред на сакралното, за световния ред на силата, за световния ред на парите». Такъв подход самият Атали свързва с настъпването на месианската ера (подробно този аспект той развива в друга своя книга, специално посветена на месианството – «Той идва»).

Днешният етап от развитието на мондиализма той нарича търговски ред. При този ред всичко се продава и всичко се купува, а главна, универсална ценност, в това число и в духовната сфера, са парите. Новият търговско-паричен световен ред «постоянно се стреми към организирането на единна универсална форма от световен мащаб». При този ред властта се измерва с «количеството контролируеми пари отначало посредством сила, после посредством закона». Космополитизацията на човечеството е една от главните цели на световното задкулисие. Както пише същият Атали, «чергарството ще стане висша форма на новото общество… То ще определя начина на живот, културния стил и формата на потребление към 2000 г. Всеки ще носи със себе си собствената си идентичност».

Под чергарство Атали разбира общество от хора, лишени от чувство за Родина, почва, вяра на предците и живеещи с интересите за потребление и зрелища, които им дават телевизията и видеоекранът. «Чергарите ще бъдат регулирани чрез компютърните мрежи в глобален мащаб. Всеки чергар ще има специална магнитна карта с всички данни за него, и, преди всичко, за наличните му пари. И горко на този, който се окаже лишен от пари и който заплашва световния ред, оспорвайки неговия начин на разпределение!»

«Човекът (чергар), както и предметът – пише Атали, – ще се намират в постоянно движение, без адрес или стабилно семейство. Той ще носи върху себе си, в самия себе си онова, в което ще намери въплъщение неговата социална ценност», т.е. каквото вложат в него планетарните му «възпитатели» и където счетат за необходимо да го изпратят. По мнението на Атали, натискът върху човека ще бъде такъв, че пред него ще остане само един избор: «или да се конформира с обществото на чергарите, или да бъде изключен от него… Ритъмът на закона ще бъде ефимерност, висш източник на желание ще бъде нарцисизмът. Стремежът да бъдеш нормален ще стане двигател за социална адаптация».

Ръководителите на задкулисието вече създават механизмите за глобален контрол над човечеството. Висшите научно-технически постижения в ръцете им се превръщат в средство за установяване на най-жестокото в световната история робство и гнет. Авангард на тази «дейност» са САЩ. В тази страна всеки жител от деня на раждането си става номер в компютърната мрежа. Всички данни за него се вкарват в компютърни системи. Неговият номер присъства върху всички документи, справки и банкови сметки. На първия етап се предполага цялото население на САЩ, а после и на другите страни да стане принудителен притежател на пластмасови карти с постоянен номер, закодиран под името на собственика-кредитор. Името на притежателя става достояние на компютърната мрежа, и докато той ползва дадения му кредит, компютрите ще водят постоянно сметка на неговата покупателна и кредитна статистика.

Освен за финансово-кредитните операции, компютрите ще събират и систематизират информация от социален, професионален, духовен, етнически, религиозен, политически, правов, морален и образователен характер за всеки родил се и живеещ на Земята човек. Президентът Бил Клинтън показа по националната телевизия на САЩ такава карта, рекламирайки нейните «необикновени достойнства», без да каже нищо за това, че тя ще стане средство за контрол над човека и негово електронно досие.

На следващия етап се предвижда имплантирането в ръката на всеки човек на специален електронен «чип» (биокарта), на която ще бъде записана същата информация, както и на пластмасовата карта. Ако просто картата може да се изхвърли или загуби, то биокартата няма да може да се извади. Месторазположението на човека може да бъде установено във всеки един момент. Всеки жител на Земята ще попадне под бдителен и всеобхватен контрол. Биокартите ще бъдат сверявани със скенери, разположени на специални спътници, постоянно оглеждащи цялото земно кълбо и можещи да контролират всеки носител на «чипа». На същия глобален контрол ще бъдат подложени телефонните линии и прочие канали за връзка. Имплантираните в тялото биокарти ще станат единственото средство за разплащане. Съществуващите пари фактически ще бъдат отменени. Всички покупки и продажби, получени заплати и доходи, разплащания ще се осъществяват по безкасов път с помощта на тези биокарти. Човек без такава биокарта няма да може нищо нито да купи, нито да продаде. На него ще му е съдено да умре от глад, ако не се подчини на диктата на господарите на живота.

Като че ли се сбъдва предсказаното в Апокалипсиса. Йоан Богослов разказва, че с настъпването на властта на антихриста всички хора ще бъдат заклеймени с неговия печат. «И той ще направи така, че всеки – малък и велик, богат и беден, свободен и роб – ще има знак върху дясната ръка или на челото. И че никой няма да може нито да купува, нито да продава, освен този, който има този знак, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, ще изчисли числото на звяра… защото числото му е 666» (Откровение. 13,16-18).

През 1997 г. правителството на САЩ съобщи за намерението си да вложи 500 милиона долара в програма за създаването на всеобща компютърна мрежа. Предполага се, че всеки дом в Америка ще има телевизор-компютър, свързан с Интернет. Този компютър ще контролира целия дом и чрез него ще се извършват плащанията на всички услуги и данъци. Около 40 от най-големите компании в света (най-вече американски) работят над проекта за биометрична карта, без която «домът-компютър» няма да може да функционира, тъй като той ще се контролира от централен компютър. Преди известно време ЦРУ и Националното агентство за безопасност на САЩ предоставиха на всеки гражданин на Мексико за експеримент биометрична пластмасова карта за регистрация при гласуване. Впоследствие картата от този тип ще бъде използвана и за регистриране на гражданите на САЩ.

Интернет като полезна информационна мрежа се превръща в начин за пълен контрол над личността. Внедрените биометрични карти с всички показания за човешкия организъм – болести, слабости и пристрастия – ще направят възможно превръщането на човека в оръдие за политически и социални манипулации. Опитните специалисти, владеейки дадените биометрични карти, ще намерят начин за въздействие върху биологическите параметри на човека. По такъв начин човек ще стане обитател на илюзорния свят на информатиката, където реалните факти могат да бъдат изместени от фантастични представи и измислици. Изследванията показват, че пристрастието към Интернет и виртуалната реалност са начин за бягство от истинските проблеми на живота, трудности, скърби, което, на свой ред, води до психически отклонения. Заболелите обикновено изпитват симптоми, подобни на абстиненцията при наркоманите, ако се лишат от увлечението си макар и за няколко дни.

По замислите на «великите световни чергари» Русия трябва да стане даже не държава, а територия, чиито суровинни и човешки ресурси ще се използват «ефективно». Какво население ще имаме и как ще се използват природните ни богатства, ще решаваме не ние. В рамките на световната програма за контрол над личността на гражданина върху нашата страна ще бъде установен тотален контрол с постоянно зомбиране по всички информационни канали, което вече се случва в наши дни, а инакомислещите ще бъдат лишавани от всички блага на «цивилизацията», преселвани в «резервати» и връщани към натуралното стопанство.
Ето как обобщава намеренията и целите на Единното Световно Правителство в книгата си «Комитетът 300», тайните на световното правителство» (изд. «Витязь», 2000) бившият сътрудник на британските спецслужби д-р Джон Колеман:
«…Единното Световно Правителство и единната парична система при постоянните неизбираеми наследствени олигарси, които избират лидери от самите себе си под формата на феодална система, както е било това през средните векове. В този Единен свят населението ще бъде ограничено по пътя на съкращаване на броя деца на едно семейство посредством болести, войни, глад, докато от цялото население на света не остане 1 милиард души, носещи полза на управляващата класа в строго и твърдо определени области на дейност.

Средна класа няма да има – само управници и слуги. Всички закони ще бъдат унифицирани в рамките на юридическата система от световен съд, използващ единен кодекс от закони, за изпълнението на които ще следи полицията на Единното Световно Правителство, а обединените въоръжени сили на Единния Свят насилствено ще налагат неговите закони във всички бивши страни, които повече няма да бъдат разделяни от граници. Системата ще бъде основана на базата на благоденстващата държава; който се е покорил и служи на Единното Световно Правителство, ще бъде възнаграден със средства за живот; който се разбунтува, просто ще бъде уморен с глад или обявен вън от закона, ставайки мишена за всеки, който иска да го убие. Притежаването на огнестрелно или хладно оръжие ще бъде забранено.

Ще бъде разрешена само една религия под формата на Църква на Единното Световно Правителство, която започна да съществува от 1920 година. Сатанизмът, луциферианството и черната магия ще бъдат признати за законни предмети за обучение, като бъдат забранени частните или църковни училища. Всички християнски църкви ще бъдат разрушени, а самото християнство при Единното Световно Правителство ще иде в миналото.

За да се въведе положението, при което няма да остане никаква лична свобода и никаква концепция за свобода, няма да има такива неща като републиканска форма на управление и неотменим суверенитет на правата на народа. Националната гордост и расовата принадлежност ще бъдат изкоренени, а в предходния период даже споменаването на расовия произход ще бъде предмет на сурови наказания.

На всеки човек ще бъде внушено, че той е създание на Единното Световно Правителство. На всички хора ще бъдат нанесени идентификационни номера, наличието на които ще може да се проверява лесно. Тези идентификационни номера ще бъдат вкарани в сборен файл на компютъра на НАТО в Брюксел (Белгия), до който всички учреждения на Единното Световно Правителство ще имат мигновен достъп по всяко време. Сборните файлове на ЦРУ, ФБР, полициите на различните щати и местната полиция, Данъчното управление на САЩ (IRS), Агентството по извънредни ситуации (FEMA), Агентството по социално осигуряване ще бъдат значително разширени и ще залегнат в основата на базата данни в персоналните досиета на всеки жител.

Браковете ще бъдат поставени извън закона, и семейният живот, както го разбираме сега, няма да съществува. Децата ще бъдат вземани от родителите в ранна възраст и ще се възпитават от надзиратели като държавно имущество. Такъв експеримент беше проведен в Източна Германия при Ерих Хонекер, когато децата се вземаха от родителите, считани за нелоялни граждани. Жените ще бъдат развращавани с постоянния процес за «еманципация на жената». Свободният секс ще бъде принудителен. Нарушаването на установените правила от жена над 20 години ще се наказва сурово. След раждането на две деца жената ще бъде обучавана на самостоятелен аборт; съответните данни ще присъстват в персоналното досие на всяка жена в регионалните компютри на Световното Правителство. Ако жената забременее след раждането на две деца, тя насилствено ще бъде изпращана в клиника за правене на аборт, и при това ще й бъде извършвана стерилизация.

Широко ще бъде разпространена порнографията, а във всяко кино ще бъдат показвани в задължителен ред порнофилми, включително хомосексуална и лесбийска порнография. Употребата на «възстановяващи силите» наркотици ще стане задължителна – на всеки ще има отделена квота за наркотици, които ще могат да се купят в магазините, принадлежащи на Световното Правителство по целия свят. Ще бъдат широко разпространени наркотиците, променящи съзнанието, и тяхната употреба ще бъде задължителна. Такива променящи съзнанието наркотици ще бъдат поставяни в храната или в питейната вода без знанието и съгласието на хората. Повсеместно ще бъдат създадени наркотични барове, управлявани от агенти на Световното правителство, в които хората-роби ще прекарват свободното си време. По такъв начин изключените от елита маси ще бъдат сведени до нивото и поведението на дресирани животни без собствена воля, лесно подчинявани и управлявани.

Икономическата система ще бъде основана на управлението на олигархичната класа, разрешаваща да се произвеждат точно толкова продукти за хранене и услуги, колкото е нужно за функционирането на лагерите за масов робски труд. Всички богатства ще са съсредоточени в ръцете на елитните членове на «Комитет 300». На всеки ще бъде внушено, че изцяло зависи от държавата по отношение на оцеляването си. Светът ще се управлява с изпълнителни декрети на Комитет 300, които незабавно ще получават силата на закони.

Промишлеността ще бъде изцяло унищожена заедно с атомните енергетични системи. Само членовете на Комитета 300 и техните избраници ще имат правото да се разпореждат със земните ресурси. Селското стопанство ще е изключително в техни ръце, а производството на хранителни продукти строго ще се контролира. Когато всички тези мерки започнат да носят плодове, населението на големите градове ще бъде преместено в отдалечени райони, а тези, които откажат да заминат, ще бъдат изтребени по метода на експеримента на Световното Правителство, който осъществи Пол Пот в Камбоджа.

Евтаназията (безболезненото умъртвяване) на смъртно болни и престарели ще бъде задължителна. Населението на градовете няма да превишава предварително определено ниво, както това е описано в труда на Калерги. Квалифицираните работници ще бъдат преместени в други градове, ако градът, в който живеят, се окаже пренаселен. Останалите неквалифицирани работници ще бъдат подбирани наслуки и изпращани в незаселени напълно градове, за да запълнят техните «квоти».

В крайна сметка, 4 милиарда «безполезни» гърла ще бъдат изтребени към 2050 г. посредством локални войни, организирани епидемии на смъртоносни, бързо протичащи болести (спин, шап и т.н. – бел.рус.ред.) и глад. Количеството електроенергия, храна и вода ще са такива, колкото да поддържат живота на не-елита, преди всичко – бялото население на Западна Европа и Северна Америка, а после вече на другите раси. Населението на Канада, Западна Европа и САЩ ще бъде съкратено по-бързо, отколкото на другите континенти, докато населението на света не достигне управляемото ниво от 1 милиард, от които 500 милиона ще бъдат китайци и японци, избрани защото в течение на много векове са подлагани на строга регламентация и са свикнали безпрекословно да се подчиняват на властта.

От време на време изкуствено ще се създава дефицит на храна, вода и медицинска помощ, за да се напомня на масите, че тяхното съществуване изцяло зависи от добрата воля на Комитет 300.

След унищожаването на такива отрасли на промишлеността, като строителната, автомобилната, металургическата, тежкото машиностроене – жилищното строителство ще бъде ограничено, а запазилите се отрасли на промишлеността ще се намират под контрола на натовския «Римски клуб», а също така всички научни и космически изследвания, които ще бъдат ограничени и изцяло подчинени на Комитет 300. Космическото оръжие на бившите страни ще бъде унищожено заедно с ядреното им оръжие.
Всички основни спомагателни фармацевтични продукти, лекари, зъболекари и прочие медицински работници ще бъдат регистрирани в централната компютърна банка на данните, и лекарства или медицинска помощ няма да бъдат предоставяни без специалното разрешение на регионалните контрольори, отговорни за всеки град, градче и село.

Съединените Щати ще бъдат запълнени с хора от чужди култури, които окончателно ще задушат Бяла Америка, хора, нямащи никакви понятия за това какво защищава Конституцията на САЩ, и в чиито умове понятията за свобода и справедливост са толкова слаби, че те не им придават никакво значение, храната и кръвта ще бъдат главната им грижа.

Ще бъде забранена дейността на всички централни банки, освен Банката за международни разплащания и Световната банка. Частните банки ще бъдат обявени вън от закона. Възнаграждението за изпълнена работа ще се получава по унифицирана, предварително установена от Световното Правителство скала. Ще бъдат забранени всички искания за повишаване на заплатите, а също така всички отклонения от стандартната унифицирана скала на заплатите, установена от Световното Правителство. Нарушаващите закона ще бъдат незабавно наказвани.

В ръцете на не-елита няма да има никакви налични пари или монети. Всички плащания ще се изпълняват с помощта на дебитна карта, върху която ще бъде нанесен идентификационния номер на собственика. Всяко лице, нарушаващо нормите и правилата на Комитета 300, ще бъде наказано с преустановяване на действията му или картата му за време, зависещо от характера и тежестта на простъпката.

Когато такива хора отидат да пазаруват, те изведнъж ще открият, че картите им са внесени в черен списък и те не могат да получат никакви продукти или услуги. Опитите да продават «стари» монети, тоест сребърни монети на древни или предишни народи, ще се разглежда като тежко престъпление, наказвано със смърт. Всички стари монети ще бъдат предадени в определен срок заедно с оръжието, взривните вещества и автомобилите. Само на елита и високопоставените функционери на Световното правителство ще бъде разрешено да притежават лично оръжие, пари и автомобили.

Ако човекът е извършил сериозно престъпление, неговата карта ще бъде взета в контролния пункт, където той я представи. След това същият човек няма да може да получава храна, вода, жилище и квалифицирана медицинска помощ и официално ще се счита за изгнаник. Така ще бъдат създадени големи банди от изгонени, и те ще живеят в места, където ще си намират средства за съществуване. Тях ще ги ловят и убиват при първа възможност. Лица, помагащи на прогонените по какъвто и да е начин, също ще бъдат убивани. Вместо престъпниците, непредаващи се на полицията или военните в течение на определен период от време, затворническите срокове ще отбиват техните роднини, подбирани наслука.

Ще се разпалват противоречия между съперничещи си фракции и групи, такива като араби и евреи, африканските племена, и ще им се позволява да водят войни за изтребление с използването на наблюдатели от НАТО и ООН. Същата тактика ще се използва и в Централна и Южна Америка. Тези войни ще се извършват, докато се утвърди Световното Правителство, и те ще бъдат организирани на всички континенти, където живеят големи групи от хора с етнически и религиозни различия, такива като сикхите, пакистанските мюсюлмани и индийските индуисти. Етническите и религиозни противоречия ще бъдат засилвани и изостряни, а като средство за «урегулиране» на тези противоречия ще се подстрекават и поощряват жестоки конфликти. Всички информационни служби и средства на печата ще се намират под контрола на Световното Правителство. Под формата на «развлечения» ще се устройват регулярни промивания на мозъка, което вече се практикува в САЩ, където това е станало изкуство. Децата, отнемани от «нелоялните» родители, ще получават специално възпитание, предназначено да ги ожесточава. Младежта и от двата пола ще се обучава за охрана на затворите в системите на трудовите лагери на Световното Правителство.”

От казаното дотук е очевидно, че още много предстои да се направи, преди да настъпи Новият Световен Ред. Комитетът 300 дълго време е усъвършенствал плановете си за разрушение на цивилизацията. Някои от тези планове станаха известни от класическата книга на Збигнев Бжежински «Технотронната ера» и от работите на основателя на «Римския клуб» Аурелио Печеи, особено от книгата му «Пред бездна».

…Печеи предлага да се проведе малтусовска сортировка на населението в глобален мащаб. Той предвиди сблъсъка между научно-техническите военни апарати на Съветския Съюз и Западния свят. В резултат, на страните от Варшавския Договор беше предложена конвергенция със Запада в рамките на Световното Правителство, за да се положат световните дела на основата на управлението на кризите и глобалното планиране.

Събитията, развиващи се на мястото на бившия СССР, точно съответстват на предписаното от Печеи и «Римския клуб» и ясно декларираното в двете книги. С разчленяването на СССР им беше по-лесно да се справят, отколкото със силния и единен съветски народ. Плановете, изложени от Комитета 300 за Световното Правителство, включващи и разчленяването на Русия, сега започнаха бързо да се реализират. Събитията в Русия от края на 1991 г. изглеждат още по-драматични, ако се възприемат от гледна точка на дълговременното планиране, осъществявано от Комитета 300 още от 60-те години.

Из интервю за сп. «Российская Федерация сегодня», N 18, 2000 г.