КАТАСТРОЙКА

електронна книга

Александър Зиновиев

превод: Любомир Духлински

Повест за перестройката в Партград

ПРОЛОГ

По-рано Партград беше закрит за чужденци. За това имаше две причини. Първата причина - в Партград няма нищо, което трябваше да се показва на чужденците. Имаше няколко църкви, но те нямаха никаква историческа и архитектурна ценност. Освен това всички, с изключение на една, най-западналата, бяха затворени. Имаше старинен манастир. Но в него се помещаваше антирелигиозен музей. В Партград беше невъзможно да се намерят дори рисувани лъжици, купи и матрьошки, които на Запад се считат за най-високото постижение на руската национална култура, въпреки че отдавна се произвеждат във Финландия. В целия Партград имаше само един самовар, но и той беше в краеведския музей.

Втората причина Партград да бъде затворен за чужденци е, че в него има много неща, които не трябва да се показват на чужденци. Тук са разположени множество военни заводи и училища, химически завод, който произвежда не толкова прах за пране, колкото тайно оръжие, микробиологичен център, занимаващ се със свръхсекретни изследвания, психиатрична болница, печално известна в дисидентските среди. Около града са разположени изправително-трудови лагери, също известни в дисидентските среди, атомно предприятие, макар и предназначено за мирни цели, само че превръщащо целия район в зона на повишена радиация. И най-важното, което не трябваше да се показва на чужденците, бяха мизерни жилища, празни магазини, дълги опашки и други атрибути на руския провинциален начин на живот.

С началото на „перестройката” на Горбачов ситуацията коренно се промени. Промени се не в смисъл, че външният вид на страната и животът на хората се подобриха (само се влошиха), а в смисъл, че погледът на висшето ръководство върху облика на страната и живота на хората се влошиха. Приключи първият период от съветската история - периодът на прикриване на недостатъците. Започна нов период, период на разпознаване и изобличаване на недостатъците. Освен това недостатъците започнаха да се разкриват не толкова пред своите граждани, които знаеха за тези недостатъци дори без указания от началниците си, а пред Запада. Може да се каже, че започна оргия от възхищаване от язвите и хвалене с тях пред Запада. Този прелом съвпадна с повратна точка в отношението на Запада към Съветския съюз. Той започнаха да се интересува не от това какво е лошо в съветския начин на живот, а от факта, че в Съветският съюз официално признаха наличието на лошото и именно това признание започна да се смята за най-голямото достойнство на съветския начин на живот. Признаването от съветските власти, че в Съветския съюз нещата се правят лошо и хората живеят зле, на Запад изтълкуваха като индикатор, че нещата в Съветския съюз изобщо не вървят зле и хората не живеят толкова зле. Западът прости на Съветския съюз всичкото зло, което се случи в него и заради него, защото призна незначителна част от това зло.

Облаци от съветски хора се втурнаха към западните страни, възхвалявайки „перестройката” и в същото време придобивайки неща, които бяха дефицитни в Съветския съюз. На Запад започнаха да сравняват Горбачов с Петър Велики и му приписваха намерението да отвори широко вратите към Запада. Ръководството на Горбачов реши да засили тази промяна в западното обществено мнение, като организира поток от западни хора в Съветския съюз. За тази цел Централният комитет на КПСС реши да превърне Партград в образцово-показателен град по отношение на прогреса на перестройката (в маяк на перестройката) и да го отвори за чужденци. Това се случи при следните обстоятелства.

НА НАЙ-ВИСОКО НИВО

Генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Сергеевич Горбачов, уморен от реформаторска дейност, напусна кабинета си в Кремъл по-рано от обикновено и замина във вилата си край Москва. Той не беше в добро състояние на духа и имаше основателна причина за това. Вместо минерална вода, която Михаил Сергеевич съветваше да се пие вместо водка, трудещите се пиеха самогон и всякакви замайващи течности. По-трудно се оказа снабдяването на трудещите се с минерална вода, отколкото с водка. Разбира се, трудещите се биха могли да се задоволят и с чешмяна вода. У нас тя не е по-лоша от минералата. Трудещите се, обаче, все още не бяха осъзнали това. Тук имаше явна празнина в идеологическото възпитание. „Тук също е необходима реформа. Трябва да ускорим процеса на идеологическо възпитание. Разбира се, по отношение на комунистическото възпитание ние изпреварихме Запада. Значи, трябва да ускорим процеса на изпреварване на Запада в областта на възпитанието. Има смисъл да започнем да прехвърляме работниците към система на самообучение, точно както прехвърляме предприятията към система на самофинансиране.”

Тази идея донякъде подобри настроението на Михаил Сергеевич. Но не за дълго. Той си спомни, че производителността на труда започна да расте с четвърт процент по-бавно от планираното, а в западната преса се появиха намеци, че „великите реформи на Горбачов са застрашени от срив”. Защо тези данни бяха публикувани в нашите вестници?! И откъде са ги взели?! Накарай, както се казва, глупаците да се молят на Бога и те с удоволствие ще си разбият челата. Публичността е хубаво нещо. Но трябва да се знае и мярката.

У дома Михаил Сергеевич го чакаше нова беда. Любимата жена Раиса Максимовна, наречена от обожаващите я трудещи се Горбачушка, категорично заяви, че иска в Париж. Липсва ми Айфеловата кула. Искам да се поразходя из Лувъра. И най-важното - годините минават, красотата й, която шокира целия свят, увяхва. Ще минат още няколко години и „Ненка”, възрастната съпруга на бившия президент Рейгън, отново ще бъде смятана за първата красавица на света. Американците са отишли далеч по този въпрос, те дори могат да приведат египетска мумия в такава форма, че да стане Мис Америка. В никакъв случай не трябва да се отстъпва на „Ненка” първенството по красота. Това ще бъде груба идеологическа, политическа и дори военна грешка. И за да запази първенството по красота, Раиса Максимовна трябва да актуализира гардероба си в най-модерните магазини в Париж. Самият Михаил Сергеевич би се радвал да посети Париж, за да затвърди репутацията на най-секси мъжа на планетата и собственик на най-очарователната усмивка - поне по отношение на усмивките ние настигнахме и изпреварихме САЩ. Но не беше възможно да се намерят два дни за това. Трябваше всеки ден да се провежда някаква реформа, че дори две или повече. И за съратниците си трябва да се погрижи. Малко да се зязяпаш и ще те обвинят в недоглеждане, изкривявания и изменения. И ще те зарежат. И реформите ще бъдат отменени. И няма да бъдеш погребан в стената на Кремъл, а на Новодевическото гробище, някъде близо до Хрушчов. Когато Михаил Сергеевич поеме цялата власт в ръцете си, тогава той ще покаже на всички къде зимуват раците.

Разсъждавайки така, Михаил Сергеевич реши да покани своя съседа си по вила Пьотр Степанович Сусликов, наскоро избран за секретар на ЦК на КПСС и ръководещ работата на всички съветски институции за надзор на Запада, по възпитанието му в просъветски дух и използването му за благото на съветския народ. Пьотр Степанович беше не само колега и съмишленик на Михаил Сергеевич, но и негов личен приятел.Така че Михаил Сергеевич помоли Пьотр Степанович да се отбие при него за минута, за да поговорят от душа. Покани го на чаша чай, а не на бутилка водка. Водката в приятелски разговор би била, разбира се, по-добра. Но партията е обявила непримирима война на пиянството, така че изтъкнати партийни лидери са принудени по време на приятелски разговор да се задоволят с най-баналното безалкохолно питие. Ако техните бащи и дядовци бяха доживели до това време и бяха разбрали за това, те щяха да го сметнат за предателство към руските национални традиции и биха го счели за интриги на масоните и ционистите.

Както вече беше казано, вилите на Михаил Сергеевич и Пьотър Степанович бяха разположени една до друга. В оградата, която ги разделяше, имаше специална портичка, охранявана от двете страни. Стражът, който стоеше на територията на вилата на Пьотр Степанович, му отдаде чест и му дъхна на водка. Пьотър Степанович си отбеляза, че пие „Столичная”. Охраната на територията на дачата на Михаил Сергеевич също поздрави Пьотър Степанович и му дъхна на водка, която напомняше на „Зубровка”. Пьотр Степанович беше завладян от носталгични спомени за онези времена, когато те, партийните лидери, „също живееха по човешки”. Но той се взе в ръце и продължи към кабинета на Михаил Сергеевич.

СЪРДЕЧЕН РАЗГОВОР

Домашната прислужница, точно копие на домашната прислужница на Сусликов (тях щамповат ли ги в КГБ, или какво?!) донесе чай. Пьотр Степанович, който до последния момент се надяваше, че думата „чай” е само символ на нещо по-сериозно, изпадна в мрачно униние. Но той не го показа (партийната школовка!) и реагира на чая с ентусиазма на защитник на трезвата генерална линия на партията. Разговорът се насочи, естествено, към вътрешните трудности за провеждане на горепосочената линия. Оплакаха се, че пияници и чиновници пъхат прътове в колелата отвътре. Говориха за външни трудности. Оплакваха се, че западните империалисти мушкат прътове в колелата отвън. Говориха за недостатъците. Говориха за успехите. Преминаха към ведомството на Пьотр Степанович. Михаил Сергеевич каза, че му е поверена особено важна задача. Общественото мнение на Запад е велика сила. А медиите там като цяло са същността на истинската власт. Трябва да ги накараме да ни служат. Това изисква голяма гъвкавост. В днешно време малко хора вярват в комунистическите приказки. Трябва да изясним на западните жители, че и ние не вярваме особено в тях, че сега подхождаме към всичко практически, може да се каже, прагматично. Те обичат това. Мислят си, че и ние сме като тях. И ние трябва да използваме това.

Пьотр Степанович слушаше с внимание излиянията на Михаил Сергеевич, разбърквайки с лъжичката чашата с изстиващия чай. Михаил Сергеевич влезе в настроение и заговори, наслаждавайки се на потока на мислите и задушевния си глас. Заговориха за публичност. - Странно се получава, Пьотр Степанович! Преди недостатъците ни се замазваха, а успехите се раздуваха. Сега е обратното. Сега се срамуваме да говорим за успехи и раздуваме недостатъците си безмерно. А ето сега по ленински понятието гласност означава, че на хората трябва да се каже цялата истина, да не се крият не само недостатъците, но и постиженията. - Много вярна и свежа мисъл, Михаил Сергеевич - възторжено се съгласи Пьотр Степанович, отпи глътка чай и се задави, несвикнал с безалкохолните напитки. - Много и много важна! - Така че мисля: нека чужденците идват все по-често при нас и сами да виждат как живеем, как се борим с недостатъците и постигаме успехи. Те ще видят със собствените си очи, ще се върнат у дома и ще разкажат какво са видели сами. Това ще ни е сериозна подкрепа на световната сцена. - Много вярна и свежа мисъл, Михаил Сергеевич! Отдавна имах идея да организирам големи делегации от представители на различни слоеве от населението на западните страни в нашата страна. Но да им покажем не църкви, музеи и балет, а нашето всекидневие. Нека изследват нашия съветски бит! Разбира се, има какво да критикуваме. Но имаме и много неща, на които западняците могат да завидят. Например, ние нямаме безработица. Няма терористи. Пьотр Степанович не забеляза, че като говори за това, което „имаме”, той изброява това, което „ние нямаме”. Това не забеляза и Михаил Сергеевич, свикнал от младостта си с такива бисери на партийното красноречие. - Трябва да изберем такава област, където перестройката протича най-успешно и да я превърнем в образцово-показателна, може да се каже, в маяк на демократизацията - продължи Пьотр Степанович. - Трябва да използваме такива маяци като инструменти за революционни промени, извършени под Ваше ръководство. На Запад, Михаил Сергеевич, Вас ви сравняват с Петър Велики, който отвори прозорец към Европа. Мисля, че омаловажават ролята ви. Прорязвате не прозорец, а порти на запад. Дори не порти, а врати! И още по-точно казано - пробивате стената. Може да се каже, че събаряте Китайската стена, която разделя… - Одобрявам идеята, Пьотр Степанович - Михаил Сергеевич прекъсна дитирамбите на Сусликов, като се преструваше, че не е тщеславен. - За Китайска стена е твърде силно казано. Но врата към Европа - виж, това е вярно. Като начало - порта. А после ще разбием цялата стена. Необходимо е да превърнем фаровете на демокрацията в такива врати към Запада, като ги обявим за свободни зони. Нека чужденците идват при нас през тези врати и да видят нашата революция със собствените си очи. От коя област да започнем, как мислиш?

КОМЕНТАР

След като прочете тези страници, читателят ще възкликне: всичко това е зла измислица! Съгласен съм, наистина е измислица. Но не зла, а добра. Лично познавах Сусликов. Познавах го, може да се каже, от люлката. По-горе допуснах две неточности в описанието му. Но те не влошават личността му, а я идеализират. Първата неточност: Пьотр Степанович всъщност не пиеше чай, особено вместо водка. Винаги пиеше водка вместо чай. И от този навик не го избави дори периодът на Голямата трезвеност. Втората неточност: за целия си съзнателен живот Сусликов не произнесе нито една граматически правилна фраза. И работата тук не е в някакво невежество. Сусликов имаше зад гърба си висше образование, и то не едно, а две, ако считаме за такова Висшата партийна школа към ЦК на КПСС. Да говори граматически неправилно е качество на професионалния партиен работник.

ИЗБОР НА МАЯК НА ПЕРЕСТРОЙКАТА

Сусликов предложи района на Партград като маяк на перестройката, в който самият той премина от обикновен сперматозоид до първия секретар на областния партиен комитет. В същото време той премълча факта, че съвсем наскоро Партградска област беше спомената във водещата статия на „Правда” сред онези, който все още не са се включили съвсем сериозно в перестройката. Всяка друга област можеше да бъде включена в това число. Партградска област беше избрана, за да се дискредитира и отстрани от поста първия секретар на областния партиен комитет брежневеца Жидков и да се назначи на неговото място горбачовеца Крутов. Михаил Сергеевич също си замълча за това, защото поставяше свой човек в Партград. Предлагайки сега Партградска област като маяк на перестройката, Пьотр Степанович изтъкна следните аргументи. Областта се намира в самата дълбина на Русия и на Запад се смяташе за символ на руската изостаналост и провинциализъм. Когато чужденците видят всички признаци на съвременния градски живот в Партград, те ще бъдат зашеметени. Освен това доскоро Партград беше затворен за чужденци. Сега тази забрана, очевидно, явно ще отпадне. И чужденци ще нахлуят в бившия свръхсекретен съветски град, в който според слуховете се правят най-съвременните атомни, химически, биологични и генетични оръжия. Това разсекретяване ще даде допълнителен пропаганден ефект.

Но основната причина, поради която Пьотр Степанович предложи Партград беше, че се надяваше да получи втора златна звезда на „Герой на социалистическия труд”, а бронзовият му бюст на гранитен пиедестал ще бъде поставен в Родината му - в Партград. Това ще внесе своята лепта в неговата световна слава. На чужденците със сигурност ще бъде показван паметникът на Сусликов и ще разказват за жизнения му път. И кой знае, може би след време градът на партията ще бъде преименуван на Сусликовград … - Да не отлагаме въпроса - каза Михаил Сергеевич, - иначе нашите консерватори и бюрократите ще съсипят ценното ни начинание. Ако срещнете затруднения, моля, свържете се директно с мен. Следователно, за това би било по-добре да пийнем нещо по-сериозно от чай. Все пак, ти сам разбираш… - Разбирам, Михаил Сергеевич. Ако надвием пиянството и пробием стената към Запада, тогава ще празнуваме тази историческа победа не с чай, а с нещо по-силно!

С това великите исторически личности се разделиха. Какво са пили след това в самота ще остане завинаги загадка за историята. Но последствията от тази тяхна трезва среща за същата история скоро се разкриха с пълна очевидност.

ПРОРОЧЕСКИ СЪН

На Сусликов се присъни пророчески сън. Привидя му се неговия роден Партград. Не разпозна веднага града. Той видя грамада от небостъргачи от стъкло и стомана с луксозни витрини на магазините. Витрините бяха пълни с дънки, дъвки, палта от щавена  кожа, компютри, кожени якета и други задгранични нещица. В небето горяха гигантски букви: Суслик-Йорк. В далечината, където трябваше да се извисява Статуята на свободата, се виждаше паметникът на самия Сусликов. Само по разровените улици, по дългите опашки и по търкалящите се по тротоарите пияни Сусликов разпозна бившия Партград. В центъра на града зееше черна дупка. - Каква е тази дупка? - попита Сусликов. - Голямата дупка за Европа - отговори вътрешният глас. - През него трудещите се отиват на запад за чужди нещица. - И защо да ходят на Запад за чужди неща, щом ги има в изобилие в самия Суслик-Йорк?

Има ги по витрините, но не и в магазините. Тук все още не ти е капитализъм, а социализъм. Освен това нашите ходят на Запад за чужди дреболии, за да не останат тези дреболии на Запад. Нека западните хора сами да ни молят да купуват у нас своите задгранични нещица. - Ама западът ще затвори границите за нашите хора, визи няма да дават! Още не са полудели съвсем! - Западът се опита да ограничи влизането на наши хора. И ние в отговор зададохме въпроса направо: къде ви е прехвалената демокрация?! А как е с човешките права?! Те се уплашиха, че ще мислят лошо за тях и отвориха границите за нашите хора. - А защо не виждаме портрети на Горбачов? - Изхвърлиха го. - За какво? - За това, че отвори твърде тясна порта към Запада. Танковете не минаваха през нея, ракетите засядаха. Освен това Горбачушка постави охрана на вратата, която не пуска съпругите на други членове на Политбюро на Запад. Иска да заграби всичко за себе си. И съпругите така подкокоросаха мъжете си, че те удариха по едно коляно в задника на Горбачов.

- А кого поставиха вместо него?

- Сусликов, разбира се. Нямаше кой друг. Именно той проби дупка към Европа. Искаше да пробие цялата стена, но му попречиха.

- Защо?

- Защото западното пагубно влияние би се втурнало към нас с такава сила, че би било невъзможно да го спрем.

- Защо да го спираме?

- Ако не спрем, ето какво ще се случи. Тогава мощното коляно на ЦК на КПСС ще удари Сусликов в задника и той ще полети в дупката на запад. И Суслик-Йорк ще се разпадне на прах.

КОМЕНТАР

Отново, читателят може да се усъмни в истинността на току-що описания сън. Откъде, пита се, се знае че именно Сусликов е видял съня? Има поне два надеждни източника за това. Първият от тях - разказите на самите съновидатели. Когато Сусликов учеше във Висшата партийна школа, той доста често участваше в запоите на околоцекавския интелектуален елит. Обикновено мълчеше, ръководейки се от правилото: мълчи, глупако, по-умен ще станеш. А когато отваряше уста, за да заяви за своето съществуване, той разказваше съновиденията си. Нямаше какво повече да каже. Вторият надежден източник на информация за сънищата на Сусликов и подобните му са техните речи, състоящи се главно от това, което сред народа обикновено се нарича глупости. И откъде, да се чуди човек, се вземат тази глупост, ако не от налудничави сънища?!

СЪВЕЩАНИЕ В ЦК НА КПСС

За Сусликов операцията по превръщането на Партград в маяк на перестройката и демократизацията е първата операция от голям мащаб в длъжността му секретар на ЦК и той реши да даде пример за нов начин на мислене и работа. И на следващия ден той насрочи съвещание. - В това мероприятие, което ни беше наредено да изпълним, каза Пьотър Степанович, откривайки съвещанието, - трябва да правим разлика между вътрешни и външни аспекти. От вътрешна гледна точка нашата задача е да превърнем Партград в образец на перестройката, който да стане маяк за цялата страна. Това означава, че там трябва да се проведе така перестройката, че в резултат на нея нашата комунистическа обществена система да стане още по-силна от преди. Мисля, че вие не сте първа година в партията, разбирате какво точно имам предвид. За никого не е тайна, че през последните години малко отслабихме работата на политико-възпитателната работа и разхлабихме юздите. От това се възползваха всякакви безотговорни лица, попаднали под пагубното влияние на Запада. Трябва да накараме тези хора да разберат, че няма да позволим да бъдат подкопани основите на нашия обществен ред. Можем да си позволим много. Но всичко си има граница. Перестройката ще бъде успешна само когато по време на нея успеем да укрепим основите на нашето общество и вярата в нашите идеали. - От външнополитическа гледна точка, - продължи Пьотр Степанович, - нашата задача е да покажем на западните хора с конкретни примери същността и хода на нашата перестройка. Западните хора в идейно-политическо отношение са недоразвити. Главите им са натъпкани със секс, порнография, насилие и стремеж към печалба. На тях трябва да име се разяснява всичко буквално на пръсти. Ние, другари, започнахме да живеем по нов начин. Не трябва да крием нищо. Недостатъците не бива да се замазват, но и успехите не бива да се прикриват. Нека чужденците да видят институции, в която процъфтяват бюрокрацията и корупцията и институции, в която тези следи от миналото вече са преодолени. Нека видят жив подкупник. Можете също така да покажете и съда срещу него. Западните хора обичат подобни зрелища. Нека им покажем, че сега свободата на словото у нас не е по-малка, отколкото при тях. Нека се срещат с когото искат. Нека разговорят с когото си искат. Без ограничения! Но ние не бива да оставяме това на самотек, ние трябва да водим възпитателна работа с населението, за да се проникнат нашите хора с чувство за отговорност и да се покажат като политически зрели граждани на нашето социалистическо отечество. - На този етап от нашето развитие, завърши речта си другарят Сусликов, - приятелските отношения със Запада са изключително важни за нас. С негова помощ по-бързо и по-добре ще преодолеем временните затруднения. Именно за тази цел решихме да превърнем Партград в оръдие на нашата външна политика.

На съвещанието беше създадена особена комисия, чиято задача беше да помогне на партградското ръководство в работата да подготви града и региона за ролята на маяк на перестройката. Начело на комисията беше поставен другарят Коритов, най-близкият помощник на Сусликов.

СЪВЕЩАНИЕ В КГБ

По същото време се проведе среща в КГБ. Другарят Пижиков, един от заместник-председателите на КГБ, започна речта си, като разказа на своите подчинени популярната в града пародия на посланието на Пушкин към декабристите: „Другарю, повярвайте ми, ще мине така наречената гласност. И тогава Държавна сигурност ще запомни имената ви”. „Виждате ли, другари, - направи извод от тази шега другарят Пижиков, - че нашият народ все още ни обича и уважава както по-рано. Но в същото време перестройката ни задължава да усъвършенстваме методите си на работа, да проявим гъвкавост и творчески да преосмислим своя опит”.

На срещата бяха обсъдени следните въпроси: съставът на западните туристически групи и делегации, участието на западни разузнавачи в тях, внедряването на наши хора в тях, вербуването на чужденци в нашето разузнаване, контролът върху чужденците, комуникацията на чужденците със съветски граждани, помощ на партградската дирекция на КГБ и милицията с персонал, техника, информация.

Остра дискусия възникна по втория въпрос. Едната половината от участниците в срещата („либералите”) настояваха само половината от чужденците да бъдат агенти на западните тайни служби, а другата половина („консерваторите”) - всичките сто процента. Победиха „консерваторите”. Но при обсъждане на третия въпрос възникна затруднение: ако внедрим нашите хора в групи от чужденци вече на Запад или вербуваме някои от чужденците в нашето разузнаване, тогава няма да е възможно да считаме всичките сто процента от чужденците за агенти на западните тайни служби. - Тук има очевидно противоречие, - каза другарят Пижиков по този повод. - Вие разсъждавате метафизически, т.е. на принципа „или или”. Как мислите, че ако човек служи на едно разузнаване, то той не служи на друго? Ние трябва да разсъждаваме диалектически, както ни е учил Ленин, т. е. според принципа на „и”. Нашите хора може да са агенти на западното разузнаване. Не им забраняваме. Даже препоръчваме. А западните шпиони да превербуваме на наша страна - тук трудности няма. Те дори трябва да отвърнат на удара. Още другарят Андропов ни учеше: когато ръководителите на западното разузнаване пристигнат при нас на Лубянка да докладват за свършената работа, можем да спим спокойно.

ОТКРОВЕН РАЗГОВОР

Преди комисията да отпътува за Партград, Сусликов проведе поверителен разговор с Коритов. С много неясни и двусмислени думи Сусликов изрази идеи, чийто смисъл Коритов разбира по следния начин.

Лесно е да се съдят грешките на миналото ръководство. И вие се опитайте да ги избегнете, когато трябва да вземете решения от исторически мащаб и при това всички академии по света, взети заедно, не могат да предвидят със сигурност развоя на събитията поне за следващите десет години. Преди да направим радикален завой в политическата си стратегия, трябваше да дадем ясен отговор поне на такива въпроси: 1) можем ли сами, без помощта на Запада, да преодолеем трудностите си или не, 2) способни ли сме да се защитим с наличните оръжия или не, 3) ще има ли икономически спад на Запад през следващите години или не? И по трите въпроса стигнахме до отрицателни заключения. Затова тръгнахме на перестройка.

Отидохме на перестройката не от добър живот. Това е отстъпление, принудено от неблагоприятни обстоятелства. За да преодолеем трудностите, назрели в страната през застойния период, не можехме да действаме със старите, обичайни методи. На Запад това би направило лошо впечатление. И без помощта на Запада няма да се измъкнем. И нашите хора нямаше да ни подкрепят. Хората са уморени и озлобени. Трябва да се преструваме по някакъв начин, че възстановяваме страната по западен маниер, а по някакъв начин в крайна сметка ще се наложи да тръгнем по този път.

Но времето прави своите корекции в нашите разчети. Сега все повече ни става ясно, че няма да получим помощта от Запада в тези размери, на който се надявахме. Освен това Западът, заедно със своята помощ, ще ни натрапи своите форми на живот, които са пагубни за нашето общество. Надценихме отбранителната мощ на Запада. И с наличните оръжия под ръка, ние оставаме смъртоносен противник за Запада, поне през следващото десетилетие.

Стигнахме твърде далеч. Перестройката доведе до непредвидени последици, които застрашават основите на нашия социален ред. Нейните минуси сега вече са очевидни, докато обещаните плюсове са съмнителни. Ако работата продължават така, партията ще загуби кредита на доверие в масата от населението. Ще се получи това, което сега може да се види в Полша. А главното - ние не можем да преодолеем кризата без собствени методи, колкото и да е помощта на Запада. Китай е убедителен пример в това отношение.

Какъв е изводът от всичко това? Мисля, че сами се досещате: да продължим предишния курс означава да се търкаляме към катастрофа. Трябва да се подготвим за завой. Но по умен начин, така че комарът да не отхапе носа. Външно нека всичко изглежда като увеличаване на темпото и силата на перестройката. Повече шум в пресата. За Запада основното е не какво правим, а какво говорим. Нека всички дрънкат каквото си искат. Колкото по-еретични са думите, толкова по-добре. Трябва да се даде възможност на хората да се споразумеят до абсурд, за да усетят сами как може да свърши свободата им. Трябва да изведем Съветите на преден план. И сега те са същността на най-висшата сила. Прехвърляйте им отговорността за всичко постепенно. Нека си поиграят на парламентаризъм. А ние, партийният апарат, трябва да се оттеглим за известно време в сянка и да подготвим сили за нов обрат, за спиране на отстъплението и за нова атака. Трябва постепенно да укрепваме партийния апарат с надеждни кадри. Нека КГБ също да остане на заден план. Нека милицията се грижи за обществения ред. Нека пресата критикува КГБ. Нека искат съкращения и дори разпускане. На практика е необходимо да се подсили КГБ с нови кадри. И да се увеличи броя им. Кой ще го провери? И кой ще повярва в това, ако тръгнат слухове?! Подчертавайте в печата, че милицията е орган на Съветите. Нека недоволството е насочено към тях. А КГБ трябва да наблюдава и да помни всичко. Няма да забравим и няма да простим. Необходимо е постепенно да се подготви недоволството на населението от заимстването на западните форми на живот. Създавайте неформални сдружения и движения за вярност към идеалите на комунизма. Пресата трябва да започне да дава информация за негативните последици от перестройката. Без да бие на очи. Под формата на писма от трудещи се. Под формата на критика на прекаляването. Обърнете специално внимание на младите хора, на учениците и студентите. На тях ще им се наложи да решават съдбата на страната. И ние сме отговорни за посоката, в която тя ще тръгне. Всичко трябва да се прави без бързане, спокойно, уверено, без вълнение. Подготовката на Партград за отваряне за чужденците трябва да се използва като средство за това.

МИСЛИТЕ НА КОРИТОВ

Коритов, като стар апаратчик, разбираше, че Сусликов не може да говори така на свой страх и риск. Той изразяваше умонастроенията на някакви сили в апарата на властта. Но кои точно? Или е компромисен сговор? Скрит, мълчалив, но сговор. Коритов се досещаше, че сега никой няма никаква сигурност, всички чакат, има скрито брожение на умовете, в които повече или по-малко ясни идеи, намерения и решения тепърва ще кристализират. На него, на Коритов, му е дадена свободата сам да определя позицията си. Ако беше негова властта, изобщо нямаше да допусне перестройка. Разобличаването на сталинизма в хрушчовските години беше груба грешка. Перестройката е още по-сериозна грешка. Може би дори непоправима. Ако тази грешка не бъде коригирана сега, работата може да завърши с катастрофа. Накратко казано, като предан на идеалите на комунизма партиен член, като стар апаратчик, като руски патриот, той, Коритов, ще постъпи така, както му подсказва съвестта.

КОМЕНТАР

Думата „съвест” е използвана тук напразно, тъй като Коритов никога не е имал съвест. Твърдението за свободата да определяш собствената си позиция изглежда преувеличено. Как някой неизвестен Коритов ще се осмели да направи това, ако самият велик Сусликов не може да тръгне така?! Именно затова, защото е неизвестният помощник на един велик човек. Именно мислите и волята сусликови формират коритовите.

ЕМИСАРИТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Членовете на комисията отлетяха за Партград още на следващия ден, безпрецедентно събитие в съветската история. В годините на Брежнев това би изисквало няколко месеца всякакви съвещания, след което цялата комисия, заедно с домакинствата, щеше да отлети на почивка в Крим или Кавказ. И всъщност защо да летите до някакъв си Партград, ако всички знаят предварително, че тези „маяци” са пълна фалшификация. Те са изобретени, за да хвърлят прах в очите както на своите, така и на чуждите. А ние умеем да правим фалшификации добре и без московски комисии.Така биха мислили брежневските бюрократи и консерватори. Но новаторите и инициаторите на Горбачов мислеха по новому. Те решиха да изпълнят възложената мисия на най-високо перестроечно ниво.

Докато московската комисия се добере до Партград, ще бъде полезно да се запознаете с миналото на града и със ситуацията, която се е създала там по време на пристигането на комисията. Изразявайки се на езика на високата философия, доскоро Партград изобщо не живееше исторически живот. Съществуваше някъде и някак си, нещо се случваше в него, но всичко това не си струваше да се нарича история. И дори не че не си струваше, не си струваше по-скоро това, което се смяташе за настояще. В Партград беше възможно да се открие Америка или атома, да се изобрети велосипед или дори кола, но човечеството пак нямаше да му обърне внимание на това. И самите партградци знаеха това по-добре от другите. Те смятаха, че у тях и с тях не би могло да има нищо такова, което би струвало дори тяхното собствено внимание. Дори да бяха открили Америка или изобретили автомобила, те биха го сметнали за дреболия в сравнение с изобретяването на устройството за пробиване на яйчени черупки в живия историческия живот на Германия. И все пак в Партград имаше някакъв ход на събитията във времето, можеше да се каже - своя малка историйка или историйчица.

ПРОИЗХОД НА ИМЕТО

Първоначалното име на Партград беше Князев. Първите споменавания на Князев се срещат още в най-древните руски летописи. Според последния киевският княз Олег, тръгвайки с отряд срещу хазарите, почивал няколко дни в някакъв „град”, който след това започнали да наричат Князев. Връщайки се от победния поход, Олег отново посетил Князев. Там го ухапала бог знае откъде взела се змия. От ухапването й Олег умрял. В местния краеведчески музей на Партград на най-видно място виси картина на местен художник, на която княз Олег е изобразен в самия момент, когато го ухапва змията. Картината е нарисувана по мотиви от знаменитото стихотворение на А. С. Пушкин „Песен за мъдрия Олег”.

Някои прогресивни съветски историци отхвърлят хипотезата за смъртта на Олег в Князев с мотива, че в Партградска област изобщо не се въдят змии. И най-важното - змията не е можела да ухапе Олег, тъй като е бил облечен в желязна броня. Но привържениците на змийската хипотезата от своя страна опровергават аргументите на противниците със следните контрааргументи. Първо, в онези дни все още нямаше области. Второ, тогава климатът е бил по-мек и змии се срещаха дори на север от Москва. Трето, змията са можели да подхвърлят враговете на Олег. Що се отнася до железните гащи, змията може да е издебнала княза на този паметник, когато той е свалил железните си гащи, за да се справи с естествените си нужди.

Жителите на съседните на Партград градове смятат, че змията е ухапала княз Олег не в Партград, а у тях. Във Франция няколко места спорят за родното място на д’Артанян, а в Испания - за родното място на Дон Кихот. В Русия, както можете да видите, спорят за мястото, където змията е ухапала легендарния княз Олег. Чувствате ли разликата? Между другото, и за мястото, където е удушена бившата царица Мария, също върви спор между много руски градове. В тази връзка се случи един  забавен куриоз. Бившият втори секретар (т.е. секретарят по идеологията) на градския комитет беше назначен за декан на историческия факултет на университета. Говорейки на заседание на Академичния съвет по споменатия проблем, той каза, че „все повече селища от областта се включват в социалистическото състезание за званието град, в който е станало ухапването на княза от змията и е удушена бившата царица Мария.” При Горбачов този партиен работник отново е издигнат на партийна работа, при това с повишение, т.е. вече на областно ниво. Издигнат като изключителен учен с цел повишаване на интелектуалното ниво на ръководството.

По време на управлението на Иван Грозни Князев е преименуван на Царев, тъй като великият княз на Москва получава титлата цар. След Октомврийската революция от 1917 г. градът е преименуван на Троцки. През двадесетте години Сталин започва борбата срещу култа към личността на Троцки и градът е кръстен на героя от Гражданската война Тухачевски. След екзекуцията на Тухачевски като враг на народа, градът е кръстен на сподвижника на Сталин Ежов. След ликвидирането на последния Сталин кръщава града на себе си Джугашвилиград. След смъртта на Сталин градът получава името Гражданск. Но това име продължило само няколко години: градът беше кръстен на самия Хрушчов. След падането на Хрушчов градът известно време въобще е без име. Брежнев настоя градът да бъде кръстен на неговия фронтови приятел маршал И. С. Рукосуев, ранен в края на войната от заблуден куршум и починал в болница в този град. В края на управлението на Брежнев градът по неизвестни причини и някак неусетно е преименуван на Брежневск. Андропов, след като става генерален секретар на ЦК на КПСС, нареди градът да се нарече в чест на партията със сегашното му име - Партград, вярвайки, че това ще бъде естествено продължение на старата руска традиция. Трудно е да се предвиди колко дълго ще се поддържа това име. Твърди се, че партийните ласкатели на Горбачов са се обърнали към Москва с молба да преименуват града на Горбачовск, но им отговорили, че за Горбачов е запазен Ставропол. Най-вероятно градът ще бъде кръстен на Сусликов, който в Партград измина пътя от обикновен сперматозоид до първи секретар на областния партиен комитет. (Сега Сусликов е секретар на ЦК на КПСС, скоро ще бъде член на Политбюро). Така че той има пълни права на град на своето име.

ПРЕДИСТОРИЯТА НА ПАРТГРАД

На територията на Партград никога не са провеждани археологически разкопки. Но именно тук са направени най-сензационните открития в съветската археология. Това се случи при следните обстоятелства. Още през 30-те години главната катедрала в града беше съборена, възнамерявайки да издигнат на нейно място (по примера на Москва) величествена сграда, в която трябваше да се помещават партийните и държавните институции на областта. Изкопаха дълбока яма за основите. Но след това строителството беше захвърлено по същите причини, поради които на мястото на разрушения храм в Москва направиха не Двореца на Съветите, а басейн. Когато (още след войната) започнаха да разчистват ямата без никакво намерение или с намерение просто да построят дълбока яма, откриват скелета на праисторически човек. Учените установили, че скелетът принадлежи на най-старото хуманоидно същество на Земята. Наричаха го партопитек. Партопитекът имаше сплескан череп, малко по-голям от този на шимпанзе. Движел се на четири крайника, като само от време на време се изправял на задните си крайници. Учените направиха извод, че човекът в Партградска област е „възникнал спонтанно от местни животнорастителни ресурси” (както съобщават вестниците), като при това се е случило много по-рано, отколкото в Лондон, Париж, Рим и още повече Ню Йорк,

Старците обаче твърдяха, че скелетът принадлежал на известен пияница в града преди войната, който наистина имал сплескан череп от честите побои и падания, обикновено се придвижвал пълзейки от една питейна точка до друга и се изправял на задните си крайници само за да стигне до бара за водка или бира. Твърди се, че този пияница е паднал в ямата в състояние на силно препиване, където е бил засмукан в калта. За да докажат твърденията си, старците се позоваха на факта, че партопитек имал пломбирани зъби, а близо до него намерили значка „Ворошиловски стрелец”. Но тъй като изявленията на старците не съответстваха на тогавашната настройка на висшето ръководство за приоритета на Русия във всичко, включително процеса на превръщане на маймуната в човек, старците бяха затворени в лагер със строг режим за клевета срещу съветския обществен строй. На старците им провървя, защото лагерът се намираше на територията на областта и те завършиха живота си, може да се каже, у дома.

После строителите на ямата намериха парчета брезова кора с неразбираеми надписи. Учените дешифрирали буквите и установили, че писмеността на територията на Партград се е появила много преди Древна Гърция и дори Египет. Първите думи на предците на жителите на Партград били ругатни, които сега толкова обичат съветските интелектуалци и познавачи на съветското общество на Запад, които изучават руски език, използвайки речници за нецензурни изрази. Прогресивните съветски лингвисти (структуралисти) разработиха цяла теория на базата на партградското откритие, според която руската псувня е най-древният праезик в историята на човечеството. Особено прогресивните учени отидоха дори по-далеч в своята дързост: те откриха зародиши на псувни още в партградските крави, овце и дори кокошки. Но тъй като тези идеи поставят под въпрос тезата на марксизма за произхода на човека от маймуна, авторите им бяха разкритикувани в местния печат и изпратени за лечение в местната психиатрична болница.

ПИСАНАТА ИСТОРИЯ НА ПАРТГРАД

Както вече беше казано, първите сведения за Партград се намират в най-древните руски хроники, но затова пък няма никакви споменавания за него в исторически документи. Едва наскоро парградските учени откриха, че наситеният със събития живот в Партград не е спрял дори в онези години, за които не се знае абсолютно нищо. По-специално, във връзка с хилядолетието от покръстването на Русия се оказа, че партградци са били покръстени две седмици по-рано от жителите на Киев. Киевският княз Владимир се колебаел дали да приеме християнството или исляма - не знаел каква е разликата между тях. Узнавайки, че партградци са приели християнството, той се възмутил от подобна наглост и присвоил първенството за себе си.

В Партград покръстването е извършено от легендарния княз Игор, внук на легендарния Олег, който е ухапан от легендарната змия. Според вестниците този Игор бил реформатор като Горбачов. Благодарение на неговите реформи Партград се издигал до нивото на най-високите световни постижения от онова време. Тъй като тогава върхът на прогреса е феодализмът, Партград бил изправен пред задачата да настигне напредналите феодални страни в икономическо, политическо и културно отношение. Дворецът на княза бел украсен с лозунга: „Да живее феодализмът, светлото бъдеще на цялото човечество!”. А на първия християнски храм издигнали лозунга: „Напред към победата на крепостничеството!”. Били назначени устни глашатаи, които обикаляли града и извиквали информация за събитията по света и в Партград, като слагали длани на устата си като рупор, за да усилят звука. Тогава за първи път в световната история се появява думата „гласност”. Образуван е от думата „оглася”, което означаваше сърцераздирателни викове, от които дори мъртвите се въртели в гробовете си. Княз Игор, много преди Петър Велики, планира да пробие прозорец към Европа. Но той още не е знаел къде се намира тази Европа и го пробил в грешната посока, а именно към Азия. В резултат Партград потъна в мрак и тъма. И застойният перод там продължи чак до Горбачов.

По време на татаро-монголското нашествие монголите (или татарите?) заобикалят отстрани партградска област. Само веднъж отряд от монголо-татари се появил от другата страна на реката, която отделя не толкова Партград от външния свят, колкото външния свят от Партград. Жителите на града отвориха портите (това е образен израз, тъй като в града изобщо нямаше порти), дружно се намъкнали в гащите си (също образен израз, тъй като жителите на Партград още не са носели гащи) и изнесли огромен обреден хляб, подготвяйки се за безусловна капитулация. Но татаро-монголите, изплашени от вонята, която се носела от града, погрешно взели обредния хляб за троянския кон и препуснали. В резултат на това партградският княз Пустослав трябваше да търка праговете в Златната орда цяла година с молба да приеме данък от областта. Казват, че тогава е възникнала оригиналната руска идея да се плаща петгодишен данък за четири години. Изразът „търкане на праговете” се използва тук само по естетически причини, тъй като татарите и монголите изобщо не са имали прагове.

По време на смутовете в началото на седемнадесети век отряд на Лъже-Лъже-Лъже-Дмитрий по погрешка се скитал в покрайнините на Партград. Но непознат селянин отвел поляците по-далече от греха в съседната област и ги предал от ръка на ръка на Иван Сусанин. Тогава този селянин, като научил, че за Сусанин е написана опера, горчиво съжалявал, че сам не е завел поляците в блатото. Но вече било твърде късно. Поляците са затънали до ушите в блатото на социализма, независимо от Партград. И даже Римският Папа, назначен от американците измежду поляците с надеждата, че ще върне Полша в лоното на западната цивилизация, се примирил с този исторически факт.

Преди Петър Велики партградци ходели без гащи. Петър заповяда да се сложи край на това варварство и поканил чужденци в Партград като модели за подражание. Партградците прогонили чужденците, събувайки им панталоните и изсипвайки по голите им задници по сто тояги. Петър побеснял и заплашил да отреже на онези, които биха тръгнали без панталони, половите органи. Партградците се подчинили на великия реформатор, започнали да носят панталони, без да ги свалят, дори когато изпълнявали естествените си нужди.

Нашествието на французите през 1812 г. също не засегнало Партград. Историците все още си блъскат главата защо Наполеон е избягал от Москва по същия начин, по който е дошъл в нея и изграждат остроумни хипотези. Ако знаеха за съществуването на Партград, необходимостта от подобни хипотези щеше да отпадне. Французите просто се страхували ужасно, че ако се отклонят от обичайния си път, ще попаднат в партградска област (тогава губерния), където ще бъдат засмукани от блатото и ще изчезнат безследно от страниците на историята. До тях стигнали слухове, че партградци ядат сушени хлебарки, мачкат дървеници и пият кръвта им. И това още повече засилвало страха на чуждите нашественици пред неведомата Русия.

Всички велики събития от руската история като цяло заобикаляха района на Партградска област по някакъв начин отстрани или изчезнаха в нея без следа. В други области имаше селски бунтове, а в Партград в отговор на това бяха извършени всеобщи бичувания на населението. Впрочем, тук хората бяха бичувани и без това. Бичуваха ги за всеки случай, за да им стане „привично”, по традиция. Когато настъпваха „либерални” периоди и бичуванията се отлагаха задълго или възхваляваха, самото население на областта проявяваше инициативата. Селяните смъкваха парцаливите си гащи, жените вдигнаха парцаливите си поли и всички се удряха кльощавите си задници с пръчки, които се въдеха в изобилие в областта.

КОМЕНТАР

Читателю, ако приемеш горния очерк на предреволюционната история на Партград като сатира в духа на Салтиков-Шчедрин, ще направиш груба грешка. В това есе няма нищо сатирично. Има само известно опростяване, неизбежно във всяко кратко описание на огромна история. По едно време се случи да чета курс от лекции в Партградския университет. Там се запознах с един историк. Той ме натъпка с откъси от своя многотомен труд за дореволюционната история на града и областта. Той беше направил най-щателни изчисления, с цел да покаже величието на историческия процес в дадена точка на планетата. Косата ми настръхна, като прочетох колко каша и зелева чорба са изяли партградци от момента на раждането на човека по тези места до Октомврийската революция, колко цървули и шаячни дрехи са износили, колко изпражнения са изтръгнали от себе си в околната среда. Ако не бяха историческите урагани, отнесли милиони хора и принудили оцелелите да поглъщат отпадъците, само районът на Партград щеше да замърси цялата планета толкова много, че не само Горбачов, но дори Рейгън, Тачър, Митеран, Кол и други политически фигури на Запада заедно не биха могли да пробият прозореца дори в Азия, а не само в Европа. И в работата на този историк нямаше никаква сатира. Нямаше никакви преувеличения, изкривявания и разкрасявания. Имаше само голата истина. Тогава си казах: Избави ме, Боже, от зрелището на голата истина!

РЕВОЛЮЦИЯ В ПАРТГРАД

Макар идеите на комунизма да са изобретени в самия център на цивилизацията, на Запад, истинското комунистическо общество се появява първо в неговата периферия - в Русия. Западните хора все още понякога могат да си позволят да говорят за комунистически земен рай, но да живеят в този рай те предоставят на неисторическите народи, на първо място руснаците. Последните са свикнали да живеят като прасета.

Въпреки че социалистическата революция се състоя в столицата на Руската империя, новото общество, което се роди в резултат на нея, достигна зрялост предимно в руска провинция като Партградска област. И това стана не случайно. Социалистическото (или комунистическото) общество на практика се оказва по същество провинциално общество.

В Партград преди революцията изобщо не е имало революционери. Нямаше и болшевики. Съветската власт в региона е установена от самите експлоататорски класи веднага след Февруарската революция, т.е. по-рано, отколкото в Петроград и Москва. Направиха го поради политическа неграмотност. Когато Ленин заповядва временно да бъде премахнат лозунгът „Цялата власт на Съветите!”, в Партград не го послушаха. Не го послушаха, първо, поради това, че не знаеха нищо за Ленин. И второ, за лозунгите отиваше много червен плат и боя, което струваше немалко пари. И студентът, който пишеше лозунгите, изчезна някъде. Нямаше кой да пише нови лозунги.

Преходът към новия социален строй в Партград стана без шум и кръвопролития. Градските власти дадоха нови имена на старите институции, увеличиха ги десет пъти и ги напълниха с хора от народа. След като извършиха това историческо дело, бившите експлоататорски класи изпратиха пратеници при Ленин. Но той не ги прие. Той не можеше да повярва, че съветската власт се е появила в Партград по-рано, отколкото в Петроград, освен това без участието на Троцки. И къде е този Партград?! Той, Ленин, не беше чувал за такова нещо. Партградските пратеници в Петроград се пропиха. Експлоататорските класи на Партград заминаха за Париж. И съветската власт остана тук за дълго и сериозно. Съдейки по всичко завинаги, тъй като никое човешко въображение не може да измисли нещо друго за тези места. И сега е трудно да се повярва, че по тези места някога не е имало съветска власт. Но наистина ли беше така в края на краищата? Изглежда, че властта тук винаги е била съветска, само че се е наричала по различен начин.

СЛЕДРЕВОЛЮЦИОНЕН ПЕРИОД

Гражданската война също заобиколи Партградска област, тъй като и двете воюващи армии (червени и бели) се страхуваха да не заседнат в блатата и да се изгубят в горите, където глутници гладни вълци бродеха, поглъщайки безразборно както червени, така и бели. След края на войната в Партград се появиха болшевиките. Според някои сведения те идвали от гладуващата Москва, според други произлизат от собствените си дезертьори, които се крият в блатата от 1914 г. След смъртта на Ленин до Партград достигна слухът, че в Москва е обявен призив за членство в партията - ленинският призив. Десетки хиляди партградци се втурнаха да се присъединят към партията. Ако Москва не беше дала указания да се спре безразборното нахлуване на всички в партията, тогава всичките сто процента от възрастното население на областта щяха да станат членове на партията. След възмущението на Москва в Партград започна обратният процес, всички започнаха да напускат партията безразборно. Ако не бяха започнали да арестуват и изпращат такива бежанци в поправителни лагери, тогава Партград щеше да остане безпартиен.

В Партград всичко започна да се случва или късно в сравнение с Москва, или предсрочно. Ленинският НЕП започва едва след като приключи в Москва. Но не успял още да набере сили, започна колективизацията. Затова сега Партград се оказа пред прогреса: в колхоза встъпиха всички тези, които следваше да се считат за кулаци. Москва отново се намеси и дори бедните бяха изгонени от колхозите. Наложи се да бъде създаден собствен трудово-изправителен лагер за тях. С началото на индустриализацията селяните се втурнаха към градовете, напускайки земята, която беше изтощена и вече не раждаше нищо. Заедно със споменатия лагер трябваше да се създаде нов, който да се попълни с бежанци от селата. После в двата лагера започнаха да затварят всички безразборно, а и от други области. И тези лагери стават първите предприятия с републиканско значение в областта.

През 30-те години в Партград два път бяха арестувани целият състав на работниците в районните учреждения и три пъти в областните. При това ги затваряха за работата им, за битови и служебни престъпления, приписвайки им „политика” в съответствие с духа на времето. Самите жертви доброволно се съгласяваха на това, предпочитайки да бъдат считани за врагове на народа, а не просто мошеници, развратници, глупаци, мърлячи, пияници. В близост до града започва изграждането на затвор с европейско значение. Строяха го със силите на самите затворници, деятели на комунистическото движение от страните в Европа, а след това и от Азия. И затворът придоби евразийски мащаби.

Но няма зло без добро. Наличието на голям брой затворници в областта допринесе за промишления и културен прогрес. Още преди войната с Германия в града и областта построиха пет завода от общосъюзно значение, повече от двадесет предприятия от областен мащаб, университет, пет института, три техникума, филиал на консерваторията, опера, два драматични театъра, балетно училище , три научно-изследователски института, психиатрична болница с общосъюзно значение. Броят на училищата, болниците, спортните съоръжения и други институции, превърнали се в неразделна част от съветския начин на живот, е неизброим. В близост до града започнаха да строят най-големият химически комбинат в Европа.

ВОЙНА

По време на войната с Германия от 1941-1945 г. Партград се подготвя за окупацията, като взема предвид опита на други, вече окупирани райони. Набелязаха лицата, които трябваше да сътрудничат на немците. Най-удобните изправителни лагери бяха определени за бъдещи германски концентрационни лагери. Създадоха мощни партизански отряди. За тях върху блатото бяха построени капиталови бази, в които партизаните можеха да преседят през цялата война, за да разкажат по-късно на потомците си за своите героични дела. За ръководител на партизанското движение беше назначен Митрофан Лукич Портянкин, бъдещият първи секретар на областния партиен комитет и секретар на ЦК на КПСС. За да прикрие такова отговорно назначение, Митрофан Лукич беше назначен за командир на гарнизонната баня и въшкобойна. Но този пост беше значим сам по себе си. Много военни училища са евакуирани в града и околностите му. Така че банята и тоалетната започнаха да играят роля, не по-малко важна от другите висши военни и граждански учреждения. Впоследствие Митрофан Лукич, по примера на Брежнев, който публикува мемоарите си от войната, написа книгата „В тила на врага”. Но неговият конкурент обърна внимание на факта, че заглавието на книгата звучи двусмислено, областта остава в нашия, а не в тила на врага. И книгата тихичко беше изтеглена.

Войната беше от полза за Партград. Тук са евакуирани от други места редица военни предприятия, институти и научни учреждения. Доколкото германците не посегнаха на района на Партград и обичайната партградска бедност на фона на войната изглеждаше ситост и спокойствие, маса културни дейци и предприемчиви хора се втурнаха тук от Москва и други градове, защото не изпитваха желание да закриват с телата си амбразурите на вражеските огневи точки и да се втурват с връзка гранати под вражеските танкове. Те нарушиха историческата непорочност на Партград. Въпреки, че след войната всички те се изпариха обратно, благодарение на тях Партград вкуси очарованието на всестранния идеологически, духовен и морален разврат и уверено пое по пътя на приобщаването към световната цивилизация.

СЛЕДВОЕНЕН ПЕРИОД

Още приживе на Сталин в Партград беше завършено строителството на химически завод. За него в областта нямаше суровини. Затова се наложи да се построят няколко железопътни линии и шосета, да се построят редица предприятия. Така едното дърпаше другото и скоро в района се появиха фабрики за велосипеди, хладилници, прах за пране, авиационни инструменти и много други. Както се шегуваха местните интелектуалци, областта от изостанал земеделски край се превърна в изостанал индустриален.

Смъртта на Сталин беше отбелязана от партградци с двоен запой. Първият запой беше от мъка. Продължи две седмици. Вторият запой беше от радост. Той също продължи две седмици. След изобличителния доклад на Хрушчов на партийния конгрес партградските лагери опустяха и трябваше временно да бъдат консервирани. Цял месец партградци изнасяха в блатото съчинения, бюстове и портрети на Сталин, където те изчезнаха безследно. Сякаш Сталин никога не е бил. Площад и проспект Сталин бяха преименувани на площад и проспект Ленин. Статуята на Сталин я преправиха в статуя на Ленин.

При Хрушчов и при Брежнев потокът от всеобщ прогрес обхвана и Партградска област. Средният ръст на жителите се увеличи с два сантиметра, а средната височина на къщите - с два етажа. Този темп на растеж на града е сравним с темповете на растеж на Ню Йорк, Токио и Ню Мексико. Младите хора започнаха да носят дънки и бради. Дънките вече се носеха законно, тъй като бяха местно производство. През изминалия период на разведряване страната купи фабрика за дънки в САЩ. И сега успешно се конкурира със САЩ на пазарите на „третия свят”, макар и не в дънки, а в калъфи за танкове, самолети и ракетни установки. Дънките бяха преименувани на младежки спортни панталони. Вестниците писаха, че в съветското общество дънките, за разлика от гнилия Запад, служат на каузата за изграждане на комунизма, че пламенното комсомолско сърце бие в съветската младеж дори в дънки. Фактът, че дънките струваха много пари на черния пазар и бяха достъпни за напълно безработни младежи, не беше споменат във вестниците. Брадите първоначално разтревожиха ръководителите на областта. Обърнаха се към Москва за инструкции. Оттам отговориха, че на този етап брадите временно се допускат, стига зад тях да не се крият нездравословни мисли и настроения.

Девиците започнаха да губят невинността си три години по-рано, отколкото преди войната. В същото време те забременяваха два пъти по-рядко, въпреки че противозачатъчните се даваха по специален списък и само за революционни празници. Впрочем, броят на извънбрачните бременности обаче се е увеличил многократно в сравнение с предвоенните години. Жените се отървавали от плодовете на греха по „дядовските методи” (според пресата), а именно - по пътя на аборта.

Селското стопанство започна да се издига. Именно по това време започва кариерата си Евдокия Тимофеевна Телкина, която по-късно стана ръководител на селскостопанския отдел на областния комитет на партията и получи прякора Маодзедунка. На среща на първенци в селското стопанство тя произнесе крилата фраза, която мигновено се разпространи из цялата област и донесе на нея (Маодзедунка) популярност сред хората: „Тази година, - каза тя, - нашата реколта в Съединените щати обещава да бъде добра.” Ако фразата не беше крилата, тогава как щеше да облети област с размерите на средна европейска държава?

През седемдесетте години модернизираха военния завод. Сега не беше срамно да покажеш изостанало оборудване на западни шпиони. Изградиха предприятие за усвояване на откраднати на Запад най-нови технологии. С една дума, по времето, когато започва перестройката на Горбачов, само Партградска област произвеждаше повече промишлена продукция, отколкото цялата Руска федерация в края на двадесетте години.

УСВОЯВАНЕ НА БЛАТИСТИТЕ ЗЕМИ

На територията на областта се намира най-голямото блато в страната (а може би и в света). Блатото не е просто блато или място, пълно с вода. Водата там изобщо не се вижда. Външно блатото изглежда много привлекателно: трева, цветя, горски плодове, храсти, поляни. Истински природен рай, но ако несъзнателно или неволно се лутате там, ще откриете, че тази небесна маска покрива бездънната лепкава тиня. Но ще бъде твърде късно и няма да имате време да предупредите никого за опасността, която дебне тук. Никой не може да ви помогне. И ще изчезнете завинаги и без следа. Поправителните лагери, разположени в съседство, и свръхсекретните предприятия (атомни, химически и бактериологични) изобщо не се охраняваха от страната на блатото, то е по-надеждно от всяка защита. Все още нито един затворник не е успял да избяга по този начин. И нито един любопитен не е успял да проникне в зоната на тайните предприятия през блатото. Местните критически настроени интелектуалци разглеждаха блатото като символ на новия обществен ред. За това те бяха наказвани от време на време, изселвани от града в гореспоменатите тайни предприятия и лагери.

Обхванати от загриженост за благосъстоянието на хората, партийните ръководители на областта неведнъж са правили опити да започнат развитието на блатото (както писаха във вестниците „блатни земи”). След като получаваха награди и повишения за това, те напускаха начинанията си. Както по-късно писаха същите вестници, „опитите за развитие на блатистите земи заседнаха в блатото на бюрокрацията”. Последен опит (най-значителният) направи Пьотър Степанович Сусликов, когато стана първи секретар на Партградския областен комитет на партията. За този опит Пьотър Степанович беше удостоен със званието Герой на социалистическия труд. След това Пьотър Степанович започна да се готви за полет до върха на партийното ръководство в Москва и се отказа от опита си, подобно на предшествениците си. Но за разлика от своите предшественици, той обърна внимание на едно предимство на блатото, благодарение на което то може да изиграе изключителна роля в историята: тъй като то засмуква абсолютно всичко в себе си без никаква следа, то може да изсмуче и отлаганията от атомна експлозия, отровни химикали и смъртоносни бактерии. Ако бъде взривена над блатото най-мощната водородна бомба, то последствията от експлозията няма да бъдат по-силни от експлозията на газ, която наскоро се случи в нова десететажна сграда в нов жилищен район. След няколко дни блатото ще изглежда така, сякаш не е имало атомна експлозия. А последствията от газовата експлозия не можаха да бъдат отстранени в рамките на една година.

Още тогава, когато Сусликов оглави Партградска област, той каза, че „в случай на ядрена война, цялото население на региона ще се пресели в блатото и ще издигне върху него още по-велика и по-светла сграда на комунизма от тази, която западните империалисти ни попречиха да издигнем на сухо място.” А вече споменатата по-горе Маодзедунка заяви, че районът на блатото ще дава моркови, картофи, зеле и друга селскостопанска храна в такова количество и качество, че дори прасетата няма да я ядат. Тя научи израза „да се раздаде на планината” по време на среща с миньорите на Донбас. Партградските интелектуалците по повод на това изявление на Маодзедунка се пошегуваха, че прасетата няма да ядат тази „храна” поради простата причина, че прасетата са изчезнали в региона много преди Маодзедунка да бъде удостоен със званието Герой на социалистическия труд за изключителните постижения на областта в селското стопанство. Затова в областта процъфтяваше всеобхватна и всепоглъщаща свинщина. И блатото без шум и вестникарски сензации започна да се използва като сметище за отпадъци от ядрената и химическата промишленост.

Когато в Москва се решаваше въпросът за изграждането на първото в света ядрено предприятие за мирни цели, беше избрана именно Партградска област, ръководени от следните съображения. Областта е на първо място в страната по наситеност с поправителни лагери. Затворниците могат да бъдат използвани за най-секретни и нездравословни работни места. Партградското блато е най-удобното място за погребване на ядрени отпадъци. Областта се намира далеч от Москва и е затворена за посещения на чужденци. В нея не се е случило нищо, което да привлече общественото внимание. В областта бяха построени и планирани множество тайни предприятия, които се нуждаеха от енергийна база, независима от конвенционалните енергийни източници и неуязвима в случай на война.

Името „Атом” някак си от само себе си се прикрепи към стоителството. Постепенно навлезе във вестникарски статии и официални документи. Когато строителството приключи и предприятието влезе в експлоатация, на целия район официално присвоиха името Ленин. Само населението обаче упорито продължаваше да го нарича „Атом”.

За живота в района на „Атом” плъзнаха най-невероятни и противоречиви слухове. Според едни слухове там е земен рай, пълен комунизъм, всичко е в изобилие и почти безплатно. Според други слухове там са били настанени затворници, осъдени на дълги срокове или смъртно наказание, което е заменено с опасна за живота работа в условия на повишена радиация. В крайна сметка „Атом” беше и това и другото - и рай, както си го представяха обикновените жители на областта, и ад, за който същите тези жители не искаха да мислят. В „Атом” на специалистите с висше образование и квалифицираните работници плащаха двойни заплати; незабавно им бяха предоставяни апартаменти, за които не можеха и да мечтаят при други условия, два пъти по-дълги почивки от обикновено и много други привилегии. И снабдяването с предмети за потребление и бита беше по-добро, отколкото в града. Но от друга страна живееха под постоянен надзор, като в затвор. Трябваше да прекарват отпуските си на определени места, където свободата им на придвижване беше строго ограничена. И най-важното, те скоро започнаха да усещат в себе си намаляване на всички основни жизнени функции, апатия, депресия, състояние на трайна тревожност и страх.

Малко след като ядреното предприятие влезе в експлоатация, там настъпи катастрофа. В какво се заключаваше тя - това се пазеше в най-голямата тайна, но не можете да скриете шилото в торба, за катастрофата научиха по много признаци, по-специално по факта, че цели села бяха евакуирани от района, болниците бяха препълнени при странни пациенти, започнаха да се раждат деца изроди. За съжаление на Партград, по това време никой не мислеше за перестройка и гласност. Освен това вятърът духаше в грешната посока и пренасяше радиоактивните отпадъци не в Западна Европа, а в Сибир. Ако вятърът духнеше на запад, може би ерата на гласността щеше да започне по-рано и Партград щеше да стане известен по целия свят, както по-късно Чернобил.

Носеше се слух, че в резултат на катастрофата в „Атом” са се появили мутанти, способни да живеят в условия на повишена радиация, сякаш искали да бъдат специално развъдени за военни цели и да работят в замърсени райони, но те се разбунтували и се наложило да бъдат унищожени. Но малко хора повярваха на този слух. Според партградци в Партград изобщо не може да има мутанти, тъй като климатът и храната тук не са същите. Сигурно там в „Атом” някоя тръба се е спукала или покривът е протекъл, при нас това се случва непрекъснато. И най-вероятно престъпниците са направили в ядрения реактор казан за водка, напили са се и са се сбили. Имаме повече от достатъчно здрави хора, които да работят на заразени места.

„Атом” се превърна в познат елемент от живота на областта. Много възпитаници на институти и технически училища бяха изпратени да работят в „Атом”. И те охотно се съгласиха на това, изкушени от благоприятните условия. От града в „Атом” бяха изселени лица, избягващи трудова дейност, както и „вътрешните емигранти” - така се наричаха всички, попаднали под пагубното влияние на Запада и влезли в конфликт със съветската обществена система, нейната идеология и власт. Селяните от района на „Атом” започнаха да се появяват със зеленчуци и млечни продукти на пазарите в града, продавайки ги по-евтино от другите селяни. Понякога в питейните заведения започнаха да се появяват пияници с дебели пачки пари, които профукваха за една вечер. Те бяха изловени (или по-скоро събрани по улиците) от милицията и изпратени обратно в „Атом”. Тези хаймани разказваха, че понякога получават двеста или дори петстотин рубли за един час за някаква „строго секретна работа”. Вярно, от такъв час на „строго секретна работа” те станаха импотентни, оплешивяха, загубиха апетит и придобиха нетърпими болки в стомаха, гърдите и главата. Но за сметка на това можеха да си позволят да живеят поне един ден „по комунистически”, т.е. да пилеят пари с първите срещнати мошеници.

ПАРТГРАД И МОСКВА

Отношенията между Партград и Москва са сложни и дори противоречиви. От една страна, Москва за партградци е върховен надзирател и сочещ пръст. От друга страна, ролята на Москва за Партград е подобна на тази, която Западът играе за Москва. В Москва висшите власти дори да изтърсят някоя глупост се надяват, че Западът ще й обърне внимание. В Москва дори най-висшите власти, преди да изпуснат някаква глупости, научават чрез шпиони как корумпираната западна преса и реакционните западни политици ще реагират на това и когато се събудят сутрин, първото нещо, което правят, е да търсят своите лица по страниците на западни вестници и списания. В Партград правят нещо подобно на това, надявайки се, че слухът за него ще стигне до Москва. Ако в Москва започват да пускат бради, то в Партград пускат бради до пояса. Ако в Москва дават три години затвор за явно волнодумство, то в Партград дават пет години за скрит скептицизъм. Новият жилищен район в Москва е кръстен Нови Черьомушки, въпреки че там никога не е растяла черьомуха. В Партград новият жилищен квартал се наричаше Нови Липки, въпреки че там не растеше нито една липа. Партградския пияница, който си печелеше питието с хриптене на китара съчинени от него песни, беше обявен за бард по примера на Москва. Когато той, като паразит, беше изселен от града в „Атом”, се появи слух, че е отишъл в Париж, за да спечели световна слава там

Желанието да се посегне към Москва приема наистина патологични форми в Партград. Тук дори се гордеят с навикването от Москва. Ако наругаят партийните лидери в Москва, тогава членовете на партията гордо се информират един друг, че на „нашия Стопанин (има се предвид първия секретар на областния партиен комитет) шията била сапунисана в Москва, значи сега ще върви в планината”.

Влиянието на Москва върху Партград е многостранно. Ето два примера за това. Един уважаван служител получи забрана за туристическо пътуване до България, защото най-близкият му приятел и другар по чаша каза на шега, че този служител ще поиска политическо убежище в България. Това беше очевидна шега, всички знаеха, че да поискаш политическо убежище в България е същото като да се криеш от партградското КГБ в главната сграда на КГБ в Москва на площад Дзержински („на Лубянка”). Но КГБ прие шегата като сигнал и забрани пътуването. Служителят сметна забраната за безсрамна и започна да крещи за липсата на свобода на съвестта в Партград. Обясниха какво е свобода на съвестта. Тогава в знак на протест той кръсти сина си - точно такава мода се появи в Москва, което даде повод на Запада да се надява на религиозно възраждане в Русия и, естествено, разпадането на „режима” поради неверие в марксизма. Заради това служителят си спечели строго мъмрене по партийна линия. В интелектуалните кръгове, склонни към многословие по всякакви материали, във връзка с това започнаха да говорят, че именно Партград ще играе водеща роля в религиозното обновление на Русия. Ръководителят на областната църква обаче отрече този слух в партийната преса. В същото време той осъди президента на САЩ като подпалвач на война. След тази история въпросният чиновник трябваше цяла година да се занимава с интензивна антирелигиозна пропаганда, за да свали порицанието и да си върне репутацията на стар и политически зрял комунист.

Още един пример. В Москва жена, копнееща да пътува на Запад, но не получила разрешение за това в продължение на години, се окова за решетките на американското посолство. Тази постъпка на московчанката беше съобщена от западни радиостанции, излъчващи за Съветския съюз. За тази постъпка научиха и в Партград. И московчанката намери последовател в Партград. Той се прикова към тоалетната чиния в собствения си апартамент, за да протестира, че тоалетната в апартамента му не е ремонтирана от шест месеца. Сигнал в милицията подали съседите. В милицията решили, че мирише на политика и съобщили в КГБ. Сътрудниците от КГБ пристигнаха с четири коли, разпръснаха тълпата от зяпачи, разбиха вратата на тоалетната, откачиха тоалетната чиния от канализационната тръба (беше по-лесно да се направи, отколкото да се пререже веригата с пила) и отведоха „протестиращия” заедно с тоалетната чиния. Западната преса не обърна никакво внимание на мъжествената постъпка на партградския борец за правата на човека. Благодарение на това му дали една година затвор за битово хулиганство. Когато се върна от ареста, тоалетната все още не беше ремонтирана.

ПАРТГРАД И ЗАПАДА

Въпреки че в Партград нямаше истински дисиденти, не беше възможно да се избегне пагубното влияние на Запада в града. Много партградци слушаха западни радиопредавания, гледаха западни филми и четяха западни книги. Някои са пътували на Запад или са имали познати, които са били на Запад. На черния пазар се продаваха чуждестранни вещи. При това инициативата на „западничеството” идваше отгоре, от привилегированите слоеве на обществото, особено от децата на властта.

Ръководството на Партград и идеологически здравата част от населението видяха опасността от влиянието на Запада и взеха мерки за ограничаването му. Мненията по този въпрос бяха противоречиви. Някои поискаха забрани и репресии. Други гледаха на това по-свободно. „Нека се развличат със западните дреболии, - мислеха те, - само и само да не се занимават с политика”. Консерваторите обаче смятаха, че тези „дреболии” са по-опасни от политиката. Против политическите уклони ние имаме защита: идеология и КГБ. А срещу американските дънки, дъвката и сърцераздирателни вопли защита няма.

Малко по малко някои тенденции, засягащи демократичните свободи и правата на човека, започнаха да навлизат в Партград. И за това бяха виновни самите власти. В мрежата за политическа просвета и пропаганда с такава упоритост започнаха да обясняват на партийните членове, че в областта има повече от тези блага, отколкото „в техния прехвален Запад”, че това породи нездраво любопитство и необосновани надежди. Една старица прекара две седмици в опит за прием в Областния комитет на партията, за да поиска „малко от тези права и свободи”. А тя ще умре скоро и преди смъртта си би искала да опита какво е това. Старицата настанили в старчески дом, откъдето вече не е пусната до смъртта си. Именно тя се явява родоначалник на правозащитното движение в Партград.

Старицата почина, но делото й остана живо. Една служителка от научно-изследователския институт получи безплатен туристически билет до Япония за някакви заслуги. Новината за това потресе града: в цялата история на човечеството нито един парградец не е бил в Япония. Но в районния комитет на партията не й беше дадена характеристиката, необходима за пътуване в чужбина, мотивирайки отказа с факта, че тази научна сътрудничка, с нейните огромни размери, няма да се побере в миниатюрната японска тоалетна и по този начин ще урони достойнството на съветски човек. Възмутената служителка каза, че правото да пътуваш в чужбина е вродено човешко право и не зависи от размера на дупето. Председателят на комисията отговори, че правото на пътуване в чужбина не е вродено право на човека, тъй като човек се е появил още преди да се появят границите. Служителката беше сразена от този аргумент и взела назад думите си за правата. Но беше твърде късно: тя беше изключена от партията.

БЕЗДИСИДЕТСКА ЗОНА

Дори в онези години, когато Митрофан Лукич Портянкин управляваше Партград, той често беседваше със своя зет Пьотр Степанович Сусликов за проблеми от национално значение.

- Виж, Пьотр, - казваше Митрофан Лукич, наливайки водка в трофейни кристални чаши от кристална гарафа, която Митрофан Лукич също получи като боеви трофей в разгромена Германия, когато отиде там в командировка с цел да проучи обстановката на банно-въшкобойното дело в нацистките концентрационни лагери, - какво става в Москва! Разпуснали са се, мерзавците. А у нас - тишина и благодат. А защо?

Пьотр Степанович раболепно поглъщаше с очи високопоставения си тъст. Той преобърна „чашката” в широко отворената си уста, искряща със златни корони. Изкряка. Пусна шега за първата чаша и веднага изля втората, тъй като откровен партиен разговор (по негово мнение) може да започне само „на висок градус”. - Защото - продължи Митрофан Лукич, замезвайки за втората си чаша с есетра или хайвер, - тук имаме глава на раменете си. Дисидентите не се появяват в нашия район поради същата причина, поради която южният плод не расте в студения север. Какво е нужно, за да расте южен плод на север?

Митрофан Лукич прекъсна речта си, за да налее още по „чашчица”. Пьотр Степанович запази раболепно мълчание, знаейки, че Митрофан Лукич не очаква отговор от него. Митрофан Лукич задава въпроси заради това, за да даде сам отговор на тях, риторичен прийом, който беше научил още в онези години, когато е командвал гарнизонната баня и въшкобойната. Тогава той, като заповяда да се строят голи войниците на улицата пред банята, постави пред тях стратегически въпроси като: „Можем ли да победим врага, без да победим въшката?”. И им даде изчерпателни отговори в духа на речите на обожавания от него Сталин. - За да расте южният плод на север - продължи Митрофан Лукич, наливайки трета чашка, - са необходими специални оранжерии. А за да растат в нашия Партград задгранични плодове, наречени дисиденти, също трябват такива специални оранжерии. Главното е - да не се допуска появата на такива оранжерии. А ако няма такива оранжерии, в тях няма да се отглеждат плодове. Разбра ли?

Сусликов кимаше с глава в знак на съгласие. А Портянкин, след като глътна трета чашка и замези добре, наля четвърта, продължавайки да предава партийния си опит на младото, израстващо поколение в лицето на Сусликов. - Нямаме чужди посолства. Няма западни журналисти. По нашите строежи работят чужденци. Но какви са тези чужденци? Италианци. Те не се броят. Слушаме западно радио, така е. Е, нека слушат със здраве. Тази глупост не е опасна за нас. Тези западни човешки права и демократични свободи в нашия Партград са като акордеон за задника, чадър за рибата или седло за кравата…

Когато Сусликов стана първи секретар на Партградския областен партиен комитет, той се закле пред своя покровител Портянкин, че ще превърне района в „бездисидентска зона”. При това той се ръководеше от такива принципи. Потискането на дисидентите е лесна задача. Предотвратяването на появата им е нещото, към което трябва да се стремим. Тогава няма да има нужда от потискане. Но ако вече са се появили по недоглеждане, те трябва да бъдат неутрализирани, дискредитирани, унищожени с всички налични средства. След като бъдат унищожени, изчезнат или станат безобидни или дори полезни, те могат да бъдат разрешени. В това Сусликов следваше примера на Сталин, който щеше да отмени екзекуциите, след като последният „враг на народа” бъде разстрелян.

За да осъществи програмата си, Пьотр Степанович предложи интелектуалците да се разселят така, че да не могат да организират неконтролирани събирания. Тогава той създаде специална идеологическа комисия, която изчисти всички библиотеки на града от литература, съдържаща и най-малък намек за критика на съветската социална система и идеология, взе решителни мерки срещу спекулантите на черния пазар, които разпространяваха „самиздат” и чуждестранни книги, създаде строга отчетност на всички копирни машини и радиоприемници.

Накратко казано, резултатите от мъдрото ръководство на Пьотр Степанович не закъсняха. Всяка сутрин, появявайки се в кабинета си в областния комитет на партията, Пьотр Степанович първо питаше своя помощник Коритов: „Е, как е?”

- Чисто - рапортуваше Коритов.

- Е, слава богу - измъркваше Пьотър Степанович. Свържете ме с Центъра.

И Пьотр Степанович докладваше на Митрофан Лукич, че в поверената му област няма дисиденти.

- Дръж така! - чуваше се в отговор.

ЧЕРЕН ДЕН

Но ето, настъпи черен ден, когато в отговор на обичайния въпрос на другаря Сусликов „Е, как е?” неговият верен помощник Коритов не изрече бодро „Чисто!”, а самият Сусликов не докладва в Москва за пълния ред в поверената му област и не чу в отговор насърчителното „Дръж така”. С глас, пълен със скръб, Сусликов бръщолевеше невнятно, че тук са сгрешили, пренебрегнали, подценили и проявили либерализъм.

- Аз, другарю Сусликов - чу в отговор Сусликов смразяващия глас на Митрофан Лукич, - аз съм прост и сърдечен човек. Но когато има заплаха за завоеванията на Октомври, не очаквайте милост от мен. Ако не оправиш положението, ще оставиш партийния си билет. Разбра ли?!

През тази нощ светлините в сградите на отговорните институции на Партград не угаснаха до сутринта. Войските на военния окръг бяха приведени в предвоенна готовност. Военни и милиционерски патрули изпълниха града. Но какво всъщност се беше случило? Оказа се, че четирима граждани от района на Партград са се промъкнали в Москва и са направили опит да се свържат със западни журналисти с намерението да изобличат язвите на съветското общество.

Появата в Партград на собствени, доморасли дисиденти беше пълна изненада, но от особен вид. За съществуването на чудаци, които сега се наричат с мъдрата чужда дума „дисиденти”, жителите на града знаеха отдавна. Такива чудаци тук винаги е имало. Но те все още служеха само като обект на присмех. И в КГБ знаеха за тях. Но и те не бяха много притеснени, защото и там знаеха колко струват.

Положението, накратко казано, беше следната: явлението съществува, всички знаят за него, но се преструват, че не съществува, тъй като няма формално признание за факта на неговото съществуване. И затова то като че ли не съществуваше съвсем. Макар че съществуваше емпирично, то не съществува като социално значимо  явление - то съществуваше под този социален праг, който разделя съществуващите явления на сякаш съществуващи и съществуващи без „като че ли”.

Какво стана сега? От Москва беше получена заповед партградските дисиденти да се считат за съществуващи без „като че ли”, доколкото те заявиха за себе си на нивото на световната преса. Едва след това Сусликов докладва на Портянкин за появата им в областта. Прагът на социалната значимост беше преминат. Новото социално явление с чуждо наименование „дисиденти” получи правото на официално признато битие.

Партградци, причислени към дисидентите, са: истински комунист, потомствен пролетарий, Трижди Иван и студент, организирал нелегалното списание „Гласност”. Истинските им имена нямат значение - западните журналисти, споменали ги във вестниците си, не са ги назовали по име. Накратко споменаваха ца тях, наричайки ги просто „провинциални дисиденти”. Западът не искаше да признае историческото битие на Партград дори в такава негативна форма.

ИСТИНСКИ КОМУНИСТ

Има два вида комунисти - естествени и изпаднали. Естественият комунист е съветски човек, приучен да живее в съветското общество и по някакъв начин да се развива в него. Той е готов за всички и готов на всичко. За него комунизмът не е далечен земен рай, в който не вярва, а днешната неумолима реалност, в която човек трябва да грабне най-голямото парче за себе си. Изпадналият комунист малко се различава от естествения в обикновения си живот. Но той избира за себе си ролята на човек, който е по-добър и по-отдаден на идеалите на комунизма от другите, и се превръща в дребен педант за необмислените забележки на класиците на марксизма. Някой класик ще изтърси, например, че заплатите на държавните служители не са по-високи от тези на работниците. Педантът-комунист иска въвеждане на партийна максимална заплата. Освен това той не знае, че повечето съветски служители имат заплата, по-ниска от заплатата на квалифицираните работници. Друг класик се изцепи, че при комунизма готвачките ще управляват държавата. Педантът-комунист се втурва с тази идея през партийните органи, въпреки че от готвачките в стария смисъл не е останала и следа. Друг класик ще изтърси, че работниците сами ще управляват фабриките. Комунистическият педант се застъпва за фабричното самоуправление, въпреки че сега работниците и със сила не могат да бъдат принудени да извършат тази глупост. С една дума, изпадналият комунист смята, че комунизмът в Съветския съюз се строи неправилно, че не се изпълняват указанията на класиците на марксизма. Сега, ако Ленин беше жив, всичко щеше да е различно. Повечето от изпадналите комунисти ще си остават на нивото на чудаците, които са толерирани в колективите и дори понякога насърчавани. Но отделни екземпляри стигат дотам, че да се превърнат в проклятие за своите колективи и за институциите, които атакуват с параноична настойчивост. Обикновено се отнасят към тях по най-безмилостен начин, като ги затварят в лудници или ги изселват в отдалечени райони. Никой не се намесва в тяхна защита: ето друга грижа - да защитим комунистите! Да вървят по дяволите!

Един от тези комунисти отдавна дразнеше властите на Партград. Изключиха го от партията и беше уволнен от работа. Но не бързаха да го затворят в психиатрична болница, смятайки го за малоумен. Това очевидно беше погрешно: той беше сто процента луд. Възползвайки се от немарливостта на КГБ, истинският комунист избяга в Москва с намерението да информира западните журналисти, че комунизмът в Партградска област се изгражда неправилно и да помоли лидерите на западните държави да повлияят на съветското ръководство да коригира съветския комунизъм и да възстанови него, истинския комунист, в партията.

ПОТОМСТВЕН ПРОЛЕТАРИЙ

По-опасен враг на съветската система в областта се оказва един шлосер-водопроводчик, наричащ себе си потомствен пролетарий. Той се занимаваше с инсталиране и ремонт на чуждестранно оборудване за бани и тоалетни в апартаментите на партградското началство. Той се изхитри да запише на касета звуците, издавани от ръководителите на областта в тоалетната. Стотици копия от записите се разпространяваха из града и имаха успех, особено „аналните речи” на Маодзедунка и самия Сусликов. Освен това слушателите безпогрешно идентифицираха звуците. Започна паника в ръководството на региона. Само Маодзедунка прие историята спокойно. - Нека дойдат при мен след вечеря, - казваше тя, потупвайки необятния си задник, - ще им дам такава музика, че техните Бетовен и Пикасо веднага ще замлъкнат.

Казаха на Маодзедунка, че Пикасо е художник, а не музикант. Тя спокойно отговори на това, че на нея и от художниците и е на… Сусликов видя в събитието заплаха за кариерата си. Ръководителят на областния управление на КГБ Горбан заяви, че ако на тоалетните звуци на висшите ръководители бяха предали широка гласност, съветската власт нямаше да издържи дори една година. Между другото, западните съветолози, търсейки най-уязвимите места в съветската социална система, им пречеше да вземат предвид мнението на началника на Партградското управление на КГБ.

Всички сили на милицията, КГБ и обществеността бяха хвърлени в търсене на престъпника. Усещайки опасността, „потомственият пролетарий” избяга в Москва с торба касети, на които бяха записани „аналните речи” на партградските ръководители. Той се канеше да публикува тези речи на Запад и да спечели слава и милиони от тях, следвайки примера на писателите дисиденти.

КРАЯТ НА РАБОТНИЧЕСКАТА ДИНАСТИЯ ИВАНОВИ

Иван Иванович Иванов гордо се наричаше Трижди Иван. Баща му също бил Трижди Иван. Работел в завод, в началото на войната с Германия отишъл доброволец на фронта и скоро загинал. Вторият Трижди Иван последва стъпките на баща си и също стана работник.

След армията се оженил и произвел син, когото също нарекъл Иван. Третият Трижди Иван израства, за разлика от своите предшественици, в сравнително благополучно време и в благополучно семейство. Той беше отличник в училище, особено по математика. Учителите му обещаваха бъдеще на изключителен учен.

Но се случи събитие, което зачеркна мечтите и плановете на Иванови. Партград бе посетен от самия Брежнев. Сред работниците в завода, избрани да се ръкуват с Брежнев, беше вторият Трижди Иван. Стискайки ръката му, Брежнев изведнъж си спомня, че в началото на войната е издал партиен билет на Иван Иванович Иванов.

Иванов не е ли син на онзи Трижди Иван? Директорът на завода, без да чака отговора на Иванов, каза, че това е така, че работническата династия Иванови е известна в цялата област. Вторият Трижди Иван се обърка и глупаво изтърси, че синът му също е Иван и че и той ще тръгне по стъпките на баща си. Брежнев каза, че е забележително, когато децата на работниците наследяват професията на бащите си, най-почтената професия в света. Вестниците отпечатаха снимка на Брежнев, който се ръкува с втория Трижди Иван, думите на Брежнев и необмисленото обещание на Иванов.

Така възникна движение, инициатор на което направиха вторият Трижди Иван. Третият Трижди Иван се опита да се инати, но беше „притиснат” и принуден да подпише апел към децата на работниците да продължат професията на бащите си. Семейство Иванови получи извънредно самостоятелен двустаен апартамент. Наградиха втория Трижди Иван с орден. Сред работниците го намразиха и започнаха да му правят всякакви пакости. Третия Трижди Иван децата от работнически семейства, които били принудени да работят в заводите, неведнъж са го ступвали, така че на първо време той бил съпровождан в завода от милиционер.

Въпреки че третият Трижди Иван работеше съвестно, той мислеше само за едно нещо: да се измъкне от работническата класа възможно най-скоро, за начало - поне да влезе в обещания задочен факултет на института. Но и тук неумолимата съдба се намеси в живота му. Кампанията, на която той стана жертва, приключи. Забравиха за трудовата династия Иванови. Работниците провокираха третия Трижди Иван да произнесе реч за безпорядъка в завода, за което той беше изключен от Комсомола, уволнен от завода и изпратен в „Атом” като паразит. Оттам той избяга в Москва, заплашвайки да се запали на Червения площад.

КОМИТЕТ ПО ГЛАСНОСТТА

Но повече от всичко партградските власти бяха уплашени от това, че в града започна да се разпространява нелегалното списание „Гласност”, подготвено от студенти от университета. В списанието се съобщаваше за образуването на „Комитет по гласността”, който си поставя за задача да информира партградци за събитията в областта, за които вестниците премълчат. Кой би си помислил тогава, че идеята за гласност след няколко години ще бъде присвоена от висшите власти на страната, а първооткривателите в това време ще са изчезнали неизвестни в изправително-трудовите лагери?!

Борците за гласност подготвиха първия брой на списанието, в който се разказаше за корупцията във висшето ръководство на областта и за злоупотреби със служебно положение. По-специално, те изчислиха, че Сусликов е станал собственик на ценности, чието придобиване законно би отнело поне сто години, дори и със заплата от хиляда рубли на месец. Редакторът на списанието замина за Москва с намерението да изпрати списанието на Запад.

КРАЯТ НА ПАРТГРАДСКОТО ДИСИДЕНТСТВО

Западните журналисти в Москва не придадоха голямо значение на партградските дисиденти. Някои от тях дори уж изобличили партградци в КГБ, оправдавайки се с факта, че уж ги сбъркали с провокатори в КГБ. Но въпреки това в западната преса се появи кратко съобщение, че има възраждане на дисидентското движение в руските провинции, по-специално в град Партград. Това кратко съобщение обаче беше достатъчно, за да избие по Сусликов студена пот и да се хване за сърцето.

В Москва партградските дисиденти бяха задържани и предадени на партградските власти да се разправят с тях. На заседание на Бюрото на Областния комитет на партията Сусликов докладва, че в областта „поради гнилия либерализъм на някои ръководители, отслабването на идеологическата и възпитателната работа и пагубното влияние на Запада са се появили отделни признаци на дисидентство, но те бяха разкрити и пресечени навреме”.

Мина малко време и на въпроса на Сусликов „Е, как е?”, помощникът му Коритов отговори „Чисто!”. Сусликов докладва на Портянкин, че положението в областта е изправено и чу дългоочакваното „Дръж така!”. Можеше ли тогава да си представи, че след няколко години цяла Русия ще бъде залята от дисиденти от нов тип, а самият той ще стане едва ли не дисидент?!

ДЪЛБОЧИННА ИСТОРИЯ

Но всичко, което беше казано по-горе за съветския период, беше само незначителна част от истинската история на Партград, при това едва от десетостепенна важност. Това беше само пяната от историята на Партград, а не нейният дълбочинен поток. Последният се състоеше в това, което може да се нарече социален живот на масите от населението, а именно в различни видове социални процедури, ритуали и събития, които са станали познат елемент от ежедневието на хората: приемане на октомврийчета, на пионери, в Комсомола; октомврийски и пионерски сборове; комсомолски събрания; приемане в партията; партийни събрания; социална работа; общи и синдикални събрания; митинги, демонстрации; пропагандни кръжоци и семинари; комсомолски и партийни школи; университети по марксизъм-ленинизъм; срещи на властите и администрациите на всички нива, като се започне от първичните колективи и се стигне до върховните власти на областта; ръководни съвещания, указания, контрол. Накратко, същността на комунистическия начин на живот се формира преди всичко от това, което прави човека именно гражданин на комунистическото общество и което съставлява неговия социален живот като такъв. Всичко останало е само средство и материал за социален живот. Заводите и фабриките се строят не заради някакво абстрактно производство, а преди всичко като средство за организиране на хората в комунистически колективи. Едва на последно място те са средствата за създаване на потребителски продукти и като цяло някои материални неща. Произведенията на културата се създават не заради културата като такава, а само като средство за възпитание на хората и контролиране на тяхното съзнание и поведение. И в дейността на властите основното е всичко, което позволява да се поддържа единството на социалното цяло и да се поддържа нормалния ход на неговия социален живот.

Ако беше възможно да се изчислят усилията на населението на областта, насочени към поддържане на неговия социален аспект, тогава бихме получили стойности, пред които биха избледнели официалните показатели за живота на обществото (добив на въглища, топене на стомана, добиви, брой на телевизори и др.). Най-грубото преброяване на броя на хората, преминали през пионерски и комсомолски организации, приети в партията, участвали в демонстрации и събрания, преброяване на броя на събранията, конференциите, речите, резолюциите и други елементи от официалния живот, преброяване на броя на участници в пропагандни групи и лекции и др. би дал картина, от която ще ти настръхне косата. И ако тези изчисления се правят по години и на различни нива на йерархията, щяхте да усетите същността на прогреса, който се случи в Партград през годините на съветската власт.

КОВАЧНИЦА НА КАДРИ

В светлината на току-що очертаната идея става ясно защо основният отрасъл на производството в Партградска област е производството на ръководни кадри. Вижте висшето съветско ръководство, апарата на ЦК на КПСС и КГБ, висшите държавни и културни институции! Кого ще видите там? Преди всичко - хора от такива места като Партградска област. От времето на Сталин хората от провинцията винаги са завземали върховната власт в страната, което отговаря на провинциалния характер на самия комунизъм.

Много видни партийни и държавни дейци на страната излязоха от Партград и околностите му.

Обяснението за този феномен даде наскоро починалият бивш секретар на ЦК на КПСС Митрофан Лукич Портянкин, който започна своето блестящо изкачване към върховете на властта в Партград. - Това се случва, - каза той на тържествено събрание по случай откриването на бронзовия му бюст в Партград, - защото Партград е в дълбините на народа, в търбуха на народа, в гъстотата на народа.

Митрофан Лукич каза, че партийните и държавните кадри в Партград не просто израстват.

Те се коват тук. Така че Партград е преди всичко ковачница на партийни и държавни кадри и едва на второ място доячница на страната. Изразът „дояч” е измислен от Маодзедунка, по аналогия с това как някои други области се наричат житницата на страната. Според докладите Партградска област пои цялата страна с мляко, а Ставрополският край храни цялата страна с хляб. Между другото, Ставрополският край започна да се превръща от житницата на страната в ковачница на партийни кадри, конкурирайки се с Партград под ръководството на Горбачов и надмина Партград в това отношение.

Партград снабдява страната не само с практици, но и с теоретици на ръководството. Тук се роди формула, която обобщава опита от ръководенето на хората през всичките години на съветската власт. Това беше изразено от самия Пьотър Степанович Сусликов, който смени Митрофан Лукич като първи секретар на Партградския областен комитет, а след това и секретар на ЦК на КПСС. - Най-голямото ни постижение, - каза той в реч на партийната конференция, на която беше избран на поста секретар на ЦК на КПСС, - е, че не само ние, партийните ръководители, се научихме да ръководим нашия народ, но и че нашият народ се научи да бъде ръководен от нас. Слухът обаче беше, че тази формула беше измислена от същата онази Маодзедунка. Твърди се, че след като е изпила десетата чаша водка, тя е казала, че основното в ръководството на нашия народ е правилото: не пречи на нашия народ да бъде ръководен от нас.

В същата тази реч на партийната конференция Сусликов цитира следните данни за мащаба на партградската ковачница на партийни кадри. През годините на съветската власт в Партградска област бяха изковани двадесет и пет хиляди триста четиридесет и шест партийни ръководители от районен мащаб, шестнадесет хиляди сто тридесет и един от областен мащаб, пет хиляди сто четиридесет и пет от републикански мащаб, хиляда деветстотин деветдесет и девет от общонационален мащаб. Така че в случай на победа на комунизма в световен мащаб, както се пошегува другарят Сусликов, Партградска област може да осигури всички страни по света с партийни кадри. Както каза същата Маодзедунка след двадесетата чаша водка, коването на партийни кадри не ти е да отглеждаш картофи и прасенца, тук ние ще забодем на пояса когото искаме.

Родени в Партград и други подобни места, Русия вкарва в централния апарат на властта такива хора с намерението неотклонно да пази придобивките на Октомври. Но го прави така, че да изглежда като прогрес, като борба на млади, предприемчиви и образовани „гълъби” срещу възрастните, консервативни и неграмотни „ястреби”. Но, утвърдили се в централния апарат, самите провинциални „гълъби” се превръщат в столични „ястреби”.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Най-забележителните личности, изковани в партградската ковачница на кадри, несъмнено са Портянкин и Сусликов. За тях ще бъде написана специална книга след време, както заслужават. Тук се ограничаваме до кратка справка.

Портянкин Митрофан Лукич. Селянин. Образование - ветеринарен техникум, курсове за младши политически офицери, школата на НКВД, регионалната партийна школа, кореспондентският отдел на ВПШ (Висша партийна школа към ЦК на КПСС). Партиен член от 22 г. По време на войната политически командир на партизански отряд, който е трябвало да бъде създаден в района, ако германците го окупират. Германците не стигат до Партград. В същото време Портянкин беше началник на гарнизонната баня и въшкобойна. Тъй като в Партград са формирани военни части за изпращане на фронта, банята играе важна роля. Портянкин уреждаше пиене с „жени” (т.е. с момичета -  сигналисти, зенитчици, медицински сестри) в специална част на банята за висшите военни власти, които придобиха популярност в армията. В банята на Портянкин Брежнев се е парил неведнъж. Портянкин завършва войната с десетина ордена и с чин подполковник. След войната - на партийна работа. Става първи секретар на Областния партиен комитет. За успешното изпълнение на доставката на млечни продукти за държавата той е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Имаше слух, че по същото време той купувал масло в съседни райони и го предавал като уж произведено в областта. Щяха да го съдят за това, но по някаква причина скандалът беше потулен. При Портянкин в областта започна грандиозно строителство, включително гореспоменатия „Атом” и най-големия химически завод в страната. Самият Портянкин нямаше нищо общо с това, тъй като строителните проекти бяха от съюзен мащаб. Но сред наградените той винаги беше един от първите. След като стана ръководител на партията и държавата, Брежнев си спомни как се е изкъпал в банята на Портянкин и го взе в апарата на ЦК на КПСС, където той стана ръководител на отдел, секретар, кандидат член и член на Политбюро. Редовно е избиран за депутат във Върховния съвет на РСФСР и СССР. Награден е с множество ордени и медали. Лауреат на Държавната награда за книгата „В тила на врага”. Във връзка с тридесетата годишнина от победата над Германия той става Герой на Съветския съюз за изключителни заслуги и личен героизъм във войната. В годините след Брежнев той не се ориентира в ситуацията, подкрепя Черненко и се озовава в консерваторите. При Горбачов той беше обвинен в корупция и бюрократизъм и пенсиониран. Неговата книга става тема на фейлетон, който завършва с въпроса: кого Портянкин нарича врагове, като се има предвид, че Партградска област, в която той пие през цялата война, не е окупирано от германците? След това Портянкин почина от инфаркт и инсулт едновременно. Той дори не е погребан в Новодевички, а само на Донското гробище.

Сусликов Петър Степанович. Работник. Образование - Техникум по хранително-вкусова промишленост, Земеделски институт, ВПШ. По време на войната ученик. Комсомолски деец. Информатор на „органите”. Той разобличава група „пораженци” сред съучениците си, за което е награден с медал „За храброст”. Той се жени за дъщерята на Портянкин, тогава секретар на районния комитет на партията. На 24 години става член на КПСС. Инженер и след това секретар на партийния комитет на месомлечния комбинат. Преминал на партийна работа. Секретар на партийния комитет на строителството на „Атом”. Учи във ВПШ. След като завършва ВПШ, втори секретар на градския комитет и след това на областния комитет на партията и накрая първи секретар на областния комитет. Запознанство с Андропов, лекуван в курорт в областта. Познанство и приятелство с Горбачов. За усвояването на блатата (както беше споменато по-горе) той е награден със Златна звезда на Герой на социалистическия труд и орден „Ленин”. Прехвърлен в апарата на Централния комитет на КПСС, където скоро става ръководител на отдел. При Горбачов е избран за секретар на Централния комитет и кандидат-член на Политбюро. Активен привърженик на перестройката, „лявата ръка” на Горбачов. Редовно избиран във Върховния съвет на РСФСР и СССР, лауреат на Ленинската награда за ръководене на работата по развитието на блатистите земи. Награден е с множество ордени и медали.

След като Портянкин получи втората златна звезда на Герой, в Партград му беше издигнат бронзов бюст. Още на следващия ден на челото на бронзовия Портянкин се появи ругатня от три букви. Беше изтрита, но се появи отново. В крайна сметка махнаха с ръка на това и ругатнята завинаги се утвърди на челото на Портянкин. Свикнаха и вече не си представяха бюста без нея. Казват, че Сусликов също скоро ще получи втора звезда на герой. Тогава ще му бъде издигнат бронзов бюст. И на бронзовото му чело ще бъде изписана същата ругатня. И партградци ще въздъхнат с облекчение при вида на този символ на непоколебимостта и приемствеността на техния комунистически бит.

След Портянкин и Сусликов е Евдокия Тимофеевна Телкина, ръководител на селскостопанския отдел на областния комитет на партията, депутат във Върховния съвет на СССР, Герой на социалистическия труд. Преди това тя беше наричана Maoдзедунка заради пристрастеността си към волунтаристичните методи на ръководство. После тя стана поклонница на Бухарин и започнаха да я наричат Бухарик, намеквайки за пристрастяването й не само към идеите на Бухарин, които знае само от слухове, но и към алкохолните напитки. Известна в цяла Русия като пламенен проводник на всяка генерална линия на партията. Беше страстна брежневистка. Стана още по-страстна горбачовистка. В своето перестроечно усърдие тя надмина дори Елцин: тя предложи разпускане на колхозите, прехвърляне на всички предприятия в областта на самофинансиране, отваряне на границата към Запада за партградци, превръщане на партийните органи в съвети и преименуване на комунистическата партия в народна партия.

Сред другите личности си струва да споменем писателя, който при Сталин възхвалява Сталин и получава Сталинска награда, при Брежнев възхвалява Брежнев и получава Ленинска награда, а при Горбачов започна да възхвалява Горбачов и беше обявен за жертва на сталинизма и брежневския терор. Покрай този писател световна слава придоби и художникът, който при Сталин рисува Сталин и получава Сталинска награда, при Брежнев рисува Брежнев и получава Ленинска награда, а при Горбачов започна да рисува Горбачов и е обявен за жертва на сталинизма и брежневския терор. Наред с този писател и художник, световна известност придобиха и театрален режисьор и кинорежисьор, които … (вижте казаното по-горе за писателя и художника). По време на перестройката всички те станаха народни депутати и членове на бюрото на районните комитети, градския комитет и областния комитет на партията. Писателят стана член на Централния комитет на КПСС и депутат във Върховния съвет на СССР. Заради това беше избиран в редица международни организации и е удостоен с множество награди на Запад.

ХРУШЧОВСКАТА ПЕРСТРОЙКА

Първият опит за перестройка имаше място още през годините на Хрушчов. Хрушчов и неговите либерални помощници официално признаха и без това вече очевидните недостатъци на съветското общество и приеха решение да осъществят перестройка във всички аспекти на живота на страната, изпреварвайки „нововъведението” на Горбачов с повече от четвърт век. Решиха да усъвършенстват работата на предприятията, започнаха да прехвърлят много от тях на това същото „самофинансиране” и „самодостатъчност”, за което привържениците на Горбачов сега тръбят пред целия свят като откритие в съветската икономика. В резултат на това броят на нерентабилните предприятия се увеличи, а лозунгът за „самодостатъчност” беше забравен. Тогава използваха думичката „стопразчет”, което е съкращение на безсмисления израз „стопански разчет”. Подобриха работата на системата за управление. Бяха въведени някои „совнархози” („съвети на народното стопанство”), в резултат на което се увеличи бюрократичният апарат. После ги ликвидираха, а бюрокрацията се увеличи още повече. Деляха, обединяваха, прекомбинираха и преименуваха министерства, комитети, отдели, тръстове и т.н. А числото на бюрократите растеше и растеше. В онези години съветските хора се шегуваха: ЦК на КПСС реши да раздели Министерството на железопътния транспорт на две - на министерство „до там” и министерство „обратно”.

Особено злобни насмешки предизвика царевичната политика на Хрушчов. Посещавайки Съединените щати със своите помощници, съветници и роднини, Хрушчов реши да настигне напредналите капиталистически страни и да изгради пълен комунизъм още „през живота на сегашното поколение” с помощта на царевицата. Партградци, подчинявайки се на заповедта на Москва, засяха нивите с американска царевица. Това, което израсна, породи само омиров смях в областта. Хрушчов и неговите съратници си спечелиха презрителния прякор „кукурузници”. В хрушчовските години сензация в Съветския съюз предизвика идеята, че шефовете не трябва сами да подострят моливите, тъй като тяхното ценно време и творчески сили са необходими за по-важни неща. По този повод беше отпечатана в милионен тираж брошура на мениджър, докаран от Америка. Офисите на началниците бяха украсени с пълни чаши с моливи, подострени от секретарите. Проектираха специална машина за заточване на моливи. Работата се ограничи, разбира се, до проекти. Шефовете, освободили творческите си сили от заточване на моливи, ги хвърлиха в засилени подкупи и кариеристични интриги.

Перестройката на Хрушчов завършва без кръвопролития. Съратниците на Хрушчов своевременно предадоха вожда си и станаха брежневисти. Заради предателство и подлизурството към новия вожд те направиха поредните стъпки в кариерата си. Особено успешни в това бяха Портянкин, Сусликов и Маодзедунка.

ЗАСТОЙНИЯТ ПЕРИОД

При Горбачов брежневският период в съветската история започва да се нарича застоен. На партградци никога не им беше хрумвала идеята, че техният нормален живот по законите на реалния комунизъм е отклонение от някакви добри норми, че това е просто застой. Никакъв застой не усещаха. През тези години в региона беше направено повече от всички предходни години. И стандартът на живот се повиши така, както не можеше дори да се мечтае в предвоенните и следвоенните години. Отделен апартамент за семейство стана нещо обичайно. Във всяко семейство се появи хладилник и телевизор. Мнозина придобиха мотоциклети и коли, построиха си вили. Започнаха да се обличат по-добре. Разбира се, този прогрес не можеше да се мери със западното благополучие. Но по това време Западът все още не се беше превърнал в мерило за оценка на състоянието на съветското общество. Партградци знаеха за всички недостатъци на техния начин на живот, но към тях се отнасяха като към неизбежно зло. Говореха за тях, съчиняваха шеги и анекдоти. Подиграваха се с тях и със себе си. Но разбираха, че всичко това е дадено завинаги и всеки се измъкваше по свой начин. Общото количество такива индивидуални измъквания създаваше нормален (от тяхна гледна точка) ход на живота. Така те щяха да живеят и до днес, ако в Москва не се заговори за перестройка. Не че самите те не се бяха сетили за това преди, но просто не биха се сетили, за да избегнат ненужни и безсмислени проблеми. Те знаеха старата мъдрост: това, което е построено, всъщност може да е купчина лайна и затова е по-добре да не се разбърква, иначе ще бъде невъзможно да се живее изобщо от вонята. Те възприемаха Горбачов преди всичко като глупак, който е нарушил това правило.

КОМУНИСТИЧЕСКА КРИЗА

Преди да продължим с описанието на събитията в Партград, нека направим малко социологическо отклонение по отношение на общата ситуация в страната в началото на 80-те години.

До края на управлението на Брежнев в страната назряваше криза, която избухна с цялата си сила, когато Горбачов дойде на власт. Горбачовци стовариха вината за него върху брежневското и дори сталинското ръководство. Несъмнено Сталин и Брежнев са допуснали много грешки и глупости. Но не те създадоха кризата. Кризата назря и избухнала поради обективните закони на самата комунистическа обществена система. Човечеството пропусна следващата (трета) световна война и тези модели получиха достатъчно мирно време, за да покажат своята неумолима сила.

За назряването на кризата допринесоха и външни причини. Необходимостта от конкуренция със Запада, укрепване на военната мощ на страната и развитие на международната дейност до голяма степен изчерпваха силите на съветското общество, намаляваха способността му да се противопостави на надвисналата болест. Но не това е причината за самото заболяване. Благодарение на факта, че Третата световна война беше избегната, Западът не беше победен, а напротив, стана по-силен и придоби нови перспективи.

Ако Западът не съществуваше или ако беше отслабен в пропусната потенциална война, състоянието на съветското общество щеше да бъде приветствано като връх на съвършенството, съветската система на управление щеше да бъде приветствана като връх на демокрацията, а условията на живот на съветския народ като земен рай. Но Западът оцеля и стана по-силен. Стана мерило и образец за всичко сериозно, което започна да се случва и прави в комунистическите страни. Засили се западната офанзива срещу комунистическия свят под формата на борба за демокрация. Тя обхваща не само сферата на пропагандата, но и практическата дейност (икономически и политически санкции, стимулиране на демократични движения, дискредитиране на политически режими). Развитието в западните страни и техният натиск върху комунистическите страни се оказаха толкова силни, че ръководителите на последните изпаднаха в състояние на объркване, отказаха се от откритото прилагане на специфично комунистически методи за решаване на проблемите си и се впуснаха в своеобразна западнизация на техните страни. Поради влиянието на Запада върху умонастроенията на масите от населението, кризата се задълбочи, а процесът на нейното преживяване и излизане от нея придоби западнообразни форми. Това породи изключително сложна и противоречива ситуация в комунистическите страни, а на Запад - илюзии и надежди за това, че комунистическият режим скоро ще рухне поради вътрешни недостатъци.

Разглежданата криза е първата специфично комунистическа криза в историята. Тя  обхвана всички сфери на обществото, включително системата на управление, икономиката, идеологията, морално-психическото състояние на масите. Тя се изрази в недостига на потребителски стоки, в инфлацията, в разрастването на корупцията и престъпността като цяло, в разпуснатостта, в идеологическия цинизъм, в падането на трудовата дисциплина, в пиянството и други отрицателни явления, които станаха обект на гласност и критика. Но най-дълбоката му същност и специфика се състои в това, че системата на властта и управлението загуби контрол над обществото, а висшите органи загубиха контрол върху цялата система на управление.

Комунистическото общество е единен социален организъм, органично цяло. Поради липсата на частно предприемачество, класа от частни собственици, свободен пазар, политически плурализъм и други явления на обществото от западен тип, системата на властта и управлението заема тук особена роля. Тук тя прониква в обществото във всичките му измерения, превръщайки се всъщност в основа на цялостното изграждане на обществото. Неговата роля тук може да се сравни с ролята на нервната система в един високо развит биологичен организъм. Разрушаването на тази система или нейното заболяване, което надхвърля определена норма, води до гибелта на целия организъм. Тук тя нараства до такъв размер и придобива такава сила, че става господар на обществото. Следователно комунистическото общество е преди всичко общество на чиновниците, подобно на капиталистическото общество като общество на частни предприемачи (капиталисти), а феодалното общество е общество на собственици на земя. Огромен брой учреждения и хора, заети в системата на властта и администрацията, е абсолютно необходим атрибут на реалния комунизъм. Тя е също толкова немислима без тази система, колкото е немислим капитализмът без частни предприемачи, пари, печалби, конкуренция, банки.

Системата на власт и управление на комунистическото общество има сложна структура и сложни функции. Тя е подчинена на специфични обективни закони на структуриране и функциониране. Съществуват определени норми относно съотношението на контролиращия орган на обществото и неговата система на управление, както и взаимоотношенията на части от последната. Разглежданата криза се състои преди всичко в това, че са нарушени нормалните отношения между управляващата система и контролираното общество. Второ - възникват безброй явления, които излизат извън контрола на първото. Въпреки че управляващата система се разраства, контролираното тяло на обществото нараства в още по-голям мащаб в смисъл на увеличаване на броя и сложността на обектите, подлежащи на управление. Построено е твърде много от всичко. Твърде сложни станаха структурата и функциите на деловите колективи и техните взаимоотношения. Разширяването на системата за контрол обаче не само не предотврати дезорганизацията, но от своя страна я засили. До това доведе факта, че координацията на частите на системата за управление беше нарушена и висшите власти загубиха контрол върху цялата система за управление, в резултат на което способността на последната да контролира обществото намаля.

Ръководството на Горбачов започна реформистка врява, за да привлече подкрепата на Запада и да предотврати предстоящата криза. Но далеч не всичко е във властта на всемогъщата система на власт на съветското общество. Именно реформаторската дейност на Горбачов допринесе за отприщването на кризата. С нея потенциалната криза се превърна в действителна, стана реалност. Процесът излезе извън контрола на съветското ръководство и го принужди към такова поведение, за което той дори не се беше замислял. Перестройката беше опит за предотвратяване на кризата, проявленията и следствията от кризата, а когато кризата стана факт, опит за излизане от нея по пътя на повърхностното, илюзорно и насилствено западнизиране на съветското общество.

Да се върнем обаче в Партград в онзи период от живота му, когато го застига отприщената от Горбачов перестройка.

ПЕРЕСТРОЙКА

Въпреки всички успехи и постижения, описани по-горе, Партградска област продължава да се счита за най-провинциалната част на Русия. Не всички в Съветския съюз знаеха за съществуването й, а на Запад няма какво да говорим. Съветските хора научиха за съществуването на Партград главно от некролози, в които се съобщаваше, че такъв или онакъв изключителен покойник произхожда от работническата класа, трудовото селячество или също толкова работещата интелигенция на Партградска област. Разказаха такава история. Брежнев, който искаше да се отърве от един от своите опоненти, нареди да го изпратят на работа в Партград, като беше сигурен, че той е някъде в Якутия, Камчатка или дори в Монголия. Какво беше учудването и гнева му, когато видя този опозорен партиен работник сред ръководителите на областта по време на посещението си в Партград.

Това положение в Партград щеше да се запази и до ден днешен, ако над страната не беше изгряла зората на нова велика ера - епохата на перестройката.

Партградските власти първоначално се отнесоха към обявения от Горбачов курс към перестройка като поредната показна кампания. Перестройката устройваше всяко ново ръководство. Ще мине известно време, мислеха ръководителите на областта, перестройката ще отиде за нищо и всичко ще се върне към своя кръг, както и предишните пъти. Трябва да си даваме вид, че в Партград се отнасят към перестройката сериозно и полагат усилия за осъществяването й. Партградското началство разви кипяща дейност, изразена в събрания, съвещания, речи, резолюции, призиви и почини. Смениха някой и друг в ръководството, премествайки едни на мястото на други и обратно. Изпратиха в пенсия тези, които и без перестройка се готвеха за гробището. Разобличени в корупция бяха тези, които вече бяха дадени на съд или бяха в лагерите.

Но въпросът се оказа много по-сериозен от обикновено и ръководителите на областта бяха объркани: в Партград нямаше нищо сериозно, което би могло и би си струвало да бъде преустройвано. Животът в града и областта протичаше в строго съответствие с обичайния ред и изглеждаше, че никакви сили в света не са в състояние да принудят хората да живеят и работят по нов начин, т.е. с ускорение и с по-голяма ефективност, както искат от Москва. Ръководителите на областта се събраха в областния комитет на партията за първото перестроечно заседание, за да си изяснят очевидните и скрити възможности на перестройката. Всички прекрасно разбираха, че възможности почти няма. Военните заводи не подлежаха на никаква перестройка. Те получаваха суровини непрекъснато. Продажбата на тяхната продукция не зависеше от съветските купувачи. Производителността на труда и качеството на тяхната продукция зависеше не толкова от съветските трудещи се, колкото от западните технологии, от съветските шпиони и от тези страни, на които Съветският съюз доставяше оръжие. Химическият комбинат, бактериологичният център и атомното предприятие бяха пазени в тайна до такава степен, че за тяхната работа не знаеше нищо дори началникът на областното управление на КГБ. Училища, институти, болници и други институции функционираха съвсем нормално и там не бяха необходими никакви радикални подобрения, ако не се смятат текущи дреболии. Същото може да се каже за транспортните средства и средствата за масово осведомяване, а също и за безбройните учреждения на управленския апарат и властта.

Всички обаче разбираха, че инструкциите на Москва ще трябва да бъдат изпълнени така или иначе. Някои трескаво мислеха само за това как да не загубят мястото си в тази суматоха на перестройката; други - за това как да спечелят за нейна сметка. Първият секретар на областния комитет на партията Жидков излизаше от кожата си, за да придвижи областта, която ръководи, по пътя на перестройката. Но усилията му се натъкнаха на непреодолими препятствия. Тези пречки се оказаха не консерваторите и бюрократите, както лицемерно се оплакваше Горбачов и както искрено писаха западните вестници, а самото население на региона и цялата организация на неговия живот. На думи всички веднага станаха „перестройчици”, всички започнаха да критикуват консерваторите и бюрократите и да призовават „да се мисли и действа по нов начин”. Но в действителност нищо не излезе, освен нарастващо объркване, бърборене, шмекерлъци. Най-ловките и цинични кариеристи и мошеници изплуваха на повърхността. Започна разнобой в самото ръководството на областта. За да не обвиняват самия комунистически обществен ред в консерватизъм, те започнаха да търсят изкупителни жертви, които да бъдат обвинени в консерватизъм, бюрокрация и корупция и които да бъдат обвинени за първите неудачи. Най-отговорните лица от областта се събраха в областния комитет на партията и цяла нощ обмисляха кандидати за ролята на тези, които „застават срещу нашето стремително движение по пътя на перестройката”. Уморени, но доволни от постигнатото споразумение, „командирите на областта” се разотидоха по своите имения, апартаменти и вили.

ПЪРВИ СТЪПКИ

Новата епоха в Партград започна без гръмотевици и светкавици. В града на този ден, както и в цялата страна, течеше обикновен трудов живот, пълен с героизъм. В работно време трудещите се се мотаеха по магазините в търсене на потребителски стоки, купувайки всичко, което все още се продава и по питейните заведения в търсене на утеха, поглъщайки всичко, което се лееше. В извънработно време те се занимаваха със същото с удвоена сила. В този ден в града бяха пропиляни без уважителни причини 80 000 човекочаса, допуснати бяха 50 000 случая на производствени дефекти, 2 000 безчувствено пияни граждани са хванати по улиците, извършени са 8 000 хулигански прояви и 400 големи кражби, извършени бяха десет групови нападения с убийства и тежки телесни повреди, направени са 800 аборта, 2000 граждани са осъдени на кратки и дълги присъди, дадени и взети са 20 000 подкупа, произнесени са 10 000 партийни и комсомолски речи… Накратко казано, беше обикновен пълноценен ден от съветския живот, пълен с радости и огорчения, успехи и неуспехи, печалби и загуби.

Но ето, трудещите се от Партград най-после се сдобиха с вестниците, които по някаква причина закъсняха този ден. Разгръщайки вестниците, те първо се удивиха, а после избухнаха в неудържим смях. На първа страница във вестниците беше публикувано изказване на самия другар Жидков, първи секретар на Областния комитет на партията. „В нашата област, - се казваше в речта, - снабдяването с храни се е влошило”. - Как може да стане по-зле, - питаха се смеещите се партградци, - ако винаги е било по-зле, не можете да си представите?!

„В областта, - каза се по-късно в речта, - трудовата дисциплина е паднала.” Пак глупост, - избухнаха в смях партградци. - Тя и по-рано беше на такова ниво, че нямаше къде да падне по-долу!

Накрая в речта се казва, че пиянството в областта се е увеличило. В този момент партградци дори не можаха да се засмеят. Те само стенеха от прекомерен вътрешен смях и преглъщаха сълзите, които се търкаляха на поток. - Какво си мислят там горе, идиоти, - хриптяха те, когато спазмите на забавлението отслабнаха малко. Пиянството в региона отдавна беше достигнало най-високата си граница, надскочи я и в това превишаване достигна границата, над която не можеше да се издигне и при най-голямо желание. Невъзможно е дори ако всички ракетни установки, самолети и подводници се превърнат в апарати за самогон, а цялото зърно, закупено на Запад и произведено у нас, се превърне във водка. Възможно ли е да се издигнем малко по-високо за сметка на мъртвите? Съветските мъртви наистина не пият. Вече не пият. Не пият, защото не им сервират, въпреки че страната е прекрачила в развития социализъм, но още не е стигнала до пълния комунизъм. При пълен комунизъм на всички умрели ще дават по половин литър водка на ден. О, каква радост ще започне тогава в нашите претъпкани гробища! Тогава старите болшевики, изгорени в крематориумите, ще съжаляват, че са се хванали на въдицата на марксизма!

В края на изказването на Жидков имаше списък на предприятията и институциите в региона, които „все още не са се включили сериозно в перестройката”. Назоваха се и имената на консерватори и бюрократи, които слагаха прът в колелата на новия курс на партията.

ОБКОМЪТ ПРЕДПОЛАГА, А ЦК РАЗПОЛАГА

А в Москва по това време на много по-високо ниво решаваха кои точно да назначат за врагове на перестройката по места. Пьотър Степанович Сусликов, който не харесваше Жидков, предложи кандидатурата му за тази роля. Горбачов, който се канеше да издигне своя колега Крутов, одобри кандидатурата на Жидков и предложи Крутов да заеме негово място. На следващия ден водеща статия в централния партиен вестник „Правда” изброява регионите на страната, които „все още не са се включили сериозно в перестройката”. Сред тях на първо място вървеше Партградска област. Името на Жидков беше назовавано сред консерваторите и бюрократите, слагащи прът в колелата на новия курс на партията. Съдбата на Жидков беше предрешена. Спешно се събра Бюрото на Областния комитет на партията. На него подложиха на остра критика самия Жидков. Особено усърдна беше Евдокия Тимофеевна Телкина, която на предишното заседание особено горещо подкрепяше Жидков. Вторият секретар на областния комитет (секретарят по идеологията) каза, че в западната преса „циркулират слухове за мощна опозиция на новия курс на съветското ръководство по места”, че „трябва да демонстрираме вярност към решенията на партийния конгрес и указанията лично на другаря Горбачов”. Жидков веднага беше откаран от заседанието в болница с масивен инфаркт, и то не в болница за висшите лица от областта, а в най-закъсалата районна болница.

На другия ден същите вестници съобщиха, че гражданинът Жидков е отстранен от поста си за консерватизъм, бюрокрация, потискане на критиката, корупция и морално разложение, изключен от партията и изправен пред съда. На мястото, където вчера се кичеше ретушираният портрет на Жидков, беше поставена карикатура, изобразяваща Жидков, който слага прът в колелата на горбачовската перестройката.

РЕВОЛЮЦИЯ ОТГОРЕ

Според марксистко-ленинското учение социалната революция е скокообразна промяна (преобръщане) в развитието на обществото, за разлика от постепенния (еволюционен) процес. То възниква, когато нисшите слоеве на населението (масите) вече не искат да живеят по стария начин, а висшите (управляващите) слоеве вече не могат да управляват по старому. Съветските интелектуалци, загубили или не придобили вяра в постулатите на марксизма-ленинизма и осмивайки ги по всякакъв възможен начин, придадоха на това марксистко определение на революционната ситуация по-кратка и изразителна форма: революционна ситуация се развива тогава, когато отдолу вече не искат, но от горе вече не могат. Революцията се извършва от народните маси, ръководени от революционери, които изхвърлят бившите управници, заемат техните места и извършват преобразуването на обществото.

Най-новата съветска история внесе значителна корекция в марксистко-ленинската теория за революцията: беше открита нова форма на революция, която не отговаря на горното описание, а именно революция отгоре. Вярно, откриха тази форма на революция медиите на Запад. Откриха я хора, които нямаха никаква представа за марксистко-ленинското учение за революцията и имаха още по-смътни представи за истинския процес в Съветския съюз, който те нарекоха революция отгоре. Но на съветските ръководители, начело с Горбачов, такава оценка за тяхната реформаторска суетня („перестройка”) се хареса и те я нарекоха революция.

Горбачовската революция се различава от Ленинската революция от 1917 г. по съотношението на върховете и низините. Този път ситуацията е такава, че върховете вече не искат да управляват по старому, а низините вече не могат да живеят по новия начин. Същите присмехулници формулираха тази революционна ситуация по следния начин: отгоре вече не искат, но отдолу вече не могат. Този вид революция се извършва от висшите ръководители на страната, възглавяващи масите и принуждавайки ги да се променят. Те изтласкват консервативни ръководители от постовете им и поставят свои поддръжници на тяхно място. Ако този тип революция се нарича революция отгоре, то ленинският тип трябва да се нарича революция отдолу.

Новината, че Москва е решила да разглежда перестройката като революция отгоре, дойде в Партград късно през нощта. Дойде в редакцията на „Партградска правда”. Редакторът веднага се свърза с помощника на Крутов, който веднага се втурна към самия Крутов и го вдигна от леглото. При думата „революция” Крутов изпадна в паника. Още от ученическата скамейка той знаеше, че революцията означава сваляне на властта и експроприация на привилегированите класи. А от Крутов имаше какво да се експроприира, може би повече от партградския генерал-губернатор преди онази революция. Но когато помощникът на Крутов му разтълкува, че става дума за революция от нов тип, извършена от властта и в интерес на укрепването на властта, той донякъде се успокои. И възглави революцията в Партград. На спешно съвещание в областния комитет на партията той каза, че в тази революция няма нищо страшно, че това е само нов етап от перестройката. Но с трудещите се трябва да се проведе разяснителна работа. Не че като чуят за революцията, ще се втурнат да купуват сапун, сол, кибрит, текстил, керосин и други потребителски стоки, ще започнат да заравят ценности, а някои ще се постараят да заминат зад граница. Може да започнат грабежи и насилие.

Всичко така и беше направено. Но ефектът от разяснителната работа се оказа обратен на желания. Всичко, което искаха да избегнат, се случи с удвоена сила.

КАТАСТРОЙКА

Повишиха цената на алкохолните напитки и ограничиха продажбата им. Изпразниха се и без това празните магазини. Опашките се удължиха. Пазарните цени скочиха. У дома, на опашките, в транспорта, на работа, на събрания хората открито осъждаха перестройката. Разказваха се безброй анекдоти. Някой открил, че думата „перестройка” се превежда на гръцки като „катастрофа”. На тази основа се появи нова дума - „катастройка”.

Пенсионери и стари членове на партията видяха в перестройката контрареволюция и измяна на делото на Ленин. Кампанията за гласност прерастна в развенчаване на всички идеали на комунизма. Появата на „неформални” групи, които преди това се смятаха за резултат от пагубното влияние на Запада и бяха преследвани, предизвика възмущение сред обикновеното население. И когато започнаха да уволняват заслужили работници от административния апарат и да затварят някои институции и предприятия като нерентабилни, демонстрирайки по този начин борба с бюрокрацията и за повишаване на ефективността на производството, в областта започна паника.

На спешна среща в областния партиен комитет ръководителите на областта докладваха за реалната ситуация и поискаха Крутов да каже на Москва цялата истина, за да се избегне катастрофата. Крутов, който се опасяваше, че заради тази „цялата истина” ще бъде отстранен от поста си като консерватор и противник на перестройката призова за спокойствие и „творчески подход към процеса на революционна трансформация на обществото”. Той, като опитен партиен работник, знаеше, че основното в такива ситуации е да бъдеш търпелив и да изчакаш, докато „всичко се нареди от само себе си”. Партградци все едно ще намерят алкохол, ще изровят под земята, но ще го намерят. Уволнените бюрократи ще се разпръснат и ще се установят. Затворените нерентабилни предприятия ще се отварят под други имена. Хората са свикнали с продоволствените трудности - виждали са подобно нещо, но са оцелели. Младежта ще полудува и ще се успокои. Не можеш да живееш само на рок музика и дъвка. Трябва да учим, да си намерим работа, да направим кариера, да се стремим към по-добри условия на живот, накратко, трябва да живеем според истинските закони на живота, а не според временните лозунги.

ПИЯНСТВО И КОМУНИЗЪМ

Перестройката в Партград, както и в цялата страна, започна с борбата срещу пиянството. Тук е необходимо малко историческо отклонение.

Борбата с пиянството в Русия започна от първите дни на съществуването на новия социален строй. А някои историци дори предполагат, че то започва в навечерието на Октомврийската революция. Изглежда, че има доказателства, че Ленин е изпратил специална телеграма по този повод от Разлив, където се е укривал от копоите на временното правителство, до щаба на революцията в Петроград ден преди началото на революцията. Телеграмата сякаш предлага на петербургския пролетариат временно намаляване на пиянството, за да не проспи революцията или да не я направят на обратно. Но Сталин сякаш е скрил телеграмата, казвайки, че ако пролетариатът спре да пие, тогава няма да видим социализма, както не виждаме собствените си уши.

До края на епохата на Сталин пиянството в Русия достига такива размери, че се превърна в заплаха за самия социален строй, изграден с негова помощ. И партията постепенно започна да води политика за ограничаване на пиянството. Трудещите се пияници обаче упорито защитаваха позициите си, извоювани през много десетилетия на необуздано пиянство. Техните редици непрекъснато се разширяваха.

Дори в онези години, когато Пьотр Степанович Сусликов беше начело на областта, той често седеше с приятеля си Горбан на терасата на вилата си, пиеше водка, ядеше хайверче, звездовидна есетра, есетра и други дарове на скрития снабдител на храна и водеше спокоен разговор по въпроси от национално значение .- Знаеш ли, Григорий Яковлевич, нашите трудови хора ще изпият комунизма, ако не вземем мерки. В нашите заводи един ден няма да срещнете нито един трезвен човек в работно време. Колко брак и аварии поради пиянство! А престои! А кражби! И хулиганство! В края на краищата, честно казано, всички трябва да бъдат съдени, негодници. - Знам, Пьотр Степанович, всичко знам! Какво можеш да направиш? Народът е сила. Едното убеждаване няма да свърши работа. Да ги затворим? Не можеш да затвориш всички. Народът ни още не е дораснал до комунистическо съзнание. Ето ние с теб! Пием, но не си губим главата. Главното е да се пие умерено и да замезвате както трябва. След работа, разбира се. А те?! Пият без закуска и на работа, мерзавците. - Мисля, че нашите учени трябва да измислят такава водка, която да запази всички положителни качества на нашата водка, но да няма никакви отрицателни качества. - Нашият народ няма да пие такава водка. Що за водка е това, ако след нея не ти прилошава, главата не те цепи и не правиш скандали?! - Прав си. Но нещо трябва да се направи. В края на краищата народът пропада, пропива се. Е, да пием за трезвеността!

Пьотр Степанович и Григорий Яковлевич се чукнаха, обърнаха чашките, хапнаха „каквото Бог дал” и се разделиха, доволни, че са изпълнили дълга си към партията и народа.

ТРЕЗВЕНОСТТА - НОРМА НА ЖИВОТ

Горбачовската кампания срещу пиянството надмина всичко, което съветската история знаеше за това. Фасадите на къщите в Партград бяха украсени с лозунги като „Трезвостта е норма на нашия живот”, „Трезвостта е нашето оръжие”, „Да строим комунизма на трезва глава”. Витрините на магазините бяха украсени с плакати, изобразяващи ужасните последици от пиянството. Особено силно впечатление направи изображението на черния дроб на алкохолик. В този ден трудещите се изпиха два пъти повече алкохол от обичайното. Хиляди момчета и момичета се вляха в редиците на пияниците. В рамките на три дни бяха задържани над пет хиляди граждани, пиянстващи по време на работа. Милицията претърси петнадесет хиляди къщи и конфискува двадесет хиляди казана за самогон. Това означава, че в някои семейства съпругата и съпругът са имали свои собствени отделни устройства. В най-интелигентните семейства децата очевидно са имали свои малки устройства. Водещи алкохолици на града се появиха по телевизията с призив към трудещите се да пият само вода.

Но пиянството не намаляваше. А престъпността, свързана със забраните за пиянство и пиянството въпреки забраните, рязко се увеличи. В този година за малки кражби в интерес на пиянството бяха осъдени три пъти повече хора, отколкото преди началото на кампанията за трезвеност. Увеличи се броят на отравянията с упойващи течности. Повече от всичко натъжи пиещите и непиещите, че покачването на цената на водката нанесе непоправим удар върху особения вид култура, възникнала на основата от старата цена. Половин литър водка струваше три рубли. Пияниците хвърляха по рубла и си купуваха половин литър. От тук идва изразът „за трима” и обичаят „да се хвърля за трима”. На тази чисто аритметична основа възникнаха много анекдоти и шеги. Ето два примера. Как, пита се, да разделим осемстотин на три без остатък? Отговорът: триста грама водка се разделят на три без остатък, а останалия половин литър за три без остатък ще ви го раздели всеки пияница. Американците хвърлили с парашути трима шпиони в Русия. Единият от тях се спуснал в гората, заровил парашута. Всичко е наред, без кагебейци. Вторият се приземил на село. Към него се приближили двама и казали: „Ето го и третият!”. И шпионинът си признал.

Но все пак културният аспект на пиянството не заглъхна напълно. Талантът на великия руски народ получи нова сфера на приложение - изобретяването на нови видове упойващи средства. Започнаха да ги правят от паста за зъби, лепило за дърво, прах за пране и дори от стари грамофонни плочи. И така започнаха да казват: „Хайде, да цапнем  Шаляпин!” или „Вчера Собинов се надрънка”. Започнаха да използват нови, специфично перестроечни изрази като „преустройство на мутрата”, „дай в окото”, „да ударим гърбавото”.

БОРБА ПРОТИВ БЮРОКРАТИЗМА

Втора по важност след антиалкохолната кампания беше кампанията срещу бюрокрацията. И беше също толкова безсмислена и безплодна, колкото и първата.

Борбата срещу бюрокрацията започва веднага след революцията. За това беше създаден специален орган (Работническо-селска инспекция, съкратено Рабкрин), начело със Сталин. Но колкото по-упорито се водеше тази борба, толкова повече се разрастваше държавно-бюрократичният апарат. Това не беше отклонение от някакви здравословни норми. Напротив, това беше естествено следствие от самия нов социален строй.

Партград не беше изключение от общото правило. И тук се водеше борба с бюрокрацията. Както и на други места, тя служеше като средство за някои лица в системата на властта да избутат други и да заемат тяхното място. Това беше борба вътре в бюрократичния апарат, която само външно приемаше формата на борба срещу него. Имаше изкупителни жертви, репресиите срещу които (често само привидни) създаваха видима сериозност на мероприятието. Така и този път за ролята на изкупителни жертви бяха избрани хора от „мафията” на Жидков. Публично ги обвиниха във всички смъртни грехове, включително бюрократизъм. Оказа се, че по тяхна вина в областта има дефицит на стоки за потребление. Всички проблеми с жилищата, транспорта, училищата, болниците също бяха хвърлени върху тях. Обвиняваха ги дори за неща, които по никакъв начин не зависеха от тях, например катастрофата в „Атом”, сушата и дъждовете.

Извършени бяха кадрови промени в ръководството на областта. Смениха секретарите на областния комитет, градските комитети и районните комитети на партията. Смениха председателите на съветите. Общо бяха сменени повече от двеста длъжностни лица. Мнозина пенсионираха. Но мнозинството все пак остана на някакви длъжности в административния апарат. Всички те станаха перестройчици и критици на застойния период.

УПРАВЛЕНЧЕСКА КРИЗА

Общата криза на системата на властта и управлението обаче завладя и административния апарат на Партград. Крутов жадуваше да угоди на Москва, за да остане на поста си. Но видя, че Москва не е единна. Получавайки инструкции от Сусликов и съветвайки се с него, той усети двойственост във всичко. Те поискаха от него да провежда перестройката по-енергично и в същото време му намекнаха, че не трябва да бъде особено ревностен, да се грижи за опитните кадри и да не забравя за възпитанието на населението в правилния дух. Той намери изход от ситуацията, като се намесваше все по-малко в работата на контролираните звена от системата за управление и управляваните институции и предприятия от областта. Декорацията на витрините, която беше обявена за решителна борба, придоби нови, по-изтънчени форми. Тя се задълбочи по същество, външно придобивайки вид на откритост и обективност. И нещо подобно се случи на всички нива - градове, райони, отделни предприятия и институции, по-малки колективи, отделни граждани. Вместо декларираната отгоре перестройка се получи само нейна имитация на по-ниските нива. Страхотна имитация. Толкова грандиозна и дълбока, че мнозина я възприеха като истинска.

Тук е интересно, че дерегулацията на апарата на властта и управлението се случи въпреки факта, че представителите и ръководителите на различните звена на този апарат образуваха мафии в личните си отношения, тясно споени от взаимна отговорност и взаимопомощ. Образуването на такива мафии дори допринесе за кризата на апарата. Ако първият секретар на областния партиен комитет пие в една компания с председателя на областния съвет и началника на управлението на КГБ, това не означава, че системата за управление е хармонично цяло. След като се разделят и заминат във ведомствата си, тези хора вече действат независимо един от друг, а фамилиарните им отношения и съвместните им тъмни дела им дават повече основание да се игнорират един друг.

Натъквайки се на скритата съпротива на широки слоеве от населението срещу реформите, наложени отгоре и знаейки предварително, че тези реформи не могат да бъдат осъществени така, както биха желали Горбачов и неговите съратници, партградсия управленчески апарат започна съзнателно да полага усилия да прави имитация на перестройката, възможно най-близо до истинската. Границите на допустимото бяха нарушени. Имитацията на положителните намерения на перестройката се превърна в истинско кризисно състояние в областта. Хората вярваха не толкова, че в резултат на реформи обществото ще се издигне на по-високо ниво, а че в резултат на глупостта на ръководството обществото пада по-ниско и под най-ниското ниво. Кризата по някакъв начин беше спусната от върховете на властта в Партград, а не възникна спонтанно в самите основи на живота в областта. Партград постепенно бе въвлечен в сферата на действие на кризата, която започна с на пръв поглед обичайните разговори за реформи по върховете на властта.

ГЛАСНОСТ

Епохата на гласността започна в Партград по-рано, отколкото в Москва. В интерес на истината Москва първо експериментира с гласността в Партград. И едва когато се убедиха в ползата от публичността от този пример, решиха да я въведат в цялата страна. Всичко започна с най-обикновеното на пръв поглед събитие: нова жилищна сграда на улица „Робеспиер” избухна поради някакъв проблем с газа. Експлозията беше огромна. Чуха я в целия град. Всички жители на града се втурнаха да видят резултатите от експлозията, включително безкраки инвалиди и въргалящи се пияници. Имаше слухове, че петстотин души са загинали при експлозията. Почитателите на клюките и слуховете удвоиха или дори утроиха броя на загиналите. Недобитите дисиденти се втурнаха към Москва с намерението да предадат информация на западни журналисти, но бяха засечени по пътя към гарата. Ръководителите на областта спешно се събраха в областния комитет на партията. Крутов се свърза лично със Сусликов. Той го посъветва да пресече неверните слухове. Крутов изтълкува това като съвет да се даде гласност на факта, но в такава форма, че да има полза от това. Така и направиха. Информацията беше отпечатана, намалявайки броя на жертвите и хвърляйки вината върху бюрократите от предишното ръководство. Тъй като броят на жертвите се оказа огромен дори след силно намаляване, на Запад тази информация беше изтълкувана като начало на нова епоха на гласност.

Истински ураган от публичност в Партграда започна във връзка с разобличаването на наркоманията, проституцията и хомосексуализма. Въпреки че в региона изобщо нямаше наркомани, кампанията срещу тях вървеше толкова добре, че дори в Москва им завидяха. От Централна Азия в Партград бяха донесени наркотици и научиха „нестабилните елементи” как да ги използват. Проведени бяха показни процеси над „търговците на смърт”. Повече от петстотин души бяха осъдени на дълги срокове лишаване от свобода в лагери със строг режим. Но по отношение на профилактиката на наркоманията се получи срив: партградци свикнаха с наркотиците и вече не искаха да се откажат от тях. И тогава се появиха истинските търговци на смърт, срещу които милицията и КГБ се оказаха безсилни.

Проституцията в Партград преди началото на перестройката също не съществуваше. Това не означава, че тук е процъфтявало целомъдрието и сдържаността в отношенията между половете. Точно обратното. В Партград, както и в цялата страна, процъфтяваше безразборния избор, при това в най-примитивни форми. Проституцията не е съществувала в смисъл, че не е имало жени, които професионално си изкарват прехраната с телата си. Партградци използваха сексуалните си способности, за да получат това, което искат, но това не беше проституция в строгия смисъл на думата. Това се вписваше добре в нормите на комунистическия морал. Това няма нищо общо с проституцията.

Когато започна епохата на гласността и в цялата страна започнаха да се публикуват разобличителни материали за скривани преди това пороци, журналистът от „Партградска правда” потърси две стари курви, които понякога припечелваха, прекарвайки времето си с пияни инвалиди, с които Партград беше претъпкан и войници. Журналистът почерпи курвите с истинска водка и ги предизвика да бъдат откровени. И ето, във вестника се появи очерк, който шокира партградци и предизвика много отзвуци в централната преса. След това много млади момичета решиха да станат проститутки, защото, както писаха вестниците, проститутките печелят повече от професорите, инженерите, стюардесите и дори пилотите.

ИКОНОМИЧЕСКА РЕФОРМА

Редица предприятия от Партград преминаха на самофинансиране и им осигуриха нечувана дотогава свобода. Инициатор на перестройката на икономиката стана автомобилният завод. Ръководителите на завода веднага заминаха в командировки в чужбина, за да добият най-новата технология за завода и да намерят пазари за продукцията си. Командировките се оказаха успешни. Ръководителите се върнаха с чанти, пълни със задгранични нещица, компютри, видео и друга апаратура, продавана почти законно за големи пари, освен това всички получиха кола като подарък от западните фирми, които сключиха изгодни сделки със съветското предприятие, заобикаляйки бюрократичните инстанции.

Ръководителите на завода бяха особено горди, че са купили ултрамодерна фабрика за сглобяване, конвейер. Даже не толкова го купиха (цената беше символична), а го получиха като подарък в знак на благодарност за това, че съветското правителство се съгласи да приеме безлихвен заем от тази западна страна за неопределен период от време. Конвейерът беше сглобен от самите западни майстори. Знаейки, че недобросъвестните руски работници пропускат дефектните части, те инсталираха робот на конвейера, който трябваше да хваща дефектните части и да ги изхвърля от конвейера.

Пускането на конвейера беше отбелязано много тържествено. Помощникът на Сусликов Коритов долетя за церемонията от Москва с орда западни и съветски журналисти. Чуждестранни майстори демонстрираха работата на конвейера, използвайки детайли, донесени от Запада. Ефектът беше зашеметяващ. Икономистите изчислиха, че производителността на завода ще се увеличи повече от пет пъти и заводът ще се издигне до нивото на водещите световни автомобилни предприятия по отношение на икономическа ефективност. Освен това в завода ще бъдат освободени пет хиляди работници, които могат да бъдат използвани в Сибир и северната част на страната. Ръководителите на областта рапортуваха на Москва за успешното провеждане на икономическата реформа на Горбачов.

Но едно нещо са частите, произведени на Запад. И друго са домашните. Тържествата свършиха. Сензацията с конвейера беше заменена от друга сензация с дебати във Върховния съвет. Чуждите майстори си заминаха в къщи. Пуснаха домашните части на конвейера. И тогава се случи нещо, за което се опитваха да не мислят преди. Роботът започна да хваща една след друга частите и да ги изхвърля от конвейера в купчината брак. Не пропускаше нито един! В завода започна паника. Началството се събра спешно. Какво трябваше да се направи? Роботът не е човек. Не можеш да го напоиш с водка, не можеш да го подкупиш с подкуп или премия, не можеш да го заклеймиш на партийно събрание, не можеш да го уволниш. Не е известно как щеше да завърши тази история, ако инженерите не се бяха обърнали на шега към пиян работник, който минаваше покрай тях с молба да помогне. Той, без да каже нито дума, взе мръсно въже и завърза ръката на робота точно толкова, че да покаже движение за хващане, но така, че дефектната част да остане на конвейера. И конвейерът заработи с пълна мощност. Проблемът беше решен. Колите, наистина, се оказваха дефектни. Но това вече нямаше значение. Най-важното е, че производителността на завода се беше повишила до западното ниво.

Инженерите си присвоиха заслугите. Работникът беше уволнен за пиянство в работно време и изгонен от града в „Атом”. Опитаха се да сменят въжето с метална верига, но нищо добро не излезе. Трябваше да се върнат към старото въже, да възстановят онзи пиян работник. Роботът се подчиняваше само на въжето, вързано от този пияндурник. Каква е тайната на този феномен, водещите учени на страната не можаха да разгадаят. Академията на науките предложи да преориентират робота да изхвърля недефектните детайли. Въпреки, че идеята беше разумна, те не поеха рискове. Произведените в Партград бракувани автомобили охотно се изкупуваха за жълти стотинки от някаква италианска фирма, занимаваща се с рециклиране на стари коли.

Примерът на автомобилния завод беше последван от комбината за протези. Той реши да усвои производство на миниатюрни автомобили на базата на инвалидни колички, такива, че да могат да се използват не само от хора с увреждания, но и от здрави хора. Моторчетата за автомобилчетата решиха да купят от Германия, от завода за детски играчки. Решиха да купят колелата от Япония, от завода за детски велосипеди. Италианската компания се ангажира да достави каросерията, използвайки дефектните продукти на автомобилния завод в Партград. И отново десетки служители на комбината, заедно със служители на КГБ и ГРУ, заминаха в чужбина с празни куфари, надявайки се да ги напълнят с предмети от западния комфорт.

Скоро всички предприятия на Партград се включиха в ускореното развитие на икономиката на основата на свободното предприемачество и самофинансирането. В града по този повод се роди анекдот. На въпроса с какво ускореното развитие се различава от обикновеното, партградецът отговаря: по това, с което диарията се различава от обикновеното лайно, а именно същото лайно, само че с ускорение.

ПАРТГРАДСКИЯТ ЧААДАЕВ

Крутов, който живееше в постоянен страх, че гласността ще стигне до дъното на перестройката и той ще стане обект на присмех на разпасаната преса, се канеше да поиска пенсия по здравословни причини, но неговият помощник, бившият по-рано помощник на Жидков, го посъветвал да не извършва такава необмислена постъпка. - Ако вие, Сидор Егорович, поискате пенсия, веднага ще ви обявят за консерватор и виновен за всички грехове на перестройката. Ще ви свържа с един човек. Длъжността му е малка, просто завеждащ на зеленчуковата база. Но той има голяма глава. Може да се каже, гений, На Запад той със сигурност ще стане финансов магнат или президент, А тук, в Русия, той е принуден да вегетира върху някаква скапана зеленчукова база, където дори изобщо няма зеленчуци. С една дума, като Чаадаев. - Кой е това?, - попита Крутов. - Приятел на Пушкин. Бил е близък на декабристите. Писал писма за положението в Русия. За това той е обявен за луд. - Дисидент, накратко. Е, сега дисидентите са реабилитирани. Вършат полезна работа. Добре, давай твоя Чаадаев!

И така Крутов се срещна с партградския „Чаадаев” - с ръководителя на зеленчуковата база Гробик. Срещата се проведе в селската вила на последния. Отвън вилата изглеждаше като обикновена вила за обикновен съветски мошеник от среден мащаб. Но влизайки вътре, Крутов разбра, че той, първият човек в областта, е просто бедняк в сравнение с този „Чаадаев”. След вечерята, поразила ошашавения Крутов с царско изобилие, преминаха в кабинета на стопанина. - Ето, това е библиотека, - възкликна Крутов при вида на огромен брой книги. - Цял живот събирам, - каза Гробик гордо. - Сега тя няма цена. Ако я пусна на черния пазар - всички финансови затруднения на областта могат да бъдат покрити. Просто не си струва да го правя. - Защо?! За такава патриотична постъпка ще ви наградим с орден, ще ви прославим във вестниците. - Почести не ми трябват, не съм тщеславен. И не съм алчен. Работата не е в това. Трудностите не пречат на живота. Без тях изобщо не може. Отървете се от някои трудности, ще се появят нови, още по-трудни. Така че е по-добре да живеете със старото, с познатото.

След тези намеци разговорът се насочи към икономическата реформа и положението в областта въобще. - Вие, Сидор Егорович, не сте първа година на ръководната работа, не е за мен да ви уча - каза Гробик. - Тази реформа не я правим за първи път. А резултатът?… И този път резултатът ще е същият. В какво е тук пречката? - В какво, според вас? - Ами в това, че нашите ръководители и теоретици не отчитат спецификата на нашия строй. Ето, вземете моята база! От първите дни на съществуването си е на самофинансиране. Тя финансира не само себе си, но и някой друг.

Гробик не уточни кой точно. Да, самият Крутов знаеше, че всички ръководители на областта използват услугите на такива икономически гении като Гробик, преструвайки се, че нямат представа за тях. - В Ставропол, който самият Михаил Сергеевич ръководи дълги години, зеленчуци се произвеждат пет пъти повече от нашите. А дефицитът им се усещаше още тогава. Ние нямахме дефицит. И сега се измъкваме някак. В какво е тук работата? - И в крайна сметка в какво? - Дайте ми вместо зеленчуци да се занимавам с коли, компютри, обувки или романи и след шест месеца ще поставя нещата в такъв ред, че Москва ще вие от възторг. Съгласен съм, колите и романите ще бъдат лоши в сравнение със западните. Но какво значение има?! Не става въпрос за тях. Нищо особено няма да се случи на страната, ако романите са скучни и колата се разваля на всеки километър. - И така, каква е тайната? - Ред трябва да има. Увереност. Хората трябва да мислят, че имат всичко или че всичко е постижимо по принцип. В Ставропол и в Москва смятат, че няма картофи и зеле. И крещят. И страдат. И поглеждат на Запад. Спомнят си, че при царя е имало много картофи и зеле. В нашия Партград хората си мислят, че слава Богу все още го има. И си мълчат. - Какво, според вас, пак да затягаме гайките? - Защо пак гайките? Не съм против перестройката. Но как да я разберем? Ако е по вестникарски, то пиши го пропаднало. Първо, Сидор Егорович, спрете да четете вестници. Нека помощниците да четат, това е тяхна работа. Вашата работа е да ръководите. И отпратете по-далече московските началства и московските дрънкала. Общо взето, плюйте на всичко. - Как така?! - Ами така: пфу на всички вас и на всичко! - Значи все пак аз за това… - Нищо, скъпи, няма да стане. Само ще ви уважават повече. Идват при вас със заповеди. И вие на това: пфу на вашите заповеди! Те идват при вас с бележки. И вие на тях: пфу на вашите бележки. Те ви преследват. А вие твърдо стоите на своето: пфу! Веднага ще почувствате как нещата вървят гладко, всичко постепенно ще се оформи и ще се успокои.Между другото, аз никога не се появявам в моята база, нито в колхозите-снабдители, нито на пазарите. Всичко се прави от само себе си. Основното нещо е да не се пречи на самата работа да се върши така, както може и иска да се върши. Ако самата работа не се върши така, както трябва, с никакви сили не можете да я принудите да бъде свършена така, както ви се иска.

Колкото по-дълго и по-откровено говореше Гробик, толкова по-спокойно и по-радостно ставаше в душата на Крутов. Появи се надежда за успех на реформата и перестройката като цяло. И когато партградския Чаадаев му намекна за възможността да обзаведе новата си вила със задгранични мебели, надеждата се превърна в увереност. - Вашият Чаадаев наистина е глава, - каза Крутов на своя помощник след срещата. - Ами ако започнем да го номинираме за ръководен пост? - Не върви, - отговори помощникът. - Защо му е това, ако той и така фактически управлява областта?!

РУСКОТО ИКОНОМИЧЕССКО ЧУДО

В Партград на практика нямаше ленински НЕП: не успяха частниците да се вдигнат и да се разгърнат, когато всички бяха осъдени. Но след отмяната на Лениновия НЕП в Партград започна известно съживяване на „частния сектор”. Това бяха домашните парцели на колхозници и летните вили на градски жители, където отглеждаха зеленчуци и плодове и ги продаваха на градските „колхозни пазари”, както и частни шивачи, обущари, лекари, учители-възпитатели. Постоянно възникваха и нелегални частни предприятия от по-голям размер. Създателите им бяха разобличавани от време на време и вкарвани в затвора. Няколко години в Партград процъфтяваше нелегален завод, който произвеждаше „чуждестранни” неща - дамски блузи, дънки, ботуши, чанти. Всъщност нещата се правеха в Партград, но им се лепяха чужди етикети и се продаваха на черния пазар за много пари. Властите си затваряха очите за това, тъй като получаваха от мошениците подкупи, които надвишаваха заплатите им. Самият бивш първи секретар на областния комитет на партията Жидков прикриваше машинациите на мошениците. Жена му стана фактически шеф на партийните престъпни мафии. Освен споменатата фабрика, в Партградска област процъфтяваха нелегални „къщи за почивка”, които всъщност бяха публични домове за привилегированите лица. Всички в града знаеха за съществуването на такива банди, писаха писма до централните вестници, КГБ и ЦК на КПСС. Но безуспешно, тъй като Жидков беше стар приятел на самия Брежнев. Едва със смяната на ръководството на областта цялата банда беше разкрита и арестувана.

Намерението на горбачовското ръководството да започне „нов НЕП”, т.е. да разшири частното предприемачество, поставяше партградските власти в затруднено положение. Тези хора, които можеха доброволно и успешно да реализират новата постановка на Москва, бяха в затвора. А желаещи да последват техния пример нямаше, освен мошеници. Никой не вярваше в сериозността на новата постановка. Всички знаеха от опит, че да си „частник” в съветските условия означаваше да си мошеник. Щом отношението отгоре се промени (а то със сигурност щеше да се промени!), всички „частници” ще бъдат разобличени и вкарани в затвора.

За да угодят, в Москва решиха предсрочно да пуснат от затвора някои от бившите „частници” и спекуланти. По-специално беше освободен организаторът на нелегалния шивашки цех, който произвеждаше американски дънки. Множество малки работилници за ремонт на домакински съдове, обувки, дрехи, часовници бяха превърнати в „частни” предприятия. Освен това бяха открити частен ресторант и частни стоматологични и хомеопатични болници.

Гореспоменатите работилници винаги са били огнища на престъпност. Те носеха незначителен доход на държавата, но работниците от цеховете печелеха обилно. Редовно бяха разкривани и набутвани в затворите. Положението в тях беше „оздравявано” от нови честни кадри. Но последните след няколко месеца се превръщаха в отявлени мошеници. Превръщайки тези работилници в частни предприятия, се ръководеха от съображението, че „частниците” няма да крадат повече от държавните служители, но ще вършат работата си по-добре. През първите няколко дни това изчисление изглежда се потвърди. Но скоро безброй оплаквания от жителите се изсипаха до органите на властта. „Частниците” крадяха още повече, а работата им не беше по-добра от на предшествениците им.

Ситуацията с частния сектор на колективния пазар не беше по-добра. КГБ арестува възрастна жена, която успя да продаде на пазара повече зеленчуци, месо и млечни продукти от малкия си парцел земя, отколкото четири колхоза с повече от двеста души. Местни прогресивни икономисти, възползвайки се от нечуваната дотогава свобода на словото и нагласа за публичност, написаха купчина статии във вестници и списания за достойнствата на „разумния подход към частната инициатива”. Тези статии предизвикаха сензация на Запад. В Партград, на свой ред, западният ентусиазъм за новия НЕП се възприемаше като най-висока похвала. Високопродуктивната възрастна жена искаха да представят за званието Герой на социалистическия труд, но секретарят на областния партиен комитет по идеология се съмняваше дали частният труд може да се счита за социалистически. Попитаха Москва. Московските напреднали мислители заявиха, че при определени условия частният труд, служещ на каузата на социализма, може да се счита за социалистически.Така че високопроизводителната възрастна жена щеше да стане Герой на социалистическия труд, ако членовете на банда мошеници, които продаваха колхозни зеленчуци, месо и млечни продукти чрез нея, не бяха започнали да се гризат помежду си и да драскат доноси до КГБ един за друг. Арестуваха старата жена и мошениците, които бяха ръководители на тези колхози. Арестите изплашиха и други „частници” и те рязко намалиха активността си.

Посъветвайки се с Москва, другарят Крутов предложи на местните власти временно да освободят старицата и да проведат разяснителна кампания в селата. за да могат селяните спокойно да пренасят продуктите от „частните” си дейности на градските пазари.

Но най-вече за славата на областта, а след това и проблемите, допринесоха две частни предприятия: цех за метални изделия и частна тоалетна, който се превърна в съвместен съветско-германски тоалетен концерн.

Частният цех за метални изделия (пирони, винтове, гайки, шайби, копчета, кламери, панти, дръжки, брави и др.) само за няколко седмици разви такава икономическа ефективност, която надмина всички най-високи световни показатели в това отношение , включително дори японски. За стопанин на цеха беше назначен стар партиен член, бивш началник на цех в Машиностроителния завод. В Партград заговориха за „руското икономическо чудо”, сравнявайки го с японското и германското. Статия с такова заглавие се появи дори в столичния печат и в списание „Комунист”. Водещите икономисти на страната, включително и най-близкият съветник на Горбачов, академик Обалдян, написаха обширни статии с изключително умни обяснения на този икономически феномен. Опитът на тази частна работилница до голяма степен допринесе за решението на висшите власти да прехвърлят предприятията към система на самофинансиране, тъй като работилницата не само потъна в лихви, но направи възможно успешното самофинансиране на редица предприятия в града, включително гореспоменатия Машиностроителен завод.

Още по-успешен беше опитът с частната тоалетна. Оглавяваше го бивш директор в комисионерски магазин, осъден преди пет години за тежки кражби на десет години в лагери със строг режим, но освободен предсрочно за „примерно поведение в място за наказание” и дори възстановен в партията със запазване на стажа. Тоалетната се превърна в най-образцовото предприятие на града, маяк на перестройката в най-висшия смисъл на думата. По финансови обороти тоалетната надмина работилницата за метални изделия и се превърна в едно от най-големите предприятия в града. И най-важното, тоалетната влезе в директен контакт със западногермански фирми, които я снабдиха с оборудване на световно ниво, както и с тоалетна хартия и различни тоалетни и козметични продукти. Вестниците писаха, че такива тоалетни, каквито са монтирани в частната тоалетна на Партград, могат да се видят само в най-добрите хотели в света и във вилите на милионерите, че дори принц Чарлз и лейди Даяна имат тоалетна и биде по-лоши от партградските. Скоро към тоалетната отвориха частен магазин, където можеха да се купят неща от най-високите световни постижения в тоалетния бизнес. Освен това до тоалетната беше открита друго частно учреждение, в която гражданите се обучаваха как правилно да използват достиженията на тоалетната цивилизация, частен медицински пункт и още нещо, за което всички знаеха, но премълчаваха, за да избегнат критиките в консерватизъм.

Когато в Партград достигна информация (не слух, а информация) за случаи на СПИН в Москва, тоалетният концерн купи сто милиона презервативи от Германия на изгодна цена. Германците се канеха да ги изхвърлят на сметището като остарели. Партградци не използваха презервативи. Както писаха във вестниците, те все още не бяха узрели до такова ниво, изостанаха от Запада поради сталинския терор и Брежневския застой. Но те купуваха презервативи с охота: във връзка с инфлацията на рублата презервативите се разпространяваха като валута наравно с долари, марки и Библията. - Ако перестройката продължи още няколко години, - каза шефът на тоалетния концерн, пиейки баварска бира и рейнско вино, - ние ще поемем цялата икономика на областта. А там, ако даде Господ, ще премахнем съветската власт. Имам връзки в районния комитет, ще ме подкрепят. Ще въведем парламентарна система. Ще поставим Сахаров за президент, Елцин за министър-председател. - Какъв парламентаризъм бълнуваш, - възрази съпругата му. - Брат ни Иван не е свикнал с парламентаризма. По-добре да се създаде монархия. Вестниците пишат, че са открити костите на царя. Изглежда, че някой е оцелял. Това не е просто така! - Добра идея! И кого да направим цар? - Солженицин, разбира се, кой друг?! - Предложението е прието! Утре над всяка стояща и седяща точка да се закачат негови портрети! Да се създаде комитет за завръщането му в Родината! Ти ще застанеш начело. - Аз, Ван, бих искала да съм народен депутат. - Ще стане! Ще те издигнем. Нека измислим наша собствена платформа. Да натиснем канцлера Кол и Геншер. Те ще помогнат.

ТРЕВОГИТЕ НА РЪКОВОДСТВОТО

В „Партградска правда” се появи възторжена статия за „руското икономическо чудо”. След това КГБ и милицията сериозно се заеха да изучават тайната на това „чудо”. Горбан се срещна с Крутов и проведе следния разговор с него.

- Ситуацията с частния сектор не е просто криминална, - започна Горбан, - а суперкриминална. Ето цената на продуктите, произведени от ММИ за шест месеца.

- Еха! Повече, отколкото Машиностроителния завод е дал! - Да. Но в завода работят хиляда души, докато в частния цех има само петдесет. Ето и установените цени на продуктите на работилницата. Вземете лист и сметнете, ако не сте забравили аритметиката. А ако сте забравили, попитайте внука си, той веднага ще изчисли вместо вас.

- Уви, няма да го направи. Сега у нас, както и на Запад, дори професорите по математика не знаят таблицата за умножение.

- Виждаш ли какво става? Тази ММИ трябваше да покрие цялата област само с гвоздеи, като сняг. И къде са те, гвоздеите, тогава? Вървете, намерете ги в магазините! - Къде?!

- И ето къде! Тези мошеници, в съответствие с политиката на Москва, сами намериха пазар за своите продукти. Продават ги на тези, които строят частни вили и то на цени десет пъти по-високи от държавните. Дори в Прибалтика и в Закавказието продават, гадове! Какво да направя? Длъжен съм да докладвам всичко това в Москва.

- Чакай, не бързай. В Москва на тези неща се гледа по различен начин. Може да успеем да спрем всичко. - Ти и аз не сме сами. Знаете ли колко писма и доноси вече са получени в управлението?! Не хранете нашия народ с хляб, а го оставете да съчинява клевети. Те, негодниците, пишат и до Москва. Но работилницата все още е половин беда. Още по-лошо е положението с тоалетния концерн. Тук, братко, не можем да минем с фейлетон в централния печат. Сега имаме гласност, разберат ли, със сигурност ще драскат. Цялата страна ще ни се смее. Тази частна тоалетна има общо четири тоалетни чинии („седящи точки”) и шест писоара („стоящи точки”). Ето ти разценките, определени от правителството. Изправено място без измиване на ръцете е петдесет копейки, с измиване на ръцете - рубла, с разресване на косата пред огледалото - две рубли. Точка за сядане без хартия - рубла, с хартия - две рубли За да даде такъв доход, който тоалетната е получила през тези шест месеца, дори и на такива живодерски цени, ще трябва целият Партград да отиде да се облекчи в тази тоалетна и всеки ще трябва да заеме изправена позиция за една секунда и седнала точка за две секунди. И според наблюденията на КГБ, тоалетната пустее. Посещават я само роднини и приятели на „частниците”, при това - безплатно. Откъде, пита се, такива доходи?! И ето откъде!

И Горбан нарисува на Крутов такава картина на организирана престъпност в международен мащаб, за която той беше чувал от сина си, който четеше западни книги и списания и слушаше западни радиостанции. В съзнанието на Крутов изплува комбинация от думите „висша мярка”, които самият той беше произнесъл не толкова отдавна във връзка с делото на своя предшественик. Но тук той си спомни разговора с Гробик. - Нека не набиваме треската под нокътя и да изпадаме в паника. Хората си вършат добре работата. Определено си струва да поговорите с тях.

След разговор с частниците Крутов и Горбан получиха подарък от частни работилници по златна табакера и по огърлица за съпругите си, а от частната тоалетна най-новата тоалетна чиния и по биде от Германия. Прогресът в Партград взе своето.

ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ В ПАРТГРАД

Либерализацията в Партград първоначално се тълкуваше по начина, по който трябваше да се тълкува в съответствие с традицията. От лагерите и затворите бяха освободени няколко осакатени хора, които се смятаха за дисиденти. След това проведоха такава образователна кампания, след която партградци спряха дори да разказват вицовете, създадени през годините на брежневския терор. Партградци привикнаха към това, че когато започнат да говорят много за свобода, работата завършва с арести. От учрежденията започнаха да махат под различни предлози политически нестабилните сътрудници, особено младите. Милицията, съвместно с народните дружинници, нахлуха в местата, където се продаваха забранени книги. По улиците започнаха да задържат младежи с транзисторни радиостанции, пригодени за слушане на западни радиостанции.

Но скоро, по указание от Москва, започна излишна снизходителност. Появиха се „неформални” обединения. Най-голяма известност от тях в града придобиха „липарите” и „металистите”. Първи бяха младежите от района на Нови Липки. По правило те бяха единствените деца в повече или по-малко благополучни семейства, които не бяха успели да попаднат в прилични учебни заведения, работеха само от време на време където се случи. Те спекулираха на черния пазар със „задгранични нещица” - книги, касетки, транзистори, дънки, цигари. По примера на московчани от същия вид, те се организираха в групи, обявявайки целта на групите - „културна самоизява и развлечение, независимо от комсомола и марксизма-ленинизма”. „Металистите”, споделящи програмата на „липарите”, се различаваха от тях по това, че се обличаха еднакво в чуждестранни якета и дънки, украсени с метални токи и се подстригваха подобно на западните пънкари. Те бяха от работнически семейства и сами се причисляваха към „работническата класа”. Горбан, началникът на областния отдел на КГБ, каза по този повод, че „у нас дори не умеем да се поддадем на пагубно влияние и да се разложим морално”.

В областния комитет на партията решиха да възродят дисидентското движение, но в такива форми, които идеално се вписват в основното русло на перестройката. Намериха един посредствен и напълно пруеспяващ писател, на който веднъж беше отложено за кратко публикуването на суперпосредствения му роман и публикуваха статия за него във вестника като жертва на брежневския терор. Веднъж писателят излежа петнадесет дни за хулиганство в пияно състояние. И за това му се отдаваше заслуга: твърди се, че е бил репресиран, защото критикувал бюрокрацията и брежневската корупцията. Те откриха не по-малко посредствен художник, който някога е излежавал присъда за блудство с деца. Решиха да напишат статия и за него като жертва на брежневизма, да му направят изложба и да го препоръчат на чужденците като дисидент.

- Трябва е да се следи за това, - каза другарят Крутов, - освободените затворници на съвестта да не вземат наум да празнуват, вместо да разкриват язвите на нашето общество, като го възхваляват. Сега би било неуместно.

ЗАПАДНИЦИ И СЛАВЯНОФИЛИ

Още в годините на Брежнев в Партград по примера на Москва се възроди движението на славянофилите и западниците. Отначало бяха единни, защото всички бяха за прогреса. Отначало се различаваха по това, че първите пиеха водка и мрънкаха от удоволствие, а вторите също пиеха водка, но в същото време въздишаха по уискито и калвадоса, за които бяха чели в книгите на западни писатели. Но един ден вождът на западниците се изказа пренебрежително за руския квас. Въпреки че квасът отдавна беше изчезнал от Партград, вождът на славянофилите заяви, че не може да понесе такава обида на руското национално достойнство. И тръгна! И завърши с пълен разрив и противопоставяне. Западняците настояваха за приобщаване на Партград към дънките, брадите, чорапогащите, транзисторите, Хемингуей, Бергман, Антониони и всичко останало, което на Запад стана неразделен атрибут от живота на културния човек в края на ХХ век. Славянофилите обвиняваха Запада в липса на духовност и призоваваха към основите на народния живот, възхваляваха частушките, народните обреди и героичното минало. Вождът на славянофилите публикува статия „Западът за нас не е указ”. В нея той призовава за възраждане на обичая портата да се намазва с катран, ако булката загуби девствеността си преди брака. Статията вдигна много шум. Народните маси в лицето на една столетна глухоняма баба поддържаха това предложение. Но имаше трудности при практическото му прилагане. Оказа се, че в града няма порти и катран. Но това все още беше половин беда. Изясни се, че няма народ. Втурнаха се в селото. И във всяка къща видяха хладилник и телевизор. И всички девици се перчеха в чорапогащници. Дори спяха в тях. Момчетата без изключение ходеха в дънки с американски кръпки. След това славянофилското движение започва да запада. Затова и западниците престанаха да съществуват.

С началото на перестройката обаче тези традиционно руски линии се възродиха отново, при това в немислим не само за Партград, но и в Русия въобще мащаб. Продължител на славянофилската традиция стана патриотичното движение „Патриот”, а на западняшкото интернационалистично движение „Демократ”. Разминаването между тях започна незабавно на политическа основа, тъй като беше трудно и скъпо да се купува водка в магазините и всички го удариха на самогон.

ПАТРИОТИ

Патриотите, следвайки примера на московската „Памет”, започнаха със загриженост за опазването на старинните паметници. Но такива, с изключение на манастира и няколко църкви, които нямаха архитектурна и историческа стойност и вече бяха под надеждната защита на предприемчивите попове, не се намериха в Партград. Нямаше какво да се охранява. И тогава патриотите направиха откритие, което шокира партградци с неумолимата си логика: старинните паметници не са запазени, защото са умишлено унищожени от ционистите, космополитите и масоните, окопали се във всички учреждения в страната . Тези тъмни елементи като цяло са виновни за всички нещастия на руския народ. Не е изключено именно те някога да са хвърлили змията, когато легендарният княз Олег е облекчавал естествените си нужди край стените на бъдещия партградски Кремъл. И осуетиха строителството на Кремъл, като изпратиха парите в Израел.

Като цяло партградци реагираха с одобрение на възванието на патриотите. Само че се сблъскаха с известни трудности при неговото изпълнение. Първо, в Партградска област е имало много малко евреи. А тези, които бяха, бяха забравили, че са евреи. Патриотите изтълкуваха този факт като показател за хитростта на евреите: те казват, че не искат да се заселят в такъв пущинак като Партград. Казват, че само всетърпеливите руснаци могат да живеят в такива свински условия. А евреите се окопаха в Москва, на по-хранителни места и по-близо до Запада. Второ, „във всички звена на партията” в Партград нямаше нито един евреин, който да се окопае там. Тогава се пусна слух, че самият Жидков бил наполовина евреин, а може би стопроцентов, че истинското му име не е Жидков, а Жидов (Евреев - б.прев.), че ако не е евреин, то жена му е явна еврейка, че дори и да не са евреи, тогава техните деца са яркоизразени евреи.

На изборите за народни депутати патриотите издигнаха свои кандидати. Сред тях - споменатият по-горе художник и писателя, както и съпругата на президента (както сега се наричат завеждащите) на тоалетния концерн Анна Спиридоновна (по народному Нюшка). След като оглави комисията за издигането на Солженицин на руския престол, Нюшка стана популярна обществена фигура в областта. Нейната избирателна програма се състоеше от една точка: да се получава по парче сапун за всеки задник от населението всеки месец. Тъй като по онова време в града беше невъзможно да се намери сапун и със свещ, платформата пожъна луд успех. Нюшка получи десет пъти повече гласове от кандидата от КПСС - вторият секретар на областния комитет на партията. На Запад започнаха да говорят за поражението на комунистите на парламентарните избори. На тази база водещият експерт по кремлинология обяви началото на посткомунистическата ера.

ДЕМОКРАТИ

Отначало към демократите се присъединиха само няколко личности, които в годините на застой щяха да бъдат поставени в „психиатрична болница” или изпратени в „Атом”. Начело застана същият тази оцелял по чудо студент, подготвил първия брой на нелегалното списание „Гласност”. Освободиха го от лагера с надеждата, че ще действа в духа на перестройката и ще е ориентиран към гласност и демократизация.

Демократите започнаха да издават списанието „Демократ”. Когато броят на участниците в движението надхвърли сто, към него се примъкнаха няколко преподаватели от институти и сътрудници от научноизследователски учреждения. Сред тях беше и един доцент, който по примера на своя прочут московски колега копнееше за световна слава. Той избута студента настрани и поведе движението.

Демократичното движение обаче отиде по-далеч, отколкото властите смятаха. По-скоро властите започнаха да правят трикове, за които дори дисидентите не можеха да се сетят преди. Един от членовете на бюрото на облстния комитет на партията обвини Крутов в непоследователност и нерешителност при провеждането на перестройката, излезе от състава на бюрото, присъедини се към демократите, избута доцента и оглави движението. В изборите за народни депутати той спечели най-много гласове, създаде опозиционна парламентарна група и обяви създаването на нова демократична партия. Групата изложи своята платформа със следните искания: 1) да се прехвърли цялата власт на Съветите, превръщайки ги в учреждение от парламентарен тип, 2) да се премахне еднопартийната система, 3) да се прехвърлят средствата за производство на онези, които работа, земята на селяните, а заводите на работниците, 4) лишаване на органите за управление от командни функции, 5) превръщане на областта във федерация от независими райони, 6) да не се хвърлят счупени бутилки по тревата, да не се плюе на пода, да не се мачкат дървениците и хлебарките, не не се изпуска сероводород през нощта, 7) разработване на законодателство за стоене на опашки, 8) да се позволи на парградци да пътуват на Запад, да се връщат обратно по всяко време на деня без разрешението на властите и директно, заобикаляйки Москва, установявайки за това пряка връзка между Партград и всички столици на света.

След публикуването на платформата на демократите Партград се потопи в дискусия, каквато не е имало в страната от 20-те години насам. По-специално възникнаха такива проблеми. Какво да се прави, ако Съветите не вземат върховната власт в свои ръце. Какво да се прави, ако трудещите се не искат да влизат в други партии? Кой да се счита за работещ? Какви средства за производство трябва да се дадат като собственост на учители, лекари, музиканти, художници, полицаи, счетоводители, войници, офицери? Кой ще командва производството, ако органите на управление спрат да правят това? Как ще бъде с железниците, въздушния флот и други големи предприятия? Как ще бъде с армията и разузнаването? В чия собственост да бъдат прехвърлени затворите и лагерите?

Дискусията така завладя умовете и чувствата на партградци, че те забравиха не само за повишаването на производителността на труда, но и за поддържането й на същото ниско ниво. Пиянството взе размери, каквито нямаше и в най-застойните години.

НЕОКОМУНИСТИ

Най-голямото безпокойство на ръководството на Партград беше предизвикано от формирането на група неокомунисти от студенти, гимназисти и млади работници. Неокомунистите заявиха, че смятат перестройката не за революция, а за контрареволюция отгоре и предателство на идеалите на комунизма, че протестират срещу оплюването на миналото на страната, че сегашното ръководство е не по-малко виновно за пропуските от брежневското и сталинското. Те организираха демонстрация от няколко десетки души и се придвижиха до областния комитет на партията с лозунги: „Да живее комунизмът!” и „Да защитим положителните постижения на съветската история!”. От сградата на областния комитет при тях излезе Маодзедунка. Под одобрителния смях на зяпачите, тя попита какви точно положителни постижения на съветската история в Партград са видели неокомунистите („нахалници”, както ги нарече тя). Демонстрантите се опитаха да отговорят на въпроса, но не им беше позволено да говорят. По заповед на Маодзедунка „хулиганите” бяха отведени в милицията, където ги сложиха под арест за петнадесет дни. След освобождаването си те написаха и размножиха „Новия комунистически манифест”, в който провъзгласиха борбата за идеалите и постиженията на комунизма като основна форма на социална борба на съвременния етап от историята. В съветската преса изявлението на неокомунистите се оцени като провокация на консерваторите. В западната преса те бяха споменати накратко и то само като неосталинисти. Те бяха изведени без шум от града и изпратени в „Атом”. Комунистите-идеалисти отново се превърнаха в главни врагове на реалния комунизъм.

КУЛТУРЕН РЕНЕСАНС

Според официалните отчети и вестниците в Партград кипеше интензивен културен живот. В града има всичко, което има и в Москва, само в по-малък мащаб и по-ниско качество. Има и клон на Съюза на писателите, и клон на Съюза на артистите, и клон на Съюза на композиторите. Например, тук има повече писатели, отколкото в цяла царска Русия преди революцията. Преди тук градът имаше своите Толстоевци, своите Чеховци, своите Горки и Маяковски. Сега времената са се променили и партградските писатели предпочитат да бъдат смятани за местни Хемингуеи, Йонеси, Дюренмати, Стайнбековци, Грийновци, Ъпдайковци. Имаше кандидати дори за местна Агата Кристи и то предимно мъже. А местните художници вече са Пикасо, Дали, Кандински. А след като търговците на книги донесоха в Партград албуми на съвременни западни художници, тук се появиха всички течения на съвременната западна живопис и графика. Особено модни станаха абстракционистите. Дори любители, които никога не са държали четка в ръцете си, изведнъж откриват, че в рамките на няколко дни могат да напляскат набързо нещо, което изведнъж ги издига в редиците на най-прогресивните художници в света,

Разбира се, тази ситуация не се разви изведнъж и не без борба. Властите и масата от населението, водени от властите, дълго време се съпротивляваха на новите веяния в културата. След като тези нови веяния бяха разгромени в Москва и, разбира се, във всички провинциални градове, висшето ръководство реши да ги разреши до известна степен. В резултат на това бившият партградски сюрреалист стана глава на партградския клон на Съюза на художниците, партградският авангардист стана глава на партградския клон на Съюза на композиторите, а партградският Камю стана глава на партградския клон на Съюза на писателите.

За това, че в страната е започнал „културен ренесанс”, партградци научиха от предаванията на западните радиостанции („гласове”), които буквално започнаха да се задушават от ентусиазъм за свободите, предоставени от горбачовското ръководството на съветските дейците на културата. За това Съветският съюз спря да ги заглушава. На жителите на Партград бяха показани няколко изключително лоши филма, които уж (според „гласовете”) бяха шедьоври на кинематографията, заради което бяха забранени от реакционното брежневско ръководство. Тогава в книжарниците се появиха не по-малко лоши книги, които според същите „гласове” бяха шедьоври на литературата, заради което бяха забранени от същото реакционно брежневско ръководство. Партградските театрали получиха правото сами да определят репертоара си и цените на билетите. През първата седмица празните преди това театри бяха наполовина пълни със зрители, въпреки че цените на билетите се удвоиха. Проводниците на горбачовския курс ликуваха. Във вестниците се появиха огромни статии с възхвала на мъдрото решение на ЦК. Но следващата седмица залите бяха напълно празни. Партградци се убедиха, че забранените по-рано представления са още по-скучни от разрешените и решиха да не харчат напразно пари за театри. Тогава билетите започнаха да се разпределят между учрежденията и предприятията в града, задължавайки комсомолците и партийните членове да ги купуват по реда на социалната работа. Въпреки че профсъюзните организация плащаха половината от цената на билетите, комунистите и комсомолците отказваха да ги купят, позовавайки се на директивата на Горбачов за „по-нататъшна демократизация” на обществото. И тъй като в Партград нямаше чужденци, които, както в Москва, да се хванат на въдицата на „културния ренесанс”, в театралния ренесанс се създаде катастрофална ситуация. Жадуващите за творческа свобода артисти и режисьори бяха поканени да се върнат под „жестокия контрол на цензурата”. Но там не ги допуснаха. „Искахте свобода, -  казаха им в областния партиен комитет, - така че измъквайте се със свои сили”. Тогава смятаните за най-талантливи и преследвани актьори създадоха свой „Независим театър”. Посредственият писател-конюктурщик, представящ се за жертва на брежневския терор, спешно пренаписа пиесата на писател, живеещ на Запад, който беше изгонен от страната в годините на застой заради критики към Брежнев. Пиесата веднага беше публикувана на Запад и донесе сензационен успех на партградския мародер. Писателят, живеещ на Запад, намекна за плагиатство. Но партградският мошеник заяви, че е написал пиесата преди двайсет години, че тя е била разпространена в „самиздат” и че самият писател емигрант е заимствал от нея. На Запад това обяснение беше прието с готовност. В Партград пиесата нямаше успех. Затова театърът отиде на турне с нея на Запад, където бяха възхитени от нея. Впрочем, на Запад се възхищаваха на руснаците в същия смисъл, в който се възхищаваха на изкуството на папуасите, потупвайки ги по рамото и намигвайки разбиращо.

Подобна ситуация се разви и при партградските художници. Жителите на града изобщо спряха да ходят на техните изложби, тъй като все още не бяха дорасли до западните „изми”, по-рано забранени и наскоро разрешени в Партград. За продажба на картини нямаше какво да се мисли, тъй като основните купувачи на произведения на изобразителното изкуство бяха държавните учреждения и предприятията, които предпочитаха портрети на вождове и известни граждани на страната, както и сцени от трудовия и боевия живот на обществото. А чужденци, които можеха да купят за валута мацаниците на партградски модернисти и авангардисти, в Партград нямаше. Тогава партградските новатори решиха да изпратят на Запад след театъра и своите цапаници. И там те постигнаха луд успех.

Най-накрая на писателите разрешиха да създадат независим кооператив с право да издават книги, както намерят за добре. Кооперацията се опита да публикува писанията на партградските писатели, за които се предполагаше, че са написани още в годините на Брежнев, но са били забранени. След като прочетоха две-три книжки от този род, партградци стигнаха до извода, че навремето са постъпили правилно, като са забранили този безмислици. И спряха да ги купуват. Тогава кооперацията започна да печата западни детективски истории и порнография. И работата  потръгна по-добре. Тогава към кооперацията беше открита столова, в която се продаваха пелмени и котлети на разумни цени. Тази продукция имаше доста по-голям успех, отколкото книгите. Членовете на кооперацията започнаха да купуват апартаменти, вили и коли, да пътуват на Запад, носейки оттам компютри, видео и други чужди неща, които се търсеха както на черния пазар, така и в оказионните магазини.

Група начинаещи писатели се опитаха да издадат сборник с произведенията си в кооперацията. Но те бяха напляскани по врата и изпратени в държавното издателство. То отказа да ги отпечата, съветвайки ги да кандидатстват в кооперацията. Младите писатели изпратиха сборника на Запад. Но и там не го отпечатаха, казвайки им, че такава свобода на творчеството, както сега в Съветския съюз, няма дори на Запад. И ако независимата литературна кооперация не иска да печата техните скалъпени произведения, то това означава, че те изобщо не трябва да се печатат.

РЕЛИГИОЗНО ВЪЗРАЖДАНЕ

Преди революцията Партградска област беше много набожна. Следи от тази набожност са оцелели и до днес. Ако се вярва на западната преса, те ще послужат като основа за религиозно възраждане в Русия. Ето един от характерните примери за дълбокото благочестие на руския народ.

В Нови Липки в един многосемеен апартамент живееха две стари жени. Те се мразеха една друга и по всякакъв възможен начин си пакостяха. И какви ли не пакости си измисляха! Хвърлянето на сапун в тенджерата със супа беше най-невинното нещо за тях. И ето едната старица почина. Друг злорадстваше: ето, че Господ наказа починалата за пакостите й, а тя все още ще живее! - Напразно се радваш, бабке - каза съседът на живата старица, на когото в жилищния отдел на областния съвет обещаваха да дадат стаята на старицата след смъртта й. - Покойницата на този свят ще се оплаче на Бог от теб, ще разкаже как си хвърляла сапун в нейната супа. И Бог ще я изпрати в рая за това, а теб в ада. - Не аз на нея, а тя ми хвърли сапун в супата! - извика възмутената старица. - Е, ще покажа аз на тази кучка! Ще кажа на Бог цялата истина за нея!

Старата жена реши да стигне до другия свят възможно най-скоро, за да се оправдае пред Бог и да направи някаква пакост на омразната си противничка. И в същия ден вечерта тя умря, стискайки с костеливата си ръка парче „домакински” сапун - най-отвратителният и евтин сапун от всички сапуни, съществували някога в историята на човечеството. Опелият я свещеник каза, че починалата е показала на света ярък пример за силата на вярата. Погребението на старицата се превърна в своеобразна демонстрация. Започнаха да говорят за даването на някакъв свят чин на старицата, най-добре - чин на великомъченица.

Преди революцията всички къщи в Партград са били украсени с икони. Икони висяха дори в плевни и навеси. След революцията почти всички църкви са затворени, а иконите се обезценяват още повече. Антирелигиозната пропаганда и „разкулачването” на селяните доведоха до пълна инфлация на иконите. С тях подклаждаха печките, заковаваха прозорци и врати, поправяха дупки в стени и огради. Но тогава до Партград достигна слух, че в Москва иконите са започнали да поскъпват. Това се случи след войната.Няколко предприемчиви мъже натовариха чували с икони, закараха ги в Москва, продадоха ги за прилични (според техните представи) пари и се върнаха пияни и доволни. След това започна бумът на иконите. Иконите бяха събирани на цели каруци от селата и изпращани в Москва. А цените им продължаваха да се покачват и да се покачват. Това породи слух, че самият Бог скоро ще бъде реабилитиран, че московските вождове тихомълком са се кръстили за всеки случай и т.н. Когато манастирът беше ремонтиран и църквата в центъра на града беше открита, мълвата придоби силата на достоверност. Въпреки че до всички партийни организации беше изпратено закрито писмо от областния комитет на партията и въз основа на него пропагандаторите проведоха широка пропагандно-разяснителна кампания, че това се дължи на вниманието към културата на миналото и за намаляване на напрежението в света, но никой не повярва на това. Жаждата за религия се засилваше всеки ден. Най-накрая в града се появиха младежи с бради, окачени с кръстове и говорещи на „о”. Те завързаха близки познанства с местни духовници и вярващи. Наеха цяла къща в покрайнините на града. Обиколиха цялата област. Връщаха се в града само през нощта, така че никой не видя с какво. Това беше най-яркият период в живота на областта. Всички ходеха просветени. Началникът на милицията си построи нова вила. Много работници от водещи учреждения си купиха нови коли. В града заблестяха модни чуждестранни неща, зазвучаха чужди радиоприемници. Все по-често се чуваха думите „гуд бай”, „окей”, „гърлс”, „босс”. На Запад започнаха да говорят за началото на религиозно възраждане в глъбините на Русия.

Изведнъж тресна гръм: брадатите младежи се оказаха московски мошеници. Купуваха икони в селата на безценица и ги продаваха в Москва на чужденци за валута,

Религиозното възраждане изпадна в упадък и би замряло напълно, ако не беше започнала перестройката.

ПЕРЕСТРОЙКА НА ЦЪРКВАТА

В разпореждане на поповете предадоха манастира на името на Ленин, в който се помещаваше музей на атеизма. Манастирът е кръстен на Ленин като музей, а не като манастир. Но това име се запази за него и след като част от манастира беше предадена на истинския манастир и на Духовната семинария. Монасите се ангажираха да запазят онази част от манастира, където се намираше антирелигиозният музей, в образцов ред. И трябва да им отдадем дължимото, те удържаха на думата си. Партградския епископ каза по този повод по време на среща в Москва с религиозна делегация от Западна Европа, че марксисткото учение ни най-малко не противоречи на християнското учение.

Монасите „възстановиха” манастира, т.е. почти напълно го построиха наново - при това с отчитане на съветската историческа концепция, идеология и външнополитическа ситуация. Реставрираха го с най-новите технологии, включително компютри. Например, ако гидът иска да ви покаже подземна камера, в която някога е бил затворена особа от царския род, той натиска бутон, подът се раздалечава, пред вас се отваря каменен кладенец, на дъното му вие вижте чучелото на нещастната княгиня, прикована към стената със здрава верига, вода започва да залива пода, препарирани огромни плъхове се изкачват (кибернетика!) по хълм, на който на слама лежи княгинята… Или екскурзоводът трябва да характеризира положението на работниците в предреволюционна Русия. Отново се натиска бутон. Стената на клетката се раздалечава. Зад бронирана прозрачна бариера виждате чучело на трудещ се, висящ на уреда за мъчния. Още едно натискане на бутона. Работникът се надига, ръцете му се пречупват, палачите, застанали отстрани на чучелото, започват да го бият с тояги, а други му горят петите. И в този момент чувате ледения, безчувствен глас на екскурзовода: така са живели трудещите се от нашия край преди революцията. Сега да се обърнем на сто и осемдесет градуса! Още едно натискане на бутона. И пред вас се открива панорама на града, облян в ярка светлина. В далечината заводи. В небето - самолети и ракети. Студентите отиват в университета. Здрави деца плуват в басейна и играят на детската площадка. Луксозен апартамент на обикновен гражданин в разрез. Тучни ниви. Тлъсти стада добитък. Магазините пълни с продукти. Въпреки че посетителите знаят, че тези тучни ниви и стада, както и магазините с изобилие от потребителски стоки, са плод на пропагандните отдели на районния комитет, градския комитет и областния комитет на партията, спектакълът все още ги шокира. И те напускат манастира на името на Ленин с надеждата, че колбасите и херингата наистина може да се появят в магазините скоро.

На тържественото откриване на манастира пристигнаха представители на Централния комитет на КПСС и културни организации, включително представители на антирелигиозното общество „Религията - опиум за народа”, представители на всички приятелски църкви и религии, както и представители на „Амнести интернешънъл”, Папата не дойде, като се позова на планирано посещение на островите Галапагос. Той беше единодушно осъден за това. Много оратори казаха, че е време да започне перестройка във Ватикана, че папите трябва да се избират поне от двама кандидати, и то не непременно от католици и дори не непременно от вярващи, че е време най-накрая да се избере за папа съветски човек. Всички се съгласиха, че самият Горбачов или в краен случай Елцин трябва да стане първият съветски папа. Последното е още по-добре, тъй като той вече е фактически безработен. И той ще организира такова преустройство във Ватикана, че след година те ще забравят как да се кръстят.

Накрая се понесе слух, че Горбачов е кръстен, за да привлече православната църква на страната на перестройката, след това е обрязан, за да спечели симпатиите на американските евреи и Израел и по настояване на съпругата си мюсюлманка се е обърнал към мохамеданската вяра, за да спечели на своя страна целия арабски свят. В Партград възникнаха комитети, които агитираха за построяването на джамия и синагога в града, както и за поголовно обрязване. На членовете на партията и комсомолците беше разрешено да посещават църква, да извършват църковни обреди и да кръщават децата си. Особено се препоръчваше на гражданите да спазват Великия пост. Обществото „Религията - опиум за народа” предложи да се удължат два пъти постите. Ако всички жители на региона постят шест месеца в годината, пишеха вестниците, тогава продоволствените трудности ще намалеят наполовина.

ПЕРЕСТРОЙКА НА ОБРАЗА НА СМЪРТТА

Погребалният комплекс в Партград се е наричал гробище заедно с моргата, крематориума, колумбариума и работилниците за производство на надгробни съоръжения (паметници, огради и кръстове), урни за пепелта на починалия, изкуствени и естествени цветя.

Партградското гробище е едно от най-забележителните в цяла Русия. В центъра на гробището има крематориум, подобен на богат благороднически дворец от осемнадесети век. Това прави невероятно впечатление. Другарят Сусликов, който по едно време беше първи секретар на областния партиен комитет, в речта си при тържественото откриване на крематориума каза, че „гледайки такава величествена сграда, изпитвате радостното чувство на строителя на ново общество”. Вестниците пишеха, че „в нашия град е пуснато в експлоатация ново предприятие за производство на останки на починали трудещи се, което няма равно не само по мощност, но и по красота в Европа”. Зад крематориума има колумбарий. Колумбарият също е забележителен. Мъртвите в него заемат точно същата позиция, каквато са заемали приживе. Ритуалът на погребението през крематориума е разработен толкова ясно и артистично, че вторият секретар на областния комитет на партията (т.е. секретарят по идеологията) го сравни с нивото на балета на Болшой театър. Той дори направи предложение да се отиде на турне в чужбина с крематориума. Но Москва отхвърли идеята му с мотива, че членовете на погребалната трупа ще станат напълно невъзвращенци. Според думите на същия главен идеолог на района Траурният комплекс се е превърнал в „неразделна част от начина ни на живот”.

Служителите на Траурния комплекс в града са наричани „работници от отвъдния свят”. Те редовно влизат в затвора за измами и вземане на подкупи. Но в същото време Траурният комплекс е единственото печелившо предприятие в областта, с изключение на отделената от държавата църква.

Работниците от задгробния мир първи в областта откликнаха на призивите на висшето ръководство да започнат да мислят по нов начин и да се включат в перестройката на целия образ на живота в страната. Въпреки че си имаха работа не толкова с образа на живота, колкото с образа на смъртта, те, както може да се очаква от съветски граждани, загрижени за прогреса на своето общество, решиха да поемат инициативата и да започнат перестройка на целия образ на смъртта в страната. Вечерта се събраха в канцеларията на гробището.

Масата беше отрупана и претрупана с алкохолни напитки и мезета, които сега не можеха да се намерят дори в доставчика на храната на областния партиен комитет.

Заседяха се дълго след полунощ. Заседанието беше много съдържателно и весело. Бяха разказани всички нови вицове и анекдоти за Горбачов, включително и този за гърбавия, когото само гробът може да изправи. Между вицове и анекдоти бяха обсъдени и делови проблеми. Самият завеждащ на Траурния комплекс направи предложение мъртвите да се погребват в найлонови чували, вместо в скъпи и обемисти ковчези, разчленявайки труповете на малки парчета предварително. Секретарят на партийната организация предложи гробовете да не бъдат хоризонтални, а вертикални. Такива гробове ще заемат по-малко място. В допълнение, за изкопаване на такива гробове можеше да се използват наскоро внесените от Германия машини за засаждане на дървета. Така производителността на труда на гробокопачите ще се увеличи неколкократно и в това отношение Траурният комплекс ще достигне нивото на световните стандарти. Секретарят на комсомолската организация направи предложение да се пресоват мъртвите.

Освен това, с достатъчно мощна преса, мъртвите дори могат да бъдат поставени в кибритени кутии. В пресована форма те могат да бъдат поставени в колумбариум. Това ще улесни работата на крематориума и ще намали нуждата от гробове. Главният инженер направи ценно предложение по отношение на борбата с бюрократизма и корупцията: да уволнят пазача, който вземал подкупи и вместо него да завъдят няколко зли кучета. Някой добави, че за кучета е необходимо да се наемат двама кучкари. Председателят на местната комисия каза, че Областният съвет на синдикатите ще одобри тази инициатива по отношение на кучевъдите. Но пазачът не трябва да бъде уволняван. Достатъчно е да промените статуса му - занапред да се нарича вратар. С една дума, на следващия ден всички партградски вестници отпечатаха призив на партградските трудещи се от задгробния мир към всички работещи в погребално-гробните дела в страната да се включат в преустройството на образа на живот на страната в поверения им участък от строителството на комунизма.

Но въпреки всичко това работниците от отвъдното отново бяха изпратени в затвора. Този път те попаднаха в затвора не за подкупи, а за нещо по-сериозно, може да се каже - политическо. Вземаха подкупи, разбира се. Кой не ги взема в наше време? Особеното тук беше само в това, че, както пишат старите комунисти-пенсионери в писмото си до вестник „Партградска правда”, „разбогатяваха от човешката мъка и деряха по три кожи от покойниците”. Тези пенсионери-комунисти написаха писмо и до КГБ, в което обръщат внимание на „чекистите”, че „в гробищата се е създала нездрава атмосфера”. Както се изясни, тази „нездрава атмосфера” се състои в следното. В отговор на решението на ЦК на КПСС за повишаване на ефективността на предприятията сътрудниците от Траурния комплекс поемат социалистическо задължение да удвоят производителността на предприятието си. Но за тяхно нещастие се оказва, че темпът на растеж на смъртността в града започва да намалява. Какво да правят? Изход от положението беше намерен в това, че те започнаха да погребват едни и същи покойници по няколко пъти и започнаха да придобиват покойници срещу подкуп от други населени места. В резултат на това изкупиха всички покойници в областта, като по този начин преизпълниха ( според отчетите, разбира се) плана за работа на комплекса три пъти. За това „тружениците от отвъдния свят” получиха награди и премии. Но затова пък всички останали гробища в областта не изпълниха плана, което намали общите показатели на областта във всесъюзното социалистическо състезание …

СТАРЦИТЕ И ПЕРЕСТРОЙКАТА

Старческия дом „Н. К. Крупска” е построен в непосредствена близост до Погребалния комплекс. В същото време са се ръководили от най-висши хуманни съображения: както писаха във вестниците, „съветските хора трябва да гледат в бъдещето с увереност и с отворени очи”. Бяха взети предвид и практически съображения. Тъй като възрастните умират по-често от младите, както писаха същите вестници, разходите за погребението им се оказват непродуктивно високи. И тъй като Старческия дом се намира почти на територията на Траурния комплекс, не беше необходимо да се изгражда специална морга и да се харчат пари за пренасяне на покойниците до мястото на погребението.

Домът стана „предприятие” (пак вестникарски израз) с републиканско значение. В него бяха доведени стари хора от цяла Русия, от които роднините искаха да се отърват. Не беше толкова лесно да се влезе в него: броят на кандидатите надвишаваше броя на местата. Така че трябваше да се плати голям подкуп. Освен това властите на Дома го използваха като незаконен хотел за всякакви мошеници и спекуланти, което намали броя на „работните места” (вестнически израз) за възрастните хора.

За издръжката на обитателите на Дома се отделяха по-малко средства, отколкото на войниците. Сътрудниците на Дома ограбваха всичко. В резултат старите хора мряха като мухи наесен. В града това не притесняваше никого - старците бяха непознати. Освен това в официалните доклади изглеждаше по-добре, отколкото ако старите хора живееха дълго: работата на Дома се оценяваше по броя на обслужените души. Градските власти, които контролираха Дома, получаваха солидни подкупи от работниците в Дома и гледаха през пръсти на случващото се в него. Служителите на Дома, както и на Погребалния дом, редовно бяха арестувани за измами. Когато централното ръководство издигна лозунга за ускорено развитие, работниците в Дома го посрещнаха с ентусиазъм. Те поеха ангажимент да увеличат капацитета на Дома. Но това превиши мярката и ентусиастите на перестройката се озоваха в затвора заедно с работниците от отвъдното.

Дълго преди „перестройката” обитателите на Старческия дом се занимаваха със спекула, препродажба на крадени вещи, сводничество и домашно варене на самогон, за да си изкарват прехраната. В дребните си машинации те въвлякоха и обслужващия персовал. Последният в крайна сметка пое юздите на управлението в свои ръце и в Дома се сформираха гангстерски банди от старци и баби. Тези банди бяха разкривани от време на време. Персоналът биваше съден, а възрастните хора изпращаха в моргата. Но загиналите борци биваха заменени с нови и в Дома черният бизнес избухваше с удвоена сила. С началото на антиалкохолната кампания на Горбачов Дома се превърна в един от най-големите центрове за спекула с алкохолни напитки и домашно варене на самогон. Веднъж милицията направи тотален обиск в Дома. В почти всяка малка стаичка беше намерен апарат за варене на водка. Старците вдигнаха истинско въстание, когато милицията се опита да изземе апаратите. Те се барикадираха в стаичките, заплашвайки да запалят Дома с всички обитатели. След консултация с Москва решиха да оставят старците на мира, вярвайки, че те самите скоро ще измрат. Изчислението беше правилно: половината умряха няколко дни по-късно, неспособни да издържат на нервното напрежение. И Старческия дом беше населен с все още здрави пенсионери. Те се оказаха по-умни и по-предприемчиви от своите предшественици. Заедно с частни търговци те организираха престъпен синдикат с международни връзки. Сред тях възниква идеята да пробият през Партград, ако не прозорец, то дупка към Европа, превръщайки Партград в град, отворен за чужденци.

БОРБА С КОРУПЦИЯТА

Комунизмът не е изобретил корупцията. Но той и не я унищожи. Напротив, той й придаде нови сили и форми. В задачата на споменатия по-горе орган за борба с бюрокрацията влизаше също и ръководство в борбата с корупцията. Още тогава корупцията взе нечувани по-рано размери. През цялата съветска история е имало систематична борба с корупцията. Но така и не можаха да я изкоренят. И това не е случайно. Корупцията се оказа естествена за комунистическото общество форма на разпределение и преразпределение на жизненоважни блага. Фактически тук принципът на разпределение не беше принципът „Според труда”, а принципът „Всеки има толкова, колкото може да грабне от обществото, използвайки социалното си положение”. Лицата в системата на властта и управлението трябвше да бъдат корумпирани не толкова поради силата на възможностите на тяхното положение, колкото в силата на необходимостта поради условията на самата система. Човек, отклоняващ се от корупцията, не може да работи нормално и дълго време в тази система.

Необходимо е да се прави разлика между корупцията като социално явление и като престъпление. На правна оценка подлежат само отклоненията от определени неписани норми и правила на корупцията, а не самата корупция като такава. Освен всичко друго, това се прави въз основа на специални заповеди отгоре или съгласувани решения на местните власти. Когато се стартира антикорупционна кампания, се избират подходящи изкупителни жертви и се вдига шум. Обвиненията в корупция се използват и като средство за дискредитиране на опоненти и конкуренти. Горбачов, например, обвини Гришин в корупция, когато стана генерален секретар. А ако Гришин стане генерален секретар, ще обвини Горбачов в корупция.

Горбачовската кампания срещу корупцията имаше за основна задача дискредитирането на бившите брежневци, изхвърлянето им от апарата на властта и поставянето на свои хора на тяхно място. Първа жертва на тази кампания падна Портянкин. В Партград изкупителната жертва стана Жидков, бивше протеже на Брежнев. На негово място дойде горбачовецът Крутов, който по корупция надмина Жидков поне два пъти. Над Жидков искаха да организира образцово-показателен процес. Искаха да дадат гласност на машинациите на неговата „мафия”. Но той умря. Статиите във вестниците, които го разобличаваха, нямаха особен ефект. Трябваше жива изкупителна жертва, която сама да помогне за правилното изиграване на спектакъла. На съвещание в областния комитет на партията дълго търсиха подходящ кандидат, така че и вълците да останат цели, и овцете да се нахранят (така по погрешка самият Крутов перифразира старата поговорка, но именно в този си вид тя отговаряше на същността на проблема).

Запазено е списание „Демократ”. В първия му брой имаше статия за милионерите от Партград, които официално получават мизерни заплати, не заемат високи позиции, но на практика играят огромна роля в живота на областта. Назоваха се имената на десет „действителни стопани на областта”. Номер едно сред тях беше Гробик. Но той беше подминат с мълчание на заседание в областния комитет. Всички събрали се имаха работа с него по един или друг начин. И самият Сусликов го покровителстваше. Ако го пипнат, скандалът може да обхване цялата планета. Всички висши служители в областта и някои в Москва могат да бъдат компрометирани. Вторият в списъка на нелегалните милионери беше домакинът по доставките на протезния завод. Той също държеше в ръцете си десетки длъжностни лица от областта, но с по-нисък ранг. Някои от тях могат да бъдат пожертвани. И връзките между домакина и длъжностните лица не са толкова очевидни, колкото в случая с Гробик. Те могат да бъдат заметени, могат да бъдат засечени точно толкова, колкото е необходимо в дадена политическа ситуация. Домакина решиха да го превърнат в образцово показателен престъпник, с изобличаването на който решиха да покажат сериозността на започналата борба за оздравяване на съветското общество. Създадоха специална комисия за това. Последната установи следното.

КОМУНИСТИЧЕСКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Има престъпления, общи за всички времена и народи, за всички типове обществен строй. Но има престъпления, които са неразривно свързани със спецификата на дадено време, даден народ, даден обществен строй. Откритото от комисията на областния партиен комитет е специфично комунистическо престъпление.

Всяка съветско учреждение е украсено с бюстове и портрети на класици на марксизма, партийни и правителствени ръководители и други известни личности, както и лозунги, плакати, репродукции и копия на картини на известни съветски художници и класици на световното изкуство. Членовете на комисията изчислиха броя и цената на тази ритуална украса в завода. Цифрите се оказаха плашещи. Гранитна четириметрова статуя на Ленин пред главната сграда. Две гипсови двуметрови статуи на Ленин на закрито. Едната от тях е боядисана с бронз, другата - с бял мрамор. Шест четирипудови (1 пуд - 16.36 кг. -б.прев.) бюста на Ленин, осем трипудови, дванадесет по пуд или по-малки. Един трипудов бюст на Маркс и три по един пуд. По някаква причина класиците на марксизма се измерваха точно в пудове, а не във фунтове и килограми. Броят на портретите на класиците на марксизма, ръководителите на партията и правителството, на всякакви известни и почитани личности надхвърли стотици. Освен тази красота, която се виждаше с очи, обширните изби на завода бяха пълни със стоки от същия вид, останали от миналото и купени за резерв. Огромна стая беше заета от статуи, бюстове, портрети и картини, изобразяващи Сталин, Берия, Маленков, Хрушчов, Брежнев и други фигури от миналото. Правеше впечатление, че имаше повече „произведения на изкуството”, посветени на Брежнев, отколкото тези, посветени на Сталин. И цената им беше два пъти по-висока от цената на сталинските.Специалното мазе беше пълно с предмети за демонстрации и празници. - Ама и музейче, - обобщи впечатленията на членовете на комисията нейният ръководител. - В сравнение с него Ермитажа и Лувъра са жалки колекции на любители. А какво трябва ли се твори в по-големите учреждения?! А в цялата област? А в цялата страна? Членовете на комисията се смееха до сълзи, гледайки портретите на ръководителите на областта, особено на покойния Жидков и живата Маодзедунка. Последната беше изобразена като Мона Лиза на фона на кочина. - Напразно се смеете, - каза експерт от Съюза на артистите. - След петстотин години тази картина ще струва повече от Сикстинската Мадона. Ако оцелее, разбира се. Все пак в онова време са се смеели и на Сикстинската Мадона. Случайно е открита в барака. - И какво, ако това лайно, извинявам се за грубия израз, го занесем на Запад, за да го продадем там - каза представителят на милицията. - Със сигурност ще има аматьори, които ще дадат много пари за това. А сега наистина се нуждаем от валута.

Домакинът успя да отмъкне много пари за сметка на идеологическите шедьоври. Оказа се, че тези шедьоври имат определени цени, в които непосветените не могат да се ориентират. Например, статуя на Ленин с височина два метра и половина струва хиляда рубли повече от статуя с височина два метра и тридесет и пет сантиметра. Струва си да направите стойка с десет сантиметра по-висока, която да покриете с червен парцал, тъй като всеки ще възприеме скъсената статуя като два метра и половина. И домакинът, заедно с мошеника от скулптурния комбинат, слага хиляда рубли в джоба си. Споделени, разбира се, с директори, председатели на местни комитети и други посветени. Още по-трудно е да се забележи разликата между трипудовите и два и половина пудовите бюстове на Брежнев, тъй като вторият е същият като обем, само с осем килограма е по-празен вътре. А първият струва петстотин рубли повече от втория. Портрет на Брежнев с размери два метра на един и половина в позлатена рамка от една проба струва две хиляди рубли повече от портрет на същия Брежнев с размери два метра на метър четиридесет и пет в позлатена рамка от друга проба, която почти по нищо не се различава от първата.

Накратко казано, за десет години работа в завода домакинът си построи лятна къща, купи апартамент в кооперацията за себе си, сина си и дъщеря си, купи кола за себе си и сина си, редовно почиваше в най-добрите курорти в страната. Грижейки се за себе си, той не забрави началството, правейки му ценни подаръци. И те гледаха през пръсти на далаверите на предприемчивия домакин.

- Този подхожда - каза Крутов, след като се запозна с материалите на комисията. - Стар комунист, ветеран от войната, лично се е срещал с Брежнев, пил е с Жидков, учил е в партийна школа. Той сам знае как да се държи в съда. Обещаваме му да му дадем по-кратка присъда с предсрочно освобождаване по амнистия и той ще направи всичко необходимо. И целият свят ще види как се борим с корупцията, независимо от лицата. Би било хубаво, ако той призове всички мошеници в страната да се включат в борбата с корупцията и да подкрепят перестройката - предложи Горбан. - Страхотна идея -  възкликна Крутов. - Починът на партградските мошеници ще бъде подет от милиони мошеници в цялата страна.

ПЕРЕСТРОЙКА В СФЕРАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА

Някой от работниците в областния комитет на партията каза на шега, че в сферата на престъпността можем спокойно да се конкурираме със Запада. Другарят Рилов, началник на областното управление на милицията, каза следното.

Сферата на престъпността е точно копие на обществото. Всеки тип общество развива свой вид престъпност със свои собствени характеристики. Строго погледнато, сферата на престъпността по някакъв начин е част от икономиката. Но стига теории. Конкретно. Трябва да различаваме комунистическа от капиталистическа ефективност. Ако една десета от престъпленията, извършени в Партград, бъдат оповестени публично, Партград ще бъде сред най-знаменитите градове в света по отношение на престъпността. Но ако в същото време се оповести публично величината на производителността на труда на престъпниците, т.е. за какво се извършват престъпления, тогава Партград ще да стане за смях в цялата гангстерска част от човечеството. Ето само малко информация за вас.

В петдесет случая от сто престъпленията са извършени безкористно. Това са, може да се каже, престъпления в името на престъплението или чисти престъпления, както има изкуство в името на изкуството или чисто изкуство. При капитализма процентът на чистите престъпления е нищожен, клони към нулата. Стремежът към печалба („голи сухи пари”) напълно завладя сферата на гангстеризма там. Ето няколко цифри, които разкриват безкористния характер на нашата престъпност. През последните три месеца в областта са счупени 516 очила, 78 избити зъба, счупени 25 крака и ръце, счупени 36 ребра, извадени 18 очи, 987 просто натупани морди. И всички това е напълно безкористно. А понякога престъпниците дори плащат допълнително от себе си. В тридесет случая от сто печалбите на престъпниците не надвишават десет рубли. Наричаме такива престъпления половинлитрови, тъй като с десет рубли сега може да се купи само половин литър самогон. В петнадесет случая от сто печалбите на престъпниците достигат петдесет рубли. Такива престъпления наричаме ресторантьорски, тъй като приходите веднага се изпиват в ресторант. И само в пет случая от сто печалбите на престъпниците надхвърлят сто рубли. Ние наричаме такива престъпления пенсионерски, тъй като престъпниците в такива случаи могат да спестят десет до двадесет рубли за черни дни и за старост. Както знаете, грабителите у нас все още не получават пенсия за старост, тъй като нямат документи, потвърждаващи стажа им. Общата стойност на ограбеното в Партград за последните десет години е по-малко от стойността на бижутата, които един западногермански министър открадва само за една нощ. Този министър денем се сражава в Бундестага за присъщите права на човека, а нощем като хоби обира близките магазини за бижута - ето какво означава истинска демокрация.

Нека сега да вземем технологичния аспект на нашите престъпления. Тук застойния период се отрази по-силно, отколкото в други сфери на комунистическото строителство. Ето само част от данните за това. Само за шест месеца в навечерието на перестройката 137 души бяха ударени с тухла в главата. От тях 50 не са довършени поради лошо качество на тухлите. За това време 207 души са намушкани до смърт с отвертка, ножица, вилица и други покъщнина, 48 души са удушени с въже, колан, чорапи и други гъвкави предмети, удавени в баня, в корита и други съдове с течност 37 души. И само един случай на покушение с пистолет! Убиецът е произвел 16 изстрела по собствената си съпруга, която тежи 100 килограма. И той пропуска, въпреки че стреля от 10 крачки. Пропуснал поради неизправност на пистолета. За наказание за небрежно боравене с оръжие трябваше да му отнемат почетната грамота „Отличен стрелец”. С една дума, от гледна точка на  икономическа ефективност и технологично оборудване на нашите престъпници ние не можем да се мерим със Запада.

Но бяха изминали само няколко месеца от перестройката и другарят Рилов трябваше радикално да промени позицията си. В Партград се появиха всякакви съвременни престъпления, които преди това той беше виждал само в западни филми и искрено смяташе за невъзможни в родния си град. Разрастването на частния сектор породи организиран рекет. Много частници искаха да затворят предприятията си, но беше твърде късно: бандитите ги принудиха да продължат работа , заплашвайки ги с репресии. Други частни търговци започнаха да наемат бандити и крадци, за да ги пазят от мафията. Така възникна друга мафия, която се конкурираше с първата. След поредица от кървави схватки те се обединиха и поеха контрола над целия частен сектор на града. В резултат на това условията на труд на частниците се оказаха по-трудни, отколкото в държавните предприятия, а материалните придобивки бяха сведени до минимум. И в средите на частниците започнахават да се възраждат идеите на Оуен, Фурие, Прудон и дори Маркс, което не съответства на нагласата на Москва да счита марксизма за остарял.

Мафията превзе производството и разпространението на наркотици. Започнаха да се произвеждат наркотици от местни суровини - от отровни гъби, от дървеници, от войнишки партенки и отпадъци от атомното производство. Наркотиците се оказаха необичайно силни. От една капка човек изпада в състояние на пълно оглупяване за цяла седмица. За използването им не беше необходимо оборудване. В имитация на американския „крек” те бяха наречени „дрек”.

Мафията също монополизира цялата секс индустрия. Отвориха курсове за подобряване на технологията на секса. Те избутаха някъде в задния двор хомеопати, йоги и лечители. Откриха училище за подготовка на висококвалифицирани проститутки и „проститути”, които започнаха да се наричат сексолози. Конкуренцията на желаещите да постъпят в училището надвишиха конкурса за университета. В училището приемаха само с добра характеристика от пионерската или комсомолската организация. Почти законно започна да се произвежда порнографска литература, наричайки я еротична. По аналогия със западните списания „Плейбой” и „Плейгел” започнаха да излизат месечни списания, в чиито заглавия се появиха имената на мъжките и женските полови органи. Опашките за списания се извиваха вечер и бяха по-дълги от опашките за перестроечните печатни органи „Искорка” и „Партградски новини”. Най-накрая беше открит клуб „Интимни срещи”. За него на Запад писаха, че той възражда най-добрите традиции на публичните домове, съчетавайки ги с постиженията на световното секс инженерство.

Мафията придоби огромна власт и влезе в конкурентна борба с тоалетния концерн. Последният създаде собствена въоръжена охрана за самоотбрана. Започнаха битки, които партградци преди това бяха виждали само в американските филми за стария Чикаго. Нито една нощ не минаваше без престрелка.

Започнаха да отвличат хора и да искат откуп. Резултатът беше обезсърчаващ: роднините на отвлечените като правило бяха готови да платят допълнително сами, само и само похитителите да не пуснат отвлечените. И този вид престъпност не пусна корени. Започнаха обири на банки, магазини и складове. Но дори и тук не се разви силна традиция: инфлацията лиши парите от изкушението, от магазините и складовете нямаше какво да се вземе, те бяха изчистени от мошеници от стария образец.

Не се прихванаха в Партград и спиращи дъха преследвания с коли. Достъпът до лични автомобили все още беше труден. Собствениците им предпочитаха да ги скрият в гаражи и навеси по редица причини: трудности с бензина, липса на резервни части, жалко е да развалите скъпо нещо. А и улиците в града бяха изровени, особено не можете да ускорите. Така че ако е имало гонитби тук, то е било предимно на четири крака. За едно такова преследване беше съобщено във вестниците. Тайна фабрика за производство на самогон беше изобретила нова напитка, „горбачуха”, една капка от която би била достатъчна, за да отрови среден европейски град. Милицията имаше за задача да залови живи самогонджиите, за да разкрие тайната на напитката. Вдишвайки изпаренията на „горбачухата”, полицаите загубиха способността си да се движат на крака и трябваше да гонят самогонците на четири крака.

НЯМА ЛОШО БЕЗ ДОБРО

Развитието на престъпността обаче имаше и положителни последици. Тъй като апетитът намаля поради „дрека”, хората започнаха да ядат по-малко и това стана един от източниците за подобряване на продоволствената ситуация в областта.Неспособни да издържат на конкуренцията с мафията, старите подземни милионери фалираха . Финансов крах претърпя и Горбик. В материално отношение той падна под историческия Чаадаев, без да придобие популярността му като мислител. Той не беше обявен за луд, а просто за глупак. Сега в града имаше такова изобилие от мислители, че не можеше да се разминеш от тях. Навсякъде се чуваха имената на Бердяев, Розанов, Соловьов и други мъдреци от миналото. Простено им беше всичко, което казаха и направиха срещу комунизма и съветското общество и дори го издигнаха в добродетел. Горбик от мъка се запи с „горбачуха”, замезвайки с шепа „дрек”. Той частично продаде библиотеката си на черния пазар на половин цена, а съветските автори продаде на тегло за отпадъчна хартия, от която направиха хартия за порнографските списания, за „Патриот” и „Демократ”.

По телевизията започна да се излъчва двадесетсерийния филм „В новия Партград” за възхода на гангстеризма. Филмът грабна душите на партградци. По времето на филма те зарязваха всичко, включително политическите събирания и пиенето и се втурваха към телевизорите. Градът замираше по това време както италианските градове по време на футболни мачове. Властите направиха практически изводи от това. Когато започваха стачки в заводите, гангстерските филми започнаха да се показват по телевизионните канали денонощно. Стачките спряха, защото стачкуващите не можеха да бъдат откъснати от телевизиите дори с обещания да раздават безплатно „горбачуха”.

- Няма лошо без добро - каза Крутов по този повод. - Когато свърши перестройката, ще вземем част от нея на въоръжение. В крайна сметка от какво имат нужда хората? Хляб и зрелища. Така е. И така ще бъде во веки веков.

ПЕРЕСТРОЙКА НА ПРАВОСЪДИЕТО

В Москва започнаха да говорят за необходимостта от либерализиране на съдебната система. В Партград тези идеи намериха най-благоприятна почва. Това е разбираемо: в крайна сметка най-малко една трета от пълнолетното население на областта съставляваха   затворници и бивши затворници, а другата трета са бъдещи затворници и потенциални престъпници. В партградската преса бяха предложени и широко обсъждани идеи, които доведоха до смущение дори водещи по този въпрос западни експерти. Ето няколко примера за тези идеи.

Принципът “Не е хванат - не е крадец” е остарял. Сега трябва да мислим различно. Ако ви хванат на местопрестъплението, вие се обадете на адвоката си. Последният води преговори със съдебната власт. През това време можете да отидете на курорт, а пострадалият е длъжен да заплати разходите. Разбира се, след делото, ако има такова и ако бъдете признат за виновен, ще бъдете длъжен да върнете част от парите на пострадалия. Пострадалият е длъжен да представи безспорни доказателства, че действително е пострадал и е пострадал именно от този индивид. Ако адвокатът на подсъдимия намери доказателствата за недостатъчни, срещу обвинителя започва съдебно дело. Пострадалият няма право да оказва съпротива на престъпника, освен ако не се установи и не се потвърди от съда, че той в края на краищата е потърпевшия. Обвиняемият има право да избира съдии и народни заседатели измежду двама или повече кандидати. Ако съдията не е бил одобрен три пъти от подсъдимия, него го дисквалифицират. На затворниците е предоставено самоуправление в местата за изтърпяване на присъдите им. Да се намали сигурността, да се премахнат решетките и телените огради, тъй като те унижават достойнството на затворниците. Семействата на осъдени се допускат да излежават присъдите си при тях. Трябва да се осигури на затворниците свобода на движение и активност в продължение на дванадесет часа на ден. Ето, в такъв дух заработиха мозъците на партградските либерални мислители.

Затворническото и лагерното началство прие сериозно тези идеи и по собствена инициатива започна да преустроява затворническо-лагерния режим. За щастие на партградци, местата за задържане бяха обградени от военни части. Иначе в тях нямаше да остане нито един човек.

Възникна кооператив на свободните адвокати. Той взе престъпния свят под своя защита. Престъпниците започнаха да се занимават с грабежи, измами и кражби на социалистическа собственост заедно с адвокатите си.

ПЕРЕСТРОЙКА В ЛУДНИЦАТА

Дълго време беше скривано от обитателите на психиатричната болница, че в страната е започнала перестройката. Но както се казва, шило в торба не стои. В болницата започнаха масово да пристигат луди хора от нов, специфично перестроечен тип. Това бяха горбачовци, елциновци, сахаровци, солженициновци, троцки, бухаринци, тухачевски, власовци, николаевци, анастасии, столипиновци и подражатели на други личности, които преди са били считани за експлоататори, реакционери, врагове на народа, предатели, а сега са издигнати в ранг на невинни жертви на сталинския терор, идейни борци срещу сталинизма и гении, предусетили перестройката на Горбачов. Първоначално не смееха да ги вземат в болницата, тъй като се различаваха от нормалните хора само с леко повишена възбудимост. Но те не се спряха на нивото на общото безумие и започнаха да изискват разпределяне на всички средства за производство в частна собственост, ликвидиране на партията и КГБ, отваряне на границите, разпускане на армията, разделяне на страната на много независими държави и много повече, което дори най-закоравелите перестройчици и западняци не искаха. Надвисна заплахата от пълна дезорганизация на живота на града, тъй като беше трудно да се разграничат лудите от здравите перестройчици, а населението възприе делириума на лудите като по-нататъшно развитие на идеите на Горбачов. Едва след като безумците обвиниха Горбачов, че не е истинският Горбачов, а е подменен от КГБ, областните ръководители се събраха на спешно заседание. След бурен дебат, в който почти половината от присъстващите застанаха на страната на лудите, беше решено последните временно да бъдат изолирани от обществото. Мотивировката беше следната: перестроечните психопати избягаха твърде напред в обновлението на обществото, както дисидентите навремето критикуваха периода на застой и сталинизма. Веднага щом перестройката свърши, ние ще освободим тези нови психопати, които са изпреварили времето си.

Лудите перестройчици започнаха бавно да бъдат отвеждани в „психиатричната болница”. По погрешка заловиха множество здрави граждани, които искрено вярваха на обещанията и призивите на Горбачов. Отначало те искаха да бъдат освободени. Но като се замислиха, решиха, че са по-опасни от болните и ги изолираха в отделението за особено опасни престъпници.

Тези перестроечни психопати и ентусиасти донесоха новината за перестройката в психиатричната болница. В болницата започнаха да се случват неща, които според самия Крутов не бихте видели дори в лудница. Психопатите от нов тип изискваха самоуправление, ненамеса на лекарите в процеса на лечение и прехвърляне на болницата на самолечение (като самофинансиране), свободата да полудееш като неотменимо човешко право. Старите психопати обявиха всичко това за контрареволюция и поискаха въвеждането на военен режим в болницата. Те бяха изгонени на свобода. Улиците на града бяха пълни с наполеоновци, лениновци, сталиновци, робеспиеровци, хомейни, маодзедуновци, дзержински, хитлеровци, мусолини и други представители на една отминала епоха. Те мърсяха, където им попаднеше, грабеха всичко, което им дойдеше на ръка и стана така, че много граждани започнаха да искат в болницата, където, според слуховете, цареше истинска демокрация.

РАБОТНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ

Перестроечната ферментация на умовете започва в Москва и оттам се разпространи в провинцията. В провинцията то на свой ред първо хвана „мозъчната” върхушка, т.е. ръководството и близките до него „интелектуалци”, а след това се разпространи и в други слоеве от населението. Така и тук преминава от волевия и интелектуален център към другите части на социалния организъм. По този начин достигна до предприятията от областта. Започнаха стачки. Работниците в предприятията издигнаха искания, чиято същност беше следната: да се подкрепи икономическата реформа на Горбачов, да се премахнат „консерваторите” от всички постове и да се поставят горбачовци на тяхно място. Така че не само на Запад, където се смяташе за знак за предстоящия крах на комунизма, но и в Москва, където се разглеждаше като знак за успех на идеите на перестройката, бяха доволни от стачката. Бяха издигнати и други искания, например за подобряване на хранителните доставки и условията на живот. Ръководителите на областта признаха исканията за справедливи и обещаха да предприемат съответните мерки. Само поискаха гражданите да изчакат със сапуна докато се построи завод за сапун и прахове за пране. Този завод трябва да бъде построен от американците като пример за сътрудничество между капитализма и комунизма.

НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ

Населението на региона е 90 процента етнически руснаци. Десет процента от неруснаците са формирани от хора от други места, дошли тук като преподаватели в институти, музиканти, инженери, партийни работници и представители на други непроизводителни професии. Те влязоха в привилегированата прослойка на областта и никога не помислиха за някакви специални национални права. И все пак пробуждането на национализма в Прибалтика и Закавказието не остана незабелязано в Партград.

В един от районите на областта от векове живеят няколко бордянски села. Самите те се смятаха за руснаци и не знаеха друг език освен руски. Няколко души от тези села работеха в университета. Именно те откриха в някакви архиви, че жителите на тези села са били насилствено покръствани в православие и русифицирани. След като чуват, че прибалтийците се разбунтували срещу руското владичество и започнали да търсят независимост, бордянските интелектуалците решават да събудят националното съзнание сред своите съселяни. След като се напили с „горбачуха”, потомците на бордянците поискаха регионалните власти да им предоставят автономия и собствена конституция, да им дадат правото да говорят на родния си език, да въведат собствени пари, при това - конвертируеми. Представителите на властите, които пристигнаха от града, обясниха на бунтовните бордянци, че вече никой в света не говори бордянски език. А за да изучавате бордянската писменост, трябва да завършите университет и след това да прекарате десет години в научна служба. Нищо добро няма да излезе от специалните пари на бордянците, тъй като чужденците няма да могат да купят нищо с тях. Бордянците не могат да се отделят от областта, тъй като селата им се намират в средата й. Ако искат да се преселят някъде, няма да им се пречи. Но къде? Никой не знае къде е била историческата им родина. Самите американци няма да ги пуснат в САЩ, вече им е дошло до гуша от съветски емигранти. В Сибир - по всяко време. След като чуха тези речи, потомците на бордянците отново се напиха с „горбачуха” и си набиха мутрите, преди всичко на собствените си интелектуалци. Какво се е случило след това не е известно.

МАСОВА ЛУДОСТ

Претърколила се в някаква посока, страната, лишена от външни препятствия и вътрешни спирачки, трябваше да се претърколи до самото дъно на пропастта. Партград дълго се съпротивляваше на това люшкане поради силата на провинциалната инерция. Но след като се преобърна, той скоро навакса загубеното време и започна да се търкаля наравно с Москва. Партград спря да използва понятията и твърденията на марксизма-ленинизма. Маркс сякаш беше напълно забравен и хората започнаха да говорят за Ленин не толкова като противопоставяне на Сталин, колкото с намеци, че „всичко това започна от него”. Учителите по философия, марксизъм-ленинизъм и история на КПСС, пропагандистите и идеолозите като цяло започнаха да се срамуват от професията си, да я крият и заедно с всички останали се търкаляха в идеологически хаос и цинизъм.

Процесът на идеологическо разлагане на обществото беше допълнен от обща криза в морално-психологическото състояние на населението. Започна състояние, за което трудно може да се намери друго име освен масова лудост. Изплуваха и станаха популярни всякакви шарлатани. Властите започнаха да се отнасят с уважение към тях, предоставяйки им страниците на вестници и списания, телевизия и зали за изяви. В Партград в огромно количество се появиха пророци, гадатели и лечители. Кулминацията на това масово безумие беше появата на телевизионния екран на излезлия от лудницата Иван Лаптев, известен на времето си в града лечител и проповедник, който имаше намерението да създаде своя собствена религия „лаптизъм”.

Партградци, които помнеха Лаптев, почти не го познаха: беше побелял, обръснал мустаците и брадата си, напълнял или по-скоро се подул, тъй като, както знаете, беше трудно да се възстанови от лудницата. Той беше представен като легендарна личност, надарена с необикновени лечителски способности, пострадала несправедливо през застойните брежневски години. Съобщаваше се също, че той получава лечебната си енергия директно от някои далечни светове, вероятно от звездата Сириус, и може да прехвърля тази енергия на други хора, дори на неодушевени предмети и дори да я предава по телевизията. Телевизионните сеанси на Лаптев станаха редовни. В това време партградци се втурваха към телевизорите. За да се набави целебна енергия в резерв, пред телевизорите бяха поставени тенджери и кофи с вода, както и буркани с мехлеми. Лаптев мислено се съсредоточаваше върху Сириус и протягайки дългите си пръсти напред, започваше да излъчва лечебна енергия върху зрителите, водата в краката им и мехлемите. Така в рамките на един час той излекува хиляди партградци от тежки болести и зареди с лечебна енергия много тонове вода и килограми мехлеми. Тогава партградци пиеха лековитата вода и се мажеха с лечебни мехлеми, оздравявайки не с дни, а с часове. Чудесата на евангелския Христос избледняха пред такова чудо на масово изцеление: поповете, обаче, не се отказаха. Ако е имало телевизия по времето на Христа, казаха те, Христос щеше да измисли нещо не по-лошо от Лаптев.

Услугите на Лаптев започват да се използват от партийни и държавни служители. Те започнаха да зареждат дори водка и закуски с лечебната енергия на Лаптев. А техните майки, съпруги и дъщери денонощно се мажеха с мехлеми, заредени с енергията на Сириус, уверявайки приятелките си, че с всеки ден стават по-здрави, по-красиви и по-млади. Вестниците написаха, че благодарение на прекрасния дар на Лаптев нашата медицина вече се е издигнала над нивото на Запада, а опашките в болниците са намалели наполовина.

Градът беше пълен със слухове. Говореше се, че Лаптев ще зарежда американците с енергията си чрез сателити срещу долари. Говореше се също, че Лаптев щял да храни партградци чрез телевизията. Мнозина започнаха да поставят празни чинии с лъжици и вилици пред телевизорите по време на сеансите на Лаптев. И със страст уверяваха, че са изпитали чувство на ситост, представяйки си филета, пържоли, пилета, хайвер, раци и други вкусни неща, които познават само от книгите.

Майтапчиите нарекоха телевизионните сеанси на Лаптев „облаптяване” на населението. В крайна сметка всъщност само тези, които не са били болни, са били излекувани. Други крещяха за чудодейни изцеления и възхваляваха Лаптев заради масовата лудост, завладяла града. - Ако този шарлатанин обещае да даде на всеки, който иска водка да пие по телевизията, - каза Горбан, пиейки „горбачуха”, заредена от Лаптев, - тогава съветският период от руската история може да се счита за приключил. Спомнете си Распутин!

Що се отнася до Распутин, Горбан се оказа прорицател. Във вестниците имаше положителни статии за него. И когато избухна сензация около откриването на останките на царското семейство, в Партград спешно беше заснет сериен филм за Распутин. - Накарай глупака да се моли на Бога и той с радост ще си разбие челото - обобщи Горбан оценката си за идейно-психологическото състояние на партградското общество.

- Кого имаш предвид? - попита го Крутов.

- Всички без изключение. Ти и аз първо.

- Какво да правим?

- Нищо. Ще изчакаме, докато тази мания мине от само себе си.

ПОМИЙНА ОПОЗИЦИЯ

Един стар пияница и певец по прякор Барда, който беше споменат по-горе, се върна от изгнание. В пустошта край пазара се възродиха пиянски сборища, на които той пееше политически песни. Информаторите на КГБ внимателно ги преписвахат и, както в годините на застоя, ги носеха на началниците си, които ги предаваха на самия Горбан, който се слави като покровител на изкуството. Новите песнички на Барда разтревожиха Горбан. И имаше от какво. Ето, например, как да оценим това?

Светът крещи: Ура! Ура!

Ликуват свободните народи:

ЦК стана източник на доброта,

а КГБ - убежище на свободата.

И всичко беше някак правилно.

Не се усеща никаква насмешка.

Но аз самият в този хор не пея.

Стоя на своето и пак ще си стоя.

Случва се и уморените палачи

вместо камшика да дарят кравайче.

Но идва времето, ще разбереш

пак за камшика, уморен от доброта.

Това беше намек за връщане към старите сурови методи. Честно казано, такова завръщане е необходимо, иначе ще се дотъркаляме до пълна катастрофа. Но ние самите трябва да решим това, а не някой помияр поет. А какъв е смисълът на тази песен?

Пълен е мозъка ни с новите идеи,

на дядо от искрата лумва пламък.

Заради братството на всички хора

във тежък труд задрънкаха оковите.

А ние на дядото от светлите идеи

изпадаме във скука и прозяване.

Във въплъщение на техните идеи

днес вече не вярваме дори на йота.

Бащи, не търсещи заслужени награди,

гнили в лагерите, изстрадали войната,

напълно знаейки какво е земен ад

издигнаха не сградата на земен рай.

Е, днес отворихме широко нова ера,

и никой не почита бащина наука.

И предизвиква само гняв и скука

наивният им исторически импулс.

Синовете се объркаха, не бяха там -

без страх от миналото и ГУЛАГ.

Дори не искат правото на труд,

а право на безплатни вносни стоки.

Но ако дядовци и нашите бащи

всички са негодници или слепци

кои сме ние в крайна сметка?

Глупаци, недостойни за бащите.

Това е настроението на консерваторите. Разбира се, донякъде са прави. Народът се разпусна. Идеалите ни не се ценят. Нашето минало и нашите постижения не ценят. Този Бард изглежда иска да го каже. Но как? Тези хора, които се събират в пустошта, не са наши съюзници. Те са нашите бъдещи врагове. С перестройчиците може да се преговаря. Установката ще се промени и те незабавно ще се перестроят. А тези, които се събират на бунището и ръкопляскат на този Бард, завинаги ще си останат врагове. Трябва да ги приемем сериозно!

НЕОСТАЛИНИСТИ

Имаше, разбира се, и неосталинисти. Това в никакъв случай не бяха „недовършени сталинисти”, а млади хора на не повече от двадесет и пет години, предимно студенти. Те съставиха възвание „Към гражданите на Партград!”, разпространиха го масово, разпръснаха го на многолюдни места, напъхаха го в пощенските кутии, Крутов заодозря, че това е работа на агентите на Горбан. Но той се закле, че няма нищо общо с това, че неговите агенти си потрошили краката, опитвайки се да разкрият структурата на организацията, нейните ръководители, тайната печатница и складовете с оръжия. Тези тъпаци се оказаха достойни ученици на Сталин, трябва да им отдадем дължимото.

В призива на неосталинистите се казваше следното. „Наистина ли всичко, което страната ни е преживяла, е само черен провал в историята?! Напразно ли са отишли нашите прадядовци на бесилото, в затворите, на каторгата?! Грешка ли е изстрелът на „Аврора”?! Наистина ли за нищо дядовците ни са умирали по фронтовете на Гражданската война, мръзнали, гладували, жертвали най-ценното в живота и самия живот?! Наистина ли петилетките и големите строежи, масовият героизъм и ентусиазъм бяха пропилени ? Наистина ли за нищо милионите наши бащи, майки, братя и сестри умираха напразно по фронтовете на Отечествената война?! Напразно ли горяха в самолетите, хвърляха снопове гранати под вражеските танкове?! Поражението на фашизма също ли не се брои?! А завоюването на космоса?! А това че ги е страх да ни нападнат?! Ние сме преживели страшна,но велика история. Всеки друг народ би се гордял с такава история. А ние? Какво правим ние? Ние самите клеветим и плюем нашата велика и многострадална история. И инициативата за това оскверняване идва отгоре, от цинични и самонадеяни кариеристи и авантюристи, които са готови за нищожна похвала на Запад да дадем всичко, за което нашите прадядовци, дядовци, бащи са жертвали живота си. Срам за тези предатели! Ние, техните внуци и правнуци, протестираме срещу това. Ще защитим делото на Ленин и Сталин от предателите!”

Оцелелите бюстове, портрети и съчинения на Сталин започнаха да се продават на битпазара. Освен това те струват повече от книгите на писателите емигранти, които сега са позволени и възхвалявани. По-скъпа беше само книгата на Нострадамус, който уж предсказа перестройката, но по някаква причина забрави да предскаже как ще свърши.

СМУТ

Постепенно и някак незабележимо Партград беше въвлечен в суматохата, обхванала цялата страна. Започна такова мазохистично самоизобличаване и самобичуване, че дори най-злостните антикомунисти и антисъветисти се объркаха. На този фон те започнаха да изглеждат като дребни оплаквачи, а понякога и като защитници на комунизма. Всички се опитваха да се надминат в плюенето на миналото и в оклеветяването на всичко направено в следреволюционните години. Само поповете пазеха града от религиозно мракобесие, неосталинистите - от разгула на демокрацията, мафията - от господството на частниците. Писателят, споменат многократно по-горе, заяви в интервю, публикувано в „Партградски новини”, че „сега стана по-лесно да се диша”. И замина на Запад с лекции за перестройката. В Париж, след като се напи и наяде за сметка на съветските емигранти, той призна в пристъп на откровеност, че „такава купчина боклук, която сега бушува в Русия, никога не е била в руската история”. От това емигрантите заключиха, че Русия всъщност е тръгнала по пътя на западната демокрация. Но връщане в „загубената родина” никой не поиска.

Властите бързо губеха контрол над живота в областта. Инициативата беше превзета от политически демагози, хитреци, най-големите кариеристи, гангстери, хулигани, паразити и прочие утайки на обществото. Нужни бяха извънредни мерки, за да се спре процесът, водещ към катастрофа. Тръгнаха слухове за въвеждането на военно положение. Но те скоро заглъхнаха. Всички разбраха, че ако се вземат драстични мерки, Западът няма да даде нито компютри, нито хляб, нито сапун. Положението изглеждаше безизходно. Крутов фактически се самоотстрани от ръководството, оставяйки всичко на самотек. Дните и нощите прекарваше на село и на риболов. Или седеше в кабинета си, затваряше се и пиеше бутилка след бутилка водка. И тогава в кабинета му звънна телефонът. На линията беше самият Сусликов.

СИГНАЛЪТ НА МОСКВА

След тази историческа среща с Горбачов, която беше спомената по-горе, Сусликов лично се свърза с Крутов и го информира за предстоящото превръщане на Партград в маяк на перестройката и за особената комисия, ръководена от Коритов, която трябваше да пристигне в Партград. Като чу тази новина, Крутов напълни гащите, тъй като се досещаше на какво му мирише подобна перспектива. Да се покаже Партград с неговите мръсни и сиви улици, празни магазини, безкрайни опашки, неизтребими пияници и други атрибути на съветския начин на живот - това означаваше заплаха от световен скандал и превръщането му, Крутов, в изкупителна жертва. Но нямаше какво да се направи. Крутов увери Сусликов, че ще оправдае високото доверие на партията. Искаше да каже, че му се струваше, че прави това „не за първи път”, но се опомни навреме, тъй като това щеше да се случи за първи път в историята на Партград и в неговата, на Крутов, лична кариера като партиен ръководител в областен мащаб.

Веднага след разговора със Сусликов Крутов нареди спешно да се свикат на среща ръководния актив на областта и града. На съвещанието присъстваха членове на бюрото на областния комитет и градския партиен комитет и завеждащите на отдели, началници на областните управления на КГБ и Министерството на вътрешните работи (милицията), председатели на областните и градските съвети, главните профсъюзни и комсомолски ръководители на областта и града, секретари на районните партийни комитети и председатели на районните съвети и много други лица, фактически играещи важна роля в живота на областта и града. Съвещанието приключи доста след полунощ. „Командирите на областта” (както другарят Крутов нарече ръководните лица на областта) се разпръснаха по своите ведомства, за да проведат подобни срещи на по-ниски нива, включително до ниво отделни учреждения и предприятия, в които да бъдат проведени заседания на партийните и комсомолските бюра и профсъюзите комитети, партийни, комсомолски и общи събрания и много други мероприятия.

На съвещание в областния комитет на партията беше създадена комисия, в помощ на комисията, очаквана от Москва. Подобни комисии бяха създадени на градско и областно ниво, както и в първичните партийни организации. Бяха проведени съвещания и бяха сформирани специални комисии във всички учреждения в областта, които бяха поне в известна степен засегнати от решението на Москва. Накратко казано, едно обаждане на секретаря на ЦК на КПСС другаря Сусликов развълнува гигантския механизъм на властта в Партградска област и принуди хиляди хора да развият бурна дейност, при това дейност, насочена не към ускоряване на развитието на областта и не повишаване на ефективността на производството на всякакви полезни неща, а придаване на вид, че това „ускоряване” и „подем” наистина се случва. При дейности от този вид, т.е. в имитация на реална дейност комунистическото общество има по-висока степен на ефективност от западното общество. В това отношение хората не трябва да бъдат принуждавани и насърчавани да функционират в правилния дух: те са свикнали с това и знаят как да го правят съвършенно.

ПРИСТИГАНЕТО НА КОМИСИЯТА

По-рано казвахме, че градът започва с гарата. В нашето време на стремителен прогрес, градът започва с летището. Партградското летище, подобно на Партград като цяло, е фантастична комбинация от модерност и допотопна бедност. Докараните от Германия „хармоники”, към които по идея е трябвало да се насочват самолетите, не  работеха. Самолети едва ли не с волове ги довличат до сградата на летището. Пътниците биваха разтоварени, отвеждани до „хармониките” и качвани в тях по примитивни стълби. На излизане от тях пътят на пасажера бива преграден от невероятни на вид чистачки с кофи и парцали, от което на пътника със слаби нерви започваше да му се повдига. В същото време чистачките мъкнеха със себе си почистващи машини, също закупени от Германия и също неработещи.

Сградата на летището беше украсена с портрети на членове на Политбюро. Портретът на Горбачов беше два пъти по-голям от останалите. Така не беше дори в годините на осмивания Брежнев: неговият портрет беше само един и половина пъти по-голям от другите. Навсякъде висяха перестроечни лозунги и плакати, бичуващи пияниците, консерваторите и бюрократите. Основната зала беше разделена на две части с прозрачна, но бронирана преграда. Едната част, предназначена за преминаване и срещи на важни хора, обикновено беше празна. Другата, предназначена за обикновените смъртни, беше претъпкана с публика, което може да се види на гарите.

Членовете на московската комисия бяха преведени, разбира се, през частта за важни персони. Прозрачната стена беше построена още тогава, когато Коритов живееше в Партград. Той обясни на членовете на комисията защо е направена прозрачна: за да могат трудещите се да виждат своите обожавани ръководители, но в същото време да не могат да им правят пакости. Нашият брат Иван е способен, без да подозира и без да се замисли предварително, да хвърли тухла по важен човек или да го засипе с ругатни, ако човекът мине по-близо. Така че е по-добре да се спасят хората от такова изкушение. От високоговорителите на цялото летище се разнесоха ужасните викове на популярна певица, спечелила първа награда на фестивала за рок музика. - Ако искате, убийте ме, но не мога да приема тези истерични викове за музика - каза един от членовете на комисията. - Сега това е модерно - каза друг. - На нейните концерти в Лужники се събират десетки хиляди млади хора. - Това не е показател за прогреса на изкуството, Милиарди хора слушаха поповите глупости. И сега броят на така наречените вярващи расте. Нима това е прогресът на културата? - Ако не ти харесва, не слушай. Запуши си ушите. По-добре да затвориш устата на една истеричка без глас и слух, отколкото ушите на милиони хора, алчни за всичко западно.

Московчани бяха посрещнати от всички висши служители на областта и града. Коритов седна в колата на Крутов. Скъпият Коритов предаде на Крутов съдържанието на разговора си със Сусликов, преди отлитането от Москва. - Оказва се, обрат - тържествено каза Крутов, след като изслуша Коритов. - Крайно време е! - Време е - каза Коритов. - Трябва да минем в нелегалност. Нека всичките лайна да се блъскат на повърхността. И ние, работниците от партийния апарат, трябва да се опираме в дълбочина на най-доброто, което все още е съхранено в нашите хора. Не напразно ние похарчихме седемдесет години и толкова много усилия за тяхното възпитание. На карта са поставени завоеванията на революцията и на цялата ни история. Високопарните думи на Коритов не вдъхновяваха Крутов. Не го интересуваше нищо на света, освен самия него. Ако му бъдеше гарантиран поста генерал-губернатор в монархическия Цариград, той щеше да предаде всички идеали на комунизма, заедно с тяхната реализация в Партград. Но той разбираше, че в демократична или монархическа Русия дори няма да му бъде дадена длъжността портиер. И затова с цялата си същност той изобрази готовност да мине в нелегалност, оставайки първия човек в областта и да готви партийния апарат за ролята на спасител на отечеството. - Ние сме за перестройката - завърши речта си Коритов. - Но за такава, която не отслабва, а укрепва устоите на социалния ни строй. Как да го направим конкретно, ти сам знаеш по-добре от мен.

Крутов кимна с глава в знак на съгласие, а за себе си мислеше само как да излезе сух от водата и да спаси кожата си. Коритов разбираше това състояние на Крутов. Но също така разбра, че в сегашната ситуация запазването на кожата на крутовци съвпада с интересите за запазване на системата, на която крутовци служат. Добре е, че има такива крутовци. Когато ги няма, тогава може да се сложи кръст на комунизма. - На това трябва да се обърне особено внимание - продължи Коритов. - Трябва да вземем в свои ръце въпроса за изобличаването на язвите от миналото и недъзите на нашето общество. Едно е, когато дисидентите го правят нелегално, а друго е, когато това идва от нас съвсем открито и законно. Можем да насочим разкритията в желаната от нас посока и да спечелим при това в очите на общественото мнение. Така обезсмисляме влиянието на нелегалната опозиция. Необходимо е да се вземат от нелегалните критици всичките им идеи и леко да се трансформират. Да ги преразкажем като наши собствени идеи, но след това да кажем нашето „Но”, така че и идеите да останат наши и за да не остане нищо ефективно от тях.А по отношение на конкретните факти трябва да отидем по-далеч от дисидентите. Това ще направи силно впечатление на простаците и незаконната критика ще загуби всякакъв смисъл. Е, тогава … Да, ти сами разбираш какво се случва след това. - Ясно, Иван Тимофеевич! Тъй като страната се е завъртяла в нежелана посока, ние трябва да изпреварим всички, за да спрем постепенно това пагубно движение. Ако стадото коне се втурне в паника към пропастта, трябва да го изпреварим и постепенно да го увлечем в друга посока.

ТЪРЖЕСТВЕНА ВЕЧЕРЯ

Московчани бяха настанени в къщата за почетни гости, разположена в района на вилите на висшите служители на града. Андропов, който се лекуваше в курорта в Партградско, се отбиваше неведнъж в нея. Портянкин и Сусликов се отбиваха, когато посещаваха Партград по служба и понякога прекарваха ваканциите си тук.

Вечерта се състоя тържествена вечеря в чест на гостите. Вечерята се проведе по същия начин, както се провеждаха подобни събития в годините на Брежнев - с най-добрите вина и закуски. Много и весело се шегуваха. Разказаха се новите перестроечни  вицове. - Михаил Сергеевич решил сам да види как работят работниците в условия на трезвеност. Идва в завода. Приближава до работник, който изглежда, че работи много. Пита дали работникът може да работи, ако изпие чаша водка. Работникът отговаря със съмнение, че може би може. Е, ако беше изпил две чаши, тогава можеш ли да работиш - пита Михаил Сергеевич. Работникът отговаря по-уверено, че може. Е, а ако изпиеш половинлитровка, ще можеш ли да работиш - не се предава Михаил Сергеевич. Стига си ме питал, не виждаш ли, че работя - отговръща работникът. - Шеварднадзе лежи с Раиса Максимовна в леглото. Изведнъж се звъни на вратата. Михаил Сергеевич се е върнал предсрочно - Раиса Максимовна се уплашила. - Не се страхувай - успокоил я Шеварднадзе, - та ние не пием водка. - Шегите са си шеги, но сексът е сериозна работа! В това отношение ние изоставаме от Запада дори повече, отколкото в икономиката. - Не мога да се съглася. Имаме си достатъчно глупости. - Чукането не е секс, а поквара. А сексът е култура. - Правилно. Време е да преразгледаме нашата политика в това отношение. Трябва да отворим публични домове. С ресторанти. С медицина. С представления. Рок музика. Стриптийз. И така нататък. - Доходите за държавата от такива предприятия ще бъдат големи. - По-добре е да прехвърлите тази работа на частниците, иначе и тук ще се получи халтура. Помните ли стария виц за това как публичният дом се провали в годините на Сталин? Правеха всичко, както на запад, само курвите бяха комплектувани със стари партийки. - И в годините на терора, и в годините на застоя подобни смели начинания бяха невъзможни. Сега е друго време. Да, няма връщане назад. Прогресът е необратим. Накратко, вечерята беше успешна. Членовете на комисията се напиха яко както в годините на застоя. Коритов тръгва да търси „жени”. Опита се да проникна в стаята на домакинката. Но тя вече се беше устроила с представител на КГБ. Избави я възрастната чистачка: тя заведе заспиващия прав Коритов при себе си.

ОЗДРАВЯВАНЕ НА АТМОСФЕРАТА

На първото заседание на комисията бяха обсъдени общи въпроси - подобряване на обстановката, активизиране на населението и нормализиране на доставките,

В Партград, както и в други градове на Русия, преди всяко значимо събитие се извършваше „оздравяване на атмосферата”. Тя се състоеше в следното. От дворове на къщите, намиращи се в близост до центъра на града, изнасяха боклука, натрупан в района на сметищата. Вкарваха в лудницата всички регистрирани в психиатрии и имащи нещо общо с политиката. Вкарваха не само склонните към критика, но и склонните към апологетика. Последните на първо място, защото са по-склонни да разкриват недостатъците, с цел да ги отстранят. Първите, макар и да разобличават, не изискват подобрения, защото не вярват в тях. В същото време копиращите апарати бяха заключени. В учрежденията служители дежуряха денонощно. Проверяваха пожарогасителите. Броят на дружинниците в помощ на милицията се увеличаваше. На милиционерите бяха раздадени бели клинове и колани. Амнистираните мошеници изпращаха обратно в лагерите. Потенциалните дисиденти биваха изгонени от града.

Освен това в Партград полицията, дружинниците и военните патрули блокираха всички пътища, водещи към града от лагерите и промишлените предприятия около него, така че бивши и истински престъпници и „честни” пияници от тези места да не позорят морално здравото съветско общество с външния си вид и поведение. Тези дни на посочените места биваше извършена разширена продажба на алкохол, при това на намалени цени. Намалението на цените се дължеше на факта, че спиртните напитки се продаваха под други имена, под които би трябвало да струват по-малко, отколкото под имената, под които се продават в нормално време. Освен това в местните магазини, столови и сергии по това време биваха „подхвърляни” и някои продукти, които не бихте намерили в града по друго време. Това са например евтините колбаси „кучешка радост” и сушена вобла „мезе на боговете”. Тези продукти също се продаваха по-евтино, на себестойност, т.е. без надценка под предлог за транспортни и други разходи. В резултат на тези мерки на моркова и камшика в града се промъкваха само единици от  „околопартградската паплач” (терминът е на милицията). Някои от тях бяха просмукани от дух на противоречие, други от любопитство, а трети от намерение да се спечели по някакъв начин.

Предварително бяха съставени списъци на хора, които трябваше да бъдат напълно изселени от града като паразити и злонамерени нарушители на обществения ред, временно изведени от града под някакъв предлог, хвърлени в лудница или за кратко време в затвора. Особено внимание биваше обръщано на т. нар. „вътрешни емигранти”, т.е. хора, попаднали под пагубното влияние на Запада, които слушат западни радиостанции, четат забранени книги и са склонни да общуват с чужденци. Ако не можеха да бъдат изведени от града, след тях се установяваше опашка от агенти на КГБ и техни доброволни помощници. Те имаха правомощия да предприемат крайни мерки, ако се наложи. Обикновено те устройваха провокации, в резултат на които „вътрешните емигранти” попадаха в затвора за 15 дни за хулиганство или в психиатрия за преглед.

„Оздравяването на атмосферата” обикновено започва седмица, а понякога и две преди събитието, заради което се предприема и спира веднага след това събитие. В града се възстановяваше статуквото. Особеността на настоящата ситуация беше, че беше необходимо да се подобри атмосферата не за кратко, а завинаги. Разбира се, тази перестройка няма да е вечна. Но кой знае кога ще свърши. Може да се затегне за година или дори две. Освен това възстановяването трябва да се извърши в условията на борба с пиянството, което би било половината от бедата, както и в условията на либерализация и откритост, което вече беше истинско бедствие. - Задачата за подобряване на атмосферата в областта в условията на перестройката на пръв поглед изглежда опростена или дори отпада напълно - каза Коритов. - Но това е само на пръв поглед. Всъщност става по-сложна и дори по-важна. Някои безотговорни елементи започнаха да злоупотребяват с предоставената им свобода на този етап от развитието на страната ни. Трябва да ги накараме да почувстват, че няма да позволим да бъдат подкопани основите на нашата социална система, нашите органи на властта, нашата идеология. Перестройката не е отказ от това, което сме правили седемдесет години, а преход към нови методи за стоителството на комунизма.

Членовете на партградската комисия изслушаха с голямо задоволство доста мъгливото и двусмислено изказване на Коритов. Те разбраха скрития му смисъл.

АКТИВИЗАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Операцията по активизиране на населението в Партград досега е извършвана в най-груби и примитивни форми. Поради това Коритов сметна за полезно да обясни същността й във връзка с новите условия. - Погледнете по-отблизо кой в нормален работен ден може да се види по улиците на града, в магазини, в кафенета и ресторанти, като цяло на обществени места, - каза той. - Тези хора достатъчно представителни ли са за населението на града и региона? Те ли представляват най-важната и активна част от населението? Разбира се, че не. Най-важната част от населението, която определя характера на нашето общество, по това време работи в предприятия и учреждения или почива след и преди работната смяна. Именно в този момент са най-вероятни контактите на чужденци с наши граждани. - По-нататък да зададем следния въпрос: къде най-добре се проявява същността на нашата личност - в случайни срещи на улицата и на обществени места или където работим и където участваме в живота на колектива си, т.е. на партийно, комсомолско и общо събрание? Мисля, че тук няма две мнения: същността на нашия народ най-пълно и точно се проявява в неговите трудови колективи и в неговите обществени организации. Извън тези колективи и организации хората естествено имат малко отслабено чувство за отговорност към обществото и малко по-ниско ниво на съзнание. Те се уморяват от напрежението на живота. А за тези, които доминират по улиците и обществените места в работно време, това ниво като цяло е минимално. Какъв извод да си направим от казаното? Трябва ли да оставим на самотек чужденците да опознават нашите хора и да ограничим контактите им до случайни хора при случайни обстоятелства или трябва да направим нещо, така че чужденците да видят същността на нашата личност във вида, в който сме свикнали да я виждаме в нашите трудови колективи, в работа, социални дейности? Надявам се, че няма да имаме спорове по този въпрос. Но има проблем, който досега на практика сме игнорирали. - За да разберем правилно нашия народ, ни трябват не часове, не дни, не седмици и дори не месеци, а години. И чужденците идват при нас за няколко дни, което означава, че ние трябва да им помогнем да разберат за тези няколко дни нещо, което трябва да се разбере с години. Къде е изходът? Изходът е такъв подбор и разпределение на хората в допирните точки между чужденците и нашето общество, така че тези хора, както казват социолозите, да са достатъчно представителни за населението на даден град, регион или държава. Ето тази операция наричаме активиране на населението. Необходимо е да се подберат и обучат подходящи за това хора и то в такова количество, че да могат да се редуват на дежурство. По този начин ние ще подготвим армия от надеждни комунисти и комсомолци, на които ще можем да се опрем в нужния момент. - Тези най-представителни граждани на нашето общество ще имат влияние върху останалата част от населението, така че в днешната обстановка „Кажи каквото искаш” хората ще се чувстват отговорни за думите си и ще казват каквото трябва. На Запад говорят за краха на комунизма, за началото на посткомунистическата ера. Трябва да покажем на целия свят, че е рано да ни погребват.

НОРМАЛИЗАЦИЯ НА СНАБДЯВАНЕТО

Нормализирането на снабдяването в Партград се наричаше хвърлянето на дефицитни хранителни продукти и потребителски стоки (ширпотреба) в магазините, разположени на пътя на възможното движение на важни лица. Важните лица предварително знаят, че магазините, които ще трябва да посетят, ще бъдат обхванати от операцията по нормализиране на доставките. Самите те в предишните етапи от кариерата си са извършвали такива операции. Но те се правят, че не знаят за нормализиране на доставките и че избират магазините произволно. Това беше неписан ритуал, в който те трябваше да изиграят своята роля.

Продуктите и вещите в избраните („нормализираните”) магазина се продават само в този момент, когато ги разглеждат важни хора. В качеството на купувачи се отбират особено проверени граждани, които ще получат някаква награда. По правило това са роднини и приятели на работниците в магазина. Особено дефицитните вещи те трябва да върнат обратно. Но се случваше така, че даже най-проверените комсомолци и членове на партията не връщаха обратно тези вещи. Случваше се в тяхната среда да се изхитряват и да се присъединят мошеници и спекуланти.

Нормализирането на доставките включваше и снабдяването с дефицитни продукти на столови, кафенета и ресторанти, които могат да бъдат посетени от важни хора. В същото време проверени и доверени граждани бяха избирани като посетители по същия начин. Обслужването им започваше преди пристигането на важните персони и завършваше след тяхното напускане. Случваше се и така, че те седяха там цял ден гладни, но и те получаваха по нещо за службата си след края на посещението.

Понякога се случваха забавни случки. Веднъж Портянкин посети Партград в разгара на поредната кампания срещу пиянството. Той беше отведен в „нормализирано” кафене. Имаше младежи, които трябваше да се правят на трезви и да пият минерална вода вместо водка. Младежите наистина пиеха минерална вода, но по навик дрънкаха чаши и правеха гримаси, сякаш пиеха водка. Портянкин подозираше, че нещо не е наред. Той опита съдържанието на всички чаши в кафенето. Убедил се, че в чашите няма водка, той нарече поведението на младежите провокативно.Те бяха наказани за това - не дадоха водката, която им беше обещана за това, че бяха пили вода.

Друг забавен инцидент се случи в магазин за дрехи. Един ударник на комунистическия труд поиска да пробва три костюма в момента, когато Портянкин влезе в магазина със свитата си. Облякъл и трите костюма, той напуснал магазина през задния вход, както по-късно пишеше в милиционерския протокол. Всъщност се оказа, че такъв ударник в града изобщо няма. Милицията и КГБ положиха титанични усилия, за да открият престъпника. Но той сякаш пропадна в земята.

Операцията по нормализиране на доставките беше усвоена в Партград за краткосрочни събития и при нормални, неперестроечни условия, когато все още имаше нещо в складовете и затворените разпределителни, което можеше да се използва за показ. Сега обаче се наложи да се извършва дълго време и в условия, когато дори в затворения разпределител на областния партиен комитет все още нещо се търкаляше. Чужденците, разбира се, можеха да бъдат хранени независимо от собствените граждани, както винаги. Но беше необходимо да се създаде впечатление за подобряване на условията на живот на трудещите се благодарение на перестройката.

Комисията обсъди три варианта. Първият вариант е откровено да си признаем, че живеем на ръба на бедността и глада. Даже може леко да преувеличим. Западът ще бъде шокиран, че ние открито говорим за нашите трудности, а не ги крием от чужденците, както преди. И безвъзмездната помощ от Запада ще тече към нас като пълноводна река. Това може да се превърне в система. Вторият вариант е снабдяването на града да се прехвърли в ръцете на частниците. Те ще се бият за чуждестранна валута. А за валута ще изровят всичко необходимо и изпод земята. Третият вариант е снабдяването на града да бъде прехвърлено на концесия на западни фирми. Например „Макдоналдс”.

Всеки от споменатите варианти, имайки своите предимства, имаше и несъмнени недостатъци. Западът скоро ще спре да се възхищава на гласността и ще започне да подчертава нашето обедняване. Те ще ни помагат, но в същото време ще диктуват своите условия. Частниците ще дерат по три кожи от своите съграждани и ще доведат града до такова състояние, че без валута нямаше не можете да си доставите дори кора черен хляб. Западните фирми не са в състояние да изхранят целия град. Освен това жителите на съседните области ще се втурнат към Партград. Да, и няма да има с какво да се разплащаме със западните фирми,

Дискусията навлезе в застой. Но тогава някой си спомни Гробик. Ето кой би могъл да намери гениално просто решение на проблемите! Какво прави той в момента? Нищо не се чува за него. Някой каза, че Гробик не издържал на конкуренцията с частниците и мафията, пие от огорчение и се е оттеглил от работата. Престъпно е да се разпръсват толкова ценни кадри - каза Коритов. - Трябва да го намерим, да го върнем към нормалното и да го свържем с операцията, давайки му неограничени пълномощия. Сигурен съм, че бързо ще изправи положението. А на органите на дължавна сигурност да се възложи специална задача: да осигурят защитата на Гробик от мафията.

МАРШРУТИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ

След като реши общите проблеми, комисията начерта маршрути за чуждестранни туристи и делегации, обхващащи основните аспекти от живота на града. След като очертаха маршрутите, решиха да минат по тях и да видят сами всичко, което е планирано да се покаже на чужденците. Те решиха да започнат с хотел „Иля Муромец”, предназначен специално за чужденци.

Хотелът за чуждестранни туристи в Партград е построен още при Брежнев. Тази конструкция е ярък пример за далновидността на политиката на партията: въпреки че тогава градът все още беше затворен за чужденци и никой дори не помисляше за перестройка дори в Москва, в републиката беше построен най-големия хотел за чужденци. Хотелът беше една от любимите рожби на Пьотър Степанович Сусликов, който в онези години беше един от ръководителите на областта, а след това и първи секретар на областния комитет на партията.Още тогава той мечтаеше за времето, когато чужденците ще нахлуят в ръководения от него Партград.

Пред главния вход на хотела се издигаше паметник на легендарния руски богатир Иля Муромец, на чието име е кръстен хотелът. Партградските историци издигнаха хипотезата, че легендарният (т.е. който никога не е живял на света) Иля всъщност е родом не в Муром, а в Партград (бивш Князев). В Муром той нанася първото поражение на татаро-монголското иго. Областният комитет на партията одобри инициативата на партградските учени и хипотезата се превърна в теория.

Хотелът е построен така, че от прозорците му да се вижда красотата на града и околностите му. Но при това те направиха грешка: от прозорците се виждаше не само красотата, но и тайни обекти - военна фабрика, завода за протези, химическия завод, атомната електроцентрала, кулите на концентрационни лагери и психиатричната болница. Разбира се, строителите бяха наказани за това. Но беше твърде късно да се поправи. Докато градът беше затворен за чужденци, те не си спомняха грешката: всички тези тайни обекти бяха добре познати дори на бебета. Сега, когато решиха да отворят града за чужденци, се сетиха за нея. Но решиха, че няма нищо страшно от това. И дори е добре, че чужденците ще видят всичко това. Нека видят нашата индустриална и военна мощ и да си направят необходимите изводи, които са ни нужни! Психиатричната болница от разстояние изглежда като обикновена болница. Що се отнася до трудово-изправителните лагери, охранителните кули могат да бъдат преработени така, че отдалеч да изглеждат като кули на древен град или манастир.

Построиха хотела по последна дума… не, не на строителната техника, а на технологията за следене на чужденци. И своите също. Подслушвателни устройства бяха инсталирани на всякакви места, така че обитателите на хотела буквално не можеха да кихнат, без да бъдат чути от подслушвателните точки от сътрудниците на КГБ. На целия щат на хотела беше наредено да станат информатори на КГБ, обучавайки ги предварително на методите за отваряне и преглед на куфари, както и тайно фотографиране на гостите по всяко време на деня и във всякакви пози. Тъй като чуждестранни шпиони, политици, журналисти и туристи не се появиха в Партград, спекуланти от южните плодови републики превзеха хотела. Подслушвателната система западна.

Любопитни спекуланти изровиха подслушвателните устройства. Служителите на хотела превърнаха помещението, от което трябваше да се подслушва, в допълнителен източник на „леви” доходи. Ценно оборудване (между другото, добито в САЩ и транспортирано до Съветския съюз през ФРГ) беше хвърлено в мазето и ограбено.

След като инспектира хотела, комисията взе следното решение: да се изселят всички жители на хотела и да се настанят избрани хора от районите на областта и от самия град. Последните трябваше да се представят за селска интелигенция и колхозници, които почиват в града или навестяват роднини. Обслужващият персонал следваше да се укрепи от студенти от университета и институтите, спешно обучавайки ги на простата професия на хотелска прислуга.

После решиха хотелът спешно да се ремонтира. За целта в помощ на художниците беше изпратен цял батальон войници. Войниците пропиха дадените им бои и тапети заедно с художниците. Трябваше да им дадат нови. Художниците и войниците, които им помагаха, бяха поставени под строг надзор, като за целта беше изпратен батальон от войските със специално предназначение. Цяла дивизия от такива войски беше разположена близо до Партград. Това бяха войски, обучени за десантни операции, въоръжени с най-новите оръжия и обучени в специални техники, включително техники на карате. Резултатът не закъсня да се покаже. Десантчиците принудиха художниците и работниците-войници да приведат в порядък сградата за два дни, като изпиха само половината от отпуснатите за ремонт материали. Обяснението за такава икономия се оказа много просто: спекулантите се страхуваха от десантчиците и им продаваха алкохолни напитки два пъти по-евтино.

Един от членовете на комисията предположи, че чужденците със сигурност ще се опитат да установят контакти с други обитатели на хотела. За да се преодолее този проблем, друг член на комисията предложи в други стаи да се скрият живи „слушалки”. Някой се усъмни в необходимостта от такава мярка. Защо всъщност да дублират осведомителите на КГБ, ако и без това обитателите на другите стаи ще са осведомители на КГБ?! Ние трябва да се доверяваме на нашите съветски хора! Представителят на КГБ отбеляза, че трябва да се вярва, но трябва да се проверява.

ПЪРВИ МАРШРУТ

Улица „Горки”, на която се отваря главният вход на „Иля”, води в една страна към стар и мръсен квартал на града с изтъркани къщи и завършва с пустош, превърнала се в сметище. Още преди пристигането на комисията Крутов нареди предварително да се затвори движението в тази посока с гигантски щит. Щитът изобразяваше сграда в стила на модерната западна архитектура, която трябваше да бъде издигната на това място. Според проекта (или обещанието), в тази сграда освен просторни и удобни апартаменти за работници и служители, ще има басейни, столови, ресторанти, фитнес зали, кино, дискотека и други блага на цивилизацията. Едва успяха да монтират щита, когато хулиганите написаха на него: „А ще има ли в това модерно здание публичен дом и изтрезвител?” Щитът трябваше да бъде пребоядисан. Но върху него се появиха нови хулигански надписи и порнографски рисунки. Наложи се да установят денонощно дежурство на милиция и народни дружинници.

Излизайки на площада неволно се възхищавате на зрелището на най-високата статуя на Ленин в Русия. Коритов предложи чужденците да започнат запознаването си с града с полагане на венци в подножието на паметника. Това ще стимулира развитието в областта на цветарството. - Вижте - каза председателят на градската комисия, сочейки паметника на Ленин. - Вчера имаше група венци. А сега?! Нито един! Откраднаха ги, копелета! У нас винаги е така: ако не догледаш, всичко ще развалят и ограбят. Михаил Сергеевич е три пъти прав: трябва сериозно да се заемем с дисциплината и реда. И как се изхитряват да го направят? - каза председателят на областната комисия с известна доза възхищение в гласа. - Нашият брат Иван не е способен на такова нещо! - отговори представителят на КГБ. - Руска изобретателност!

Освен статуята на Ленин, в обиколката на града бяха включени останките от партградския Кремъл, магазините за сувенири, местният исторически музей и гроба на Незнайния воин. Както и в Москва, младоженците идват на гроба на Незнайния воин след регистрация на брака, групи от млади войници идват след полагане на клетва и пионери. Всички полагат венец. Тази традиция е породила два клона на местната индустрия: единият е производството на венци, другият е тяхната кражба и препродажба. КГБ и милицията смятат, че второто предприятие всъщност е филиал на първото. Но така и не могат да ги хванат, въпреки че край „гроба” постоянно дежурят милиционери, народни дружинници и дори войници. Проблемът с продажбата на икони на туристите беше обсъден в близост до сувенирния магазин. Със сигурност търговците ще досаждат на туристите, предлагайки старинни икони. Иконите всъщност са направени от местни художници-неконформисти. Боята още не е изсъхнала върху тях. Но са по-добре направени от старите. И изглеждат по-древни от старите. И най-важното е, че са евтини. За стари дънки туристът може да купи чифт икони, за нови - една. Защо, питате вие, старите дънки се ценят повече от новите? Ще отговоря с един въпрос: защо старите икони се ценят повече от новите, въпреки че са по-лоши от новите?

Коритов предложи създаването на частен артел за производство на икони, като му се даде възможност да продава продуктите си в магазина за сувенири. По този начин ще бъде нанесен удар на щамповачите. Ръководителят на партградската комисия предложи да се построи завод за производство на старинни икони и да се изнасят икони за продажба на Запад и в страните от Третия свят. Представителят на КГБ каза, че е по-добре този въпрос да се прехвърли на поповете. Представителят на профсъюзите предложи този отрасъл да бъде даден на концесия на Запада.

Беше решено в първия маршрут да се включи и посещение на Общинския съвет, за да се покаже на чужденците демократизацията на съветската система на власт и управление. Решено е да се изгради специална ложа в сградата на Общинския съвет, от която чужденци да могат да наблюдават заседанията на Съвета. Решено беше ложата да бъде обзаведена с оборудване за симултанен превод на изказванията на народните депутати на западни езици. Коритов посъветва, че докато чужденците присъстват на заседанията на Съвета, трябва да се поставят за обсъждане проблеми, по отношение на които може да се допусне плурализъм в западен стил. Поставя се например въпросът за ремонт на канализацията в нов жилищен район. Разгарят се разгорещени дебати. Лидерът на опозицията произнася пламенна реч, в която заклеймява сталинизма, брежневизма и сегашните консерватори. За канализацията изобщо може да не се говори - защо да пълните главите на гостите с такива миризливи дреболии?! След като изслушат такава реч, чужденците, като се върнат у дома, ще напечатат куп всякакви глупости за еволюцията на нашето общество към парламентаризма. Истина е, че канализацията все още работи зле. Но за това са виновни Сталин и Брежнев.

ВТОРИ МАРШРУТ

Целта на втория маршрут беше да покаже на чужденците героичния труд на партградци в условията на перестройката. На изхода към проспект Ленински, който водеше в една посока към индустриалния район на града, автобусът рязко спря: двама пияни мъже пресичаха проспекта на грешното място. Те залитаха, падаха, ставаха, помагаха си и деряха гърла с някакви песни. Коритов погледна укорително представителя на милицията. Той измърмори нещо за факта, че „недогледали” и обеща да „остържат” когото трябва. Пияните мъже заплашиха автобуса и на зигзаг продължиха пътя си. Само да знаеха кого заплашват!

Автобусът профуча покрай магазин за незрящи, наречен „Разсъмване” и магазин за протези за крака, наречен „Бързоход”. Хората толкова бяха свикнали с тези имена, че не забелязваха мрачния хумор в тях. Това не забелязаха и членовете на комисията. Председателят на областната комисия каза, че тези магазини трябва да се показват на чужденците. Такава грижа за слепите и безкраките като у нас няма да видите никъде по света. Няма да е зле в чуждестранните делегации да включват поне един незрящ. Нека видят с очите си как се грижим за трудещите се, лишени от зрение.

Автобусът препускаше покрай къщи с табели на безчислените кантори. Някой каза, че би било хубаво да се намали броят на такива табели. Но представителят на КГБ забеляза, че наскоро е бил в Париж и там има десет пъти повече такива табели. Чужденците навярно няма да им обърнат никакво внимание. Хората обикновено забелязват повече неща, които не се вписват в обичайните им представи.

Това, което комисията видя в индустриалната зона, ги обезсърчи. Навсякъде лежаха боклуци, празни усукани бъчви, счупени каси, невъобразими останки от автомобили. В близост до завода за авиационно приборостроене беше изградена портиерска „будка”, по размер малко отстъпваща на размера от самата сграда на завода. Но през нея не минаваше никой. А портите, през които по идея е трябвало да минават автомобили, са били заключени с гигантски катинар, който вероятно е бил използван за заключване на портите на Партградския кремъл още по времето на княз Олег. Още по-мрачна картина видя комисията в машиностроителния завод. В един от цеховете, който се виждаше отдалеч, част от стената беше паднала напълно. Дупката беше покрита с шперплатов щит, върху който Ленин беше изобразен с червена панделка, с лукава усмивка и леко вдигната ръка. Под Ленин бяха думите: „Вие сте на прав път, другари!”. Но от дъждовете и ветровете плакатът беше придобил такава форма, че дори политически опитните членове на комисията не можаха да се сдържат от смях. - И какво ще правим? - попита другарят Коритов и в гласа му прозвуча закана. - Не можете да оправите нещата тук за една седмица. - Нищо страшно - оптимистично отбеляза представителят на градския профсъюзен комитет. - Ще блокираме проспекта пред ул. „Брежнев”. Там в края на краищата е време за ремонт на асфалтовата настилка. Ще насочим транспорта в обход по ул. „Брежнев”, след това по ул. „Карл Либкнехт” и „Роза Люксембург” и накрая по ул. „Морис Торез”. И ще излезем направо пред електроламповия завод и текстилния завод. Те пречат на гледката към целия район. И редът там е относително приличен. И за една седмица можете да внесем такъв блясък там, че … Просто вижте, не прекалявайте - каза Коритов спокойно, - иначе ще си помислят, че уреждаме „потьомкинско село”. Между другото улица „Брежнев” трябва да се преименува. - Трябва да я кръстим на Бухарин, - предложи представителят на културните институции. - Все пак Партград се е казвал Бухаринск. „Троцки”, поправи го някой. - Каква е разликата - каза представителят на КГБ. - Време е да реабилитираме и него. - По-добре на името на Бухарин, тъй като Бухарин беше за перестройката - каза представител на Комсомола. - Не е ли време да преименуваме целия Партград в Троцки-Бухаринск-Зиновиевск?! - извика ентусиазирано представителят на синдикатите. - По-добре в Горбачовск. - Ставропол ще бъде преименуван на Горбачовск, а Партград ще носи името на Пьотр Степанович. - Правилно! Ще бъде справедливо. - В крайна сметка е възможно напълно да се промени трудовия маршрут, така че да няма нужда да преработвате нищо тук - каза Коритов. - Създаден е съвместен съветско-американски концерн за производство на прах за пране. Пьотр Степанович смята, че предприятията трябва да се строят тук, в Партград. Необходимо е да се избере такава зона за тях, така че хората да ходят там като в парк. Ще се построят там кафенета, ресторанти, кина. И на чужденците ще им е приятно да почиват там. - Строителната площадка отнема време, повече от една година - възрази някой. -Предприятията ще бъдат построени от самите германци и американци - отговори Коритов. - А те строят бързо. Ще ги построят за шест месеца. - Удивително! - възкликна представителят на КГБ. - Ще покажем на чужденците техните собствени фабрики. Това ще им направи незаличимо впечатление. - Да имахме и западни работници освен западна технология - провлачи замечтано представителят на профсъюзите. - А то нашият брат Иван ще отглежда нашето домашно прасенце по западна технология. - Москва вече е помислила за това - увери Коритов. - Инженерите, техниците и висококвалифицираните работници ще бъдат от САЩ и Германия. Нашите хора ще се поучат от техния опит. - Страхувам се да не стане обратното - каза представителят на милицията. - Западните специалисти ще се учат от нашите работяги на пиянство, халтура и шмекерлъци. - Това има и своите плюсове - отбеляза с хумор Коритов. - Колкото по-зле бъде на Запад, толкова по-добре ще бъде у нас.

Когато комисията се връщаше обратно, трябваше да се забавят пред площад Ленин, тъй като двамата пияни, които бяха видени сутринта, се настаниха да спят насред улицата. Към тях се приближиха милиционери на мотоциклети със специални колички за прибиране на пияници. Нарушителите на реда бяха качени на количките и откарани. Пътят беше свободен. - Трябва да се затварят такива копелета - каза представителят на Комсомола. - Необходимо е да се възпитават - поправи Коритов прекалено ревностния комсомолски вожд. - Точно така - подкрепи Коритов представителят на КГБ. - Първо трябва да образовате и едва след това да затваряте. По време на вечерята Коритов си спомни, че на приема при Сусликов дойде директорът на един партградските заводи, ентусиаст на перестройката. Как вървят неговите работи?

ПРИТЧА ЗА ДИРЕКТОРА НА ЗАВОДА

Не всички членове на партията възприемат перестройката като поредния ръководен спектакъл. Имаше и такива, които се отнасяха към нея с искрен ентусиазъм. Един от тях беше човек, получил в града прякора Перестройчика.

В годините на застой Перестройката беше обикновен инженер. Той нямаше никакви особени заслуги. Той се различаваше от другите с леко повишена склонност към обвинения. И имаше какво да се изобличава. Технологията беше остаряла. Редовно се случваха аварии и престои. Работниците пиеха през работно време, халтуреха, крадяха всичко, което им падне под ръка. Планът се изпълняваше фиктивно. Продукцията на завода беше почти 100% брак. Междувременно директорът и неговите поддръжници живееха безгрижно, придобиха апартаменти, вили, коли и имаха дефицитни потребителски стоки в изобилие. Без подкупи и далавери обикновените работници в завода не можеха да получат дори това, което им се полагаше по закон. Накратко, това, което се твореше в завода, беше това, което се твореше във всички предприятия на града и това, което се беше превърнало в обичаен начин на живот. От време на време в завода се появяваха правдоборци, които се стремяха поне малко да оздравят живота на колектива, но усилията им претърпяваха крах. И което е най-поразително, масата на сътрудниците от завода не подкрепяше правдоборците. Хората много добре знаеха какво се твори в колектива им. Но те самите участваха в такъв живот и се приспособяваха към него според възможностите си. Те се изхитряваха да грабнат част от облагите по различни начини, включително кражби, халтура, измама, тайни споразумения, взаимни услуги, „ляв” труд и други средства, съответстващи на общия стил на живот. Те бяха съучастници във всичко това, което правдоборците заклеймяваха като престъпления.

Настъпи ерата на гласността. Висшите власти призоваха всички граждани да станат правдоборци. Предприятията сякаш получиха нечувана свобода за дейност, започнаха да преминават на самофинансиране, започнаха да говорят за самоуправление и други неща, за които преди дори не смееха да си помислят. Нашият Перестройчик стана вестител на перестройката, започна яростно да разобличава директора и „цялата му мафия” в корупция, бюрокрация и консерватизъм. Публикува статия във вестника. Появи се по телевизията. Подкрепиха го в партийните инстанции. Директора на завода и редица други началници бяха отстранени от постовете си, а на тяхно място бяха назначени по-млади и инициативни специалисти. Перестройчика назначиха за директор на завода. Ето ти власт, свобода на предприемачеството! Покажи на какво си способен!

Първоначално изглеждаше, че сега ще започне подем и заводът ще достигне нивото на световните стандарти. Възстановиха твърдата трудова дисциплина.

Прекратиха пиянството в работно време. Но последиците от този напредък се оказаха обезкуражаващи. Работейки по новому, работниците изпълниха цялата дневна норма за няколко часа. Тогава започна да се случва нещо невъобразимо. Някои обекти натрупаха планини от части, които не можеха да се придвижат по-нататък. Други обекти трябваше да бъдат спрени поради липса на материали за обработка. След четири часа заводът спря. И бяха необходими още четири часа, за да се възстанови редът в настъпилия хаос.

Перестройчика се втурна из цеховете, проклинайки консерватори, халтури, пияници и други врагове на перестройката. Старите работници се опитаха да му обяснят, че хората са станали консерватори, бюрократи, халтури и пияници не поради лична поквара, а поради силата на структурата на живота. Иначе просто не става. Те посъветваха да не се вдигат градусите, а да се въвеждат иновациите постепенно, без да се нарушава обичайният ред на нещата. А още по-добре е да се остави всичко непроменено и паралелно да се въвеждат новите принципи на работа, създавайки нови предприятия с нова технология и нова организация на труда. Новото трябва да се гради не чрез разрушаване и преработване на старото, а успоредно с него, постепенно изтласквайки старото. Перестройчика обаче не искаше да слуша нищо, той се опитваше да принуди хората и машините да действат противно на тяхната природа. Но реалността взе своето. Няколко дни по-късно предишният ритъм на работа беше възстановен. В докладите изглеждаше, че започват да работят по нов начин. Но това беше само нова „фалшификация”.

Независимостта от държавния план и свободата на инициативата, които изглеждаха толкова съблазнителни на думи, се оказаха съвсем различни в действителност. Напомни за себе си законът за взаимното обвързване или взаимното ограничение. Предприятията, които се възползваха от свободата, се сблъскаха с това, че други предприятия, с които имаха работа, също започнаха да използват свободата за своите интереси. Наложи се намесата на държавни органи, за да се регулират конфликтите и всъщност да се възстанови предишното положение. Свободата на предприемачеството се оказа удобна само като изключение и в много ограничени граници.

Заводът на Перестройчика влезе в конфликт с доставчиците на суровини и с потребителите на продукти. Последните намалиха поръчките, а след това напълно ги изоставиха. Доставчиците намериха за себе си по-изгодни договори с други заводи. Перестройчика се мушна в областния партиен комитет с молба за помощ. Казаха му, че областния комитет вече не се меси в такива работи. Мушна глава в министерството. Казаха му, че не е единственият, че сам трябва да търси изход от положението. Перестройчика обиколи цялата страна със своите сътрудници в търсене на оптимално решение. Пътува и в чужбина. А полза никаква, само кредитите бяха пропилени. Работниците трябваше да получават заплати, а банката не даваше пари. Перестройчика се втурна към Москва. Добра се до среща със Сусликов. Той му прочете нотация, която се състоеше от перестроечни лозунги и общи фрази. Перестройчика излезе от сградата на Централния комитет на КПСС, купи си от спекулантите бутилка „ Горбачуха” за останалите пари, изпи я на един дъх и се хвърли под влака на метрото. Никой в Партград не съжаляваше за него.

ТРЕТИ МАРШРУТ

Беше решено третият маршрут да се посвети на условията на живот на трудещите се. За тази цел избраха новия и най-благоустроен микрорайон на града - Нови Липки. Районът беше кръстен в имитация на московските Нови Черьомушки. Както в Нови Черьомушки никога не е растяла черьомуха, така и в Нови Липки не е имало нито една липа. А партградци изтълкуваха това име като поредния „фалшификат” (в социологически смисъл).

Микрорайонът е построен още през хрушчовските години в съответствие с принципите: комбиниране на кухня и трапезария с тоалетна и баня, спалня с антре, таван с под. Къщите, построени според тези принципи, се наричат „хрущоб”. Още повече, че са построени така, че е трябвало да бъдат ремонтирани още на следващия ден след пускането им в експлоатация. И все пак това беше колосален прогрес: всички семейства тук не живееха в комуналки от сталинските времена, а в отделни апартаменти. Нека да е в микроапартаменти, нека да е в „хрущоби”, но в отделни. Когато пропагандата обърна внимание на този факт, интелектуалците изтъкнаха друг очевиден факт като контрааргумент: в гробището всеки човек също има свое отделно жилище.

Пътят до Нови Липки минаваше покрай пусти места и сметища. Още при Хрушчов планираха да направят парк на тяхно място. Когато Хрушчов беше свален, бяха свалени и висшите партградски ръководители, които се смятаха за поддръжници на Хрушчов. Те бяха обвинени не само за лошо построени домове, но и за неизпълнение на обещанието да направят парк по пътя към тях. Но домовете не бяха ремонтирани през целия брежневски период. - Ето пример как живееха и работеха в застойните години - каза Коритов поучително, забравяйки, че точно в тези години Сусликов беше начело на областта, а той, Коритов, тогава беше негов помощник. Някой предложи да се организират няколко съботника и да се засадят дървета поне надолу до шосето. Друг възрази, че сега към съботниците се отнасят критично. - Това е явна крайност - каза Коритов. - Съботниците бяха и си остават школата на комунистическото отношение към труда. На това ни е учил Ленин.

На входа на Нови Липки членовете на комисията видяха бронзовия бюст на покойния Портянкин. На челото на разжалвания за консерватизъм и бюрократизъм член на Политбюро, се кичеше известната руска ругатня от три букви. Виждайки това, Коритов предложи преместването на паметника на друго място, където чужденците не могат да го видят. И хулиганите ще загубят стимул да безобразничат. Руснакът обикновено започва да безобразничи, ако безчинствата му са видими за всички. Освен това Портянкин се компрометира с корупция, така че е най-добре бюстът да бъде премахнат изобщо. Скоро Сусликов ще получи втора златна звезда и ще се изисква място за неговия бюст.

Автобусът спря в центъра на микрорайона пред сградата на областния съвет, украсена с перестроечни лозунги и портрети на Ленин и Горбачов. Преди членовете на комисията да имат време да се разстъпят след дългото седене, към тях дойде група жители и предадоха жалба за безпорядъка в района. Те поискаха да предадат жалбата лично на Горбачов. В жалбата се посочваше, че домовете са приети за ползване с такива дефекти, че незабавно се налага основен ремонт. В стените се образуват пукнатини, през които прониква вода при дъжд. Хлебарки пълзят в апартаментите през улея за боклук и вентилацията. Отоплението работи лошо. Пералнята не работи. В целия район има две кафенета и една столова, в които няма какво да се яде. И навсякъде опашки, Транспортът е ужасно зле. Автобусът понякога се налага да се чака с часове. За да устроите децата в детска градина, трябва да чакате на опашка повече от година.

Коритов сметна жалбата за справедлива. Само по повод пасажа за изоставането от Запада той каза няколко гневни думи. И в края на краищата отдавна ли се радваме на нови жилища, училища, болници?! Отдавна ли сме изпаднали във възторг от хладилници и телевизори?! В сравнение с миналото ни. А сега на Запад започнаха да се заглеждат. А ето, че и на Запад не всеки живее и пее. А благосъстоянието на западните хора не се дава даром. Трябва да работиш за него и то как! Нашите хора не можеш да ги накараш да работят така. Забравихме как да ценим това, което сме постигнали в себе си. А на Запад виждаме само магазини и курорти.

Това, което комисията видя в най-добрия жилищен район на града, ги обезсърчи. независимо от речта на Коритов. - Както виждате, няма с какво да се хвалим, каза председателят на районния съвет, който придружаваше комисията. - Последици от застойния период!

- Вярно е - каза Коритов. - Значи ще го покажем като следствие от застойния период. А гледката към пустошта и сметището ще бъде покрита с щитове, изобразяващи жилищен район, който ще бъде построен благодарение на перестройката. Разбира се, по последна дума на архитектурата строителните технологии. И с отчитане на всички нужди на гражданите от ежедневни удобства.

При напускането на Нови Липки членовете на комисията видяха такава сцена. Близо до паметника на Портянкин бяха се разположили група пияници с напитки и закуски. Единият от пияниците беше по голяма нужда в храстите край паметника, другият -по малка - и го правеше точно на пиедестала, третият повръщаше от изпитата гадост, а четвъртият спаше с широко разперени ръце. Бездомни кучета се навъртаха около пияниците. Нахални врабчета кълвяха трохи на вестниците. На Портянкиновата плешива глава, нацвъкана от гълъби, седеше парцалива врана. Недалеч на платното на улицата стоеше оръфан старец. Той протягаше толкова окъсан, колкото и самия него, лист хартия, към автобуса с комисията. Автобусът направи рязък зигзаг, подмина стареца и го опръска с кал. - Какво е това чучело? - попита Коритов. - Тоалетната - отговори някой от партградци. - Известен в града луд, наскоро освободен.

ПРИТЧА ЗА ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ

По-горе, в раздела за влиянието на Москва върху Партград, става дума за човек, който се приковал към дефектна тоалетна чиния. Този човек беше същият дрипав старец, който застана на пътя на автобуса с комисията. След историята с тоалетната му лепнаха прякора Тоалетната. Но неговата героична битка срещу язвите на обществото и за справедливост започва много по-рано. Ако някой се заинтересуваше от живота му и го опишеше подробно, можеше да се получи картина, която по своя трагизъм надминава всички обвинителни книги, взети заедно. Собствено казано, не би било необходимо да се пише за личния му живот, защото такъв почти не съществуваше. Би било достатъчно да се съберат писмата, становищата, жалбите и молбите, писани от него и с негово участие до различни учреждения на властта и различни длъжностни лица, както и документи с отговори. Това би било документирано точно описание на живота му.

А накратко казано, историята му е такава. През 1939 г. в многофамилен комунален апартамент, където живеел този млад комсомолец, по-късно наречен Тоалетната, тоалетната чиния окончателно излязла от строя. Аварирала е и преди, но след усилията на всички жители, които са запознати с ВиК техниката, бивала приведена в относителен ред. И тогава се счупила напълно. Жителите отправили молба към управата на сградата. Не помогнало. Оплакали се в местния жилищен отдел. Не помогнало. Написали писмо до „Партградска правда”. Не помогнало. Написали писма до централната „Правда”, до депутатите от Върховния съвет Ворошилов и Будьони. И пак никакъв ефект. В апартамента вече не се живеело от вонята. Живеещите тичали да се облекчават в околните дворове, предизвиквайки гнева на съседите си. В този критичен момент комсомолецът Тоалетната дал идеята да се напише писмо до самия другар Сталин. Нямаше какво да се направи и наемателите се съгласиха с идеята на Тоалетната. Той написал сърцераздирателно писмо за бездушните бюрократи, които нанасят щети на нашето общество и изграждането на социализма в една отделна страна (точно по това време в училище се изучават трудовете на Сталин по тази тема). Живеещите подписаха писмото и го изпратиха. И на следващия ден Тоалетната е арестуван за антисъветска пропаганда и организиране на „колектив”. Въпреки че е непълнолетен, той е осъден на десет години изправително-трудов лагер.

Започнала войната с Финландия. Тоалетната помолил да се включи като доброволец на фронта. Молбата му била уважена. Той показал героизъм, бил ранен, като по този начин изкупил вината си с кръв, бил награден с орден. След демобилизацията отново се включва в борбата за ремонт на тоалетната чиния. Отново имало писма, молби, жалби, резолюции. Не е известно как е  щял да свърши този бюрократизъм за него, ако не беше започнала войната с Германия. Тоалетната отново отишъл доброволец на фронта.

След войната се прибрал с „иконостас” от ордени и медали, с три рани, с чин лейтенант. Започнали години на учене и, разбира се, борбата за ремонт на вечно развалящата се тоалетна. Този път той задълбочил борбата си за изобличаване на язвите на сталинизма и отново е осъден на десет години. След изобличителния доклад на Хрушчов е освободен и реабилитиран. Завършва института, става инженер, жени се, раждат му се деца. Старият дом с дефектната тоалетна беше опрелелен за събаряне. Тоалетната получи стая в друг дом, също стар, но все още не за събаряне. Той беше щастлив. Но щастието беше краткотрайно: тоалетната се счупи. Тъй като тоалетните в цялата сграда се изпочупиха, Тоалетната оглави борбата на всички жители за ремонт на цялата канализационна система. Това беше по-високо ниво на социално движение и Тоалетната изпълняваше гражданския си дълг с голям ентусиазъм. Още повече работата отиваше на „размразяване”.

В крайна сметка и тази къща беше съборена. Тоалетната със семейството си получи самостоятелен двустаен апартамент в нова сграда. Думите не могат да опишат ликуването семейството на Тоалетната. Но седмица по-късно тоалетната в новия апартамент се счупи. Новият период на битката на Тоалетната завърши с описания по-горе епизод, когато той се прикова към неизправна тоалетна.

След като излежава поредната си присъда, Тоалетната посвещава живота си изцяло на борбата с битовите нередности в района. Той се разведе със съпругата си, разделяйки жилищното пространство. Получи стаичка от шест квадрата, по ирония на съдбата - в многофамилен апартамент с разбита тоалетна. Това го довърши. Оказа се в психиатрична болница. С началото на перестройката е освободен. В района свикнаха с него и му се подиграваха. А той продължи да пише жалби за неработещата тоалетна до ЦК на КПСС, до ООН, до президента на САЩ, папата, Тачър, Солженицин, Сахаров. Но, както и през всичките минали години, никой не им обърна внимание.

ЧЕТВЪРТИ МАРШРУТ

Перспективата за отваряне на Партград за чужденци добави масло в огъня на културния ренесанс. Културните дейци бяха изключително развълнувани, когато мълвата за това се разнесе из града. Безброй фантазьори, молители и жалбоподатели започнаха да обсаждат Комисията. С тяхна помощ комисията в най-кратки срокове разработи програма от мерки, чието изпълнение трябваше да изведе Партград в редиците на водещите културни центрове в страната.

Решиха да дадат на артистите пълна свобода на творчество. Нека откриват нови независими театри от всякакъв вид и във всякакви количества. Всеки актьор със собствен театър! Нека си творят каквото искат!

Нека критикуват когото и както си искат! Нека се показват голи жени и мъже! Нека показват креватни сцени! Колкото по-некадърно и мръсно, толкова по-добре, чужденците го обичат.

Местните власти бяха посъветвани да направят конкурс за хора без глас, без слух и без никакъв артистичен талант, да изберат най-лошите, да създадат от тях ансамбли като западните и да им осигурят сцени на места, където се появяват чужденци . Нека крещят какви ли не глупости със сърцераздирателни гласове, нека правят гримаси и се тресат като маймуни. Чужденците ще видят, че и ние имаме всичко, от което се отвращават в Париж, Ню Йорк, Лондон и Рим, и ще се успокоят. Ето, и в Русия полудяват, както правят у тях, на Запад. Ето, и Русия се търкаля по пътя на демокрацията. Ето, трябва да се помогне на руснаците да стигнат до края в тази посока.

Комисията също така посъветва ръководството на Партград да създаде много сдружения на независими художници и да им предостави помещения за изложби. Чужденците със сигурност ще посетят изложби и ще купят мазаниците на партградските „пикасовци” и „пикаски” (израз на Коритов). А на Запад това ще изглежда като показател за „културен ренесанс”. Основното нещо, - обобщи Коритов дискусията, - чужденците ще видят, че въпреки че все още нямаме резултати от свободата на творчеството, има нещо по-важно от резултатите от творчеството, а именно свободата на творчеството, дори и с лоши резултати или изобщо без тях, И нека рисуват голи жени и еротични сцени. Нека се осмелят и не се страхуват да засегнат темата за хомосексуалността. Както казваше самият Маркс, нищо човешко не ни е чуждо. И както казваше Ленин, ние, болшевиките, не сме аскети. Нека се отварят нови музеи. Всеки художник да има свой собствен музей!

Писателите бяха насърчавани да създават толкова списания, колкото искат. Всеки писател със собствено списание! За своя сметка, разбира се. Нека сам си набавя хартията, сам я печата, сам си продава книгите. Печалбата - наполовина с държавата. Литературните произведения трябва да се отпечатват без никаква цензура, без редакция, дори без поправка на граматически грешки. Нека си личи индивидуалността на авторите! Не трябва да се страхуват да пишат за убийства, грабежи, изнасилвания. Тъй като започнахме да мислим и живеем по нов начин, тогава трябва да опишем живота си по нов начин,

Коритов обеща да помогне на писателите в издаването на списанието „Партградско тресавище”. Посъветва ги да сменят името на „В гъза на Русия”, като даде следната обосновка за последното. В обикновения живот не можем да направим крачка без псувни и нецензурни думи. Но щом някой в пресата или в публична реч използва невинна дума като „гъз”, се надига буря от морално възмущение. За да избегнем обвиненията в неморалност, трябва да заменим точни и изразителни думи, които се смятат за неприлични, с ужасно сиви, скучни и мъгливи синоними. Вместо думата „гъз” например използваме изрази като „задната част на тялота”, „частта от тялото, срещуположна на главата” или „с каквото седят на стола”. В същото време се колебаем и придружаваме подобни бисери на красноречието с дребнав смях. Желаната яснота и блясък на речта изчезват. И понякога трябва да измърморите нещо неразбираемо, защото изрази като „А ти, Пьотр Иванович, имаш типичен гъз!”, „Нашият отдел се оказа в гъза” или „Вървете всички в гъза си” нямат адекватен еквивалент на социално одобрен език. В това отношение думата „гъз” заслужава специално внимание. На неофициален език тя е достигнала степен на обобщеност и универсалност, която позволява да бъде поставена наравно с такива философски категории като „материя”, „съзнание”, „пространство”, „време”, „движение”. Тъй като започнахме да мислим и живеем по новому, трябва да извършим преструктуриране и на езика. Вие, писателите, трябва да ръководите езиковата революция. След като реабилитираме думата „гъз”, ще бъде възможно да се заемем и със световноизвестното руско проклятие от три букви. Сигурен съм, че то ще влезе във всички езици на света заедно с думите „сателит”, „перестройка”, „гласност”.

КЪРВАВОТО КОЛЕЛО

Вечерта членовете на комисията бяха поканени в Независимия театър за премиерата на пиесата „Кърваво колело” по романа на споменатия по-горе писател. Спектакълът беше свръхноваторски. Както по-късно писаха във вестниците, в сравнение с тях авангардът на двадесетте години би изглеждал старомодна класика. Актьорите се шляеха из залата, досаждаха на публиката с провокативни въпроси като: „Какво прави ти в годините на застой?” И измъкваха на сцената възрастни хора, заподозрени в сталинизъм и брежневизъм за всеобщ присмех. Актьорите бяха облечени в мръсни и миризливи костюми, символизиращи отминалата епоха. От зловонието на много зрители им прилоша. Те бяха изведени от залата под дюдюкането на актьорите. А един от актьорите назидателно извика: „И каква беше вашата жертва?!”.

Пиесата обхваща всички основни етапи от съветската история, от Октомврийската революция до перестройката. Представлението започна със сцена в Смолни. Ленин и сътрудниците му тичаха по коридора. Сталин вървеше срещу тях. Ленин спря за момент и попита Троцки, сочейки Сталин, каква е тази бандитска мутра. Троцки казва: „Тук се навъртат всякакви!”. Сталин блесна с жълтите си очи, запали лула и измърмори с акцент: „Чакай малко, ще ти покажа аз къде зимуват раците!” Следващата сцена изобразява среща на партийни лидери. Ленин полулежи в ковчег, заобиколен от ученици и сътрудници. Сред тях са Хрушчов, Горбачов, Сахаров, Елцин. Обсъждат мерки за перестройката на всичко, което още не е започнало да се строи. Риков предложи да се прехвърли властта на Съветите и да се избира между двама кандидати. Каменев предложи да се разрешат няколко партии. Зиновиев предложи да се ограничат функциите на партията до идеологическото възпитание на трудещите се. Тухачевски предложи да се унищожат атомните оръжия, както и ракети с малък, среден и голям обсег. Бухарин предлага да се разпуснат колхозите и да се премине към фермерско стопанство, както е в САЩ.Той увери, че един фермер със семейството си ще произведе повече от колхоз от триста души. На въпрос какво да правят с освободените хора, Бухарин съветва да ги изпратят да учат. Внезапно на сцената се втурва Сталин със сътрудниците си, сред които освен известни сталинисти се появяват Брежнев, Черненко, Громико, Гришин, Робеспиер, Марат, Кромуел, Мао Дзедун, Хомейни и дори Хитлер. Сталин напъхва Ленин в ковчега и заковава капака му с огромни пирони. Ленин дълго крещи от ковчега, че Сталин е груб, че е завзел твърде много власт над партията, че трябва да бъде отстранен от поста генерален секретар. А Сталин спокойно сяда на ковчега и запалва лулата си. Робеспиер, заедно с Берия, търкулнаха гилотина на сцената и започнаха да режат главите на ленинската гвардия. Глави се търкаляха от сцената в залата. Както по-късно писаха вестниците, въпреки че всички знаеха, че главите не са истински, публиката се наслаждаваше на удивителната правдоподобност на изобразяването на духа на епохата. По това време по редовете обикаляха миризливи артисти, които събираха подписи за отпечатването на „Архипелаг ГУЛАГ”.

След това бяха изобразени колективизацията и индустриализацията. На сцената се търкаляха трупове. От време на време ги отстраняваха и пак запълваха сцената с трупове, Колхозниците бяха одирани, освен това по три пъти, както изисква поговорката. Заводи и машини бяха направени от трупове. Работниците бяха разстрелвани на всеки пет минути. Всичко това е направено от Сталин и неговите поддръжници.

Следващото действие описва предвоенния период и войната. Сталин прегръща Хитлер, преговарят за подялбата на Европа. За да докаже приятелството си с Хитлер, Сталин заповядва да бъдат арестувани и разстреляни всички офицери, генерали и маршали от Червената армия, с изключение на най-глупавите. Войната започва. Сталин се скрива под земята, плаче, тресе се от страх и вика „Братя и сестри, спасете ме!”. Армията е в паника. Единствен генерал Власов иска да спаси Русия. Той моли Хитлер да му позволи да освободи Русия от болшевиките. Хитлер обаче не вярва на патриота Власов и е победен. Научавайки за това, Сталин изпълзява изпод земята, присвоява плодовете на победата и отново се връща към старото - към арести и разстрели. Не се знае как ще завърши това, ако не се бяха появили Хрушчов и Горбачов. Те започнаха да държат разобличителни речи. Сталин започна да се гърчи и падна безжизнен. Всеобща радост. Хрушчовци с царевични кочани започнаха да тичат около сцената и из залата. Но недовършените сталинисти начело с Брежнев спряха празничното ликуване. Всичко замръзна. Сцената и залата потънаха в мрак. Това продължи половин час. По-късно вестниците писаха, че това е най-силното място не само в пиесата, но и в съветската драматургия изобщо. В залата се възцари такава тишина, че дори жуженето на мухите не се чуваше - всички умряха от скука в предишните действия. Накрая светна ослепителна светлина. Започва перестройката. Горбачов се появява в образа на Петър Велики и започва да прорязва прозорец към Европа.

Членовете на комисията с голяма трудност издържаха до края на представлението. Но представлението все пак беше препоръчано за показване на чужденци. При това те се ръководеха от директивата, изказана от Коритов. - Представлението, разбира се, е спорно, меко казано - каза той. - Но кое е основното за нас на този етап? Да се очертае определена политическа линия, съобразена с конкретната историческа обстановка. Това представление не е за нашите хора, то е за чужденци. Такива лайна нашите няма да гледат доброволно, а за пари още повече. Не хранете чужденците с хляб, оставете ги да се ровят в нашите боклуци. А показвайки това изпълнение на чужденците, ние убиваме три заека с един изстрел. Първо, получаваме валута. Второ, демонстрираме критично отношение към язвите на миналото. Трето, позволяваме нечувана свобода на творчеството. А чужденците най-малко се интересуват от истинската историческа истина и истинското творчество. Истинското изисква гении и време. Нямаме нито едното, нито другото. Гении, впрочем, може би ще намерим. Но гениите не винаги влизат в крак с нашите установки.

МАЙНАТА ТИ!

Едва членовете на комисията дойдоха на себе си от “Кървавото колело” и трябваше да отидат да гледат нов филм, създаден в условия на пълна свобода на творчеството. Филмът се казваше „Майната ти в задника!”. Самото име предизвика сензация в света на изкуството и неговите поклонници. Преди да видят филма, критиците го обявиха за най-забележителния шедьовър в историята на съветското кино. Гледайки филма, членовете на комисията не знаеха как да реагират на него. Това наистина беше шедьовър, но шедьовър на бедарността, пошлост, безобразие, циничност, разпуснатост и претенциозност. - Никога не ми се е налагало да пия такава помия, въпреки че съм гледал стотици лоши филми - прошепна на Коритов представител на културните институции, - Всичко най-лошо е взето от остарелите западни постижения. Всичко това е смесено хаотично. Плюс порнография, идиотизъм, идеологическа помия. С една дума, не просто лошо, а нищожество. - Отлично - прошепна Коритов в отговор. - Нека да е нищожество, ако не е истински шедьовър. Кажете на другарите си, че филмът е скапан, но съвсем в духа на перестройката. Ще го хвалим.

Чувайки инструкциите на Коритов, членовете на комисията се успокоиха и се сляха в реакциите си с публиката. А след всяка пошлост, абсурд и безобразие избухваха в бурни аплодисменти. Особено бурно аплодираха, когато бяха показани голи жени и креватни сцени. Филмът завършва с възклицанието на главния герой към секретаря на областния комитет на партията: „Майната ти в задника!”. След това в залата се надигна рев от възторг. Аплодираха изправени. Създателите на филма бяха извикани на сцената. Бяха покрити с цветя. Прожекцията беше последвана от дискусия на филма. Коритов беше помолен да каже няколко думи. Той каза, че филмът може да бъде изпратен на фестивала в Кан. - Сериозно ли? - попита Коритов представителя на културните институции, когато комисията напусна филмовото студио. - Съвсем - отговори Коритов. - На Запад ни гледат като диваци. Ако започнем да правим нещо като тях, те започват да ни потупват по рамото и да възнаграждават закъснелите ни лайна. И ако правим лайна, тогава в това отношение можем да изпреварим Запада за нула време. С една дума, да приключим и да променим Запада в културата - това е нашето отношение на този етап. - Прав си. С тази настройка ще се справим. А за създаването на истински шедьоври трябва време. А и как да определим какво е шедьовър? А за всичко останало нашата епоха като цяло е епоха на триумфа на посредствеността и грозотата. Но все пак е малко тъжно. Все пак правехме филми, които шокираха целия свят! - Когато беше това?! По време на култа към личността. Тогава хората все още вярваха в идеалите, не жадуваха за Запада. И въобще…

Коритов не довърши мисълта си, но за всички беше ясно без думи какво преживява. В хотела те се събраха в стаята на Коритов, пиха много и разговаряха почти до сутринта.

ПЕТИ МАРШРУТ

Следващият маршрут беше предвиден до Старческия дом, Траурния комплекс, манастира и сегашната църква. Комбинирайки тези институции в нещо единно, те се ръководеха не само от тяхната териториална, но и житейска близост: старите хора се подготвят за следващия свят и мислят за душата и задгробния живот, гробището и църквата са били неразделни от незапомнени времена.

Комисията остана изключително доволна от вида, в който поповете са привели манастира за изключително кратък срок. Настоятелят даде богата вечеря в чест на комисията. На вечерята той изнесе реч, в която говори за нарастващия брой хора, желаещи да бъдат постригани за монаси и да учат в семинарията, за жаждата на комсомолците и дори членовете на партията към религията, от една страна, и за интереса на духовенството към марксизма-ленинизма, от друга страна, за църквата на перестройката, за готовността на преподаватели от семинарията да изнасят безплатни лекции по история на религията в антирелигиозен музей. В отговор Коритов призова духовенството да започне борба срещу пагубното влияние на отрицателните страни на западния начин на живот върху съветските хора, които безкритично ги заимстват заедно с положителните страни. - Тези момчета няма да те подведат - каза Коритов на своите колеги, когато напуснаха гостоприемната симбиоза на вяра и безверие.

В действащата църква комисията беше посрещната от облак охранени попове. От ситите им лъскави лица лъхаше самодоволство и увереност в утрешния ден. Бяха облечени така, сякаш всички са митрополити и патриарси. - Това е маскарад - прошепна представителят на профсъюзите на представителя на Държавна сигурност. - Всеки може да мине за патриарх. Дори преди революцията те не се обличаха толкова разкошно. - Църквичката е малка, но свещениците са като във Ватикана - прошепна в отговор представителят на КГБ. - А ние се борим срещу бюрокрацията. - Това не засяга поповете - каза Коритов. - Нашата църква е отделена от държавата. - И слава Богу - каза представителят на профсъюзите. - Ако се прикрепи към държавата, тогава няма да има разминаване от попове. Нима все пак Бог съществува? - Ако го имаше, тогава нямаше да се допуска подобни безобразия.

Комисията посъветва поповете да организират образцово-показателни кръщенета на деца, венчавки, погребения и други церемонии, когато чужденци посещават църквата. Родителите на бебетата могат да бъдат членове на партията, младоженците могат да бъдат членове на Комсомола, мъртвите - бивши партийни работници. В тези случаи свободата на религията ще изглежда по-убедителна. И като цяло църквата може да работи ръка за ръка с идеологията и пропагандата. Коритов обеща да помогне на поповете да публикуват материали относно гоненията на църквата в сталинските години. Поповете бяха помолени да предприемат строги мерки срещу църковните дисиденти, които критикуват преустройството на църквата и създават еретически групи извън православната църква. Свободата на религията не е свобода вътре в религията.

В Старческия дом за комисията беше показан концерт на самодейността. Старците крещяха модерни хитове, трепереха и гримасничаха като на не повече от двадесет години. Директорът на Дома поясни, че старите хора, както се оказа, са предопределени от природата за новите веяния: те треперят, правят физиономии и хленчат точно от старост. Ако ги поукрасят, преоблекат и инжектират, тогава от тях можете да се създаде младежки рок ансамбъл, по-лош от тези, които гърмят в Москва.

След концерта група стари болшевики връчиха на Коритов предложение с молба да го предаде лично на Михаил Сергеевич. Предложението се заключаваше в това саркофагът с Ленин да бъде изнесен в чужбина и да бъде показан там срещу много пари. Така ще влезе необходимата валута, необходима за перестройката. В същото време старите хора се позоваха на факта, че мумиите на египетските фараони ги носят по света и „правят много пари”. Но Владимир Илич е направил повече за освобождението на човечеството от някой си там Рамзес или Аменхотеп.

В Траурния комплекс членовете на комисията веднага бяха настанени на масата. Въпреки че вече бяха напълнили коремите си в манастира, не устояха на погребалната трапеза, толкова примамливо изглеждаше. Ръководителят на комплекса увери Коритов, че новото ръководство на комплекса е коригирало грешките на своите предшественици. Сега работниците от отвъдния свят уверено ще осъществят на практика целта на партията и правителството за ускорено развитие без никакви мошеничества, използвайки скрити резерви. По-специално, те сключили договор със Старческия дом. Сега обитателите на Дома предоставят телата си за погребение в Комплекса, а не в селските гробища. Подобни преговори се водят с психиатричната болница и „Атом”. Има, разбира се, трудности. Производителността на Комплекса се спъва от бюрократите на учрежденията, които захранват Комплекса със суровини. Работниците от отвъдното възлагат големи надежди на развитието на делови контакти със западни компютърни фирми. Комплексът възнамерява да създаде производство на ковчези с компютри, които ще поддържат постоянна температура и влажност в помещението за ковчези, а мъртвите ще се съхраняват свежи поне сто години. Слухът за това вече се носи из града. Заявления за компютъризирани ковчези бяха получени от хиляди граждани. Тук се отваря още една съблазнителна перспектива: ако такива ковчези се продават с отстъпка или дори се раздават безплатно, тогава милиони граждани ще се съгласят да намалят периода на пенсиониране до минимум. Така ще спрем процеса на застаряване на обществото и ще спестим на държавата милиарди рубли от пенсии и ще облекчим жилищните проблеми.

Вечерта членовете на комисията бяха поканени на Съда по история, организиран по инициатива на Старческия дом и областния комитет на Комсомола.

СЪДЪТ НА ИСТОРИЯТА

Директивата на Москва за възстановяване на историческата истина в Партград беше изтълкувана точно както се искаше в дълбините на душите им в Москва, а именно като директива да се лъже по нов начин. Те си спомниха, че някога Партград се е наричал с името на Троцки. Обърнаха се към Москва с молба да се върне това име на града, но Москва посъветва да се изчака. Първо трябва правилно да се използва реабилитацията на Каменев, Зиновиев и Бухарин. Когато сензацията за това на Запад избледнее, тогава могат да им хвърлят нов материал за шумотевица. Междувременно се погрижете за Бухарин, наредиха от Москва. И в Партград се надигна вълна от конференции за Бухарин. Възникна дори особено неформално общество от бухаринци. То издаде брошура, от която става ясно, че Горбачов просто е заимствал идеите на перестройката от Бухарин. Ръководителите на обществото бяха поканени в областния комитет на партията и помолени да смекчат пламъка си. - Какво става, другари - казаха те на бухаринци. - Тогава едва започваха да строят, а вече говореха за перестройка? Не е ли много рано? А може би другарят Горбачов е казал нещо ново в сравнение с Бухарин?

Бухариновците обещаха да коригират историческата истина. Във връзка с тази история възникна анекдот. Хрушчов и Брежнев се срещнали на онзи свят. Питали се дали строят нещо. След като получили отрицателен отговор, те били изумени: тогава какво престрояват горбачовците?!

Освен националната истина в Партград започнаха да възстановяват местната истина. Започнаха да търсят подходящи кандидати. Изясни се, че всички вождове на областта, включително до Сусликов и Крутов, са отявлени мерзавци. По тяхна заповед бяха убити стотици хиляди невинни жертви, преди самите те да станат жертва на терора. Освен това почти всички бяха неруснаци. В крайна сметка се спряха на някой си Иванов, който беше разстрелян като бухаринец, въпреки че никога не се е срещал с Бухарин и изобщо не се е занимавал с политика, както самият той заяви в съда. Като наказание за това му се приписва принадлежност към троцкистко-бухаринския блок.  Този Иванов направили невинна жертва и идеологически противник на сталинизма. На негово име кръстиха улица в града, издадоха биографията му, издигнаха му паметник. След това се оказа, че той оглавява ЧК, след това - ГПУ и НКВД в областта и е разстрелян за прекомерно усърдие в унищожаването на „враговете на народа”. Но за това не писаха.

В Старческия дом беше намерен непокаял се сталинист. Старецът бил глух, сляп и изпаднал в пълна душевна лудост. Решиха да уредят над него образцов съд на историята. За ролята на съдии бяха избрани млади хора с висше образование, станали теоретици и апологети на перестройката. Съдът се проведе в помещенията на драматичния театър, като историческите екскурзии на съдиите бяха илюстрирани с театрални представления. Залата беше препълнена. Процесът беше показан по телевизията. Съдиите, под нестихващите аплодисменти на публиката, смело заклеймиха „недовършения култист” за ужасните престъпления, извършени в сталинските години. Той беше обвинен по-специално в жестокото убийство на другаря Иванов, за което стана дума по-горе. Старецът на всеки отправен към него въпрос и на всяко обвинение кимаше с глава и мърмореше нещо неразбираемо. Някаква възрастна жена изригна, че този съд й напомнял за сталинските процеси от 30-те години, само че с обратен знак. Цялата зала се нахвърли върху нея, а милиционерите я изведоха за нарушаване на реда. Председателят на Трибунала на историята заяви, че в лицето на този непокаян сталинист тук е съдена цялата сталинска епоха.

На следващия ден се оказа, че заради грешка в Съда на историята е доведен съвсем не този старец, който е трябвало. Подсъдимият се оказва жертва на сталинизма, прекарал повече от двадесет години в лагерите. Но за да не пострада историческата истина, този факт не беше огласен. И никой не настояваше за това. Партрад копнееше да се освободи от миналите грехове и да се придвижи към бъдещето с чиста съвест.

ШЕСТИ МАРШРУТ

За да покажат на чужденците либерализирането на режима, планираха да посетят поправителен лагер с висока степен на сигурност, известен в целия свят благодарение на оцелелите жертви на сталинизма и дисидентите. В сталинските години лагерът беше един от най-големите в страната. При Хрушчов той беше празен и почти напълно разрушен. При Брежнев той е частично възстановен. В него имаше предимно политически затворници. Най-закоравелите престъпници бяха държани там само за да тероризират политическите. С началото на перестройката някои от политическите затворници са освободени, а други са разпределени в обикновени лагери. И лагерът отново опустя.

Представителят на КГБ предложи да се организира в изоставения лагер музей на сталинския и брежневския терор, подобно на Дахау и Бухенвалд. Идеята за такъв музей със сигурност ще отекне в целия свят. Даренията ще се излеят. Бивши лагеристи и членове на семействата на загиналите ще залеят музея с материали и експонати. В центъра на лагера трябва да се издигне паметник на жертвите на терора. - Отлично - каза Коритов. - Просто не насилвайте нещата. Нашето минало не е само провали и престъпления. Все пак станахме най-силната държава в света. Каква война спечелихме! Спасихме човечеството от фашизма. Бяхме първите, които излязоха в космоса. Не всички са били в лагерите. Имаше трудов героизъм. Имаше ентусиазъм. Имаше репресии. Имаше престъпления, грешки. Но не можем да сведем нашата велика история до тях. Председателят на партградската комисия подхвана идеята на Коритов и я доразви. Като цяло той предложи на територията на лагера да се направи филиал на местния исторически музей, в който няколко щанда да бъдат посветени на репресиите в сталинските и брежневските години.

След продължителна дискусия комисията намери за по-целесъобразно да посвети една зала на миналите репресии във вече съществуващия музей в самия град. Ще бъде по-удобно за чужденците и много по-евтино.

След като решиха проблема с лагера по най-добрия възможен начин, се преместиха към друг обект от маршрута - психиатричната болница. Партградската „психушка” имаше лоша световна слава. Самият факт, че на чужденците е разрешено да я посещават, трябваше да направи силно впечатление на Запада. А и се намираше само на половин час от центъра на града. Външно изглеждаше доста прилично, не по-лошо от западните заведения от същия вид. Никакви дисиденти, подложени на принудително лечение по политически причини вече нямаше там. Всички са освободени или преместени в други болници. Всички пациенти в болницата са 100% медицински лунатици и всеки западен експерт може да потвърди това.

Но радостта на членовете на комисията беше кратка. Те видяха, че болницата е препълнена с психопати, загубили ума си по време на перестройката. Ако се позволи на чужденци да разговарят с жителите на болницата, те могат да получат погрешното впечатление, че тук се държат искрени привърженици на перестройката. Ще тръгнат слухове, че консерваторите в Партград са завзели властта и подготвят контрареволюция отдолу, за да противодействат на революцията на Горбачов отгоре.

Изходът от затруднението беше намерен така. Беше решено едно отделение на болницата да се освободи напълно от пациенти и в него да се създаде клуб за бивши жертви на наказателната медицина, които бяха освободени. Чужденците от разговорите с тях ще се убедят, че тези жертви са нормални луди и ще пуснат мълвата, че предишните слухове за наказателната съветска медицина са били силно преувеличени.

Маршрутът включваше и срещи на чужденци със зелените, патриотите и демократите. Зелените току-що бяха започнали битката за спасяване на блатото. Те установиха, че с пресушаването на блатото мухите, комарите и оводите в областта ще изчезнат. В резултат на това птиците няма да имат какво да ядат и ще измрат или ще емигрират на Запад. И тогава ще се размножат същите мухи, комари и оводи, но в такива количества, че хората няма да могат да живеят и ще измрат или ще емигрират на Запад. В дискусиите със зелените чужденците ще имат уникалната възможност да покажат своя хуманизъм и чувство за отговорност за съдбата на насекомите.

Патриотите отлично разбираха московчаните и бяха съгласни с тях от половин дума, с изключение на едно: отношението им към евреите. Комисията призова патриотите да не излагат открито антисемитизма си. Но патриотите заявиха, че никакъв руски национализъм не би бил възможен без явен антисемитизъм. И тайният антисемитизъм ще се изроди в явна русофобия.

С демократите се случи куриоз, за който си струва да се разкаже отделно.

ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКА ЕПОХА

Слуховете, че на Запад са решили да приемат настъпващата ера като пълен крах на комунизма и началото на посткомунистическата ера, достигнаха и до Партград. Обикновените партградци останаха безразлични към тях. Те бяха безразлични към името на кочината, в която бяха живели от незапомнени времена и са обречени да живеят до края на века - крепостничество, военен комунизъм, развит социализъм или посткомунизъм. С ускорение, но с все по-малка ефективност, те обикаляха града и околностите му в търсене на храна, задръстваха „гърбицата” и биеха лицата на перестройката, консерваторите и един с друг. Намерението на Запада да ги освободи от оковите на комунизма им беше толкова чуждо, колкото и намерението на перестройката да подобри комунизма.

Но интелектуалците се хвърлиха стремглаво в дискусията по тази тема. И какво им оставаше да правят? Разказани бяха всички политически вицове. Шегите за перестройката предизвикваха скука. Всички язви на комунизма бяха разобличени. Цялата минала съветска история беше толкова оплюта и нацапана с кал, че вече нямаше къде да се плюе. „Горбачуха” загуби предишната си сила - свикнаха с нея и я пиеха с отвращение. Именно в този идейно-критичен момент Западът хвърли една наболяла тема към мислещия елит на Партград: как да се организира животът в областта след пълното изчезване на комунизма?

Демократите възглавиха това интелектуално движение. Непосредствено преди пристигането на московската комисия те се обърнаха към областния съвет с искане (не с молба, а именно с искане!) да им предостави помещение за провеждане на конференция по посочената тема. На тази конференция те се канеха да кажат на всеослушание: „Има такава партия!”.

Съветът изпадна в паника. Обърнаха се за съвет към областния комитет на партията. Там първо ги изпратиха „на …”. Ето, сега вие сте най-висшата власт, вие решавайте. Едва след като председателят на областния съвет беше откаран в болница с масивен инфаркт, Крутов и Горбан отидоха да се срещнат с бъдещия парламент. Горбан предложи да предоставят за конференцията празна барака от бившия лагер за политически затворници или подобно отделение на психиатричната болница. Крутов каза, че това може да бъде изтълкувано погрешно на Запад и предложи конференцията да се проведе в цирка, който беше празен поради турнето на цирковата трупа на Запад. Предложението на Крутов беше прието, превивайки се от смях. Те само съжалиха, че клоуните Ванюшка и Петюшка също отпътуваха на Запад. И тогава по време на конференцията на „посткомунистите” ще бъде възможно да се редуват номерата на клоуните с речите на ораторите. Някой демократ ще поиска, например, да се приватизират средствата за производство. След речта му Ванюшка влиза на арената разплакан, носейки надуто гумено слонче на количка. Петюшка го пита какво има. Той отговаря, че в цирка тече приватизация и му е даден слон като негова собственост. И с какво да го храни, ако самият той я кара на хляб на вода? И къде да го държи, ако в квартирата си едва може да си протегне краката? Петюшка утешава Ванюшка и го съветва да сгъне слона. Ванюшка изважда тапичката от слона. От него излиза въздух. Ванюшка сгъва слона и го скрива в джоба си. В града след това цяла седмица всички щяха да се смеят до сълзи.

Комисията отиде на конференцията в пълен състав. Появата й бе приветствана с аплодисменти. Коритов беше поканен да седне в президиума до председателя. В дневния ред на конференцията беше поставен един въпрос: перспективите на комунизма в съвременната епоха. Главата на демократите, откривайки конференцията, каза, че на Запад вече се засилва мнението, че комунизмът рухва, че започва посткомунистическата ера. Задачата на конференцията е да се обсъди доколко това мнение отговаря на действителността.

Започнаха изказванията. И тогава интелектуалците от Партград показаха, че не напразно са учили в съветски училища, институти и университети, че не са държали напразно изпити по марксизъм-ленинизъм, че не са преминали през школата на живота в съветските колективи за нищо. Те единодушно казаха, че самият факт на допускане на конференция на подобна тема красноречиво свидетелства за силата и издръжливостта на комунизма, за способността му да се развива в посока на демокрация.  Ораторите осъдиха престъпленията и грешките на сталинския период, смело и безкомпромисно се нахвърлиха на Брежнев и неговата мафия, преразказваха речите на Горбачов и други ентусиасти на перестройката, преразказваха вестникарски статии от столични дрънкала. По отношение на обществено-политическата система и икономиката на посткомунистическата епоха, ораторите подкрепиха „платформата” на демократите и „парламентарната опозиция”.

След конференцията Коритов се срещна с Крутов и Горбан. За посткомунистите каза, че човек трябва да ги следи. Те са народ грамотен. От тях е възможно да се окомплектова цялата пропагандна мрежа на областта. Но те са способни на всякакви мръсни номера. Пред чужденците ще започнат да се фукат. Заради похвалите на Запад ще продадат и майка си, и баща си, а не само идеалите на комунизма. С тях е необходимо да се провежда индивидуална възпитателна работа. Нека разберат, че не за всички котки е Сирна неделя, че ще дойде и Великият пост. Можем да живеем и без тях. Освен това сега трябва да се обърне специално внимание на неформалните сдружения и движения, които са много по-важни за укрепване на моралното-политическо единство на нашето общество, а именно на такива: Обществото на ветераните от Отечествената война, Съюзът на ветераните от войната в Афганистан, Обществото на членовете на комсомола от 30-те години, Обществото на активистите на колхозното движение, Обществото на ударниците на петилетките, народните дружини. С една дума, възможностите тук са огромни и трябва да се използват.

Казвайки това, Коритов наистина се почувства емисар на революцията, но не на тази демагогска „революция отгоре”, повдигната в медиите на Запад и отчасти у нас, а на започналата през октомври 1917 г. и придобивките от които бяха застрашени в настоящата вестникарска “революция”.

СЕДМИ МАРШРУТ

Преди революцията районът произвеждаше месо, масло, зеленчуци, плодове и хляб в изобилие, но общо взето беше с изостанало земеделие. След революцията всичко това изчезна и регионът започна да се счита за напреднала индустриална зона. Въпреки че селското стопанство на региона през цялата съветска история беше в окаяно състояние, Портянкин, Сусликов и Маодзедунка станаха Герои на социалистическия труд за успехите си в развитието му. Маодзедунка премина от обикновен колхозник до ръководител на селскостопанския отдел на областния комитет на партията единствено поради факта, че областите на селското стопанство, които тя ръководеше, а след това и всичко постепенно се разпадна. Към момента на описаните събития то беше достигнало границата на деградация. А Маодзедунка се обяви решително против пътуванията на чужденци в провинцията. Но внезапно й просветна. Спомни си леля си, която отглеждаше зайци и ги продаваше успешно на колхозния пазар. - Тя има торби, пълни с пари - каза Маодзедунка, описвайки леля си като известен спекулант. - Ако й дадеш под наем голям парцел земя и й позволиш да наеме помощници, тя ще напълни цялата област със зайци. Зайците се размножават бързо, като зайци. След няколко месеца няма да има живот от тях, както едно време в Австралия. На базата за зайци лелята ще построи птицеферма и свинеферма, като там ще се грижи и за крави. Трябва просто да не и се месят. За две години ще издигне животновъдството в областта до нивото на световните постижения. И градът ще бъде осигурен с месо до шия. - Страхотна идея, Евдокия Тимофеевна - възкликна Коритов. - Нека леля ти подхване земеделието. Нека бъде първият съветски фермер по американски образец. Нека забогатее, само месо да се появи по магазините. Нека са зайци, нека да се котки, само да има месо. Ще й отворим магазин. И ще водим чужденци в нейните магазини и в нейната ферма. Ще ремонтираме и пътя до там.

Вечерта прекараха времето във вилата на Маодзедунка. На вечеря си припомниха перестройката на Хрушчов. Те си спомниха председателя на колхоза, пратеника на Москва, който загина трагично в тези героични години.

ПРИТЧА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОЛХОЗА

Това се случи в първите години на управлението на Хрушчов. Висшето ръководство реши да преустрои работата на колхозите, да увеличи тяхната производителност и да подобри живота на колхозниците. В колхозите от градовете бяха изпратени доброволци като председатели. Дадоха им заеми и увеличиха пълномощията им. Повечето от тези пратеници бързо се адаптираха към обстоятелствата и се възползваха от тях за себе си. Имаше обаче между тях и идеалисти, които вярваха в настъпването на нова ера. Един такъв пратеник-идеалист се озова в Партградско.

Преди войната този пратеник завършва институт. Във войната е доброволец на фронта, достига до чин командир на батальон, три пъти е раняван, награден е с много ордени. След войната работи като инженер в Сибир. Награден за трудови подвизи. Накрая той беше назначен на важен пост в министерството и заживя доволния живот на столичен чиновник. Тръгнаха документи, срещи, доклади, отчети. Косата му започна да оредява, появи се корем. И в душата му започна да се промъква тъга: за какво, пита се човек, се борихме?! В този момент на психологическа криза партията нададе вик: работниците от канторите - на село! Той пръв се отзова. Жена му отказа да отиде с него и той се разведе с нея. Поиска да го пратят в най-бедния колхоз, насред нищото. И го изпратиха в Партградска област. Той се отказва от всички привилегии, като се закле да подобри личните си условия на живот само заедно с всички колхозници.

Истинският живот започна. Заемите се оказаха нищожни, а правомощията - илюзорни. Всички опити на Пратеника да повиши производителността на колхоза бяха разбити от пълното безразличие на колхозниците и скритата съпротива на началствата. Колхозниците му се подиграваха, използвайки неговата мекушавост, за да избягат от работа, да се занимават с личното си стопанство и да отидат в града на пазара. Властите, макар че устно одобриха инициативата, всъщност я обезсилиха. Пратеника започна да пие. Ожени се от пиянство. Съпругата се оказа изобретателна и скоро къщата на председателя стана пълна чаша. Съпругата взе в ръцете си живота зад кулисите на колхоза. В колхоза започнаха да се случват такива неща, че анонимни писма и открити оплаквания наводниха властите и вестниците. А на Пратеника, както писаха вестниците, колхозниците отказаха доверие, не го избраха за председател. Пристигайки у дома след събранието, Пратеника облече костюм с всички си ордени, разкъса партийния си билет на парчета и се обеси.

Решиха да смятат Пратеника за жертва на „недовършените сталинисти”. Коритов посъветва да се увековечи паметта му, като се кръсти колхоз на негово име и му се издигне паметник там. Спомниха си и Перестройчика. Обсъдиха дали си струва да го направят жертва на консерваторите. Коритов посъветва да се изчака. Маодзедунка намекна, че е опасно да се чака, тъй като от Перестройчика могат да направят жертва на реформаторите, а не на консерваторите. Коритов каза, че именно за това трябва да изчакат. Маодзедунка моментално изтрезня и замръзна с широко отворена уста.

ПОСЛЕДЕН МАРШРУТ

Най-накрая се добраха до приватизацията. Първоначално комисията беше объркана: частните предприятия се появяваха и изчезваха в рамките на няколко дни и беше просто невъзможно да се избере едно от тях с надеждата за стабилност. В повечето случаи частниците изчезваха зад решетките на затвора. Малцина се отърваха от подобна съдба, а именно онези, които обърнаха случая предварително и избягаха от града с куфар пари. Само тоалетният концерн просперираше. Него и решиха да превърнат в образцово частно предприятие.

В тоалетната членовете на комисията бяха посрещнати, както се казва, на най-високо ниво. Пуснаха ги да седнат на модерните западни тоалетни чинии и то безплатно. Повърхността за сядане на тоалетните чинии беше изработена от синтетичен материал, който приемаше формата на задника. Коритов каза, след като прекара цял половин час в кабината за особено почетни посетители, че никога в живота си не е изпитвал такова удоволствие от седене. Не само червата, но и мозъкът работеше с удивителна яснота. На излизане от кабинките всички членове на комисията получиха като подарък парче немски сапун и ролка ароматизирана тоалетна хартия. След това администраторът на тоалетната, облечен в черен фрак, покани гостите да се запознаят с новостите на чуждестранния интимен тоалет. Гостите влизаха един по един с администратора дълбоко в помещението през врата, маскирана като огледало. След малко се появиха обратно, очите им се разбягваха похотливо наоколо. Мъжете виновно закопчаваха панталоните си, а жените оправяха полите и блузите си. - Ако всички работят така - каза Коритов, - след няколко години ние не само ще настигнем Запада в икономическо отношение, но и ще го надминем. - Но е по-добре да не ги изпреварваме - каза представителят на КГБ. - Защо? - Ами тогава голото ни дупе ще се вижда от всички.

След излизане от тоалетната се случи забавна случка. Група възрастни хора, които объркаха членовете на комисията за американци, им връчиха писмо до президента Рейгън. В писмото те молят президента да им съдейства за ремонт на канализацията и поставяне на дограма на входа, счупена от пияни хулигани.

УТРОБАТА НА ПАРТГРАД

След тоалетната комисията отиде на колхозния пазар. По пътя те спореха защо пазарът се нарича колхозен пазар, въпреки че на него търгуват предимно частници. Решиха да преименуват пазара в кооперативен и да го кръстят на Бухарин.

Гледката на пазара напомни на членовете на комисията за битпазар от най-мрачните години от съветската история. Мръсни, обрасли с четина личности обикаляха наоколо и търсеха откъде и какво да откраднат. Търкаляха се пияни. Подобни на вещиците от приказките старици се пазаряха с хайманите, които разменяха дрипи за самогон. На сергиите имаше кльощави връзки копър и магданоз, възлести моркови, синеещи картофи, парчета лилаво месо и издаващи зловоние кости. Зад сергиите на чували седяха зачервени нито жени, нито мъже. От тях на километър миришеше на самогон. - Да, това не е „Коремът на Париж” - каза Коритов, стискайки нос от отвращение. - Но все пак не може да се отрече поне някакво съживяване на икономиката.

Поинтересувал се за цените, Коритов подсвирна, когато разбра колко струва парче ужасно изглеждащо месо, което дори кучето му не би изяло. - Еха! - каза той. - Преди за толкова пари можеше да се купи цял бик. - Кога беше това - измърмори една „колхозница”. - При царя. При култа към личността. В застойния период. А сега, миличък, е перестройка. Кажи благодаря, че все още има. Членовете на комисията малко се оживиха близо до лавката, където продаваха руски квас. От лавката излизаше дим, който преди можеше да се усети от бирените лавки. Пред лавката имаше дълга опашка. Изпивайки кваса, гражданите изкрякваха и избърсаха устата си с ръкав. Очите им се окръгляваха и се вдигаха на челата. Олюлявайки се и оригвайки се, те отиваха в празното място, където вече лежаха техните предшественици. Някои от тях веднага паднаха сами. По-упоритите отново се нареждаха на опашката, тъй като квасът се отпускаше, според съобщението, само „по една халба на муцуна”.

Членовете на комисията решиха да опитат и руския квас, който беше напълно изчезнал през периода на застой, но беше възроден отново благодарение на перестройката на руския квас. Дебелолицо, грубо изглеждащо женище, излая с дрезгав глас, че важните гости ще се пропуснат на опашката без ред и нареди на помощницата си, която едва се държеше на крака, да им даде „особена очистка”. Гостите изпиха по халба и се развеселиха. След втората халба те усетиха единство с хората и започнаха да уринират точно там, край сергията. На път за хотела те се смееха без причина, прегръщаха се, кълнеха се в любов и приятелство и ревяха стари песни в нов рок стил.

ПОСЛЕДЕН СЪН

Тази нощ Коритов сънува прекрасен сън. Той видя гигантската сграда на хотел „Иля Муромец”, преустроена в съответствие с новия статут на Партград. Сега хотелът имаше двеста етажа. Всеки етаж беше висок половин метър. Ширината също. Стаите приличаха на кутии, където чуждите туристи пълзяха на четири крака. Имаше една тоалетна за целия хотел с една седяща и една стояща точка, които бяха прикрепени към тавана. За тоалетната имаше дълга редица, чиято опашка отиваше към Нови Липки. В редицата се разказваха вицове от перестройката. - Защо такава опашка - попита Коритов, тропайки с боси крака от нетърпение. - Всички обществени тоалетни не работят - казаха му, - и тоалетното дело беше монополизирано от частниците. А на тях икономически по-изгодно им е да държат една тоалетна за целия Партград.

Чувствайки, че не може да издържи, Коритов реши да се облекчи на паметника на Портянкин. След като се огледа и се увери, че пенсионерите не го шпионират, той така и направи. И го направи под себе си. Събуди се за миг от ужас за стореното, претърколи се на другата страна и отново заспа. Сега му се присъни Траурния комплекс. Имаше опашка до пресовия цех, толкова дълга, колкото и до тоалетната. И в нея се разказваха вицове за перестройката. Коритов попита кой е последният. Казаха му, че живите стоят на опашката от другата страна, а горбачовци се погребват с ускорение. Коритов се втурна натам. По пътя погледна в цеха за пресоване, където мъртвите бяха пресовани до размера на кибритена кутия. Наблизо имаше частен магазин за миниатюрни ковчези с американски компютри. След като научи цената, Коритов беше ужасен: ковчегът струваше годишната заплата на работник от Централния комитет на средно ниво! - Откъде ще имаш толкова пари? - възкликна той. - Нямаш пари - не умирай - казаха му.

Там се продаваше и руски квас. Коритов изпи чашата, даде за нея палтото си, костюма, очилата и чисто нови гащи. Чувствайки отново пристъп на естествена нужда, той се втурна към паметника на Портянкин. Все пак към старите партийни кадри не може да се отнася нихилистично! Но този път той беше хванат от пенсионери и отведен в затвора. Там с ускорени темпове вървеше перестройка. Затворниците се отказаха от скъпата охрана и преминаха към самозащита. Празните лагери бяха предадени на концесия на западни фирми, които организираха там производство на наркотици, проститутки, абстракционисти, демократи, народни депутати и други атрибути на перестройката. Коритов веднага беше избран за президент. Напикал от радост още под себе си, Коритов заспа със спокойния сън на емисар на революцията.

ПОСЛЕДЕН РАЗГОВОР

Преди да напусне Партград, Коритов се срещна с Горбан. - На теб, Григорий Яковлевич, се оказва особено доверие. Нито дума на никого за това, което ще ти кажа. Дори и намек. Отговаряш с главата си. Ясно? - Ясно, Иван Тимофеевич! Можете напълно да разчитате на мен. няма да се проваля. - Трябва да подготвим заместник на Крутов. Имаме нужда от наш човек, железен, способен да води предстоящия обрат. Имате ли някой предвид? - Тупицин, втори секретар на градския комитет. - Знам го. Подхожда. Да започнем да го издигаме постепенно. А на Крутов трябва да помогнем, за да се обърка в личните дела. Ще дойде време - ще го съдим за корупция, морален разпад и авантюризъм. Междувременно се грижете за него като за зеницата на окото си. Не се отчайвайте преждевременно. - От лесно по-лесно. - Започни подготовка за очистване на областта от всяко зло, натрупано през тези години. Във всички учреждения и предприятия трябва да се създадат тайни отряди от надеждни хора. Накарайте ги да подпишат споразумение за неразкриване под страх от смърт. Ако са бърборили, наказвайте безмилостно. Ако журналистите и подателите на сигнали си пъхат носовете, не се церемонете. Имайте предвид, ако нещо изтече на Запад, тогава… - Разбирам! - Ще извършим чистката светкавично, за една нощ. Предварително изгответе списък на лицата, които ще бъдат задържани. Разпределете ролите. Очертайте формите и местата на изолация. Бъдете готов всеки момент да започнете операцията. Ще подадем сигнала в най-подходящия момент. - А Горбачов? - Искаме да го принудим сам да започне завоя. Когато се компрометира в очите на общественото мнение, ще го махнем. И ако не го направи… - Всичко е ясно, Иван Тимофеевич! Ще изпълня дълга си на комунист и патриот, каквото и да ми струва! Благодаря за доверието!

ВЕЛИКАТА ИСТОРИЯ

Във времето, когато смесената комисия се занимаваше с проблемите в Партград, може да се каже, от стратегически мащаб, във всички предприятия и учреждения на града, във всички партийни, профсъюзни и комсомолски организации, на всички нива на системата на власт и управление се занимаваха с проблеми от по-малък мащаб, включително до личности, прозорци, врати, маси, плакати, портрети, дрехи, думи, усмивки, ръкостискания. Ако цялата интелектуална и творческа енергия, изразходвана от стотици хиляди хора за всичко това, беше изразходвана за подобряване на работата на предприятията и учрежденията в областта, тогава скокът напред можеше да бъде наистина грандиозен. Но комунистическото общество е така организирано и функционира по такива обективни закони, че много по-добре се справя с проблемите на имитацията на делото, отколкото с проблемите на самото дело. Освен това официалният шум по делото тук се счита за по-важен от въпроса, около който се вдига шум. Суетенето около делото е нещо обичайно и лесно за изпълнение. Не изисква дългосрочни усилия, риск и загуби. При това изглежда прекрасно в докладите. Носи удовлетворение и явна полза за много повече хора, отколкото за самото дело. Освен това дава резултати веднага, а не в далечно бъдеще. И най-важното, покрива и компенсира практическата невъзможност делото да се осъществи във вида, в който е замислено във висшите органи.

Така че всички участници в грандиозната врява около превръщането на Партград в маяк на перестройката си свършиха работата с чиста съвест. В резултат на дейността на много десетки хиляди хора са планирани стотици хиляди повече или по-малко незначителни събития, които в съвкупност трябва да въведат в нужното заблуждение милиони хора. Бяха съставени тонове документи. Те се придвижиха нагоре, правилно обработени, намалени по обем и обобщени в множество нива на социалната йерархия. Най-после стигнаха до щаба на операцията - Комисията на областния партиен комитет. Тук десетки чиновници от апарата на властта на Партград изготвиха крайния документ. Този документ беше предаден на другаря Коритов, ръководител на Комисията на ЦК на КПСС. Той го чете в продължение на четири часа на съвместно заседание на Смесената комисия и ръководния актив на областта. Бурните аплодисменти на събралите се означаваха одобрението на документа.

ПРОЩАВАНЕ С ПАРТГРАД

Московската комисия блестящо изпълни поверената й мисия. В един ясен слънчев ден московчани напуснаха гостоприемния Партград. На площад „Ленин” те видяха нещо, което никога не е било виждано досега в човешката история. Подпрян на кофа за боклук, стоеше дребен, но необичайно дебел човек с физиономия, за която хората казват, че не можеш да обиколиш с велосипед за един ден. Мъжът беше облечен в парадната униформа на генерал от КГБ. На тротоара пред него лежеше генералската фуражка. Човек с жалък глас извика на целия площад: „Дайте колкото можете на бившия сталинистки палач, който погуби хиляди невинни жертви!”. Минувачите хвърляха шепи монети и дори книжни пари в препълнена фуражка.

Отминаха колхозния пазар, преименуван в кооперативен. Дори през затворените прозорци на климатизирания автобус се усещахме миризмата на мухъл, която идваше от него. На бунището зад пазара, леко прикрито с билбордове с перестроечни лозунги и плакати, видяха група хаймани, които пиеха „горбачуха” и пееха песни.

„Имаме само един живот.

Горбачуха се пие до дъното.”

Някой каза, че ако резултатът от перестройката беше само изобретяването на „горбачуха”, то само това би го оправдало.

„Пиейки едно, ще ударим второто.

Да перестроим новия строй.”

Московчани се засмяха, когато чуха тези думи. Всъщност все още не сме успели да изградим както трябва, но вече го преустрояваме.

„Веднага ще цапнем третата.

И ще върнем всичко обратно.”

Е, това е прекалено. Горбачов каза, че процесът на перестройка е необратим. Въпреки това…

„Нека всички видят: не угасва

нашият изконен руски дух.”

Доносници стояха около певците и пиещите и записваха бунтовните думи в тетрадки. Коритов припомни пародия на посланието на Пушкин към декабристите в Сибир, чуто от Горбан:

„Другарю, вярвай, че ще мине

така наречената гласност.

И тогава Държавна сигурност

ще запомни имената ни.”

Сети се и се засмя щастливо. Още не всичко е загубено! Нашият здрав руски дух още не е угаснал! Другите също се засмяха, но не знаеха защо.

СБЪДНАТА МЕЧТА

За огромната работа, извършена по подготовката на Партград за отваряне за чужденци и превръщането му в маяк на перестройката, Сусликов за втори път беше удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Така той получи правото на бронзов бюст в Партград. С орден Ленин бяха наградени Коритов и Крутов. Награди получиха и други членове на комисията и ръководители на областта.

Сусликов отпразнува наградата със семейството и близките си приятели. След като опита „гопбачухата”, която Коритов му донесе като подарък, Пьотър Степанович веднага заспа на масата. Присъни му се най-щастливия сън в живота. Видя родния Партград, преименуван на Сусликовград. Градът беше гигантски, розов и пращящ от здраве задник. Върху него със златни букви блестеше основният постулат на суслизма, превърнал се в държавна идеология вместо марксизма: „Задника е първостепенен, главата е второстепенна”. Над него се издигаше бронзов бюст на Сусликов върху гранитен постамент. На плешивото чело на Сусликов се перчеше руска трибуквена дума, известна в цялата вселена, призната за основна дума за всички езици. В центъра на задника зееше черна дупка, през която цялата гадост, натрупана в Партград през всичките години на съветската история, беше изхвърлена на Запад. Лайното беше изхвърлено със същото ускорение, на което разчитаха инициаторите на перестройката. И на Запад с наслада гълтаха това лайно и прославяха перестройката и нейните вдъхновители - горбачовци, сусликовци, крутовци, коритовци, маодзедунки.

ЕПИЛОГ

В “Интурист” спешно подготвиха пътеводител с подканващо заглавие “Посетете Партград!”. В предговора към ръководството пишеше следното. „Ако жадувате не за зрелища и развлечения, а за разширяване и задълбочаване на познанията си за ежедневието на съветския живот и протичащата в страната перестройка, идете в Партград! Гостоприемните жители на Партград ще се радват да приемат всеки западен гост. Те ще отворят за вас не само вратите на къщите си, но и душите.Тук се усеща особено силно известната руска душевност. Между другото руската дума удушаване идва от думата „душа”, тоест има същата основа като думата „душевност”. Ще ви покажат и манастир. Иначе защо е построен? Ще ви покажат действаща църква, която няма архитектурна стойност, но е интересна като пример за свобода на съвестта (т.е. религията) в съветското общество. Добре охранените и образовани попове ще ви обяснят, че такава свобода на религията няма да видите дори в самия Ватикан. И ще ви нахранят с хайвер. И ще ви напоят с водка - вие не сте съветски трудови хора, вие сте чужденци. Задължителната трезвеност не важи за вас. Пийте за ваше здраве, колкото искате! А рисувани лъжици, купи и кукли ще бъдат донесени от Москва специално за вас. И ще ви бъде позволено да говорите с хората без никакви ограничения. И дори агенти на ЦРУ и други западни тайни служби няма да бъдат разобличени и арестувани. Напротив, ще им бъде оказано всяко възможно съдействие за разкриване на всичко, което досега е било смятано за секретно. Побързайте да посетите свободния Партград - маякът на перестройката.”

В края на 1988 г. група граждани на западноевропейска държава решават да посетят Съветския съюз с намерението да се убедят сами как протича „перестройката”, за която толкова много се говори по целия свят. Те знаеха, че в Съветския съюз има райони, в които чужденците нямат право да влизат. Към тези забранени места се отнасяше и Партград. В съветското консулство членовете на тази група бяха попитани къде биха искали да отидат. Назовават Партград, като са сигурни, че ще им бъде отказано. Но за тяхна изненада им беше позволено. Те съобщават за полученото разрешение в пресата, което предизвиква световна сензация. Много съветски емигранти, които се съмняваха в сериозността на намеренията на горбачовското ръководство, след това повярваха в тях, поискаха разрешение да посетят Съветския съюз и започнаха да купуват парцали за стотинки на битпазарите с намерението да зарадват своите роднини и познати в тяхната бивша родина. Един известен дисидент, прекарал навремето пет години в лагер със строг режим край Партград и напуснал Съветския съюз с намерението да се бори срещу съветския режим до последна капка кръв и до последен дъх, организира прием в чест на членовете на следващата съветска делегация в помещенията на издаваното от него антисъветско списание. Поднасяйки им букети цветя, прегръщайки ги три пъти и целувайки ги, той със сълзи на умиление каза, че горбачовското ръководство въплащава в дело копнежите на дисидентите и че допускането на западни туристи да посетят Партград е убедително доказателство за това.

Първата група чужденци прекара седмица в Партград. След завръщането си у дома те отпечатаха възторжени статии за това, което са видели в Съветския съюз. Гледайки възторжените отзиви на чужденците за перестройката като цяло и за Партград в частност, началникът на Партградския районен отдел на КГБ другарят Горбан каза на своя помощник, че „тези идиоти на Запад трябва малко да се отрезвят, иначе те напълно ще спрат да се страхуват от нас.”

Мюнхен, 1989 г.