превод: Георги Ангелов

(Откъси от последното интервю на Александър Зиновиев)

На 84 години напусна света Александър Александрович Зиновиев, истински руски патриот, капитан от щурмовата авиация в годините на Великата Отечествена война, знакова фигура на XX век и един от един от най-великите мислители на нашето време.

Александър Зиновиев изживя дълъг, наситен с интересни и често опасни събития живот. Момчето от многодетно селско семейство, израснало в глухото руско село Пахтино, Костромска област, го очаквало пълно с драматизъм и големи постижения бъдеще. Било му съдено да стане един от най-великите изследователи на съветския комунизъм – уникално историческо явление, съдбата на което толкова прилича на неговата собствена.

Александър Зиновиев е един от най-големите логици в света, автор на собствени теории в логиката и социологията, основоположник на нов жанр в литературата – социологическия роман. Той е считан за един от най-крупните научни изследователи на съветската система (реалния комунизъм) и на съвременната западна социална организация. Издадените в милионни тиражи в много страни по света произведения на Зиновиев «Зейналите висоти», «Светлото бъдеще», «Хомо съветикус», «Комунизмът като реалност», «Върви на Голгота», «В преддверието на рая», «Катастройка», «Руският експеримент. Изповед на отцепника» и др., написани в годините на студената война и принудителното изгнание на учения на Запад, носят на автора им световна известност. Заедно с такива по-късни негови творби като «Западът. Феноменът на Западничеството», «Глобалният мравуняк», «На пътя към свръхобществото», «Големият еволюционен прелом», «Логическа социология», «Руска трагедия. Гибелта на утопията», «Идеология на партията на бъдещето», «Безпътица» и др., те ознаменуваха повратен момент в историята на човешкото разбиране за фундаменталните закони на социалното битие.

Но може би най-голямата победа на Александър Зиновиев е успешното провеждане на собствения му жизнен експеримент, в духа на големия социален експеримент, разгърнал се пред очите на младия Зиновиев в постреволюционна Русия. Затворен на Лубянка по подозрение в подготовка на покушение срещу Сталин, романтичният 16 годишен юноша, разбунтувал се срещу несправедливостта около него, взел главното решение в своя живот: да проведе собствен руски експеримент по построяването на суверенна държава от един човек, т.е. на особен вътрешен свят, в който всичко е подчинено на самоотверженото служене на Истината. Именно тогава Александър Зиновиев се заклел повече никога да не си създава илюзии за света и да стане безпощаден изследовател на законите на социалната организация, или, ако се изразим с неговите думи, «машина за разбиране на реалността», движеща се към поставената цел въпреки всички трудности и изпитания, на които неизбежно се обричат хората, избрали тежкия път на познанието.

Малко преди кончината на Александър Зиновиев авторът на тези редове успя да се срещне с учения и неговата съпруга, верен съратник и съмишленик в продължение на дълги 45 години, Олга Мироновна Зиновиева в дома им в Москва. Въпреки влошеното здравословно състояние и голямата слабост, причинена от тежкото заболяване и болезнената химиотерапия, Александър Александрович, винаги придаващ голямо значение на общуването с мислещата младеж, намери сили да прекара с мен няколко часа в интересен и, според мен, изключително важен разговор, откъси от който, в памет на великия учен, бих искал да споделя с читателите.

Чингиз Шамшиев: В статията си «Факторът предателство», публикувана във Франция, Вие убедително доказвате, че в разпадането на СССР значителна роля изигра предателството от страна на представители на висшето ръководство на КПСС, обхванати от треската за лично обогатяване.

Александър Зиновиев: Такова развитие на събитията предвидих още през 1986 г., когато пристигналият на посещение в Лондон Горбачов не отиде на гроба на Маркс. Тогава изразих мнението, че започва епоха на велико историческо предателство. Американците, поддържани от обединените сили на Запада, и комунистите, начело с Горбачов, направиха определено съглашение. Обърнете внимание какво се случи: страната беше предадена без един изстрел. Не пострада нито един човек! Пострада само един сътрудник на ЦК. Спомняте ли си, който се хвърли от прозореца? Това е всичко. Всички останали партийни работници си запазиха всичко. Всеки човек, всеки, от горе до долу! Задържаха и намиращото се в тяхно ползване имущество. Вили, апартаменти и т.н. Имало е такава договореност между Горбачов и тези, които са приемали капитулацията. Въпреки че, нека да уточня, опростявания тук не са уместни. Разпадането на Съветския съюз беше много сложен процес. Тук сработи цял комплекс от причини и не може да се обясни всичко само с една от тях.

Чингиз Шамшиев: Сега често се изказва мнението, че Русия и в бъдеще пак така ще бъде предадена без нито един изстрел.

Алекандър Зиновиев: А нея вече я предадоха. Да си го кажем просто. Аз се занимавах с този проблем в продължение на много години и мога да Ви кажа, че сегашната политика на руското правителство до голяма степен е фиктивна. Просто фиктивна. И, като цяло, всичко се контролира. Разбира се, правят се някакви опити, но не трябва да се разчита, че ще настъпи сериозно подобрение, че страната ни отново ще придобие някогашното си величие. В сегашното руско ръководство има прекалено много хора, които работят за Съединените щати. Те плетат някакви игри, дават вид, че работят за благото на държавата, но ще изпълнят всичко, което поискат от тях Съединените щати. Когато започне войната срещу Иран, първоначално ще има някои манипулации и т.н., но в крайна сметка Русия ще подкрепи САЩ.

Олга Зиновиева: Събитията се развиват по един и същ сценарий. Югославия, Афганистан, Ирак, Иран са части от една верига. Осъзнаването на това подтикна Александър Александрович да се върне в Русия през 1999 г. от Германия. Той веднага каза, че югославският сценарий е това, което очаква Русия. Тогава твърдо решихме да се върнем в Родината и да споделим съдбата на своя народ.

Александър Зиновиев: Трябва да Ви призная, че в цялата тази история, която се случи със СССР, руският народ изигра далеч не най-добрата роля, а може би дори и най-лошата. Много ми е сложно да говоря за това… Но такова е мнението ми като учен. Руският народ стана всъщност народ-предател. Не издържа, разбирате ли. Предаде се… В моите книги това е описано подробно. Предаде се такъв фактор като човешкия материал. Ще изразя мисълта си образно. Има такава руска пословица: «Не е тази шапка за Сенка». И така, съдбата направи на руснаците грандиозен, епохален по значение подарък, но те не съумяха да се възползват от него. Не издържаха историческата роля, която им се наложи да играят. Не разбраха значението на Сталин, а и не само на Сталин. Всъщност, още преди разпадането на Съюза тръгна деградацията на един вожд след друг. Брежнев и другите не разбираха какво правят. Нищо не разбираха! През 1983 г. Юрий Андропов призна, че ние дотогава не сме разбрали съветската система. И не я разбираме и до сега. Такива проблеми остават да бъдат решени от вас, младите хора. Сработи такъв фактор, като «недостатъчност на ума». Не достигаше ум. Те дори не разбираха с какво си имат работа. Това е някакъв ужас. Е, сега вие, младите хора се сражавайте за себе си, борете се за това, което ви е оставила съдбата. За някакви следи или остатъци може би, за някакво наследство. Демокрация е все пак… Ние спечелихме много в миналото, което си струва вниманието и е ценно.

Чингиз Шамшиев: Кажете, Александър Александрович, Русия ли е главната мишена за САЩ? Мисля, че не трябва да забравяме и Китай.

Александър Зиновиев: Знаете ли, всичко това все още подлежи на изследване. Въпросът е в това с кого си имаме работа. И най-страшното е, че нашият враг, американизмът, не знае никаква пощада. Те са готови на всичко! Това е огромна разрушителна сила. Например, троцкистите са дреболия в сравнение с тези, които сега властват в света и се стремят към властта. В сравнение с тях онези са просто нищожества. Пълни нищожества. Разбирате ли? Това е много сериозен проблем. И вече на вас, младите, предстои да мислите, да мислите, да мислите, да търсите умно решение как да се противостои на това.

Ето какво трябва да се разбере. През последните няколко десетилетия в страните на Запада се извърши огромен еволюционен прелом. Появи се феномен, който по-рано никога не е съществувал. Това е принципно нов вид социална организация. Наричам го американизъм. Това вече не е Западът. Това не е западната цивилизация. И аз едва съм пристъпил към неговото изучаване. Това явление е най-страшното. На вас, младите учени, ви предстои да проучите този нов феномен.

Веднъж казах, че мечтая за новия човек. Е, ще се роди ли този нов човек? Как, кога ще се появи? Надеждата ми е само в новото поколение. Човекът, който някога беше създаден от западната цивилизация в епохата на Възраждането, сега практически е унищожен. Разбира се, има отделни личности, но като историческо явление цивилизованият, добър, наивен, непрактичен, утопичен, идеалистичен, романтичен, неегоистичен и непресметлив човек вече практически не съществува. За съжаление, в жестоката, неумолима борба с този човек победи другото явление: егоистичният, пресметлив и жесток дивак, съвременният варварин, покрит от глава до пети с високотехнологични устройства. Ние се върнахме на изходна позиция. Сега всичко трябва да започва от нулата – със създаването на новия човек.

Всички тези сили са огромни. Те изискват специален анализ. Тук са необходими истински учени. Трябва да работите сериозно. На групи. Да вземем същия Китай. Тук може да се види всичко. И преувеличения, и занижени оценки и т.н. Всъщност, какво се случва в Китай в действителност вие не знаете. Никой не знае. Там всичко е скрито. Разбира се, Китай, в смисъл на мъдрост и подготовка, съпротива на американизма, се оказа по-умен от Русия и Съветския съюз. Те са мъдри, те мълчат, те постепенно натрупват сили, ресурси, там купуват, тук купуват. Китайците, разбира се, се готвят. За всичко това се изискват сериозни стратегически изследвания. Сега вече не ми е до това. Занимавайте се с това, пораствайте, млади хора. Такива проблеми ще решавате вие, умните млади хора. Умната младеж. Мислете, мислете, мислете. Аз някога, не толкова отдавна, предложих такава формула, образно казано. Ние имаме един изход – да надхитрим Запада. Да го надхитрим! Тоест да развием по-висок интелектуален потенциал. Имаме нужда от по-висок интелектуален потенциал. Умове са необходими, млади умове. Аз, за съжаление, вече нямам тази възможност.

Вие засягате най-кардиналните, дълбоки проблеми на мирозданието. Позволете малко да огрубя нещата. Аз искам просто да Ви кажа, че светът, оглавяван от Съединените Щати, в този вид, в който е сега, съвсем не е свят на умни хора. Това е свят на дебили. Разбирате ли? Дебили. Интелектуалното ниво на хората, които сега управляват света, кроят планове и така нататък, е чудовищно ниско. Знам за какво говоря. Аз съм професионалист в тази работа – в редица свои творби го показах многократно и го доказах научно.

Чингиз Шамшиев: В книгата си «Логическият интелект» Вие предложихте забележителната формулировка, че «сега светът се управлява от физически силни, но интелектуално бедни насилници».

Александър Зиновиев: Да, Вие сте прав, интелектуално бедни насилници. Ето каква е ситуацията. Американците практически могат да направят всичко. Да летят до Марс, да клонират животни и т.н. Но интелектуално американците, ръководещи света, не разбират нищо. Това е общество на дебили. И именно този дебилизъм е най-страшната опасност на нашето време… За съжаление, много ми е сложно да говоря за това. Чингиз, правилно ме разберете, за мен е сложно да произнасям такива фрази. Те са много емоционални. Аз наистина много преживявам това…

Чингиз Шамшиев: Но за да летят до Марс, е нужен интелект…

Александър Зиновиев: Да, разбира се, нужен е интелект, но друг. За полет до Марс са необходими уреди, кръгове, някои машини и т.н. Просто казано, необходими са вещи. Американците умеят да произвеждат предмети. Всякакви. Каквито искате! Но приборите, апаратите още не са интелект. Интелектът се заключава в истинското научно познание на света, в съответствие с правилата на логиката и методологията на науката. А в целите Съединени Щати няма да намерите сега нито един човек, който би могъл да разбере това, което е описано в моите прости книги. Нещо повече, в тази среда интелектът се намира фактически под забрана. Той не се допуска. Той не им е нужен. Американците манипулират с предметите; това, което те създават, са продукти, продукти. Те манипулират с нещата, с изделията, с изобретенията и т.н. Те не оперират с мисли. На тях мисли не са им нужни! Ако имам възможност, бих Ви показал какви дебили са този Буш и всички останали. На най-просто интелектуално ниво. Ето какво е ужасът. Ето какво носят със себе си те на човечеството. И имайте предвид: за тези хора е враг и западната европейска цивилизация, към която принадлежим и ние с Вас, както и милиони други хора на планетата. Те не се нуждаят от постиженията на миналите европейски мислители. Те нямат нужда от тях. Те нищо от това не разбират. Повтарям: американците могат всичко, без да разбират абсолютно нищо, защото разбиране не им е необходимо…

Москва – Гренобъл, май 2006 г.