Александър Зиновиев

превод: Георги Ангелов

Запазвай личното си достойнство. Дръж хората на дистанция. Бъди независим в поведението си. Отнасяй се към всички с уважение. Бъди търпим към чуждите убеждения и слабости. Не се унижавай, не се подмазвай, недей да угодничиш, каквото и да ти струва. Не гледай на никого отвисоко дори ако човекът е нищожен и заслужава презрение. Въздай на всекиму дължимото. Гения назови гений. Героя назови герой. Не възвеличавай нищожеството. Не бъди близък с кариеристи, интриганти, доносници, клеветници, страхливци. Махни се от обществото на лошите хора. Обсъждай, но не спори. Разговаряй, но не глаголствай. Разяснявай, но не агитирай. Ако не те питат, не отговаряй. Не отговаряй повече от това, което те питат. Не привличай вниманието към себе си. Ако можеш да минеш без чужда помощ, по-добре. Не натрапвай помощта си. Не създавай прекалено интимни отношения с хората. Не се пъхай в душата на другия, но и не пускай никого в своята. Обещавай, ако си уверен, че ще изпълниш обещаното. Щом си обещал, изпълни обещанието си на всяка цена. Не мами. Не хитрувай. Не прави интриги. Не поучавай. Не злорадствай. В борбата предостави на противника всички преимущества. Не насилвай другите. Насилието над другите не е признак на воля. Само насилието над себе си е воля. Но не позволявай на другите да те насилват.
Съпротивлявай се на превъзхождащата сила с всички достъпни средства. Вини за всичко себе си. Ако децата ти са пораснали жестоки – ти си ги възпитал такива. Ако приятелят ти те е предал – ти си виновен, че си му се доверявал. Ако ти е изменила жена – ти си виновен, че си й дал възможност за измяна. Ако те потиска властта – ти си виновен, че си внесъл своя дял в нейната мощ. Не действай от името и в името на другите. Мисли за последствията на своите действия спрямо другите – ти за тях (за последствията) носиш отговорност. Добрите намерения не оправдават лошите последствия от действията ти, добрите последствия не оправдават лошите намерения. Тялото е прояждано от невидими бактерии. Душата я изяждат дребните грижи и преживявания. Не допускай дребното в живота да овладее душата ти. Никога не разчитай на това хората да оценят твоите постъпки обективно – такава “обективна” оценка изобщо няма. Считаното от нас за обективна оценка е начинът, по който ние самите бихме искали хората да оценят постъпките ни. Мотивите за постъпките ти не съвпадат с мотивите, които ще им припишат другите. Твоите мотиви сами се променят с времето, а и често са многостранни и противоречиви. Ти сам неволно търсиш подходящи мотиви за постъпките си и дори оправдания за тях. Хората гледат на поведението ти от гледна точка на своите интереси и според собственото си разбиране за света. Хората са различни. Една и съща постъпка е зло за едни и добро за други. Нещо повече, при оценката на човешките постъпки истината е достижима само понякога и само частично. Ти живееш неразбран от другите и ще умреш неразбран. Това е общ закон. Само този, който не претендира за някакво обективно разбиране на поведението си от другите, живее достойно като човек. Смъртта и забвението поправят всички “несправедливости” в това отношение. Добави към всичко останало умишлената лъжа и клеветата, а също и стремежа на хората да идеализират избрани личности. Помни: ти си единствен и висш “обективен” съдия на поведението си, защото то е твое поведение, и ти си свободен да го съдиш по собствено усмотрение.