Жак Превер
Едно от трудните неща, с които съм се заемала, безспорно е написването на биография на Превер за списание „Литературен свят”.
Защото не можеш просто да изброиш няколко дати и творби, както се прави понякога за други писатели и да си сигурен, че това е достатъчно. Дори мисля, че каквото и да се напише за Превер, едва ли ще бъде достатъчно. Той е толкова жив и многообразен, толкова пъстър и подвижен, че все едно да искаш от морската вълна да спре, за да я нарисуваш. А дори и да спре, ще можеш ли да я нарисуваш?
Търсейки материали за поета, установих, че подобна биография на български не е писана досега, или поне тя не е общодостъпна.
Изчетох повечето френски сайтове, които съдържат информация за Превер, опитах се да си спомня всичко, което съм учила за него преди време и накрая преразказах наученото за вас. Надявам се, че с тази публикация “Литературен свят” запълва поредната културна празнота в родния интернет.
ДАНИЕЛА СОКОЛОВА
октомври 2008
Жак Превер е роден на 4 февруари 1900 в парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен, в семейството на Мишел и Андре Превер.
Баща му, въпреки че произлиза от богато семейство, е по-скоро беден. Вероятно това се длъжи на начина му на живот – бохем, зависим от алкохола и силно интересуващ се от политика.
Майка му изглежда пълна противоположност на бащата: кротка, нежна и примирена, родена в бедно семейство, с изключително богата душевност.
Като малък Превер е весело и буйно дете. Не пропуска празник, пътуващ цирк, панаир или карнавал и това формира в него интерес и към театъра. Баща му пък, познавайки много актьори, го води зад кулисите преди да започнат представленията.
Вероятно от баща си Превер е наследил силната омраза към войната и непримиримостта си към социалните несправедливости. Това е дало отражение в много от стиховете му, които са писани сякаш на един дъх, крещейки срещу заобикалящата го действителност.
Майка му, от своя страна, с благия си характер, насочва вниманието му към приказки за феи, вълшебства и приключения, като от съвсем малък го научава да чете.
Превер израства с „Дейвид Копърфийлд” и „Тримата мускетари” и в компанията на Луис Арагон.
Вероятно любовта към книгите, природата, птиците и цветята, Превер е наследил от майка си.
На 1 февруари 1907 г., Жак Превер пристига в Париж и тръгва на училище. За тези, които са чели внимателно стиховете му, не е трудно да предположат, че той мрази да стои в час без да мърда и да слуша отегчаващите го учители, които му се карат, че погледът му блуждае с птиците навън или из цветята в класната стая. Превер ходи с неохота на училище и това лесно се разпознава в стиховете му. Особено в в Le Cancre (Мързеланко) от сборника Paroles (Думи) и Page d’ecriture (Чернова).
Често пъти, когато не е на училище, Превер придружава баща си и се среща с обикновени и бедни хора, които постепенно обиква, започва да разбира техните радости и мъки. В тях открива истинското богатство: щедростта, деликатността и поетичността, които всеки от тях крие някъде дълбоко в душата си.
Той с разочарование установява, че животът не винаги е хубав, но за щастие Превер има своите мечти, писането и киното… Когато по-късно по-малкият му брат Пиер става режисьор, Жак започва да пише сценарии и диалози за филми, като работи и с много режисьори.
Това е епохата на нямото кино (1908). Вечерите Превер често прекарва в театъра, без да плаща (баща му е драматургичен критик), а когато не е там – чете книги.
Училището е непоносимо за него и брат му Жан и те го сменят с друго. Въпреки това, Жак все по-често предпочита улицата за свое училище, вместо затворените класни стаи. На улицата открива тъгата. Тя оставя отпечатък не само в стиховете, но и в погледа на Превер. Безгрижната веселост от детските му години се заличава окончателно когато е 10-11 годишен и се превръща в някакъв особен вид мъдрост.
Ако потърсите снимка на Превер, където и да е, със сигурност ще откриете само такива, на които се виждат големите му тъжни очи и неизменната цигара в устата. Дори художниците в своите шаржове рисуват точно това – тъжни очи, скрити зад цигарен дим.
Все пак, Превер завършва своето начално образование, въпреки че това не му доставя никакво удоволствие. Малко по-късно, през 1914 той окончателно решава да напусне училище . По това време, войната (Първата световна) е започнала и цялата й жестокост искрено го ужасява.
През 1915 година умира брат му Жан (едва 17-годишен), а през 1920 г. Превер е принуден да стане моряк (военен), но тъй като поведението му не е образец за подражание, той честичко прекарва времето си в затворите. През 1922 г. военната служба най-накрая свършва и Превер се връща към литературата. Той прекарва по-голямата част от времето си в библиотеки, четейки и запознавайки се с други автори.
1924 г.: Превер с интерес открива „Революционен Сюрреализъм”, но въпреки че през 1925 г. написва Rue du Chateau ou au Cafe Cyrano („Улицата на Замъка или в кафе Сирано”), не го публикува там.
През 1925 г. се жени за Симон Диенс.
През 1928 г. заедно с брат си Пиер режисира един сценарий за репортаж за Париж – „Спомени за Париж”, след които основава продуцентска къща “Roebuck films”, за да организира заснемането. За съжаление, филмът няма успех.
След като пише критика за „Смъртта на един господин”, Превер се разделя със сюрреализма, който несъмнено изиграва определяща роля в цялото му творчество от тук нататък.
1931 г. Може да се каже, че по това време се ражда Превер – писателят - неподражаем и неповторим.
1932 г. се сформира театрална трупа “Premices”, които канят Превер да пише текстове за тях.
През същата година съпругата му Симон го напуска.
През 1933 г. Жозеф Косма изпява едни от най-познатите поеми на Превер: „Барбара”, „Мъртви листа”, „На лов за китове”…
Превер пише много текстове за пиеси за театъра, в които играе той самият, заедно с приятелите си от трупата.
През октомври 1933 г. се присъединява към нова трупа, за която пише текстове, в които осмива буржоазията, църковните служители, военните… и други – тези произведения провокират скандали.
През 1937 г. Превер вече е един от най-известните писатели на сценарии и диалози за филми.
През 1943 г. в живота му отново се връща Жанин – приятелка, която не е срещал от 10 години – и те никога повече не се разделят.
През 1945 г. излиза стихосбирката му „Думи” /”Paroles”/ която се радва на огромен успех.
Същата година умира майката на Превер, а през следващата Жанин ражда на Превер момиче – Мишел Превер.
През 1946 г. издава книги за деца, като първата се казва „Приказки за непослушни деца”.
1948 г.: Излиза анимационен филм „Малкият войник”, последван от „Пастирката и коминочистачът” – късометражни филми, които носят на Превер голяма международна награда за рисуван филм на Биеналето във Венеция през същата година.
Жак Превер е намерен в безсъзнание, след като е получил удар на улицата и е ударил главата си в тротоара. Остава дълго в кома.
1950 г.: През юни на сцена излиза „Спектакълът” – израз на всички форми на сценично изкуство, които Превер обича.
1955 г.: „Дъждът и хубавото време” е новият сборник на Превер, който е изключително обширен и разнообразен и в него можем да открием Превер като разказвач, поет, драматург, памфлетист, лирик, реалист и сюрреалист.
След година, през 1956 г., започва да работи по адаптациата на романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица”.
1962 г.: Заедно с приятелите си Андре Вийе и Пикасо, той издава книги със снимки, картини и колажи. Тогава Пикасо прави портрет на Превер.
1963 г.: Публикува книгата си „Истории и други истории”, която е своеобразно продължение на книгата му „Истории” от 1946 г.
1973 г.: Публикува „Силни води.”
1974 г.: Става дядо на Южен, която обожава.
1974 г.: Започват да се появяват първите респираторни проблеми, които лекарите отдават на пушенето. Тази и следващите една-две години много от любимите приятели на Превер си отиват един по един от този свят, което му носи допълнително страдание.
Жак Превер умира на 11 април 1977 г.
Публикации:
Поезия:
ЖАК ПРЕВЕР – СТИХОВЕ/ превод: Даниела Соколова/ брой 2 октомври 2008
СТИХОВЕ/ превод: Диана Тенева/ брой 11 юли 2009
ФРЕНСКИ ПОЕТИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 11 юли 2009
СПОМНИ СИ БАРБАРА/ превод от френски: Йонка Христова/ брой 49 март 2013
ЩОМ/ превод: Иван Бориславов/ брой 74 юни 2015
СТИХОВЕ/ превод: Иван Кьосев/ брой 95 май 2017
ЗАГУБЕНОТО ВРЕМЕ/ превод: Веселин Ханчев/ брой 106 май 2018
Литература за деца:
ПРИКАЗКИ ЗА НЕПОСЛУШНИ ДЕЦА/ превод: Иван Кьосев/ брой 96 юни 2017
За Жак Превер:
ДУМИ НА ПРЕВОДАЧА/ автор: Иван Кьосев/ брой 95 май 2017