Жак Превер

превод: Иван Бориславов

ЩОМ

Щом лъвчето закусва,
лъвицата младее.
Щом огънят избухва,
земята аленее.
Щом за любов смъртта говори,
животът цял немее.
Щом със смъртта животът спори,
любовта се смее.

НАЙ-КРАТКИТЕ ПЕСНИ

Птицата, която пее в моята глава,
и повтаря пак, че ти си любовта,
и повтаря пак, че аз съм любовта,
досадно птицата си пее песента -
ще я убия утре сутринта.

ТОЛКОВА ПО-ЗЛЕ

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че…
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че…
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.

ПЕСЕН

Кой ден сме днес? Погледни -
ден като всичките ни дни,
приятелю.
Ние - това сме целия живот,
моя любов.
Ние се обичаме и ние живеем,
ние живеем и се обичаме,
а не знаем какво е реалността,
не знаем какво е деня на света,
не знаем какво е това - любовта.

ГАРНИЗОНЕН ОТПУСК

Сложих си кепето в клетката
и излязох с птичето върху главата си.
- Я, виж ти,
откога не отдаваме чест? -
ни запита майорът.
- Съвсем не, не отдаваме чест! -
отвърна му птичето.
- Е, добре,
извинявайте, аз пък мислех, че се козирува -
каза майорът.
- Извинен сте, на всеки се случва да сбърка -
отвърна му птичето.

СУТРИН

Вик на петел,
на нощен лебед песента,
послания еднообразни и досадни
ме зоват във утринта.
Днес това отново се повтаря,
днес отново на света
не чувам твоите романси стари,
оглушава нещо в мен
и твоя вик не ме пробожда.
Събуждам се за щастие роден
през всички дни все още,
а после аз погубвам всеки ден
най-хубавите сънища на мойте нощи.

ИЗПИСАНА СТРАНИЦА

Две и две четири,
четири и четири осем,
осем и осем шестнайсет…
- Повторете! - нарежда учителят.
Две и две четири,
четири и четири осем,
осем и осем шестнайсет…
Но ето я птицата лира,
която прелита в небето.
Детето я вижда,
детето я чува,
детето я вика:
- Спаси ме,
поиграй с мене,
птицо!
И птицата бързо се спуска,
заиграва с детето.
Две и две четири…
- Повторете! - нарежда учителят.
А детето играе
и птицата с него играе…
Четири и четири осем,
осем и осем шестнайсет…
А шестнайсет и шестнайсет - колко ли правят?
Нищо не правят - шестнайсет и шестнайсет.
И преди всичко съвсем не са трийсет и две.
Изглежда е точно така -
затова те внезапно изчезват.
А детето укрива странната птица
под чина си.
И всички деца
се вслушват в нейната песен.
И всички деца
се вслушват в нейната музика.
И на свой ред осем и осем отлитат.
И четири и четири,
две и две
едно подир друго изчезват.
А едно и едно не са вече
нито едно, нито две.
И едно по едно си отиват и те.
А птицата лира свирука,
детето запява,
учителят вика:
- Стига с тези нелепи шеги!
Но всички деца
слушат птичата музика
и стените на класната стая
тихо се срутват,
и стъклата на всички прозорци
се превръщат отново на пясък,
мастилото става вода,
чиновете - дървета,
тебеширът - крайбрежна скала,
перодръжката - птица.

***
Опасното и нежно
лице на любовта
след моя дълъг ден
се появи в нощта.
Не беше ли Амур
с изопнат лък,
или пък муза,
запяла в скръб?
Не зная повече,
не зная нищо,
освен че ме плени,
че ме рани
стрелата,
или песента позната.
Това е то, което
знам, че ме рани
завинаги в сърцето.
Изгарящата рана,
раната на любовта
у мен остана.

МЪРЗЕЛИВИЯТ УЧЕНИК

Той казва „не” със главата,
но казва „да” със сърцето.
Казва „да” на това, което обича,
казва „не” на учителя.
Той е изправен,
разпитват го
и всички въпроси са вече поставени.
Внезапно луд смях го обхваща
и той изтрива всичко -
и цифрите, и думите,
и датите, и имената,
и изреченията, и уловките.
Въпреки заплахите на учителя,
под освиркванията на разглезените деца,
той нарисува
с разноцветни тебешири
върху черната дъска на нещастието
лицето на щастието.