Жак Превер

превод от френски: Йонка Христова

Спомни си Барбара
Валеше непрекъснато над Брест през онзи ден
И ти вървеше усмихната
Сияеща чаровна вир - вода
Под дъжда
Спомни си Барбара
Валеше непрекъснато над Брест
И ние се срещнахме на улица Сиам
Ти се усмихваше
Усмихвах се и аз
Спомни си Барбара
Ти която въобще не познавах
Ти която въобще не ме познаваше
Спомни си
Спомни си все пак този ден
Не го забравяй
Под един навес се беше подслонил мъж
И извика името ти
Барбара
И ти затича към него под дъжда
Сияеща чаровна вир-вода
И се хвърли в прегръдките му
Спомни си това Барбара
Не се сърди че ти говоря на ти
Казвам ти на всеки когото обичам
Макар че съм го виждал само веднъж
Казвам ти на всички които се обичат
Макар че не ги познавам въобще
Спомни си Барбара
И не забравяй
Този щастлив и мъдър дъжд
По щастливото ти лице
Над щастливия град
Този дъжд над морето
Над Арсенала
Над корабите
О Барбара
Какъв кошмар е войната
Какво е станало с теб
Под този дъжд от желязо
От огън стомана и кръв
И онзи който те прегръщаше
Влюбено
Мъртъв ли е изчезнал или още е жив
О Барбара
Вали непрекъснато над Брест
Както валеше тогава
Но вече не с същото и всичко е в развалини
Това е траурен ужасен безнадежден дъжд
Дори вече не е буря
От желязо стомана и кръв
А просто облаци
Умиращи като псета
Псета които изчезват
Полека-лека над Брест
И отиват да изгният далеч
Далеч много далеч от Брест
От който не остава нищо

„Думи”, издателство „Галимар”, 1946 г.