превод: Георги Ангелов

ЖАК ПРЕВЕР

* * *

Не пея аз –
цветята във очите ми.
Не аз се смея –
виното на устните.
Не плача аз –
а любовта побягнала.

РОБЕР ДЕНО

ПОСЛЕДНА ПЕСЕН

Толкова бълнувах за нея,
толкова скитах с нея,
толкова говорих с нея
и така обичах твоята сянка –
всичко, което ми остана от теб…
Остана ми само да бъда сянка сред сенките,
най-призрачната от всички сенки,
сянка, която идва и идва отново
в твоя пълен със слънце живот.

ГИЙВИК

* * *

Трионът се заби в гредата,
гредата разделена е.

А крещеше
именно трионът.

1947

* * *

Не бе
крило на птица.

Бе лист,
от вятър носен.

Но само дето нямаше
там вятър.

* * *

Да, водата тече, а дървото си чака.

Тя тече надълбоко в земята,
тя тече по плътта на дървото.

А дървото си чака.

* * *

Твоят баща
е Тишината.

Твоето дело:
Движението.

Твоят отказ:
гъстата мъгла.

Мечтите ти.

1961

РАБАХ БЕЛАМРИ

* * *

ангел чука по стъклото
ранен е в гръдта
съвсем като човек
уморен е поиска вода
но изчезна без да я дочака
аз оставям кана на прозореца
и се връщам към стиховете

БРУНО БРЕНИЕ

* * *

Яжте, зверове!
Късайте ръце,
криле,
носа му
късайте и яжте,
после да повърнете
от срам,
че сте излочили
кръвта на вашия приятел,
крилете, със които той летеше.